Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 09.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря Милена Софронова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 345 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от И.В.М. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-0000036 от 13.03.2019 г. на началник
отдел към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с което за нарушение
на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС на осн. чл.93, ал.2
от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 500.00 лв.
Жалбоподателят
оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при
нарушение на административно производствените правила. На следващо място се
твърди наличие на маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Ответната страна – Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация взема
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
След като се запозна с депозираната жалба
съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:
На 06.03.2019 г. около
14:35 ч. в гр. Враца, ул. „Васил
Кънчов“, № 78 на автогара Враца, свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. извършили проверка на автобус,
кат. М1, с peг. № **********, марка Рено, извършващ превоз на пътници по редовна автобусна
линия от гр. София до с. Селановци, оборудван с аналогов тахограф марка VEEDER ROOt 2406 RTK с №
24114753. При проверката установили, че водачът И.М. извършва превоз по автобусна
линия, като в момента на проверката е без заверено копие на лиценз на Общността
за превоз на пътници. Впоследствие при направена справка в системата на ИААА се
установило, че водачът притежава
лиценз № 1328.
За констатираното
нарушение е издаден АУАН от 06.03.2019 г., съставен от Т.Г.–инспектор при
Областен отдел „Автомобилна администрация“, според който е извършено нарушение на
чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична
фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от
15.03.2002 г. на МТС на осн. чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му
е наложена глоба в размер на 500.00 лв.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите Ю.Ф. / инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Враца-свидетел по АУАН/, Т.Г. / инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Враца-свидетел по АУАН-съставил АУАН/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН
от 06.03.2019 г., Наказателно постановление №26-0000036 от 13.03.2019 г., Заповед
№РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, показанията на свидетелите Ю.Ф. и Т.Г..
Тълкувайки събраните по делото
доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено.
Ясно и конкретно е посочено, че на 06.03.2019 г. около
14:35 ч. в гр. Враца, ул. „Васил
Кънчов“ № 78 на автогара Враца при проверка на автобус кат. М1 с per. № ********** марка Рено, извършващ превоз на пътници по редовна автобусна
линия от гр. София до с. Селановци, оборудван с аналогов тахограф марка VEEDER ROOt 2406 RTK с №
241 14753 се установило, че водачът
извършва превоз по автобусна линия, като в момента на проверката е без заверено
копие на лиценз на Общността за превоз на пътници.
Правилно е квалифицирано
деянието с оглед текстовото му описание,
посочена е дата и място на нарушението, както и
извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.
От
материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства,
се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка,
посочена в АУАН и НП.
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500.00 лв. - при първо
нарушение.
Нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвтП
постановява, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 500.00 лв.
Тълкуването на цитираните норми от ЗАвтП
води до извод, че санкционната разпоредба на чл.93, ал.1 от ЗАвтП визира
хипотезата, когато водачът изобщо не разполага с маршрутно разписание, а
санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвтП нормативно урежда случаите,
когато такова е издадено (т.е. съществува към момента на проверката), но не е
представено от водача на контролните органи в момента на проверката.
Именно поради различната тежест на двете административни нарушения, за
извършването им е фиксиран различен размер на предвиденото наказание
глоба.
Административно-наказващият орган правилно
е съобразил, че в случая е налице втората хипотеза, тъй като в момента на
проверката от водача на автобуса не е представено изискуемото заверено копие на
лиценз на Общността за превоз на пътници каквото задължение водачът има
съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на Министерството на
труда и съобщенията. В този смисъл и съдът приема за правилен и законосъобразен
извода на административно-наказващия орган, че съставът на административното
нарушение е осъществен, тъй като е установено, че при проверката жалбоподателят
не е представил на контролния орган изискуемият документ. За съставомерността
на извършеното административно нарушение е ирелевантно дали такъв документ е
съществувал и къде се е намирал, доколкото същият не е представен на
проверяващите в момента на проверката. Т.е. от събраните доказателства се
обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение, установен в чл.93, ал.2
от ЗАвтП и на това основание правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В случая не са налице и основания за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай”.
В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима в настоящият случай, защото самото естество на нарушението не би
могло да се третира като маловажен случай, за което е показателна и
определената в чл. 93 ал.2 от ЗАвПр от законодателя санкция сама по себе си.
Сериозността на предвидената санкция изразява духа на Закона да се санкционират
подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност. Не
случайно аналогично и много подробно в нарочна Наредба № 33 от 1999г. са
описани точно какви документи трябва да бъдат представени на контролните органи
при поискване, в това число и товарителница. В този смисъл, предвид
конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме
наличието на маловажен случай, по смисъла на чл.
28 ЗАНН, респективно
нарушителят правилно е бил санкциониран за нарушението по т.2 от НП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран, Районният съд
Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000036 от
13.03.2019 г. на началник отдел към Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация, с което на И.В.М. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС, на осн.
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на
500.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението
на страните, за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: