РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501458 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Колиант“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив,бул.„Дунав“ №194А,против решение
№2667/30.12.21г.,постановено по гр.д.№ 2759/21г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.,с което е
осъдено „Колиант“ЕООД,ЕИК-********* да заплати на „Мултипъл
плюс“ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к. Младост 4, бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31,следните суми: сумата от 2473,66лв.-
главница, представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия и
допълнителни услуги към нея за периода 01.11.-30.11.2017г.,обективирана във Фактура №
**********/30.11.2017г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 02.11.2016г.,сумата
от 727,82лв.-обезщетение за забава за периода от 14.02.2018г.до 14.02.2021г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-
15.02.2021г.до окончателното й изплащане,както и сумата от 546,83лв.разноски.
В жалбата се твърди,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,без
да се излагат съображения за това и се иска отмяната му.Претендират се деловодни
разноски.
1
Въззиваемото дружество „Мултипъл плюс“ЕООД,ЕИК- чрез пълномощника им
адв.Р.М. считат въззивната жалба за неоснователна и недоказана,за което излагат
съображения в писмен отговор.Претендират разноски за въззивното производство.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението,поради
което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган,функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда,изготвено е в писмена форма и е подписано
от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване,очертани с въззивната жалба е и
допустимо,тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от надлежно легитимиран правен
субект,разполагащ с право на иск,надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова
молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение,в рамките,поставени от въззивната жалба,настоящия съдебен
състав,след преценка на събраните доказателства, намира,че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение с бланкетна въззивна
жалба,съдържаща оплакване за неправилност и незаконосъобразност,каквато жалба е
допустима,като изискването на чл.260,т.3 от ГПК има пряка връзка с ограничения характер
на въззивното обжалване съобразно чл.269,пр.2 от ГПК,доколкото посочената в жалбата
порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция.
Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно
произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта
му в обжалваната негова част.По отношение правилността на акта съдът е ограничен от
посочените в жалбата основания,с изключение на случаите,когато следва да приложи
императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на
определени частноправни субекти.Извън тези две хипотези при решаване на делото по
същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и правилността само на
посочените негови фактически констатации.В този смисъл е задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г.по тълк. дело №
1/2013г.на ОСГТК на ВКС и константната такава,обективирана в множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК- решение № 250/27.06.2011г. по гр.д.№
1061/2010г. ;решение № 764/19.01.2011г. по гр.д.№ 1645/2009г.; решение № 14/07.02.2014г.
по т.д.№ 1130/2013г.; решение № 196/11.04.2012г. по т.д.№ 994/2010г.; решение №
2
702/05.01.2011г. по гр.д.№ 1036/2009г.
В т.2 на посоченото Тълкувателно решение е прието,че предвид съдържащата се в ГПК
правна уредба на второинстанционното производство като ограничено въззивно
обжалване,въззивният съд е длъжен да реши спора по същество,като може да потвърди или
отмени решението,като обект на въззивна дейност не са пороците на първоинстанционното
решение,а решаването на материалноправния спор.Посочено е,че дейността на въззивния
съд не е повторение на първоинстанционното производство,а негово продължение и ако са
налице опорочени извършени от първата инстанция процесуални действия,въззивният съд
следва да отстрани пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и
прилагане на правото, включително да даде указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.Изложени са и
съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за законност (чл. 5 от ГПК)
въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален
закон,дори във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване по аргумент
от чл.262,ал.1,във вр.с чл.260, ал.1,т.3 от ГПК.Предвид характеристиката на въззивното
производство като ограничен въззив,въззивната инстанция следва да постанови решението
си при съобразяване с фактите,установени по делото.При бланкетна въззивна жалба
дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна
квалификация и съотнасяне на събрания фактически и доказателствен материал към
приложимата според въззивния съд материалноправна норма.
В конкретния случай въззивната инстанция намира,че първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на императивни материални норми.Не е налице и служебно
задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството,предвид
рязясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение.При това положение и предвид
липсата на каквито и да било конкретни оплаквания във въззивната жалба, настоящият
състав на въззивната инстанция приема, че не дължи служебна проверка за правилността на
обжалвания съдебен акт.
Както се посочи,при съобразяване със задължителния характер на указанията по
приложение на процесуалния закон по т.1 от ТР № 1/09.12.2013г.по т.д.№ 1/2013г.на
ВКС,ОСГТК,с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско
производство,въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата
инстанция и не констатира такива.
Предвид изложеното Пловдивският окръжен съд приема,че решението като правилно
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора във въззивното производство в полза на жалбоподателя не
следва да се присъждат разноски. Такива се дължат на въззиваемата страна в размер на
399,80лв.съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
3
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2667/30.12.21г.,постановено по гр.д.№ 2759/21г.по
описа на ПдРС,18-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Колиант“ЕООД, ЕИК-*********,гр.Пловдив да заплати на „Мултипъл
плюс“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София направените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 399,80лв.(триста деветдесет и девет
лв.и 80ст.)
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4