№ 37
гр. Шумен, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20223600100135 по описа за 2022 година
Предявена е искова претенция с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, от „ИМОТИ
ТЕМИДА“ЕООД срещу С. Н. С.. Ищеца излага, че на че на 05.10.2021 г. между страните
бил сключен договор за заем за сумата от 29 000 лв., а за ползването на сумата било
определено месечно възнаграждение в размер на 870 лв., платими до 10-то число на месеца.
Сумата следвало да се върне най-късно до 05.01.2022 г., а в случай на неизпълнение на
задължението за връщане на предоставената в заем сума била предвидена неустойка в полза
на заемодателя в размер на 14500 лв. Договорът за заем бил сключен с договорна ипотека за
недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 145, том 2, дело № 3397/ 2021 г., вписан
с вх. рег. № 6191/ 05.10.2021 г., вписан в Служба по вписванията, Имотен регистър – гр.
Шумен. До датата на падежа отразена в договора от 05.01.2022 г., дадената в заем сума от
29000 лв. не била възстановена от страна на С. Н. С., а от дължимото месечно
възнаграждение е изплатена само една вноска в размер на 870 лв. и се дължи 1740 лв. Тъй
като в уговорения срок дадената в заем сума не била върната, ищецът подал заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. №
20223630100024/ 2022 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, по което била издадена
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 29 000.00 лева главница,
законната лихва от 06.01.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 14
500.00 лв. – неустойка, 1 740.00 лв. – месечно възнаграждение и 2154.80 лв. разноски. От
страна на ищеца било образувано изп.дело № 20227740400007 год. по описа на ЧСИ Я.Д.,
рег.№ 774 на КЧСИ, по което на длъжника е връчена заповедта за незабавно изпълнение и
покана за доброволно изпълнение. Ето защо ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът С. Н. С. дължи на ищеца „Имоти
Темида“ ЕООД сумата от 29000 лв. главница, сумата от 14500 лв. – неустойка, сумата от
1740 лв. месечно възнаграждение по чл. 3.1 от договора и 2154.80 лв. разноски. Претендира
деловодни разноски.
С определение от 23.05.2022 г. по настоящото дело съдът е прекратил частично
производството по настоящото дело само по отношение на предявената претенция за сумата
от 14500 лева, представляваща договорна неустойка.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор от ответника, с който заявява, че от
описаните договори за заеми било видно, че двата заеми били безлихвени и общата дължима
сума по тях е 16400 лв., а не 17300 лв. Излага становище по изчисленията и възразява на
направените с исковата молба по отношение на плащанията по процесните задължения.
Освен това договореното месечно възнаграждение в размер на 870 лв. се равнявало на 36 %
годишна лихва, а заедно с неустойката, представлявало общ годишен процент на разходите,
което противоречало на максимално допустимия размер на годишните разходи по кредита и
правило и договора за заем недействителен, съгласно чл. 22 от Закона за потребителския
кредит. В съдебно заседание твърди нищожност на договорената лихва, която заедно с
останалите разноски по кредита надхвърляла 85%, което противоречало и на максимално
допустимия размер на годишните разходи по кредити. Позовава се и на разпоредбата на
чл.38, 39 вр. 24 от ЗКНИП.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: От представения по делото - договор за заем от
05.10.2021г., сключен между ищеца и ответника, е видно че ищеца е предоставил на
ответника 29000 лева заем по следния начин: 17300 лева по банкова сметка на "Валерия
Ауто" ЕООД за погасяване на заеми на ответника от 19.07.2021г. и 16.08.2021г. От остатъка
от сумата в размер на 11700 лева се удържали такси и разноски, след заплащането на които,
остатъка от заемната сума се превеждал по банковата сметка на ответника. За ползване на
получената сума заемателят дължал на заемодателя месечно възнаграждение в размер на 870
лева. В чл.3.2 е отразено, че главницата се издължава най - късно до 05.01.2022г. В чл.3.3 е
уговорено, че ако заемателят не заплаща дължимите суми - главница и лихви на
договорените срокове, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 14500 лева. Така
уговорения заем е бил обезпечен чрез договорна ипотека, сключена с Нотариален акт за
договорна ипотека №....г. на нотариус Св. С... с район на действие ШРС, рег.№024 на НК, с
който за описаните по горе суми ответника учредявал в полза на ищеца ипотека върху 2/3
ид.ч. от свой недвижим имот. От представеното преводно нареждане от 05.10.2021г. е
видно, че ищеца е изплатил на "Валерия Ауто" ЕООД 17300 лева, а с платежно нареждане от
същата дата са превели по сметката на ответника сумата от 10730 лева. От изготвената по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че при изключване на уговорената
между страните неустойка в параметрите на договора, годишния процент на разходите
/ГПР/ възлизал на 42,62 %, а при включването му - 2424,84%. В счетоводството на ищеца
имало отразено едно плащане по договора в размер на 870 лева. По подадено от ищеца
заявление по чл.417 ГПК, била издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д.
№24/2022г. по описа на ШРС за следните суми - 29000 лева главница по процесния договор
за заем, 14500 лева неустойка, 1740 лева месечно възнаграждение, законната лихва върху
главницата от 06.01.2022г. до изплащане на вземането и разноски - 904,80 лв. платена
държавна такса и 1250 лева адвокатско възнаграждение. С определение №318/14.04.2022г.
по в.ч.гр.д.№102/2022г. по описа на ШОС горното разпореждане за незабавно изпълнение в
частта за сумата от 14500 лева - договорна неустойка било отменено, а изпълнителния лист
обезсилен. В настоящото производство страните заявиха, че за процесната договорна
неустойка между страните е висящ исков процес пред първа инстанция. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника на 18.02.2022г. и в едномесечния срок по чл.414,
2
ал.2 ГПК е подал възражение срещу нея в законния срок.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на
развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№24/2022 г. /по
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния случай/, или с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание, съдът е предоставил възможност на
ищцовата страна да изложи становището си във връзка с изложените твърдения за
нищожност на клаузи по договора, както и за валидността на всички клаузи по договора, за
които съдът следва да следи служебно, съобразно чл.7, ал.3 ГПК. Според дадените
разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми.
нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договори са именно от такъв характер - императивни. При положение, че
въззивният съд има задължение да следи служебно за приложението на императивни
материалноправни норми, то, такова задължение има и първоинстанционния съд. Още
повече че по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на съда да
извърши служебно проверка, са му вменени с преюдициални заключения на Съда на ЕС,
имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО. Установено е, че
кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за
търговска или професионална дейност. С оглед на това ответника има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя страна, неравноправните клаузи
са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните – чл. 146, ал. 1
ЗЗП. За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е
необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като
тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на
търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4
ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По
делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по
съдържанието на договора, вкл. по спорните клаузи от него, както и да е имал възможност
3
да повлияе върху тях. В чл.143, ал.2, т.5., като неравноправна е определена клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, а в т. 19 и 20, която не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, или поставя други
подобни условия. В настоящия случай в договора за кредит е посочено месечно
възнаграждение за ползването на предоставената сума в размер на 870 лева, но никъде не е
посочен размера на лихвения процент, който при изчисление на посочената месечна база се
установява, че възлиза на 36%. Не е посочен и годишния процент на разходите, а от
заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че с включената
неустойка, ГПР възлиза на 2424,84%. Горните разпоредби от договора водят до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, по см. на чл. 143
ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя не отговарят на изискването за
добросъвестност, и са нищожни освен на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Освен това е
необходимо да се отбележи, че възнаградителната лихва по договора за кредит е уговорена в
нарушение на добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва / възнаградителна
или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелствуване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо
нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, то
съгласно наложилата се съдебна практика /решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003
г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о.; решение №
1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.
№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на
договорната възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция
по повод предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази
практика. В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на
законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г.
/в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за
първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим
за второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време
на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или
трикратния-30%. В случая отразеният в договора ГЛП - 36% надвишава трикратния размер
на законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на
насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД. Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да бъде
4
преценена валидността на клаузата от договора относно условията, при които потребителят
дължи неустойка и е определен нейния размер. Съдържанието на посочената клауза, налага
извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и въпреки че последната не е предмет на
настоящото установително производство, валидността и следва да се разгледа, доколкото с
уговарянето й се определя и действителния размер на годишния процент на разходите.
Нарушено е и изискването на чл.24, ал.1, т.8. от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, съобразно което договора следва да съдържа: - лихвения процент по кредита, с
изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва
бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор,
включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти;, както и т.9., изискваща посочване на годишен
процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи,
включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съобразно чл.38 от ЗКНИП когато
не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3,
договорът за кредит е нищожен, а в чл.39 от с.з. е посочено, че когато договорът за кредит е
обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия
размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не следва да връща 900 лева,
които били недължимо платени на предишния му кредитор, доколкото с процесния договор
ответника сам е посочил размера на плащането към "Валерия Ауто" ЕООД - 17300 лева, и
ако има претенции за неоснователно обогатяване следва да ги насочи към предходния си
кредитор. Предвид гореизложеното съдът намира, че действително дължимата от ответника
сума по настоящия договор за заем е в размер на 27319,94 лева - 17300 /преведена на
"Валерия Ауто"/ +10732 /преведена на ответника/ + 153,94 /за заличаване на предходните
ипотеки/ - 870 /платена вноска от ответника/.
Ето защо предявения иск следва да се уважи до така установения размер на дължима
главница, а в останалата си част, до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 2954,10 лева, от които -
1301,26 лева за заповедното производство, и 1652,84 лева за настоящото. Ответната страна
не е претендирала деловодни разноски, нито е ангажирала доказателства за направата на
такива.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. С. с ЕГН **********, че
същият ДЪЛЖИ на "ИМОТИ ТЕМИДА" ЕООД с ЕИК *********, сумата от 27319,94 лева
главница, ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.01.2022г. до окончателното
и изплащане, за задължение по Договор за заем, сключен между страните на 05.10.2021г. и
обезпечен с договорна ипотека, сключена с Нотариален акт за договорна ипотека №....г. на
нотариус Св. С... с район на действие ШРС, рег.№024 на НК, присъдени със Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 24/2022г., по описа на Районен съд - Шумен.
ОТХВЪРЛЯ иск в останалата му част, до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Н. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА "ИМОТИ ТЕМИДА"
ЕООД с ЕИК *********, сумата от 2954,10 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6