№ 326
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Радева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20231100900203 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.118 ГПК.
В СГС е постъпила искова молба с вх.№8264/30.01.2023година, подадена
от „П. В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“******* *******, чрез адв. Н. П. от АК-Пловдив, със съдебен
адрес гр.Пловдив, Бул.“*******, обективираща осъдителни претенции по
чл.327 ТЗ и чл.82 ЗЗД, насочени срещу чуждестранно юридическо лице
(ЧЮЛ) „ PUCANY VAPES“ S.L.R., RО44572659, със седалище и адрес на
управление Република Румъния, гр.Пантелимон, ул.“*******, ПК 77145; Ф.
Г., *******, С АДРЕС рЕПУБЛИКА Румъния, обл.Букурещ, гр.Пантелимон,
ул.“******* и Й.-Ф. Е., ЕГН *******, с адрес Република Румъния,
обл.Букурещ, Сектор 3, ул.“*******, въз основа на която е образувано т.д.
№203/2023г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е налично валидно сключено
продажбено правоотношение между страните по делото, по силата на което
той е изпълнил точно поетото задължение за доставка на стоките, предмет на
продажбата, но ответникът ЧЮЛ не е извършил плащане на доставената
стока, за изпълнение на което задължение ответниците физически лица (ФЛ)
са поели солидарна отговорност. Ето защо претендира ответниците да бъдат
осъдени да заплатят цената на стоките, ведно със законната лихва, при
условията на пасивна солидарност и да заплатят обезщетение за претърпените
от неизпълнението имуществени вреди, под формата на загуба.
В исковата молба се твърди, че с постигнатото между страните по
облигационната връзка съгласие е уговорено приложение в отношенията да
намери българското законодателство, а споровете, при липса на доброволното
им уреждане, да се решат от българския съд.
Обосновава компетентност на СГС с нормата на чл.107, ал.2 ГПК.
Относно местно компетентния български съд.
От приложения към исковата молба договор за продажба и доставка на
1
никотинови и безникотинови електронни цигари за еднократно употреба,
сключен на 25.11.2021г. между страните в настоящето производство – чл.6.7 –
се установява, че страните са приели, че всички спорове, породени от този
договор или отнасящи се до него или до допълнителни споразумения към
него, включително и споровете, породени или отнасящи се до тълкуване,
недействителност, неизпълнение или прекратяване, ще бъдат решавани по
взаимно съгласие, а ако такова не бъде постигнато, всички спорове, породени
във връзка с този договор ще се отнасят пред български съд и съобразно
българското законодателство.
При така постигнатото съгласие настоящият състав на съда приема, че
съгласно Регламент (ЕС) №1215/2012 относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е
налице постигната между страните воля по смисъла на чл.25, т.1 от
Регламента споровете между страните във връзка с този договор да бъдат
разрешение от български съд и съобразно българското законодателство.
Тълкувайки нормата на основание чл.20 ЗЗД настоящият състав на съда
приема, че последното изречение от цитираната договорна клауза съдържа
два аспекта- договорки с процесуални и материално-правни последици.
Процесуалните са свързани с уговорена компетентност на български съд да
разреши спорове между страните по този договор и материални последици-
приложимост на българското законодателство при разрешаване на тези
спорове.
Следователно, компетентен да разреши спора е български съд, който не
е изрично обозначен, за да се приеме, че страните са договорили специална
компетентност на СГС.
Позоваването от страна на пълномощника на ищеца на нормата на
чл.107 ГПК, за да обоснове компетентността на СГС е неуместно.
Това е така, тъй като тази разпоредба предвижда възможност, в случай,
че ищецът няма постоянен адрес в Република България искът да се предяви
пред надлежния съд в София.
В настоящия случай ищецът е българско търговско дружество с адрес и
седалище на управление гр.Пловдив. Ответници по делото са чуждестранни
лица – ЮЛ и ФЛ, чийто адреси са ясно обозначени, поради което съдът ги
прима за налични, макар и извън пределите на Републиката.
Разпоредбата на чл.107 ГПК предвижда хипотези, при които адресите на
страните по делото са неизвестни, конкретно: с алинея 1, когато адресът на
ответника е неизвестен, искът се предявява пред съда по постоянния адрес на
неговия пълномощник или представил, а ако няма такъв- по адрес на ищеца;
алинея 2 – препраща към ал.1 и по отношение на ответник, който не живее в
пределите на Републиката на постоянния си адрес. Следователно, алинея 3
намира приложение само, когато и ищецът няма постоянен адрес в България.
В настоящия случай ищецът има седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, поради което съдът приема, че не са налице основания СГС да
разгледа настоящия спор и делото, на основание чл.118, ал.2 ГПК следва д се
изпрати на компетентния ОС, а именно ОС – Пловдив.
2
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.118, ал.2 ГПК, производството по т.д.
№203/2023г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и изпраща делото на ОС –
Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок
от връчването му ищеца на посочения съдебен адрес – гр.Пловдив,
бул.“*******, чрез адв. Н. П., с частна жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3