№ 45
гр. София , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на В. К. П., С. ИВ. П. и ЕМ. ИВ. С., чрез адв. Т.
Лютф. от САК, длъжници по изп. д. № 201979300617 г. по описа на ЧСИ
Наталия Дангова, рег. № 793 към КЧСИ и район на действие Софийски
окръжен съд, срещу разпределение на суми, обективирано в акт за
разпределение по чл. 460 от ГПК, който е предявен на длъжника и
взискателите на същата дата, видно протокола за предявяване от 16. 04. 2021
г., издаден по реда на чл. 462, ал. 1 от ГПК (л. л. 275 от изпълнителното дело).
В жалбата бланкетно се твърди, че разпределението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като били налице многобройни съществени
нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.
Постъпили са писмени възражения от взискателя по делото К. Й. Н.,
представляван от адв. С. Н., който счита същата за недопустима (тъй като в
нея не били релевирани съображения за несеквестируемост на имота), а по
същество – за неоснователна. Излага становище за спазване на процедурата
по изготвяне и предявяване на разпределението. Моли съда да приеме
жалБата за недопустима, а алтернативно - да я остави без уважение..
Във връзка с обжалваното действие съдебният изпълнител е изразил
становището си в подробно изготвени мотиви, като счита, че обжалваното
разпределение е изготвено съгласно изискванията на чл. 136 от ЗЗД. Описва
детайлно поредността, в която са удовлетворени вземанията.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
1
Изпълнителното производство е образувано под № 20197930400617 на
ЧСИ Наталия Дангова по молба от К. Й. Н. срещу солидарните длъжници С.
ИВ. П., В. К. П. и ЕМ. ИВ. С., въз основа на изпълнителен лист от 10. 07. 2019
г., издадена по гр. д. № 14981/2019 г. на РС – гр. София за сумите от 65 700
лева – главница, ведно със законната лихва от 14.03.2019г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 9369лв. за периода от 01.09.2018г. до
31.12.2018г., 7 884 лева – наказателна лихва за периода от 01. 096. 2018 г. до
28. 02. 2019 г.; 4 659,60 лева – разноски по делото.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че е проведена
публична продан на възбранения ипотекиран недвижим имот, собственост на
жалбоподателите, завършила с постановление за възлагането му от 08. 12.
2020 г. на обявения за купувач на имота Д.А.Б., срещу което постановление
настоящите жалбоподатели са депозирали жалба. По последната е образувано
гр. д. № 145/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, завършило с
постановяването на необжаалваемо решение № 260086 от 29. 03. 2021 г., с
което жалбата е оставена без уважение като неоснователна.
Производството пред съдебния изпълнител е продължило с насрочване
на дата – 16. 04. 2021 г. в 15,00 ч., за предявяване на разпределението на
постъпилата сума, за което на страните са изпратени съобщения.
От ТД на НАП и от община С. са изискани справки за непогасени
задължения на длъжниците по изпълнителното производство, съответно -
техния размер. В отговор е постъпила справка от 05. 04. 2021 г. от НАП, в
която е посочено, че дължимите публични задължения на длъжника В. К. П.
са в размер на 1,88 лева, а на ЕМ. ИВ. С. – в размер на 2 458,60 лева. С писмо
от община С. от 07. 04. 2021 г. е посочено, че длъжникът В. К. П. има
задължения в размер на 33,63 лева, от които 8,41 лева – данък недвижим имот
и 25,22 – такса битови отпадъци.
На 16.04.2021г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение
съгласно чл. 460 ГПК на постъпилата сума 170 306,40 лева от публична
продан на недвижими имоти по изпълнителното дело, както следва:
По чл. 136, ал. 1, т. 1 ГПК – 3 660,02 лева – направени разноски от
взискателя К.Н. и 254,50 лева – за такси в полза на ЧСИ Дангова;
По чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – дължим местен данък за процесния
недвижим имот в размер на 33,63 лева + 10,00 лева по сметка на
присъединения взискател Община С.;
По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – сумата от 101 582,60 лева, представляваща
задължение по изпълнителния лист в полза на взискателя К. Й. Н.;
Допълнително е посочено, че се дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в размер на 4653,36 лв.
По чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД – сумата от 2 460,48 лева + 10,00 лева,
представляваща вземането на присъединения взискател Национална агенция
за приходите.
Начислена е и такса при прекратяване на изпълнителното дело в размер
на 38,10 лв.
2
В резултат, в разпределението е посочена общата дължима сума за
получаване, след влизането му с сила, възлизаща в размер на 112 974,90 лева.
Като забележка съдебният изпълнител е посочил, че сумата от 57 331,50 лева,
представляваща разликата между постъпилата от публичната продан сума –
170 306,40 лева и сумата за пълно погасяване на вземането – 112 974,90 лева,
след влизане на разпределението в законна сила, следва да бъде възстановена
на длъжниците, по изпълнителното дело и бивши собственици на продадения
на публична продан имот (настоящи жалбоподатели), в размери,
съответстващи на притежаваните от тях идеални части.
Изготвеното разпределение е предявено на страните в изпълнителното
производство с протокол от 16. 04. 2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, от надлежни
страни и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесени
са и дължимите такси за разглеждането й.
Неоснователно взискателят счита жалбата за недопустима поради това,
че с нея не се релевират съображения за несеквестируемост на имота, а
длъжникът можел да обжалва разпределението на основание
несеквестируемостта, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Наистина, в мотивите към т. 1 от така
цитираното тълкувателно решение е посочено, че „длъжникът може също да
обжалва разпределението на основание несеквеструемостта“. Това, обаче,
не означава, че той може да обжалва разпределението само на това основание,
поради следните съображения:
Процесуалният закон не съдържа такова ограничение. Съгласно
разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител предявява
разпределението на длъжника и на всички взискатели, откъдето може да
се направи извод, че именно тези лица са заинтересовани от него.
Същевременно, в ал. 2 е предвидена възможността за обжалване на
разпределението в тридневен срок, но без да се посочва, от кое лице и на
какво основание. Съвместното тълкуване на тези две разпоредби налага
извод, че легитимирани да обжалват разпределението са лицата, на
които то е предявено, без ограничение на основанията за това.
Съдържащото се в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, становище, че
длъжникът може също да обжалва разпределението на основание
несеквеструемостта, е формулирано по този начин с оглед поставения за
тълкуване пред ВКС въпрос, а именно: „Кое изпълнително действие
нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да
упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът
3
може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради
несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?“
Така поставени, въпросите предполагат отговор именно в контекста на
несеквестируемостта на длъжниковото имущество и правото на
длъжника да се позове на тази несеквестируемост. Затова ВКС е посочил
изрично правните възможности за длъжника да се защити срещу
насочване на изпълнението срещу негово несеквестируемо имущество.
Извършено е разграничение в зависимост от насочване на изпълнението
върху парично вземане, движима вещ или недвижима вещ. Всичко това
показва, че даденият от ВКС отговор на поставените въпроси не
ограничава основанията, на които длъжникът може да обжалва
разпределението, а само изрично посочва, кои действия на съдебния
изпълнител са обжалваеми на основание несеквестируемостта, и до кой
етап на изпълнителното производство длъжникът може да я релевира.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима
2. По същество.
Съдът намира жалбата за неоснователна. Видно от текста й, същата е
бланкетна и не съдържа нито един конкретен довод в подкрепа на изложените
общи твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпределението
поради многобройни съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Поради това съдът е затруднен да провери, в кои части
разпределението е неправилно, в кои – незаконосъобразно, и кои материални
и процесуални норми са били нарушени.
Независимо от това, при извършената служебна проверка по реда на
пълния въззив (арг. от чл. 463, ал. 1 от ГПК, вр. Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК), съдът не констатира
нарушения на обжалваното разпределение. Съдебният изпълнител стриктно е
спазил последователността, регламентирана в чл. 136 от ГПК, и правилно е
отнесъл вземанията към съответните групи привилегии.
Отделно от това, съдът намира, че в случая дори не е било необходимо
да се извършва разпределение, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 460, ал.
1, изречение първо от ГПК, такова се налага само ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като получената от
публичната продан сума е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на
всички взискатели. Поради това, всеки от тях следва да получи дължимото му
вземане в пълен размер, а остатъкът – да се предаде на длъжниците по
изпълнението, както е постъпил съдебният изпълнител.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че разпределението на
получените суми е правилно, а жалбата срещу него – неоснователна, и следва
да бъде оставена без уважение.
4
Единствено за пълнота на изложението съдът отбелязва, че начислените
за първи път разпределението такси в размери от 4653,36лв. и 38,10лв. не са
предмет на жалбата по чл. 463 от ГПК и не може да бъдат оспорени по този
ред. Пътят на защита срещу тях е с жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, но в случая такава не е подадена.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изготвеното от ЧСИ Наталия Дангова разпределение
на суми по изп.д. № 20197930400617, предявено на страните по
изпълнителното дело на 16.04.2021г.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5