Решение по дело №540/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Диаком 7“ ЕООД – Варна, ЕИК ****, представлявано от управителя Д.К.К., против Решение №1390/27.10.2022г по АНД № 3124/2022г на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна НП №03-2200390/18.05.2022г , с което е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на основание чл. 414 ал. 1 от КТ вр. чл. 6 ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници в чужбина (Наредбата) вр. чл. 121а ал. 1 т. 1 б. “а“ и ал. 8 от КТ.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се твърдения за нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство – съставяне на АУАН в присъствието само на един вместо на двама свидетели, за неприложимост на чл. 26 ал. 1 – 2 от НК, за отказ да квалифицира случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН с приложение на чл. 63 ал. 2 т. 2 от ЗАНН, за компетентност на издателите на АУАН и НП и за спазване на срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, както и за доказаност на нарушението с аргумент, че в НП липсва информация за размера на основната заплата в сектор Индустрия в Швеция от официален източник, сравнение на колко лева възлиза тя, дали е за периода на нарушението, описан в НП, дали в действителност е налице несъответствие в заплатите, което е основанието за квалификация на нарушението по чл.6 ал.4 от Наредбата. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, а в отношение на евентуалност да се измени санкцията на 1500 лв.

В съдебно заседание дружеството не се представлява. От адв. И.К. с писмено становище се заявява, че поддържа изцяло жалбата по изложените в нея мотиви и основания.

Касационният ответник не се представлява.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че при извършена през м. април 2022г проверка за спазване на трудовото законодателство на „Диаком 7“ ЕООД служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна – Н.З. и М.Д.установили, че дружеството в качеството си на работодател е командировало в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава – членка на ЕС – Швеция, лицето Н.С.У., ЕГН **********, на длъжност „тръбар“, с допълнително споразумение от 02.09.2021г по договор с “Tura-Mont” s.r.o., Чешка република. Установено било също, че работодателят не е начислил във ведомостта за заплати и не е изплатил на работника за м. октомври 2021г. уговореното с допълнителното споразумение трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава Швеция, за целия срок на командироването. От ведомостта за заплати за м. октомври 2021г. било установено, че на работника е начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 650лв. пропорционално на отработеното време, а основната заплата през 2021г по КТД в сектор „Индустрии“ е в размер на 166.15 шведски крони на час според официален източник на Швеция за информация за колективния трудов договор *****. Констатациите били описани в съставения ПИП от 27.04.2022г. За така установеното нарушение, извършено на 26.11.2021г. по седалището на дружеството в гр. Варна – е съставен АУАН от 27.04.2022г. против дружеството-работодател. Срещу него не са постъпили възражения и е било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на основание чл. 414 ал. 1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2500лв.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и липсват допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП. По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че доколкото се носи отделна административнонаказателна отговорност за всяко нарушение, АНО правилно е издал отделни наказателни постановления за всяко административно нарушение. Относно съставомерността на нарушението въззивният съд посочил, че от безпротиворечивите доказателства по делото е установено, че дружеството-работодател е командировало работника в Швеция да изпълнява временна работа съгласно сключеното допълнително споразумение към трудовия договор, като за м. септември 2021г. му било заплатено възнаграждение в размер на 650лв., въпреки че минималната часова ставка в страната е 166.15 шведски крони. Съдът приел, че работодателят е бил длъжен при начисляването и заплащането на работната заплата на работника да съобрази цитираната разпоредба на чл. 6 ал. 4 от Наредбата и да изплати на работника не по-малко от минималната ставка на заплащане, установена за същата работа в Швеция за целия срок на командироването, което той не е сторил. с решението е прието, че правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на предходната за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП. Съдът намира, че съдържанието на НП не отговаря на минимално изискуемото съдържание по чл. 57 от ЗАНН и в него не се съдържа съставомерно описание на нарушението.

Безспорните факти по делото са, че през м. 09.2021г. работникът е изпратен от своя работодател „Диаком 7“ ЕООД да осъществява трудовите си функции в Швеция въз основа на допълнително споразумение към трудовия му договор като корабен тръбар, и че през м. 10.2021г. е отработил 120 часа според ведомостта за заплати, за които са му начислени и заплатени 353.59 лв. при договорено основно месечно трудово възнаграждение от 650лв. Несъмнено в случая за работодателя е приложимо изискването на чл. 6 ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, според което той е длъжен да начислява и да изплаща на работника уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

За да се установи обективната съставомерност на така вмененото на „Диаком 7“ ЕООД нарушение по чл. 6 ал. 4 от Наредбата, следва на първо място да се установи размера на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата/сходна работа в приемащата държава, което е сторено – според официалния сайт на шведския еквивалент на ИА „ГИТ“, цитира в НП, то е в размер на 166.15 крони на час. По-нататък актосъставителят е следвало да пресметне каква е равностойността на тази сума във български левове, да изчисли равностойността за един час на уговореното с основния трудов договор възнаграждение във български левове, да провери каква стойност е била дължима и каква е била начислена във ведомостта, респективно – изплатена на работника съобразно реално отработените от него часове за съответния месец, да съпостави тази сума с дължимата такава в шведски крони, и само в случай, че изплатената във български левове сума е по-малка от дължимата сума в шведски крони, да пристъпи към ангажиране отговорността на работодателя по чл. 6 ал. 4 от Наредбата. В случая освен установяване на дължимата часова ставка за същия период за сходна длъжност в размер на 166.15 шведски крони, нищо от последващите задължителни стъпки не е извършено нито от актосъставителя, нито от АНО. Това бездействие е резултирало в липса на описано съставомерно нарушение в АУАН и в НП – извод, обоснован на липсата на констатация на колко български лева се равняват 166.15 шведски крони, респективно – каква сума се дължи на работника за отработените 120 часа през м. октомври 2021г. и дали тя е по-висока или по-ниска от изплатените му 353.59 лв. Реално единствената цифра, касаеща начислено във ведомостта/изплатено трудово възнаграждение, е 650лв. и тя е невярна, защото за м. октомври на работника е било изплатено възнаграждение пропорционално на изработените от него часове в горецитирания размер от 353.59 лв. Така от наличното съдържание на АУАН и на НП изобщо не следва извод за осъществено от работодателя съставомерно нарушение по чл. 6 ал. 4 от Наредбата, и остава неясно как актосъставителят и АНО са преценили, че изплатеното на работника възнаграждение във български левове е по-малко от дължимото такова в шведски крони. Липсата на гореописаните изчисления в случая означава, че както актосъставителя, така и АНО изобщо не са установили, че издават акт, съответно – НП, за съставомерно от обективна страна нарушение. Изложеното еднозначно квалифицира НП като незаконосъобразно и налага отмяната му.

При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски, но по делото не е направено искане за присъждането им, поради което и съдът не присъжда разноски.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1390/27.10.2022г. по АНД № 3124/2022г. на Районен съд – Варна и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна НП №03-2200390/18.05.2022г и наложената на „Диаком 7” ЕООД – Варна, ЕИК ****, „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. на осн. чл. 414 ал. 1 от КТ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:	БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
	Членове:	МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА СТАНИСЛАВА СТОЕВА