РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110202024 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Р. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“ № 83, вх. А, ет. 2, ап. № 3,
депозирана чрез нейния процесуален представител адв. В. М. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № ДЗК – 34 от 27.03.2025 г., издадено от
Директора на РЗИ гр. Варна, с което на жалбоподателката Д., на основание
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето, й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева (триста лева) за това,
че при извършена проверка по сигнал с вх. № 96 – 00 – 33/ 24.01.2025 г. на
Сдружение „България без дим“ за нарушение на забраната за тютюнопушене в
обекти с обществено предназначение, в ОУ „Д-р. Петър Берон“ с. Приселци,
общ. Аврен е установено, че П. Р. Д., в качеството си на директор на ОУ „Д-р.
Петър Берон“ позволява тютюнопушене на територията на училището, като
към момента на проверката в една от стаите на приземния етаж, в
непосредствена близост до медицинския кабинет и срещу столовата за
хранене на ученици, оборудвана като стая за почивка на учителския колектив,
има (усеща се) остатъчна миризма на тютюн и на масата има разпиляна пепел
от цигари от тютюн – нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за
1
здравето.
Жалбоподателката П. Р. Д. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята
позиция. На първо посочва, че проверката е инициирана по анонимен сигнал,
отправен до Сдружение „България без дим“, като подчертава, че съгласно
рaзпоредбата на чл. 111, ал. 4 от АПК не се образува административно
производство по анонимни предложения и сигнали. Жалбоподателката Д.
оспорва твърдението на административно – наказващия орган, че позволява
да се пуши на територията на ОУ „Д-р. Петър Берон“, както и оспорва
достоверността на констатациите на проверяващите инспектори от РЗИ гр.
Варна за наличие на остатъчна миризма от тютюнева цигара и пепел от тютюн
по масата в стаята, предназначена за учителски отдих. Възразява, че за
съставомерността на едно деяние е необходимо същото да е посочено в закона
като съставомерно, като в настоящия случай законът не посочва като форма на
изпълнителното деяние „позволява“. Претендира, че в хода на
административно – наказателното производство са били нарушени
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 10 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, тъй като не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата,
които го установяват и потвърждават. Поради гореизложените съображения,
жалбоподателката П. Р. Д. отправя молба за отмяна на оспореното от нея
наказателно постановление.
В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2024 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката П. Р. Д.
се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. В. М.
от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания,
акцентирайки в своята пледоария върху липсата на доказателства, които да
подкрепят твърденията на актосъставителя и административно – наказващия
орган, както и върху липсата на произнасяне от страна на административно –
наказващия орган по възраженията, наведени в депозираното възражение с
правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В заключение адв. М. моли за отмяна
на наказателното постановление и претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство.
В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2
2024 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на РЗИ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 10.02.2025 г. В. З. М. – Г. – инспектор в отдел „Държавен здравен
контрол“, дирекция „Ообществено здраве“ към РЗИ гр. Варна извършила
проверка по спазване на разпоредбите на Закона за здравето в ОУ „Д-р. Петър
Берон“, находящо се в с. Приселци, общ. Аврен, като длъжността директор на
учебното заведение изпълнявала жалбоподателката П. Р. Д..
Инспектор М. – Г. поискала да влезе в една стая, предназначена за отдих
на учителите в учебното заведение, но вратата й била заключена, като св.
Тодорка Митева Димитрова – хигиенист в ОУ „Д-р. Петър Берон“ обяснила на
служителката на РЗИ гр. Варна, че ключа за стаята се държи от
жалбоподателката П. Р. Д..
Самата жалбоподателка Д. пристигнала след няколко минути в ОУ „Д-р.
Петър Берон“, като отворила вратата към стаята и инспектор М. – Г.
преценила, че в стаята се е пушило, доколкото се усещала остатъчна миризма
на тютюн и на масата имало, според нея, разпиляна пепел от цигари от
тютюн.
Предвид своите констатации, на 10.02.2025 г. инспектор М. – Г. съставила
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
жалбоподателката Д. за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за
здравето.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което няма данни да било
разгледано от административно – наказващия орган, като на 27.03.2025 г.
Директорът на РЗИ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона
за здравето, наложил на жалбоподателката Д. административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона
за здравето.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
3
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
В случая съдът не вижда необходимост от обсъждане на събраните в хода
на административно – наказателното производство и съдебно производство
писмени и гласни доказателства, предвид обстоятелството, че в случая е
допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила,
конкретно са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 и на чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН доколкото нито в обстоятелствената част на
АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление не е
посочена датата на извършване на нарушението.
Дори не е посочена датата на извършване на проверката от страна на
инспекторите от РЗИ гр. Варна на територията на ОУ „Д-р. Петър Берон“ в с.
Приселци, като съдът установи, че проверката е извършена на 10.02.2025 г. от
показанията на св. Тодорка Митева Димитрова и св. Ивелина Тодорова
Жекова, което е недопустимо.
Този съществен пропуск от актосъстаителя и административно –
наказващия орган пряко нарушава императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1,
т. 3, предл. 1 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН, поради което и
процесното Наказателно постановление № ДЗК – 34 от 27.03.2025 г., издадено
от Директора на РЗИ гр. Варна, следва да бъде отменено само на това
основание.
Предвид тази позиция на съда е безпредметно обсъждането на останалите
възражения на жалбоподателката Д. и нейния процесуален пресдтавител адв.
В. М. срещу законосъобразността на наказателното постановление.
Предвид изхода на спора се явява основателна претенцията на
жалбоподателката Д. за обезщетяване на сторените от нейна страна разноски
за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 400 лева, съгласно
приложения на л. 17 от НАХД № 2024 по описа за 2025 г. на Варненския
районен съд договор за правна съдействие и защита от 06.06.2025 г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
4
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № ДЗК – 34 от 27.03.2025 г., издадено
от Директора на РЗИ гр. Варна, с което на П. Р. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“ № 83, вх. А, ет. 2, ап. № 3,
на основание разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето, й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева (триста
лева) за това, че при извършена проверка по сигнал с вх. № 96 – 00 – 33/
24.01.2025 г. на Сдружение „България без дим“ за нарушение на забраната за
тютюнопушене в обекти с обществено предназначение, в ОУ „Д-р. Петър
Берон“ с. Приселци, общ. Аврен е установено, че П. Р. Д., в качеството си на
директор на ОУ „Д-р. Петър Берон“ позволява тютюнопушене на територията
на училището, като към момента на проверката в една от стаите на приземния
етаж, в непосредствена близост до медицинския кабинет и срещу столовата за
хранене на ученици, оборудвана като стая за почивка на учителския колектив,
има (усеща се) остатъчна миризма на тютюн и на масата има разпиляна пепел
от цигари от тютюн – нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за
здравето.
Осъжда Регионална здравна инспекция гр. Варна да заплати на П. Р. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“
№ 83, вх. А, ет. 2, ап. № 3 парична сума в размер на 400 лева (четиристотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД
№ 2025 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5