ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1866
гр. Бургас, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502181 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна
жалба с вх. № 269392 от 08.03.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е допълнено Определение №
262289/12.11.2020г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта за разноските, като е осъдено „Еликон“ ООД
със седалище гр. София да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД със седалище гр.
Бургас сумата от 3 240 лева, представляваща направени по делото разноски за
първоинстанционното производство, а на „Дом Билдинг“ ООД да заплати
направени по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 700 лева.
С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение и вместо
него да бъде постановено ново определение, с което да бъдат оставени без
уважение молбите на двете ответни дружества за допълване на
определението, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат различни аргументи против всяка една от
депозираните молби за допълване на определението за прекратяване на
делото в частта му за разноските, като се излага становище, че
първоинстанционния съд е следвало да ги остави без уважение.
След депозиране на частната жалба – на дата – 22.11.2021г. по повод
на изпълнение на разпореждане на първоинстанционния съд за отстраняване
1
на допуснатите нередовности на частната жалба, дружеството - жалбоподател
„Еликон“ ЕООД чрез своя процесуален представител депозира по делото и
изявление, че разноските в полза на „Дом Билдинг“ ЕООД са изплатени
изцяло, поради което и оттегля подадената частна жалба и претендира същата
да не бъде разглеждана от настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – „Дом Билдинг“ ООД със
седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че
частната жалба против атакуваното определение е неоснователна. В отговора
се посочва, че действително сумата, която е присъдена като разноски след
прекратяване на производството по първоинстанционното дело е заплатена от
страна на „Еликон“ ЕООД и не е налице правен интерес от атакуване на
определението, с което тези разноски са присъдени, поради което и
производството по жалбата следва да бъде прекратено.
Ответната страна по въззивната жалба – „Таурус 2001“ ЕООД със
седалище гр. Бургас не депозира писмен отговор на жалбата и не изразява
конкретно становище по основателността й.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на депозираната частна жалба от „Еликон“ ООД
против Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело №
5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено
„Еликон“ ООД да заплати на „Дом Билдинг“ ООД сума в размер на 1 700
лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство, съдът предвид оттеглянето на жалбата,
намира, че производството по делото в тази му част следва да бъде
прекратено, тъй като съдът е десезиран от разглеждането на жалбата –
процесуалният представител на дружеството разполага с валидна
представителна власт да оттегли подадената частна жалба и оттегляне на
жалба може да стане във всяко положение на делото съобразно разпоредбата
на чл. 264, ал. 1 от ГПК.
Следва да се отбележи, че в депозираната частна жалба се посочва,
че е налице разминаване между мотивите на съда и постановеното в
диспозитива на атакуваното определение, тъй като съдът в мотивите си е
2
посочил, че се дължат разноски в размер на 1 300 лева, а в диспозитива на
определението си е присъдил разноски в размер на 1 700 лева, което
изявление по съществото си представлява искане, отправено до
първоинстанционния съд за отстраняване на допусната очевидна фактическа
грешка, по което съдът не се е произнесъл. Оттегляне на това искане не е
направено от процесуалния представител на жалбоподателя, поради което и
настоящата инстанция намира, че след връщане на делото, Районен съд –
Бургас следва да се произнесе по него, тъй като дори и след плащане за
страната съществува правен интерес да бъде отстранена допуснатата
очевидна фактическа грешка.
По отношение на депозираната частна жалба от „Еликон“ ООД
против Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело №
5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено
„Еликон“ ООД да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД сума в размер на 3 240
лева (2 700 лева без ДДС), представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство, съдът намира следното:
В жалбата се посочва, че съдът неправилно е допълнил своето
определение в частта за разноските, тъй като молбата на „Таурус 2001“ ЕООД
със седалище гр. Бургас по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК е просрочена.
Посочва се, че дружеството не е представило списък със своите разноски в
първоинстанционното производство, поради което и не може да претендира
да бъде допълвано определение, с което разноските не са му били присъдени.
Твърди се, че съдът не е преценил цената на всеки един от исковете, както и
не е взел предвид, че е направено изрично възражение за прекомерност на
договореното възнаграждение за адвокат. Посочено е в жалбата, че няма
данни по делото претендираните разноски действително да са направени,
както и че съдът не е отчел обстоятелството, че е следвало да присъди само ¾
от минималното възнаграждение за адвокат, тъй като това е размерът на
адвокатското възнаграждение за депозиране на отговор на исковата молба
без явяване в открито съдебно заседание.
От воденото пред първоинстанционния съд производство се
установява, че съобщение за постановеното Определение № 262289 от
12.11.2020г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд
– Бургас е връчено на „Таурус 2001“ ЕООД на 25.11.2020г., а молба за
3
допълване на решението в частта за разноските е входирана в съда на
26.11.2020г. и при това положение следва да се приеме, че съобразно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК жалбата е подадена в срок и
възражението, че същата е подадена извън срока е неоснователно.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от
29.10.2019г. (лист 92 от първоинстанционното производство), от който е
видно, че „Таурус 2001“ ЕООД и адвокат Богдев са сключили договор, по
силата на който адвокат Богдев е приел да окаже правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по гр. дело № 5694/2019г. по
описа на Районен съд – Бургас срещу възнаграждение в размер на 2 700 лева
без ДДС, което възнаграждение видно от направеното отбелязване е
изплатено в брой. Към договора е приложена и Фактура от 29.10.2019г. в
съответствие с извършеното плащане на възнаграждението за адвокат в
размер на 2 700 лева без ДДС, а с включен ДДС – сума в размер на 3 240 лева.
При това положение, съдът намира, че направеното възражение в жалбата, че
претендираните разноски не са реално извършени е неоснователно.
Неоснователно е и направеното възражение, че не следва да се
присъди пълния размер на договореното възнаграждение на ответното
дружество „Таурус 2001“ ЕООД, предвид обстоятелството, че процесуалният
представител не се е явявал в открито съдебно заседание, а единствено е
депозирал отговор на исковата молба, тъй като изрично в представения по
делото Договор за правна защита и съдействие е посочено, че предмета на
сключения договор е процесуално представителство по образуваното
гражданско дело по описа на Районен съд – Бургас, а не единствено изготвяне
на отговор на исковата молба. Обстоятелството как и по какъв начин
процесуалният представител е осъществявал процесуалното представителство
на дружеството е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол и съдът не би
могъл да намали договореното възнаграждение само на основание, че
процесуалният представител не се е явявал в открито съдебно заседание. По
същество този довод представлява възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и е следвало да бъде своевременно направен,
което не е сторено. Неоснователно е и възражението, че съдът е следвало да
отчете цената на всеки един от исковете, тъй като възнаграждението за
адвокат е уговорено за конкретен размер и преценка за съответствие на
4
размера на възнаграждението с цената на иска, съдът следва да направи само
в случай, че се произнася по повод на възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, но не може да извършва такава преценка по
служебен почин.
По отношение на възражението, че ответната страна не е
представила списък със своите разноски и такива не следва да бъдат
присъждани, съдът намира следното: Съобразно изложеното в т. 2 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно
дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ представянето на списък
по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за
разноските, а в т. 8 се посочва, че пропускът на съда да се произнесе по
своевременно направеното от страна искане за разноски не се преклудира при
липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето
на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на
решението в тази му част. В конкретния случай ответните дружества не
претендират да се постанови изменение на решението в частта за разноските,
а претендират определението, с което се прекратява производството по
делото да бъде допълнено, тъй като съдът изобщо не е обсъдил въпроса за
разноските в производството въпреки направените изричния искания в този
смисъл и не се е произнесъл, разпределяйки отговорността за разноските в
съответствие с крайния съдебен акт, а именно – прекратяване на
производството по делото. Претендира се в конкретния случай допълване на
решението в частта за разноските и в този случай е ирелевантно
обстоятелството дали страната е представила или не списък със своите
направени разноски. При това положение, настоящата инстанция намира, че
наведеното в жалбата възражение относно обстоятелството, че ответното
дружество не е представило списък със своите разноски и това следва да
доведе до отхвърляне на молбата за допълване на определението в частта за
разноските е неоснователно.
По отношение на направеното възражение от жалбоподателя –
„Еликон“ ЕООД, че съдът не е отчел направено възражение за прекомерност
на възнаграждението за адвокат на ответното дружество, направено от
ищцовото дружество в открито съдебно заседание и с нарочна молба, съдът
5
намира, че това възражение също е неоснователно. В първоинстанционното
дело не се съдържа направено изявление от страна на представител на
дружеството – „Еликон“ ЕООД, че намира уговореното възнаграждение за
адвокат за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК в открито съдебно
заседание, което е следвало да бъде направено най-късно до приключване на
устните състезания, което е станало в проведеното открито съдебно заседание
на 27.10.2020г. По делото няма и представена нарочна молба, с която да е
отправено възражение в този смисъл, поради което и съдът намира, че
изводът на първоинстанционния съд за липса на направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е правилен. Възражение в този
смисъл е направено едва с отговора, депозиран от „Еликон“ ЕООД по повод
на постъпилите молби за допълване на определението в частта за разноските,
но към този момент това възражение вече е преклудирано и не може да бъде
зачетено от съда, тъй като исканията за присъждане на разноските вече са
заявени от страните в проведеното открито съдебно заседание.
При това положение, настоящата инстанция намира, че депозираната
частна жалба в тази й част е неоснователна и правилно първоинстанционния
съд е допълнил своето определение, с което е прекратено производството по
делото в частта за разноските, поради което и жалбата на „Еликон“ ЕООД със
седалище гр. София в против Определение № 260712 от 26.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в
частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД
сума в размер на 3 240 лева (2 700 лева без ДДС), представляваща
направените по делото разноски в първоинстанционното производство следва
да бъде оставена без уважение.
В останалата й част, а именно – против Определение № 260712 от
26.01.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд
– Бургас в частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да заплати на „Дом
Билдинг“ ООД сума в размер на 1 700 лева, представляваща направените по
делото разноски в първоинстанционното производство, производството по
делото следва да бъде прекратено, предвид оттегляне на частната жалба в
тази й част.
След връщане на делото, Районен съд – Бургас следва да се
произнесе по отправеното искане от страна на „Еликон“ ООД (съдържащо се
6
в частната жалба) да бъде отстранена допусната очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр.
дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас по отношение на
присъдените разноски в полза на „Дом Билдинг“ ООД.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 2181/2021г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта му, образувана по повод на частна
жалба с вх. № 269392/08.03.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от
„Еликон“ ЕООД със седалище гр. София против Определение № 260712 от
26.01.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд
– Бургас в частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да заплати на „Дом
Билдинг“ ООД сума в размер на 1 700 лева, представляваща направените по
делото разноски в първоинстанционното производство поради оттегляне на
жалбата в тази й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
269392/08.03.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от „Еликон“ ЕООД със
седалище гр. София против Определение № 260712 от 26.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата й част, а именно - в частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да
заплати на „Таурус 2001“ ЕООД сума в размер на 3 240 лева (2 700 лева без
ДДС), представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство.
След връщане на делото, Районен съд – Бургас следва да се
произнесе по отправеното искане от страна на „Еликон“ ООД (съдържащо се
в частната жалба) да бъде отстранена допусната очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр.
дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас по отношение на
присъдените разноски в полза на „Дом Билдинг“ ООД.
Определението в частта, в която производството по делото е
прекратено подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас, а в частта, в
7
която частната жалба е оставена без уважение подлежи на обжалване с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8