№ 5737
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110146786 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на двадесет и осми март 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
46786/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 от
КТ.
1
Ищецът А. П. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. твърди в депозираната си искова
молба, че е работил по трудов договор с ответника „. на длъжността „помощник магазин”.
Твърди, че със заповед № 1810/08.08.2022 г. , трудовото й правоотношение било прекратено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение. Счита, че
заповедта за уволнението й е незаконосъобразна, по съображения изложени в отговор на
исковата молба. Ето защо, моли заповедта за уволнение да бъде отменена, както и да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че вследствие на
уволнението е останала безработна за периода 08.08.2022 г. – 08.02.2023 г., поради което
моли присъждане на обезщетения в размер на 10 206,42 лв. , ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ:
Видно от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и съдът приема за
установено поделото, че ищеца е работила по трудов договор с ответника на длъжността
„помощник магазин”, когато със заповед № 1810/08.08.2022 г. , връчена на същата дата,
трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ –
поради дисциплинарно уволнение. Видно от приложената под л.л. №№ 18-19 от делото
заповед № 1810/08.08.2022 г. , ищцата е уволнена, поради това, че в периода 20.12.2021 г. –
13.06.2022 г. многократно е въвеждала в касовия апарат на магазина фиктивни сторно
операции – такива, които установяват неслучило се връщане на закупена стока от клиент, а
парите които е следвало да се върнат на несъществуващия клиента – ищцата взимала за себе
си. Съгласно императива на чл.195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Съдът приема, че
процесната заповед е съобразена с цитираното правило на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото е
посочен конкретен период, през който ищцата е извършвала при условията на повторяемост
конкретни действия. Заповедта за уволнение е съобразена и с императива на чл. 193, ал. 1 от
КТ за взимане на писмени обяснения от работника или служителя преди уволнението ме –
видно от неоспорените документи под л.л. №№ 13-17 от делото.
Спорен между страните е въпросът дали в периода 20.12.2021 г. – 13.06.2022 г. ищцата
многократно е въвеждала в касовия апарат на магазина фиктивни сторно операции – такива,
които установяват неслучило се връщане на закупена стока от клиент, а парите които е
2
следвало да се върнат на несъществуващия клиента – ищцата е взимала за себе си. Видно от
приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 610-624/, която изследва записите от камерите в
процесния магазин, през процесния период ищцата неведнъж на посочените в експертизата
дати извършва фиктивни сторно операции и взима пари за себе си от касата на магазина. В
откритото съдебно заседание от 16.11.2022 г. вещото лице удостоверява, след като
непосредствено вижда ищцата, че именно тя е тази от видеозаписите, която взима парите от
касата на магазина. Съдът кредитира свидетелските показания на лицето Божилова от
откритото съдебно заседание от 28.03.2023 г. , която е дългогодишен служител на ответника
като регионален мениджър и познава, както работата с касовия апарат на магазина, така и
ищцата. Божилова удостоверява много детайлно и непротиворечиво, че на съответните
кадри от СТЕ /л.л. №№ 610-624/ през процесния период се вижда именно ищцата как
извършва именно фиктивни сторно операции и взима пари от касата на магазина за себе си.
В същото съдебно заседание е разпитано лицето Младенова, която е работила при ответника
като „продавач-консултант“ и е уволнена дисциплинарно за същите нарушения на трудовата
дисциплина, както ищцата. Младенова води дело с ответника за отмяна на уволнението си,
което е основание да се приеме, че дава предубедени показания. Съдът, обаче, не прави
такъв извод, а приема свидетелските показания като обективни. Свидетелят Младенова
посочва, че е виждала ищцата да прави сторно операции, но не я е виждала да взима пара
себе си от касата. Тези свидетески показания по никакъв начин не опровергават изложеното
по-горе за резултата от СТЕ /л.л. №№ 610-624/ и показанията на свидетеля Божилова. В този
смисъл, съдът приема за установено от фактическа страна по делото, че за процесния период
20.12.2021 г. – 13.06.2022 г. ищцата многократно е въвеждала в касовия апарат на магазина
фиктивни сторно операции – такива, които установяват неслучило се връщане на закупена
стока от клиент, а парите които е следвало да се върнат на несъществуващия клиента –
ищцата е взимала за себе си. Съдът приема, че извършеното от ищцата е тежко нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, като ответникът
законосъобразно е избрал най-тежкото дисциплинарно наказание по реда на чл. 189, ал. 1 от
КТ. Не маже да се направи друг извод пи установено по делото деяние, при което ищцата
взима за себе си без знанието на работодателя негови пари. Абсолютно ирелевантно за този
извод е дали взетите от ищцата пари съответстват на установени липси в магазина или
могат да се осчетоводят по някакъв друг начин, за да се отразят в счетоводните баланси по
някакъв начин. В този смисъл съдът не обсъжда приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 335-346/,
която изследва резултатите от извършени от ответника инвентаризации на 28.03.2022 г. и
06.06.2022 г. и това как извършените от ищцата сторно операции се отнА.т към тях. Отново
съдът посочва, че тежко нарушение на трудовата дисциплина е взимането на пари от касата
за собствени нужди знанието на работодателя. По делото се установи, че ищцата е
извършвала посоченото нееднократно през процесния период, като съдът приема, че дори
еднократното незаконно взимане на пари от касата е тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което оправдава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В тази
връзка съдът следва да отхвърли и възражението на ищцата за изтекла погасителна давност
по чл. 194, ал. 1 от КТ, според която норма дисциплинарните наказания се налагат не по-
3
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването
му. Очевидно е, че от най-ранната дата на процесния период до датата на връчване на
заповедта за уволнение – 08.08.2022 г. , от която дата тя е породила действие по смисъла на
чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, не е изтекла 1 година. Съдът приема, че и 2-месечният срок от
откриване на нарушението не е изтекъл, доколкото видно от приетата по делото СТЕ /л.л.
№№ 610-624/, установява се, че ищцата е извършвала процесни нарушения на трудовата
дисциплина и към края на процесния период – 13.06.2022 г. /записите от камерите са за общ
период от 18.04.2022 г. – 22.06.2022 г./. Следователно 2-месечният срок, отнесен към края на
извършваното повторяемо нарушение – 13.06.2022 г. , не е изтекъл към датата на връчване
на заповедта за уволнение – 08.08.2022 г. , за да се поставя изобщо въпросът за датата на
откриване на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 следва да се
отхвърлят.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
КТ дава възможност на незаконно уволнения да потърси обезщетение за уволнението си,
като това обезщетение се лимитира законодателно до брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението, и за период от шест месеца, през които уволненият
действително е останал без работа – чл. 225, ал. 1 от КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е
обусловен от иска по т. 1 от същата норма, поради което, и във връзка с това, че искът по т.
1 се отхвърля в конкретния случай, то и искът за заплащане на обезщетение за незаконно
уволнение следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 4 300 лв. разноски по делото. Прилагайки чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът не уважава
възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника от 1 800 лв. За да процедира така, съдът взема предвид
минимумите по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и
обективното съединяване на исковете.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 от КТ, предявени от
ищеца А. П. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. срещу ответника „. за признаване
незаконността и отмяна на заповед № 1810/08.08.2022 г. , с която трудовото
4
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради
дисциплинарно уволнение, както и за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност
„помощник магазин” при ответника.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предявен от ищеца А.
П. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. срещу ответника „. за осъждането на
ответника да й заплати сумата от 10 206,42 лв.
ОСЪЖДА ищеца А. П. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. да заплати на
ответника „., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 4 300 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му на 11.04.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5