№ 2718
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100500616 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Б. И. И., чрез назначения особен представител адв. П. Г., срещу решение
№ 13446/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 67529/2021 г. по описа на СРС, 78 състав, в
частта, с която по предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД Б. И.
И. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2690 лв., стойност на
потребена топлинна енергия за периода 29.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 430 лв.,
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 03.11.2021 г., сумата от 17,91 лв.,
такса за дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3,32
лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. –
03.11.2021 г.
Въззивникът поддържа, че решението на СРС е недопустимо, тъй като исковата молба е
нередовна поради липса на конкретизация на вземанията за всеки месец. Счита, че не е
потребител на топлинна енергия, тъй като никога не е бил собственик или вещен ползвател
на процесния имот, като няма сключен договор с ищеца. Оспорва и наследодателят му Н. И.
1
И. да е бил потребител на топлинна енергия в жилището приживе, като твърди и че липсват
доказателства за приемане на наследството му. Ето защо моли решението в обжалваната
част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. Преди
откритото съдебно заседание във въззивното производство е изразил писмено становище, че
въззивната жалба е неоснователна и моли решението на СРС в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се отбележи, че претенциите са конкретизирани в достатъчна
степен по основание и размер и исковата молба не е нередовна. Обжалваното решение е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
следва да се добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (списък на етажните собственици в
сградата, справка от имотен регистър, заповед на СНС – ИК) се установява, че през
процесния период собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ 17, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, с клиентска партида с абонатен
номер при ищеца 167233, е бил Н. И. Н., който през 1982 г. го е получил като обезщетение
по реда на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, Н. И. Н. се
явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за
заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него
през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
2
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че Н. И. Н. е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между него и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018
г. – м. 04.2020 г.
От представената по делото справка от Национална база данни „Население“ се установява,
че след смъртта на Н. И. Н. на 17.10.2020 г. (след изтичане на процесния период)
имуществото му е придобито по силата на наследяване от брат му Б. И. И. – видно е, че
починалото лице не е имало живи съпруга, низходящи или възходящи, поради което
наследството му е преминало към наследниците от трети ред по смисъла на чл. 8 ЗН. Част от
наследството на починалия потребител на топлинна енергия са и натрупаните задължения
към ищцовото дружество за стойността на потребената от него енергия приживе, поради
което именно ответникът като единствен законен наследник се явява материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените претенции. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да се отбележи, че по делото несъмнено се доказва, че Б. И. И. е приел
наследството на брат си – от приетата справка по партидата на топлоснабдения имот в
имотния регистър (л. 142 от делото на СРС) е видно, че на 05.05.2022 г. ответникът е продал
наследения от брат му имот на В.К.М.. Извършеното разпоредително действие с част от
имуществото, включено в наследството, несъмнено представлява конклудентно действие по
смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, което доказва намерението на наследника да приеме
наследството, поради което не е необходимо провеждане на процедура по чл. 51 ЗН в
рамките на настоящото съдебно производство и възраженията на въззивника в този смисъл
са несъстоятелни.
С оглед на изложеното, по делото е установено пълно и главно, че ответникът дължи
стойността на потребената топлинна енергия в процесния имот през посочения период като
законен наследник на потребителя на енергия по договорно правоотношение с ищеца,
поради което претенциите се явяват доказани по основание. Във въззивната жалба не са
изложени конкретни доводи срещу неправилността на решението по отношение на размера
на присъдените суми или дължимостта на претендираната такса за дялово разпределение и
лихва за забава, поради което въззивният съд не следва да излага мотиви по същество по
тези въпроси, а следва да приеме, че исковете са основателни за посочените суми и периоди.
3
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на общо 300 лв., юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за
особен представител.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13446/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 67529/2021 г. по
описа на СРС, 78 състав, в частта, с която по предявените искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД Б. И. И., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 2690 лв., стойност на
потребена топлинна енергия за периода 29.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 430 лв.,
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 03.11.2021 г., сумата от 17,91
лв., такса за дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 3,32 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.09.2019 г. – 03.11.2021 г.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, ап. 17,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4