Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 33
гр. Добрич, 12.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми
март две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа
Т. д. № 371 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 371/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова
молба, рег. вх. № 7639/07.12.2018 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо
04.12.2018 г., на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София,
с която срещу С.Д.С. *** е предявен иск за плащане на сумата от 132
032.048 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено на 12.12.2018 г. застрахователно обезщетение по сключен
със застрахователна полица №
223100029841 със срок на покрит застрахователен риск, валиден към датата
на събитието, от застрахователя договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за настъпило на 19.10.2010 г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска - 04.12.2018 г. - до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част са
наведени следните твърдения:
На 19.10.2010 г. по пътя с. Крушари – Добрич, след с.
Паскалево, ответникът С., управлявал л.а. „Рено Клио“ рег. № **, собственост на ***, след употреба на алкохол 2.38 промила
алкохолно съдържание в кръвта, се отклонил в дясно, излязъл от пътното платно,
навлязъл в банката, като се ударил в крайното дърво. В лекия автомобил е
пътувал * ***, който е починал от удара.
Срещу виновния водач С. е било
повдигнато обвинение и е било образувано НОХД № 264/2011 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич, по което с влязла в
законна сила присъда С. е признат за виновен за настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
Към момента на причиняване на
пътно-транспортното произшествие, собственикът на лекия автомобил е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със застрахователна полица №
223100029841 със срок на покрит застрахователен риск, валиден към датата
на събитието.
Наследниците на загиналия *** са
предявили пред Софийски градски съд искова претенция срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за
обезщетяване на неимуществени вреди, в резултат на ПТП, по повод на която е
образувано гр. д. № 7305/2012 г. по описа на СГС. Ответникът С. е бил привлечен
като трето лице-помагач. С решение по горепосоченото гражданско дело, СГС е
осъдил застрахователя да заплати на всеки от ищците сумата от 90 000.00 лв. В
хода на съдопроизводствените действие пред Апелативен съд – София, страните по
горецитираното гражданско дело са сключили спогодба, съгласно която
застрахователят заплаща на наследниците на загиналия при ПТП *** сумата от 66
016.24 лв. за всеки един от тях или общо – 132 032.48 лв. С оглед постигнатото
споразумение и отказ от иска, производството пред въззивната инстанция е било
прекратено.
На 12.12.2018 г. застрахователят
е заплатил процесната сума на наследниците на загиналия при ПТП, като се е суброгил в правата на пострадалия срещу
деликвента и придобивайки регресно вземане срещу него.
В петитума на исковата молба се
съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не е представил
отговор на исковата молба.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА ОБСТАНОВКА:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ:
1. Правен интерес. Наличието
на правен интерес от предявяването на исковата претенция, предмет на т. д. № 371/2017
г. по описа на Окръжен съд - Добрич, е
обосновано от ищеца ЗД „ЛЕВ ИНС“АД с качеството му на застраховател по договор
за задължителна застраховка на автомобилистите, репарирал причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди на увреденото лице при настъпване на пътно-транспортно
произшествие и придобил регресно вземане по силата на чл. 274, ал. 1 КЗ ( обн.
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ), действащ към датата на сключване на
застрахователния договор.
Регресното
право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване – датата
на настъпването на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност“.
Моментът на плащане на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на
регресното право. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното право на застрахователя срещу делинквента
възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.
2. Подведомственост и подсъдност на делото. Съобразно
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 ГПК относно общата подведомственост на българския
съд по всички граждански ( търговски ) дела,
чл. 104, т. 4 ГПК относно родовата подсъдност и чл. 105 ГПК относно
местната подсъдност, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа
инстанция.
Делото
следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по
търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс. Релевантен за определяне
търговскоправния характер на спора, предмет на т. д. № 371/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Добрич е търговскоправният характер на правоотношението между ЗК
„ЛЕВИНС“ АД и застрахованото лице по договор за задължителна застраховка на
автомобилистите.
Договорът
за задължителна застраховка на автомобилистите е от категорията на сделките,
посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ във вр. с чл. 183 КЗ ( отм. ), т. н.
„абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната
норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Правото на регрес на застрахователя при условията
на чл. 274, ал. 1 КЗ ( отм. ) е производно на застрахователния договор.
3. Правосубектност на страните.
Страните
по делото притежават процесуална правоспособност.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
В
съдебно заседание, проведено на 08.03.2019 г., ответникът е признал иска и е
поискал постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК съобразно
признанието.
С оглед
така направеното признание на иска и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признание на иска – чл. 237, ал. 2 ГПК.
Съдът,
като се съобрази с разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, прецени, че са налице
условията за постановяване на решение признание на иска по реда на чл. 237, ал.
1 ГПК.
Признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Признатото
право е от категорията права, с които страната може да се разпорежда.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото се възлагат на ищеца.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София,
бул. „**“ № 51 Д, ЕИК ***, сумата от 132 032.048 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
на 12.12.2018 г. застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна
полица № 223100029841 със срок на покрит
застрахователен риск, валиден към датата на събитието, от застрахователя
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за настъпило на 19.10.2010 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
04.12.2018 г. - до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: