Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260079 Дата 23.11.2020  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:  Нели  Богданова

открито съдебно заседание на  14.10. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  353/ 2020 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на   адвокат Б.  С. ***, в качеството си на особен  представител на ответницата  А.  М.Л. с ЕГН:**********  против  Решение № 33 от 20.02.2020 г.,постановено от  Х.  окръжен съд по  търг. дело № 89/2019 г.

 По  силата на обжалваното решение съдът е уважил предявеният от Г.ф.-С.против А.М.  Л. ЕГН:********** регресен иск по чл.288а,ал.1  от КЗ /отм./,като е осъдил ответницата да заплати сумата от 30 722.82 лева,  представляваща изплатено от Г.ф.обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на ПТП,настъпило на 12.10.2013 г.в Р. И., гр. Р.,ведно съд законната лихва върху присъдената сума, считано от завеждането на исковата молба- 03.06.2019 г. до  окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба  се излагат  подробни  съображения  за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон .

 Жалбоподателят   счита  за  неправилен  извода  на  съда  за  наличие на извънсъдебно  признание от страна на ответника,тъй като   от съдържанието на представената  по делото  спогодба от 27.11.2014 г. не се установява А.Л. да  е признала  фактите, които са елемент от  фактическия състав на  спорното право.  Поддържа се и оплакването , че  съдът е допуснал  нарушение на процесуалния закон - чл.193,ал3, изр.първо от  ГПК. Претендира се отмяната на  обжалваното  решение   като незаконосъобразно, като вместо  него  се постанови  въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се  отхвърли  предявеният иск като неоснователен.

Въззиваемата страна Г. фонд *** чрез  процесуалния си представител адвокат С.М. ***  поддържа писмен отговор,съгласно  който  въззивната жалба  е неоснователна.

Пловдивският  апелативен съд  след  преценка на изложените във  въззивната  жалба  оплаквания  и доводи, приема за  установено  следното :  

Предявени са  обективно съединени искове по чл.288а,ал.1 т.1 от КЗ/ отм./ за   сумата от   30 722.82 лева,представляваща  обезщетение, заплатено от Г.ф.за причинени  имуществени вреди от   ПТП, настъпило на12.10.2013 г в град Р. ,Р.И..  Предявен е и акцесорен  иск по чл.86 ЗЗД – за заплащане на законна лихва върху  претендираната главница, считано от депозирането на исковата молба-03.06.2019 г. до  окончателното плащане на сумите.

По  делото е безспорно  установено, че  процесното  ПТП е настъпило  на  12.10.2013 г. в  град Р., Р.И..  Касае е се до  сблъсък между лек  автомобил „ Ш.К.“  с български регистрационен № ДКН *******–собственост на З.М., управляван от А.  М.Л.  и лек автомобил „Ауди *******“.  При  сблъсъка са причинени имуществени вреди на втория  лек  автомобил.

По  делото е  представен доклад за  пътнотранспортно произшествие  от 12.10.2013 г,изготвен от Столична  полиция – град Р.,Сектор  „Пътна полиция „.  В  доклада  е констатирано, че  виновен за  настъпилото  ПТП е водачът на лекия  автомобил с българска  регистрация   „Ш.К. “ А.  Л., която не  е забелязала задължителния знак  за  спиране и не  е дала предимство на другия  автомобил, което предимство  е било надлежно указано със знака „STOP “.

          От  заключението на  САТЕ, депозирано  от вещото лице  инж. С.П.се установява, че по  характер ударът е бил кос, при челно-страничен  сблъсък, при контакт  на   предната челна  част на  лекия автомобил марка „Ауди“,  модел   „ *******“ със страничната  дясна част на лекия автомобил с българска   регистрация.

         Извода на вещото лице е, че е налице  причинно –следствена връзка между  механизма на настъпване на  ПТП и описаните увреждания на  лекия автомобил „Ауди –******“.

          Към момента на  произшествието ответницата е управлявала лекия автомобил  без сключена задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ и   това обстоятелство  е отразено в доклада на Р. пътна полиция.

         Съгласно  чл. 249 във вр. с чл. 259  от  КЗ / отм./- всяко  лице, което притежава МПС,което е ригистрирано на територията на Р. Б. и не е спряно от движение  е длъжно да сключи договор за  задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на  автомобилистите. След като такава застраховка не е сключена то в случая  е налице липса на  възможност  да се определи застрахователя,както правилно  е приел   първоинстанционния съд.

        От представените по делото писмени доказателства се установява, че Г.ф.установява  активната си материална и  процесуална   легитимация   да  предяви   регресният иск по  чл.288,ал.12 от КЗ/ отм./  След изплащане на  обезщетението по чл.288,ал.1 КЗ / отм./ Ф.встъпва в правата на  увреденото лице до размера  на платеното.

          Всъщност регресните и суброгационни права на  Г.ф.се пораждат след изпълнение на задължението за плащане  на определените суми. На практика  Ф. възстановява сумите  в случаите когато Националното бюро на  българските автомобилни застрахователи / НББАЗ/ е заплатило обезщетение съгласно  международните договори,по които е страна.

Това  обезщетение е изплатено от НББАЗ за имуществените вреди, настъпили  в резултат от ПТП,причинено  виновно  от незастраховано към датата на събитието МПС с  български  регистрационен номер.

        От представените по делото платежни документи  се установява, че   Г.  ф. е заплатил сума в общ размер на 34 022.82 лева.

       Процесното ПТП  е настъпило на  територията на Р.И. – град Р. ,поради което и съгласно чл.105 от КМЧП,задълженията ,произтичащи от непозволено увреждане се уреждат от правото на държавата, на  чиято територия са настъпили. В  случая приложимо е материалното право на Р.И. и Компенсационния  орган на тази държава е определила размера на дължимото  обезщетение.

          В  този смисъл  основателен е довода,който прави  ищеца , че Ф.  заплаща  обезщетението въз основа на тези документи,които му са предоставени от НББАЗ. Последният няма  правомощието да прави преценка по същество  относно предпоставките за изплащане на обезщетение и  неговия размер - аргумент от разпоредбата на чл.285,ал.6 от КЗ/ отм./  За това и в случая е меродавна стойността на вредите,определена от Компенсационния орган в И.,като Ф.  е длъжен да  възстанови  платената от последният  сума в чуждестранна валута в пълния посочен  размер.

          След като е извършил плащане на определеното обезщетение  Г.ф-.се е суброгирал  в правата на увреденото лице до размера на изплатената сума.

        Ответницата ,която виновно е причинила процесното ПТП  е получила на 7.10.2014 г. регресна покана от Ф.  да възстанови платеното от същия обезщетение.

          По делото е представена  Спогодба  от 2014г./ без посочване на деня и месеца  на сключването /,но съгласно чл.2 от спогодбата първата вноска в размер на 100 лева е направена на 27.11.2014 г.  Отразено е, че тази сума е внесена при сключването на спогодбата,поради което следва да се приеме, че тя  е сключена на  27.11.2014 г. С  факта на подписването на спогодбата ответницата е признала общия размер на задължението си, като е приела погасяването на дълга да стане при условията на разсрочено плащане.

Няма спор или поне ответницата не оспорва, че във връзка с постигнатата спогодба  е заплатена и сумата от 3200 лева,която се равнява на 32 месечни погасителни вноски.

       С  оглед на  частичното погасяване на задължението  следва да се приеме, че е налице признание на дълга ,както  правилно  е  приел и  първия съд в   обжалваното решение.

          По  отношение на  представените с исковата молба  писмени доказателства  във въззивната жалба се оспорва тяхната автентичност,тъй като са представени в заверени от ищеца  ксерокскопия. В  случая  Ф.в допълнителната искова молба е посочил, че оригиналите на  оспорените документи остават в Компенсационният орган ,т.е. в И. Централно бюро.  Това е така, тъй като това е органът,който е определил и  съответно  изплатил  обезщетение на правоимащото лице- гражданин.

         В клаузатата  на т.8.4 от  Споразумението между  компенсационните органи и Гаранционните фондове са посочени реквизитите по искането  за  реимбурсация, като изрично е предвидено изпращането на искането и на писмените доказателства да става по   факс или  по  електронна  поща. С оглед на тази регламентация оригиналите на тези документи  остават при  компенсационния орган,извършил плащането на  дължимото обезщетение, т.е. остават при И. Централно  бюро. Следва да се приеме ,че  представените в заверен от ищеца писмени доказателства  по  образуваната преписка съответстват на оригиналните такива.

            Не  е налице нарушение на процесуалния закон – чл.193  ГПК и няма  основание  да бъде  открито производството  по оспорването на автентичността и  съдържанието на „Доклада за ПТП“,съставен на 12.10.2013 г. от Столичната полиция –Р..  

          Вече бе коментирано, че на основание чл.105 КМЧП  приложимо е материалното право на Р.И., на територията на която е настъпило  непозволеното увреждане.  

         Това  означава, че  компенсационният  орган в И. е компетентен да  прецени  дали са налице предпоставките за изплащане на обезщетението и неговият размер  въз основа на представените писмени доказателства. Г.ф-.не може да оспорва автентичността на доклада, като официален свидетелстващ  документ.

 Той не може да оспорва и  определения размер на обезщетението,т.е. автентичността на представените частни документи- фактури за направените разходи по  възстановяването на причинените от деликта имуществени вреди.

   В заключение на изложеното до тук  въззивният съд приема ,че обжалваното решение съдържа точен и задълбочен анализ на фактите.  Материалният закон е приложен точно и съдът не е допуснал процесуални  нарушения.

    Следва да се потвърди  обжалваното решение като законосъобразно.  Представен е списък по чл.80  ГПК за сумата от 3080.59 лева- разноски по делото за двете  съдебни  инстанции.  Тази сума  обаче е присъдена по силата на обжалваното решение и следователно искане за  съдебни разноски пред въззивната инстанция не е  направено.

   ПАС констатира, че  първият съд  не  е определил възнаграждение за  особен представител на А. М.Л.. Следва да се изпрати съобщение до Г.ф.да внесе сумата 1451.68 лева – за възнаграждение за особен представител, която да внесе по сметката на ПАС за вещи лица, свидетели и обезпечения  в едноседмичен срок,като в същия срок представи  и  вносната бележка по делото.

   По тези  съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                           Р    Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/20.02.2020г., постановено от  Х. окръжен съд по търг.дело№ 89/2019 година.

УКАЗВА  на  Г. ф.-С., с посочен съдебен адрес ***  да внесе по сметката на ПАС за вещи лица, свидетели и обезпечения сумата 1451.68 лв. на основание „ възнаграждение за особен представител на А.  Л.  “  въззивно търг.дело№ 353/20 г., която да внесе в  едноседмичен срок  и в същия срок представи вносна бележка.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен  срок,считано от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.             2.