№ 67
гр. Свиленград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100572 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „ИМАГ Инженеринг”
ЕООД срещу „Индустриални терени и складове” ЕАД с правно основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 6300 лв., представляваща остатък от уговорено възнаграждение по
договор за изработка от 26.07.2016 г. с предмет – „частичен ремонт на покриви на
съществуващи постройки на територията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД”, за
което е издадена фактура № **********/29.07.2016 г., и 1919,75 лв., представляваща
лихва за забава за периода 26.07.2018 г. – 26.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че на 26.07.2016 г. между ищеца „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, в
качеството на изпълнител, и „Свободна зона – гр. Свиленград” ЕАД, в качеството на
възложител, бил сключен договор с предмет извършване на частичен ремонт на
покриви на съществуващи постройки на територията на „Свободна зона – Свиленград”
ЕАД. По силата на този договор изпълнителят поел задължение да извърши в срок от
10 работни дни гореописаните ремонтни работи, а възложителят да заплати
възнаграждение в размер на 6500 лв. без ДДС. Посочено е още, че през 2019 г.
дружеството-възложител се преобразувало чрез вливане в „Индустриални терени и
складове” ЕАД. Предвид обстоятелството, че цялото му имущество като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения било преминало към новообразуваното
дружество, то станало негов универсален правоприемник, вкл. и по отношение на
задълженията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД по процесния договор. Поддържа
се, че ищецът изпълнил изцяло и в срок ремонтните работи съгласно сключения
договор. Видно от представения приемо-предавателен протокол от 29.07.2016 г.
възложителят бил приел без забележки извършената от изпълнителя работа. За
изпълнените СМР ищецът бил издал фактура № **********/29.07.2016 г. на стойност
1
7800 лв., която била надлежно връчена на представляващия възложителя. Твърди, че
ответникът бил извършил по тази фактура две частични плащания: на 30.10.2016 г. –
сумата от 1000 лв., и на 10.11.2016 г. – 500 лв. Посочено е, че до момента ответникът
не бил изпълнил задължението си да заплати пълния размер на уговореното
възнаграждение. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Индустриални
терени и складове” ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Твърди, че съгласно чл. 23, ал. 2, т. 3 от действащия към датата на
процесния договор устав изпълнителният директор можел да сключва граждански и
търговски договори с материален интерес до 5000 лв. Поради това счита, че този
договор е извън самостоятелната компетентност на изпълнителният директор.
Посочено е още, че в архива бил открит договор от 09.12.2015 г., сключен с ищеца, с
предмет – „ремонт на покрив – склад 15”, намиращ се в „Свободна зона – Свиленград”
ЕАД. Този ремонт бил включен и в обхвата на договора, предмет на настоящия иск.
При съпоставка на количествено стойностната сметка към договора от 09.12.2015 г. с
акта за извършено СМР № 19 към договора от 26.07.2016 г. се установявала
идентичност на видовете строително-монтажни работи и частична идентичност на
количествата им, а размерите на единичните цени и стойностите на описаните СМР в
акта към настоящия договор били отчетливо завишени. Поради това счита, че било
налице споразумяване на тогавашния изпълнителен директор М.И. във вреда на
ответника. По тези съображения счита, че сключеният договор от 26.07.2016 г. е
недействителен на основание чл. 40 ЗЗД. Твърди, че изпълнителният директор през
този период сключил с ищеца и друго дружество („Проект форс” ЕООД), чийто
едноличен собственик на капитала съвпадал с този на ищеца, множество договори, по
които не било налице изпълнение на задълженията, и при които изпълнителният
директор се бил споразумял във вреда на ответника. Счита, че всички тези договори са
симулативни и поради обстоятелството, че изпълнителите не били вписани в
Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в
България. Същевременно договорите били сключени без за дейностите да са
одобрявани проекти по предвидения в закона ред. Едновременно с това, възразява, че
ищецът не бил извършил в действителност описаните СМР. След периода, в който бил
датиран договорът, били настъпили множество течове, довели до нанасяне на вреди на
имуществото на един от наемателите. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
В случая страните не спорят, а и от извършената справка в Търговския
регистър се установява, че ответникът е правоприемник на „Свободна зона –
Свиленград“ ЕАД. Не се спори, че през периода 31.01.2013 г. – 21.08.2017 г.
изпълнителен директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД е бил М. К. Индж..
Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 3 от Устава на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД
изпълнителният директор може да сключва облигационни и търговски договори с
материален интерес до 5000 лв., свързани с обичайната търговска дейност.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 предвижда, че Съветът на директорите взема
решения за сключване на облигационни и търговски договори с материален интерес
над 5000 лв. С решение по Протокол № 50 от 09.08.2017 г. на Съвета на директорите на
едноличния собственик на капитала – „Национална компания индустриални зони“
ЕАД, е освободен като член на Съвета на директорите на „Свободна зона –
2
Свиленград“ ЕАД М. К. Индж.. Видно от решение по Протокол № 15 от 15.06.2018 г.
на Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД за 2017
г. М. К. Индж. не е освободен от отговорност.
Приложен е договор от 26.07.2016 г., от който се установява, че праводателят
на ответника е възложил на изпълнителя „ИМАГ Инженеринг“ ЕООД да извърши
частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки тип „складови“ на
територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД. Уговорено е възнаграждение в
размер на 6500 лв. без ДДС. Приложен е приемо-предавателен протокол от 29.07.2016
г., в който е посочено, че възложителят приема без забележки извършената от
изпълнителя работа. В Акт за извършено СМР № 19, Обект: Ремонт на покрив на
Склад № 15 и Склад № 16, са описани количеството, единичната цена и стойността на
извършените СМР. Ищецът е издал фактура № **********/29.07.2016 г. на стойност
6500 лв. без ДДС или 7800 лв. с ДДС. Всички горепосочени документи са подписани
от Г.Х., в качеството на управител на „ИМАГ Инженеринг“ ЕООД, и М.И., в
качеството на изпълнителен директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД.
Видно от договор от 09.12.2015 г., сключен между същите страни, ищецът се е
задължил да извърши ремонт на покрив на склад № 15, намиращ се в „Свободна зона –
Свиленград“ ЕАД, срещу заплащането от страна на възложителя на възнаграждение в
размер на 4973,52 лв. без ДДС. Представен е и Акт за извършено СМР към него,
подписан от представители на страните. Уговореното възнаграждение в размер на
5968,22 лв. е заплатено изцяло на ищеца на 12.12.2015 г.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
като обективно и компетентно, се изяснява, че фактура № **********/29.07.2016 г.
била отразена в счетоводството на ищеца през м. юли 2016 г. Същата била отразена в
декларацията по ДДС и в дневника за продажби за м. юли 2016 г. Установено е и че
процесната фактура е осчетоводена от ответника през м. август 2016 г. Отразена била и
в декларацията по ДДС и дневника за покупки за м. август 2016 г. Вещото лице е
посочило още, че бил начислен и внесен ДДС по фактура № **********/29.07.2016 г.
Констатирано е, че ответникът е ползвал данъчен кредит по тази фактура през м.
август 2016 г. Според вещото лице счетоводството на ответника досежно процесната
фактура е водено редовно. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че на
07.01.2022 г. фактурата била сторнирана и данъчният кредит бил възстановен.
С цел изясняване на спорните обстоятелства са разпитани в качеството на
свидетели С.А. (бивш служител на ищеца), М.И. (бивш изпълнителен директор на
„Свободна зона – Свиленград“ ЕАД), А.М. (служител на ответника), Д.Г. и М.Н. (член
на СД на ответното дружество). Свидетелят С.А. е посочил, че извършвал строително-
монтажни работи на територията на „Свободна зона – Свиленград“ от 2015 г. в
продължение на две-три години. Спомня си, че работил по складове № 15 и № 16 през
м. декември 2015 г. и през лятото на 2016 г. Посочил е, че тези два пъти извършвали
частични ремонти. Разказва, че първо почистили, тъй като имало много пръст и листа
по покривите. След това свалили ламарините, щорцовете и полите и търсили, където
имало пукнатини, които замазвали с цимент. Посочил е, че направили замазка, след
това положили грунд, като по отношение на него било необходимо време да изсъхне, и
на другия ден положили хидроизолацията. След това поставили старите ламарини и
полите. Посочил е, че през м. декември 2015 г. и лятото на 2016 г. ремонтите били на
различни места, защото хартията била с различен цвят. Твърди, че когато работили,
свидетелят А.М., на длъжност „специалист поддръжка“ при ответника, отсъствал. В
тази насока са и показанията на свидетеля М.И., който е разказал, че през 2015 г. имало
3
много голям теч на склад № 15, който трябвало да отстрани. Съобразно предвидената
процедура сключил договор с ищеца, който изпълнил възложената му работа. Твърди,
че през 2016 г. се появил теч от друго място в склад № 15, както и теч в склад № 16.
Този договор възложил на ищцовото дружество, което предложило най-ниска цена.
Посочил е, че договорът бил одобрен от Съвета на директорите, тъй като стойността
му била над 5000 лв. След приключването на ремонта извършил оглед, нямал
забележки към изпълнителя. Знаел, че следвало да се извърши цялостен ремонт, но
поради липса на средства извършил частичен. Съдът приема за достоверни тези гласни
доказателства, тъй като, преценени поотделно и съвкупно, не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия на свидетелите не
се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че показанията на тези свидетели не
могат да бъдат поставени под съмнение поради твърденията на свидетеля А.М., че в
негово присъствие ищцовото дружество не било извършвало ремонт. Доколкото
свидетелят работи по трудово правоотношение, не може да се приеме, че всеки работен
ден през календарната година посещава работното си място. Същият този свидетел е
посочил, че действително в края на 2015 г. склад № 15 протекъл. Разказва, че заедно с
работници на наемателя положили три-четири рула посипна хартия. В началото на
2016 г., след като заваляло, отново се появили течове. Наемателят напуснал през
септември 2016 г. Следващ наемател дошъл през 2019 г. Съдът дава вяра и на
показанията на свидетеля Д.Г., тъй като са обективни и основани на лични възприятия.
Той е заявил, че през 2019 г. бил ангажиран от наемател на склад № 15 да извърши
цялостен ремонт. След извършения оглед установил, че на сградата не е извършван
основен ремонт. При този вид панелно строителство било трудно да се спре теч с
частичен ремонт, защото можело след това да протече от друго място. Разказва, че се
наложило да се премахне старата хидроизолация, да се почистят покривът и фугите.
След това направили замазка, която да изравни самия терен. Трябвало да махнат
ламарината по бордовете, да се закърпят бордовете с варо-циментов разтвор и после
пак да се монтират. Всичко това отнело около 23-24 работни дни, тъй като имало
технологично време, което следвало да спазят. Когато правили ремонта, се виждало, че
били правени опити да се спре течът.
От показанията на свидетелката М.Н., които съдът възприема като логични и
безпротиворечиви, се изяснява, че през 2016 г. – 2017 г. било задължение на Съвета на
директорите да констатират кои складове имат нужда от ремонт. Изпълнителният
директор М.И. трябвало да събере оферти от различни фирми, които да предостави на
Съвета на директорите. След това те избирали по възможност най-ниската сума,
защото дружеството било в тежко финансово състояние. Посочила е, че задължение на
изпълнителния директор било да подпише договора и да следи за изпълнението му.
Знаела, че през 2018 г. едноличният собственик на капитала „Национална компания
индустриални зони“ ЕАД извършил одит на дейността за периода 2016 г. – 2017 г. Било
констатирано наличието на неизпълнени договори.
Представен е от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Доклад за
извършен вътрешен одит на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД от 21.05.2018 г. В
същия е посочено, че по договора от 09.12.2015 г. вещото лице установило, че 90 % от
договорените, актувани и фактурирани СМР със стойност 4458,72 лв. без ДДС не били
изпълнени. По отношение договора от 26.07.2016 г. договорените СМР не били
изпълнени. По фактурата били платени 750 лв., които били реална щета за
дружеството. Ползваният данъчен кредит в размер на 1300 лв. бил неправомерен.
4
Съдът счита, че този одитен доклад съставлява частен свидетелстващ документ,
изготвен по възлагане на свързано с ответника лице, а именно: едноличния собственик
на капитал. Предвид оспорването на съдържащите се в него констатации от ищеца,
съдът намира, че не се ползва с материална доказателствена сила. Отделно от това,
изготвената при извършването на одита експертиза не е назначена по правилата на
ГПК, поради което не съставлява годно доказателствено средство.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при огледа било
констатирано, че складовете № 15 и 16 са долепени един до друг с различни нива на
кота 0,00 и покрив. Халетата били със сглобяема конструкция. Покривите били от
стоманобетонни покривни коритообразни панели, покрити с хидроизолация. Към
настоящия момент нямало следи от течове от покривите. Поради извършения цялостен
ремонт от друг изпълнител през 2019 г. на покривите на складове № 15 и 16 не могло
да се установи дали действително са извършени строително-монтажните работи по
договорите от 09.12.2015 г. и 26.07.2016 г. От проверката в Община Свиленград се
установило, че няма одобрени проекти и разрешение за строеж за извършените
ремонти на покривите на склад № 15 и склад № 16. Тъй като същите представлявали
„текущ ремонт“ по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ не се
изисквало одобряване на инвестиционни проекти. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не
се изисквало разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения
и инсталации. От сравнението на видовете работи и единичните им цени, описани в
актовете за извършени СМР по договорите от 09.05.2015 г. и 26.07.2016 г., се
констатирало, че видовете работи били идентични, с изключение на описаните в акта
по договора от 09.12.2015 г., в който били включени и „запълване на фуги със
силикон“ и „ремонт на напукани участъци“. Единичните цени били по-високи в акта
по договора от 26.07.2016 г. Съгласно статистическите данни на НСИ – калкулатор на
инфлацията за периода от м. 12.2015 г. до м. 07.2016 г., индексът на потребителските
цени е 99,8 %, т. е. инфлацията е -0,2 %. Не били публикувани данни за индекси на
строителна продукция. Ако аргументът за промяната на единичните цени на видовете
ремонтни работи била само инфлацията, то трябвало да бъдат по-ниски към 26.07.2016
г. в сравнение с тези към 09.12.2015 г. с 0,2 %, като нямало основание за завишаването
им. Установено е още, че застроената площ на складове № 15 и 16 е по 432 кв. м.
Приблизителната площ на покривите била около 410 кв. м. на всеки. Експертизата не
могла да установи къде точно са извършени претендираните видове ремонтни работи
по договорите от 09.12.2015 г. и 26.07.2016 г. поради извършен цялостен ремонт на
покривите през 2019 г. от друг изпълнител.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, ищецът трябва да установи следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително облигационно правоотношение по
договор за изработка с твърдения предмет; и 2. изпълнителят да е изпълнил точно в
качествено, количествено и времево отношение уговореното и да е предал
изработеното на възложителя, като ответникът да е приел извършената работа.
В случая от представения договор от 26.07.2016 г., подписан от управителя на
ищеца – Г.Х., и изпълнителния директор на праводателя на ответника – М.И., може да
се направи извод, че е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка,
по силата на което изпълнителят се е задължил да извърши частичен ремонт на
5
покриви на съществуващи постройки тип „складови“ на територията на „Свободна
зона – Свиленград“, а възложителят – да заплати възнаграждение в размер на 6500 лв.
без ДДС. В разглежданата хипотеза съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че договорът бил сключен без наличие на решение на Съвета на
директорите. В тази връзка свидетелят М.И. е посочил, че този договор бил одобрен от
Съвета на директорите. Този извод може да се извлече и от показанията на свидетеля
М.Н., която е обяснила, че изпълнителният директор И. представял на Съвета на
директорите оферти от различни изпълнители за ремонт на складовете. След това те
избирали за изпълнител лицето, предложило най-ниската цена, и възлагали на
изпълнителния директор да сключи договора. При тези данни по искане на ищеца на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК съдът е задължил ответника да представи преписи от
протоколите от заседания на Съвета на директорите на „Свободна зона – Свиленград“
ЕАД за периода, предхождащ сключването на процесния договор. Ответникът не е
изпълнил вмененото му задължение, като е посочил, че при извършеното
преобразуване тези документи не му били предадени. Съдът, като съобрази, че
ответникът е представил множество договори, сключени между праводателя му и
ищеца, както и счетоводни документи, намира, че това твърдение не отговаря на
истината. Поради всичко изложено и тъй като ответникът не е представил намиращи се
в него документи, на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а
именно, че е било налице решение на Съвета на директорите по смисъла на чл. 19, ал.
1, т. 2 от Устава за сключване на процесния договор, който е с материален интерес над
5000 лв. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че неспазването на това
изискване не влияе на действителността на сделката, доколкото според разпоредбата
на чл. 235, ал. 4 ТЗ ограниченията на представителната власт на съвета на директорите,
на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат действие по
отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър.
С оглед наличието на решение на Съвета на директорите за сключване на
настоящия договор, съдът намира, че в разглеждания случай не намира приложение
разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, предвиждаща, че договорът не произвежда действие за
представлявания, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят
във вреда на представлявания. Цитираната разпоредба не се прилага при органното
представителство на търговските дружества, т. е. в случаите, когато представителят е
управител на търговско дружество, който изпълнява правомощия на орган на
дружеството и изразява общата воля на съдружниците (така Решение № 232 от
16.11.2018 г. по гр. д. № 3745/2017 г., ВКС, IV г. о.). Тази постановка е относима към
конкретния казус поради наличието на решение в съответствие с приетия от
едноличния собственик на капитала устав, който е възложил това правомощие на
Съвета на директорите. Отделно от това, следва да се посочи, че в разглежданата
хипотеза не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, фактическият състав се състои от два елемента: обективен елемент –
договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото
лице) е във вреда на (уврежда) представлявания, и субективен елемент –
„споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице)
за увреждането на представлявания, т. е. недобросъвестност на представителя и
насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на
представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на
доказване от страна на представлявания. Съотнасяйки всичко това към настоящия
6
казус, съдът намира, че не може да се обоснове настъпване на вреда за дружеството-
възложител въз основа по-високите единични цени в сравнение с договора от
09.12.2015 г. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ завишението не е
съществено, за да се приеме, че договорът е сключен при неизгодни условия. Следва да
се посочи, че извършените СМР по двата договора не са идентични, тъй като касаят
отделни части от площта на покривите. За настоящия правен спор е ирелевантно дали е
било целесъобразно да се извършат два последователни частични ремонта на
покривите, въпреки че изпълнителният директор И. е знаел, че следва да извърши
цялостен ремонт. Това е управленско решение на Съвета на директорите и ако
ответникът е считал, че по този начин е причинена вреда на дружеството е имал
възможност да ангажира отговорността на съответните лица по реда на чл. 240, ал. 2
ТЗ. В случая липсва и субективният елемент от фактическия състав, тъй като
изпълнителният директор е изпълнил решение на Съвета на директорите. Също така
недобросъвестност на ищеца и представителя не би могла да се изведе от факта, че с
него са сключени и други договори за извършване на строително-монтажни работи. В
разглежданата хипотеза е без правно значение дали изпълнителят е вписан в
Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в
България. Обстоятелството, че за възложените дейности не са одобрени инвестиционни
проекти, също не може да се счита за индиция за проявена недобросъвестност от
ищеца и представителя, тъй като от заключението на вещото лице по СТЕ стана ясно,
че такива не се изискват.
Предвид установяването, че сключеният договор за изработка е породил
правно действие, следва да бъде изяснено дали е налице реално изпълнение. Съгласно
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа.
Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства – чрез писмени доказателства (приемо-предавателен
протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия
(възложителя) е да приеме извършената съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При прегледа и
приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да
удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото
възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение. Двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени
количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи. По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за
отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с
оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на
извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК,
без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за
извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от
удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя (така Решение № 65 от
16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г., ВКС, II т. о., Решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д.
№ 2411/2014 г., ВКС, I т. о., Решение № 76 от 10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г., ВКС,
7
II т. о.)
Според константната практика на съдилищата, ако възложителят е подписал
издадена от изпълнителя фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на
търговското дружество-възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане
на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените
работи.
В случая, както беше посочено по-горе, в представения акт за извършено СМР
№ 19 изрично са посочени като изпълнени определени видове СМР, отразено е
количеството изпълнени СМР по видове, единичната цена за всяка работа и общата
стойност на извършените СМР съобразно отразеното количество. Видно от приемо-
предавателния протокол от 29.07.2016 г. възложителят е приел без забележки
извършената работа от изпълнителя. От страна на възложителя тези документи са
подписани от изпълнителния директор М.И.. Последният е заличен като изпълнителен
директор на дружеството в ТР на 21.08.2017 г., което означава, че към момента на
приемане на извършената работа М.И. е представлявал надлежно ответното дружество
в качеството на негов органен представител.
Също така следва да се съобрази, че процесната фактура №
**********/29.07.2016 г. е осчетоводена от ответника през м. август 2016 г., отразена е
в декларацията по ДДС и дневника за покупки за м. август 2016 г., като ответникът е
ползвал данъчен кредит през м. август 2016 г.
Съобразявайки всичко това, съдът намира, че е налице изпълнение на
договорените СМР, като възложената работа е приета от изпълнителя без възражение в
количествено и качествено отношение. Този извод се подкрепя от показанията на
свидетелите С.А. и М.И.. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че липсва реално изпълнение по договора. В случая ирелевантно е дали
свидетелят С.А. се е подписвал в книгата за задължителен инструктаж, като това
обстоятелство няма отношение към извършването на СМР. Свидетелят Д.Г. също е
потвърдил, че на места са били извършвани частични ремонти. Ето защо, съдът приема,
че праводателят на ответното дружество е възложил на ищеца извършването на ремонт
на складове № 15 и № 16, уговорените СМР са изпълнени, а органният представител на
възложителя е приел изработеното, без да прави никакви възражения по изпълнението.
Тук е мястото да се изтъкне, че при негова доказателствена тежест ответникът
не опроверга съдържанието на подписаните от негов надлежен представител акт за
извършено СМР № 19 и приемо-предавателен протокол, които съставляват частни
документи по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Предвид изричното възражение на
ищеца за тази цел са недопустими свидетелски показания. Не са представени и писмени
доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че изявлението е привидно,
за да се приеме, че свидетелски показания са допустими на основание чл. 165, ал. 2
ГПК. В разглежданата хипотеза, както беше посочено по-горе, ответникът следва да
проведе пълно доказване, че удостоверените в акта СМР не са изпълнени. Извод за
липса на реално изпълнение не може да се направи въз основа на представения одитен
доклад и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Тъй като
заключението е изготвено след извършването на цялостен ремонт и около пет години
след съставяне на документите не може да внесе съмнение в истинността на
отразените в тях факти досежно реалния обем на извършените работи. Ако
действително не са били изпълнени отразените СМР и изпълнителният директор И. е
подписал документи с невярно съдържание, след освобождаването му през м. август
8
2017 г. или най-късно след изготвяне на одитния доклад през м. май 2018 г. ответникът
е следвало да предприеме незабавно адекватни действия по отношение осчетоводените
задължения към ищеца. До образуване на настоящото производство ответното
дружество не е извършило счетоводни корекции по процесната фактура. Отделно от
това, не са предприети своевременни правни действия, насочени към отричане
съществуването на задължението към ищеца – нито е инициирано производство по
обезпечение на доказателствата, нито е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на тази сума или за връщане на вече заплатеното. Дори до завеждане на
делото ответникът не е уведомил ищеца, че оспорва изпълнението на договора.
Определеният срок за изпълнение също не може да обоснове извод, че ищецът не е
изпълнил уговорените СМР, защото той се уговаря индивидуално съобразно
конкретните възможности на изпълнителя и характеристиките на обекта. Поради това
съдът намира, че в настоящата хипотеза следва да се приложи по аналогия
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, според която действията се считат потвърдени, доколкото
избраният след свидетеля И. изпълнителен директор не се е противопоставил веднага
след узнаването им. Ето защо и при липсата на възражения за неточно изпълнение,
направени към момента на предаване на работите и/или в разумен срок след това,
възложителят не би могъл да се освободи от отговорност за заплащане на
възнаграждение (арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД). По тези съображения и след приспадане на
извършеното от ответника плащане в размер на 1500 лв., съдът намира, че исковата
претенция за заплащане на сумата от 6300 лв. следва да бъде уважена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
изпадането в забава. Според сключения между страните договор цената се заплаща
след подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на фактурата. В случая
фактурата и приемо-предавателния протокол са подписани на 29.07.2016 г. От това
следва, че от този момент ответникът е изпаднал в забава. Тъй като ищецът претендира
лихва за забава от 26.07.2018 г. до 26.07.2021 г. следва да се уважи претенцията за този
период. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за
съответния период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, установи, че
дължимата законна лихва върху сумата от 6300 лв. възлиза на 1919,75 лв. Също така
следва да се присъди и законната лихва върху главното притезание от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за експертизи в общ размер на 2168,80 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Индустриални терени и складове“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ж. к. „Индустриален парк София –
Божурище“, ул. „Васил Петров“ № 8, да заплати по исковете с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ИМАГ
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, бул. „Съединение“ № 20, вх. В, ет. 4, ап. 11, следните суми: 6300 лв.,
представляваща остатък от уговорено възнаграждение по договор за изработка от
9
26.07.2016 г. с предмет – „частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки на
територията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД”, за което е издадена фактура №
**********/29.07.2016 г., и 1919,75 лв., представляваща лихва за забава за периода
26.07.2018 г. – 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 2168,80 лв., представляваща сторените пред първата инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10