Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 403
гр.
Горна О., 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1066 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.99, вр. чл. 55 от ЗЗД от Р.С.И. срещу „Енерго - Про Продажби” АД за осъждане на ответника да възстанови
неоснователно заплатената сума от 19 лева, начислена във фактура № ТП
**********/08.1.2020 г., платена на 09.1.2020 г. такса за възстановяване на ел.
захранване на обект на потребление, находящ се в гр. Г. О., ул. *** № **, с аб.
№ ********** и кл. № **********, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът сочи, че на
20.02.2020 г. ползвателят на обекта В.В.Ц. му прехвърлил вземането си срещу
ответното дружество, представляващо начислена без основание такса за
възстановяване на ел. енергията в гореописания обект. Преносът на ел. енергия
до имота на абоната бил прекъснат поради неплатена в срок фактура за потребена
ел. енергия. С уведомително писмо от 04.08. 2020 г. ответното дружество било
уведомено за прехвърленото вземане.
Ищецът намира, че плащането на таксата за възстановяване е било без
основание, тъй като клаузата регламентираща дължимостта ѝ се явява
нищожна поради противоречие със закона- чл. 122-124 ЗЕ. В посочените разпоредби
не било предвидено като условие за възобновяване на снабдяването заплащането на
такса. Счита основанието за начисляването на таксата за неравноправна клауза по
см. на чл. 143 от ЗЗП, защото ограничавала правата на потребителя, позволявайки
на ответното дружество да изисква предварително заплащане на суми и едностранно
да определя техния размер. Счита, че по този начин ответното дружество се е
обогатило неоснователно, като е получило сумата от 19 лв. без основание.
Посочва, че таксата е недължима, т.к. ответникът не извършвал никакви разходи
за възстановяване на захранването в обекта. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, с който искът на ищеца се оспорва като неоснователен. Дружеството не оспорва твърдението, че е
прекъснало ел. енергията в имота на абоната, поради неплащане в срок на
начислена във фактура № ********** сума. Посочва, че действително абонатът е
заплатил на 09. 01. 2020 г. сумата от 19 лв., представляваща такса за
възстановяване. Счита, че ищецът не е придобил вземането, т.к. процесното
същото не било индивидуализирано в договора за прехвърляне на вземане. Оспорва
надлежното си уведомяване за извършената цесия, поради ненадлежно учредена
представителна власт от цедента на цесионера. Въвежда възражение за нищожност
на договора за цесия от 20.02.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 пр. първо от ЗЗД поради противоречие със закона, а именно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
РБ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Намира, че има право да начисли таксата от 19 лв. за
възстановяване, защото същата е обявена на интернет страницата на дружеството.
Счита, че клаузата от ОУ, регламентираща начисляването на таксата, не е
недействителни поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Иска се от
съда да отхвърли иска и да присъди сторените по делото разноски.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 99, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
За успешното провеждане на
иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на вземането си
предпоставки, а именно: че прехвърлителят
на вземането е в договорни отношения с ответника, че е заплатил процесната сума
от 19 лв. като такса за възстановяване на ел. захранването; че между него и абоната –
цедент, има сключен валиден договор за цесия, по силата на който му е
прехвърлено вземането за начислената без основание такса, платена на 09.1.2020
г., както и надлежното уведомяване на ответника за извършената цесията. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване наличие на валидно основание, на което
сумата се дължи.
Между
страните не се спори, че В.В.Ц. е потребител на ел. енергия с обект на потребление,
находящ се в гр. Г. О., ул. *** № **, с
аб. № ********** и кл. № **********. Следователно е страна
по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
За безспорни между страните
са приети фактите, че прехвърлителят
/цедентът/ и ответника са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект и период, както и че процесната сума от 19
лв. е била заплатена от абоната на ответника на 09.1.2020г.
При така
установените безспорни факти, единствените спорни между страните въпроси са –
надлежно ли е извършено прехвърлянето на вземането и има ли основание ответното
дружество да начислява такса за възстановяване на ел. захранване прекъснато по
вина на потребителя.
По
възраженията на ответника за пороците на договора за прехвърляне на вземането
от 19 лв. и от там за липса на материална легитимация на ищеца-цесионер да
получи плащане по договора за цесия:
В случая ищецът претендира процесната сума
от 19 лв. като носител на вземането по възмезден договор за цесия от 20.02.2020
г.
Договорът е сключен между ищеца и абоната
на обекта снабден с ел. енергия В.В.Ц.. Предметът на договора е вземането от 19
лв., представляваща заплатена на ответника сума на 19.01.2020 г. за
възстановяване на преноса на ел. енергия за аб.
№ **********. Ето защо съдът намира, че е неоснователно възражението на
ответната страна за неопределеност на прехвърленото вземане, за липса на
индивидуализация по основни белези. На следващо място към договора е вписано
пълномощно, с което абонатът е упълномощил ищеца да уведоми ответното дружество
за прехвърлянето на описаното по - горе вземане от 20.02.2020 г., поради което
е неоснователно и възражението за ненадлежното уведомяване на ответното
дружество за извършената цесия.
Предмет на договора за цесия е
съществуващо, макар и спорно вземане, представляващо вземане от неоснователно
обогатяване – платена без основание /при начална липса на основание/ от цедента
Н.Ц. сума, представляваща така за възстановяване на ел. захранването за обект,
находящ се в гр. Г. О., ул. *** № **. До ответното дружество е изпратено уведомително
писмо от ищеца, видно от приложеното копие от имейл/ стр.11/. Съобщението за
цесията няма конститутивно действие, единствено длъжникът може да прави
възражения за липсата на уведомяване и то само с твърдения, че е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението. В настоя случай ответникът
безспорно е уведомен за цесията с връчване и на преписа от исковата молба.
Ответникът по делото не е легитимиран да оспорва цесията поради липса на
упълномощаване, доколкото при висяща недействителност на сделка поради липса на
валидно упълномощаване, на същата може да се позовава само мнимия
представляван, каквото качество електроразпределителното дружество не притежава
в конкретната хипотеза. Ето защо съдът намира, че всички възражение относно
редовността на извършеното прехвърляне на вземането, включително и за
нищожността на договора за цесия, са неоснователни.
По втория спорен между страните въпрос:
Съгласно чл.
37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР
обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго-про
Мрежи“ АД /Елекстроразпределение Север/ възстановяване на преноса на ел.
енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се
възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани
от дружество „Електроразпределение север“ АД в сила от 16.12.2019г. е
предвидено, че за услугата за възстановяване снабдяването на клиент, прекъснат
за неплатена ел. енергия от средство за търговско мерене/електромер, дължимата
цена е в размер на 19 лева. Плащането ѝ е условие за извършване на
услугата.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да
прекъсват подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в нормите на чл.
122 - 124 ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ
предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и
принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то
предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като
основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да
възстанови електроподаването. Наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по
повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има,
както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно
определени от предприятието и то презумптивно само по размер. Извън това,
безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от „Електроразпределение
север“ АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът
реализира за тази дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално,
тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / в този смисъл решение №
125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.
С
оглед нищожността на клаузата, платената от абоната сума като цена на услуга за
възстановяване на ел.захранването се явява дадена без основание. Следователно
подлежи на връщане на цесионера като носител на вземането. Исковата претенция
следва да бъде уважена.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. В настоящото производство са в общ размер на 350 лева, от които 300 лева
адв. възнаграждение и 50 лева платена ДТ. Със становище от 29.10.2020 г.
ответникът е въвел възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото
за основателно. Предмет на делото е недължимостта на сумата от 19 лв. Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения/ в сила от 31.07.2020 г./ сумата, която следва да
се определи произтича от материалния интерес, т. е. при искове до 1000 лв. е в
размер на 300 лв. Както правилно е посочил процесуалния представител на ответника
освен изключително ниската стойност на иска, следва да се отчетат обстоятелствата,
че е налице ясно и категорично установена практика по тези съдебни производства,
което обосновава липса на фактическа и правна сложност в исковото производство,
развило се само със събиране на писмени доказателства, в едно заседание. В тази
връзка са посочените решения С-427/2016г. и С-428/2016 г. на СЕО, в които се приема,
че съдът следва да провери, дали с оглед на конкретните условия за прилагането
на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения действително
отговаря на легитимни цели и дали така приложените ограничения се свеждат до
това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението именно на тези легитимни
цели. В случая целта на правния спор от 19 лв. не оправдава наличието на
толкова висок размер на адвокатско възнаграждение – 16 пъти по-високо от
претендираната сума. В този смисъл е формирана практика на ВТОС – определение №
255/30.10.2020 г. по в.ч.гр. д. № 698/2020 г.
Така, с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се
възложат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, след възражение за
прекомерност в размер на 100 лв., както и 50 лв. за заплатената държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.И., ЕГН **********, на
основание чл. 99, вр. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 19 лв., представляваща недължимо
изискана и заплатена на 09.01.2020 г. такса за възстановяване преноса на ел.
енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Г.
О., ул. *** № **, с аб. № ********** и кл. № **********, за което е издадена
фактура № **********/08.01.2020 г., като вземането е прехвърлено с договор за
цесия, сключен на 20.02.2020 г. от цедента В.В.Ц., ЕГН: ********** на цесионера
Р.С.И., ЕГН **********, за което длъжникът "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД
е уведомен с уведомление от 04.08.2020 г., по имейл с електронен подпис в 09:45
ч., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал.5, вр. ал. 1 ГПК да заплати сумата от общо 150
лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: