Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 502/01.08.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично
заседание на 14 07 2023 година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 437 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от „Свинекомплекс Дунавци"
ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. Дунавци, обл. Видин, м. „К***
", кв. 75, № 407, представлявано от управителя Л*** Е.Г. против Решение № 159
от 18.04.2023 година, постановено по АНД № 1115/2022 г. по описа на Районен съд
- Видин за 2022 година, с което съдът е потвърдил Наказателно постановление №
4/07.02.2022 г. на Директора на РИОСВ - Монтана, с което на „Свинекомплекс
Дунавци" ЕООД е наложено административно наказание затова, че не е
изпълнил условие от Комплексно разрешително № 587-Н0/2020 и дружеството е
осъдено да заплати на РИОСВ Монтана сумата от 150 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди,
че въззивното решение е незаконосъобразно. Излагат се съображения, че за да
постанови обжалваното решение съставът на Районен съд гр. Видин не е обсъдил
всички представени по делото доказателства, анализирал е превратно събраните
гласни доказателства, не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя доводи, не
е приложил относимите материално правни норми, следствие на което е достигнал
до погрешни правни изводи. Производството по АНД № 115/2022 г. е следвало да се
разглежда в контекста и съгласно указанията, дадени от Административен съд гр.
Видин в касационното решение по АНД № 164/2022 г. Счита, че при повторното
първоинстанционно производство не са изпълнени всички указания на касационната
инстанция, но въпреки това съгласно събраните в хода на производството нови
доказателства липсва основание за промяна на становището за неправилност на
обжалваното наказателно постановление, мотивирало решението на Районен съд гр.
Видин, постановено по АНД 195/2022 г. Обжалваното наказателно постановление е
неправилно, немотивирано, противоречащо на относимата нормативна уредба, както
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
За да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на едно лице е необходимо да са
налице няколко кумулативно предвидени в закона предпоставки. На първо място
следва да е извършено административно нарушение, действие или бездействие,
което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична,
от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да
бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са
спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН относно предпоставките за
образуване на административнонаказателното производство и сроковете за
завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните
изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити. Посочените обективно
дадени предпоставки обуславят наличието или не на съответното административно
нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл.
93 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи маже да бъде налагана имуществена
санкция за неизпълнение на задълженията им към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, конкретно за
неизпълнение на Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително № 587-НС//2020 г. за
неразпространение на миризми извън границите на производствената площадка.
Условие 9.3.1. от КР, както и други условия от Разрешителното са свързани с
неспазване на задължения, във връзка с опазване на околната среда. Това е така,
доколкото условието на КР следва да се тълкува в неговата цялост, а не да се
изважда отделен елемент от контекста на цялото условие. В НП неправилно е описано
твърдяното нарушение, като е посочено да е нарушена разпоредбата на чл. 123в от
Закона за опазване на околната среда. Ако в ЗООС съществува правило, което да
може да бъде нарушено в конкретния случай, това е разпоредба на чл. 69, ал. 1 и
ал. 8, последната изрично предвиждаща, че видът, размерът и редът за налагане
на санкции се уреждат с наредба на Министерския съвет. Такава наредба е
Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения. От АУАН и обжалваното НП е видно,
че при налагане на наказанието не са спазени изискванията и реда на чл. 20 от
Наредбата, нито пък определеното наказание е конкретизирано по вид съгласно чл.
3 от същата. Посочването на нарушените законови разпоредби, редът за определяне
и налагане на наказание, както и видът на наказанието са задължителни реквизити
на наказателното постановление, а тяхната липса винаги е съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на нарушителя да узнае в цялост в какво е
обвинен, за да ангажира своевременна и адекватна защита. ЗООС предвижда
специална процедура за констатиране на такива нарушения, обективирана в
разпоредбата на чл. 69а от ЗООС. С цел надлежното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството следа да е налице
съвкупност от следните документи: 1.протокол за проверка от съответните
длъжностни лица; 2, протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване
на замърсяването или увреждането на околната среда; 3. констативен протокол,
съставен въз основа на протоколите по т. 1 и т. 2 от съответните длъжностни
лица и 4. Предложение от контролиращите длъжностни лица на МОСВ за налагане на
санкция, включително вида, продължителността и причините за замърсяването или
увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията. В процесния
случай няма спор, че липсват протоколи от лабораторни изпитвания/анализи и
т.н., а проверката е извършена по т.нар. органолептичен метод. Самите проверки
не се извършват произволно без установени правили, а се подчиняват на
Инструкция за определяне разпространението на неприятни миризми на Министъра на
околната среда и водите, като такива проверки се извършват по разписан ред от
комисия, в която следва да участва представител на съответната районна
инспекция за околна среда, представител на съответния Общински съвет, както и
представител на проверяваното лице. От представения протокол за проверка се
установява, че Инструкцията не е била спазена, както по отношение на състава на
комисията, така и досежно начина и реда за извършване на проверката. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗООС държавната политика по опазване на
околната среда се осъществява от Министъра на околната среда и водите, а според
ал. 2, Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед
правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да
оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са
част от съответното производство по издаване на административни актове и
документи. Съгласно разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69а, ал. 1 от ЗООС
санкциите по този закон се налагат от Министъра на околната среда и водите или
от оправомощено от него лице. По делото е представена Заповед №
РД-190/11.08.2021 г., с която директорът на РИОСВ - Монтана оправомощава
служители от специализираната администрация на РИОСВ - Монтана с правомощията,
изброени в т.т. 1, 2 и 3 на заповедта, липсва обаче доказателство за оправомощаване
на директора на районната инспекция от страна на Министъра. Според чл. 8, ал. 7
от Наредбата констативния протокол /акта/ се съставя в 15 дневен срок от
съставяне на протокола за проверка, когато констативния протокол се изготвя
само въз основа на протокола от проверката, какъвто е процесния случай. Като не
е спазен срока по чл. 8, ал. 7 от Наредбата, с което е допуснато съществено
процесуално нарушение. Процесното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и по-специално на ал. 1, т. 5 и т. 6, а именно - налице е непълнота при
изясняване на фактическата обстановка, както и непълно и неточно описание на
нарушението, факти, установени от състава на PC Видин
при първоначалното разглеждане на делото. В НП не е посочено какво е
изпълнителното деяние, довело до твърдяното нарушение, действие или
бездействие, не става ясно по какъв начин е следвало да бъде изпълнено
задължението на дружеството по Условие 9.3.1. от издаденото му КР, така че да
не бъде нарушено това задължение при наличие на доказателства, необсъдени от
съдебния състав, според които дружеството е изпълнило всички условия в КР,
както и е изпълнило всички предписания на РИОСВ, дадени му впоследствие, което
се потвърждава и от показанията на актосъставителя и останалите свидетели,
представители на РИОСВ - Монтана, също некоментирани в обжалваното решение.
Както АУАН, така и НП не отговарят на изискванията за точно и пълно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и нанесените вреди, което е
поредно съществено нарушение на процесуалните правила. Единствено
първоинстанционният състав в обжалваното с настоящата жалба решение е допълнил НП,
като е посочил, че ставало дума за „бездействие" от страна на дружеството.
Недопустимо е съдът да се опитва със съдебния си акт да изправя процесуалните
пропуски на една от страните, каквото обстоятелство е налице в конкретния
случай. Твърди се, че от страна на дружеството не е извършено нарушение на
материалния закон, като се спазват всички нормативни изисквания и условията на
Комплексното разрешително. От събраните гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя и останалите представители на наказващия орган всички
предписания на РИОСВ във връзка с комплексното разрешително са били изпълнени,
фермата притежава най-модерната инсталация в страната за отглеждане на животни,
в това число и най-съвременни пречисвателни инсталации. Не случайно никъде в
административнонаказателната преписка не се твърди проверяващите да са
установили вредна или неприятна миризма, или такава, водеща до замърсяване на
въздуха или околната среда. Според АУАН, на 07.12.2021 г. в часовия интервал от
11.15-11.45ч. било установено наличие на миризма, която е квалифицирана като
типична за животновъдния обект, без никъде да е посочено дори в общ вид какви
са характеристиките на тази миризма, още по-малко е изпълнено изискването на
чл. 69а, ал. 1, т. 4 от Закона, в предложението за налагане на санкция да се
посочи вида, продължителността и причините за замърсяване или увреждане на
околната среда, установената миризма дори не е квалифицирана като неприятна. От
разпита на актосъставителя и свидетелите в съдебно заседание не се установи да
става въпрос за неприятна миризма, същата беше квалифицирана като типична за
вида животни и според обясненията на разпитаните лица не ставало въпрос за
миризма от изпражнения, а за миризма от потните жлези на животните, без да
става ясно по какъв начин е установено това обстоятелство. Пак от показанията
на свидетелите става ясно, че проверяващите лица не са посетили сградите, в
които се отглеждат животните преди извършването на проверката нито след това, а
само административните помещения, в които са съставили протокола за извършената
проверка. Ето защо твърденията, че става въпрос за миризми от потните жлези на
животните, които се разпространяват чрез вентилатори на сградите не се
основават на никакви доказателства, а са само предположения, което е
недопустимо. За да бъде установен източника на миризмите е следвало да бъде
извършена проверка и вътре в предприятието, която да установи има ли животни,
какви са и откъде идва „миризмата". В описанието на нарушението не е
определен интензитета на възприетата миризма, нито наличието на вредни емисии,
техните концентрации и т.н., степен на замърсяване /силна, умерена, слаба/, не
е ясно дали се усеща постоянно или инцидентно, употребен е единствено израза
различна интензивност. Нито от обжалваното НП, нито от съставения АУАН става
ясно въз основа на какви доказателства проверяващите са счели, че усетената от
тях миризма е характерна именно за производството на дружеството и че
произхожда именно от това производство, а не от отглежданите във всяка от
близките къщи животни. Указаното в диспозитивната част на НП - разпространение
на миризма, характерна за производствената дейност на предприятието, като фактически
състав, не съответства на правилата на чл. 20 от Наредбата за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения. В НП липсва посочване на самото изпълнително деяние - замърсяване
на атмосферния въздух чрез изпускане в него на вещества, които предизвикват
неприятни миризми. Позовава се на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/302 на ЕК от
15.02.2017г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ)
съгласно Директива 2010/75/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета при интензивно отглеждане на птици или
свине е предвидено извършването на периодичен мониторинг на миризми във
въздуха. Според НДНТ 26 мониторинг на миризмите във въздуха се извършва чрез
европейските (EN) стандарти, напр. чрез динамична олфакометрия съгласно EN 13725 с
цел определяне на концентрацията на миризмите. Когато се прилагат алтернативни
методи, за които няма стандарти EN, напр. измерване/оценка на излагането на миризми, оценка на
въздействието на миризми, може да се използва ISO, национални
и други международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с
равностойно научно качество. Очевидно при процесната проверка не става въпрос
за извършването на обективно научно изследване с относими научни методи и
уреди, а субективни възприятия и твърдения на посочените в АУАН лица за
установяване на обстоятелства, които по никакъв начин не биха могли да бъдат
проверени. В преписката няма данни за наличие на някакви способности у
проверяващите лица за установяване на миризми, липсват и данни за
здравословното им състояние към момента на проверката, което би могло да окаже
влияние върху възприятията им. В българското законодателство липсва формулирана
норма за експозиция на миризми, поради което следва да се прилагат правилата на
ЕС. В тази връзка наказващия орган има тежестта да докаже наличието на вредни
миризми чрез измерване, например чрез прилагане на динамична олфактометрия или
чрез друг метод, осигуряващ равностойно научно качество. В случая, както
обясниха и разпитаните лица, става въпрос единствено за субективно усещане, без
дори да са използвани квалификации като неприятна или вредна миризма,
обстоятелства, които не подлежат на обективна съпоставка и оценка. Според част
от гласните доказателства, миризми не е имало. Според представителите на РИОСВ
на предприятието са извършвани множество проверки, както преди, така и след
процесната проверка, като миризми не са установявани. От протокола за извършената
проверка, както и от показанията на свидетелите се установява, че комисията е
извършила проверка само в една точка, намираща се на 4 метра от оградата на
предприятието, без да е извършена проверка и в други точки на различни
разстояния от предприятието, каквито са предписанията в Инструкцията. В АУАН се
твърди, че проверката е извършена на място с описани координати, като в
протокола за извършена проверка се твърди, че координатите са определени с GPS устройство,
без да е представено ръководство за употреба. По делото не бяха представени
каквито и да било доказателства дали описаното устройство е собственост на
РИОСВ, дали се ползва конкретно за установяване на местонахождение или за
следване на маршрути, дали е технически годно и точно и какво е нормативното
основание за неговото използване при проверки като процесната. Не е представена
карта или скица, съдържаща информация за регулационния план на местността, от
която де е видно къде се намира точката на проверката съобразено с
регулационната линия на имота на дружеството. В съдебно заседание беше
представена цветна снимка, очевидно свалена от Google maps, в която
уж е отбелязана точката на проверката, без да става ясно по какъв начин тази
точка е нанесена чрез използване на GPS устройството. Видно от надписа в долния ляв ъгъл на снимката,
същата е свалена през 2022 г., а не е изготвена към момента на проверката,
което означава, че липсва годно доказателство за мястото на проверката. Това
означава, че липсва надлежно доказателство, което да установява по безспорен
начин обстоятелството, че проверяващите лица са били извън имота на дружеството
а не вътре в него. Всички тези доводи не са обсъдени в обжалваното решение. В
акта е констатирано, че миризмите били с различна интензивност, в зависимост от
поривите на вятъра. Никъде в акта не се съдържат данни за климатичните условия,
като температура, влажност на въздуха, но особено за посоката и скоростта на
вятъра, от които условия зависят резултатите от обследването. Данни за
климатичните условия се съдържат в протокола за извършената проверка, за което
се твърди, че е използван уред, за който също не са представени съответните
документи за собственост, за техническа годност, инструкции за експлоатация,
нормативни основания за използването му. От представената в съдебно заседание
цветна снимка на показания на уред не става ясно дали това са показанията на
метеорологичната станция, за която се твърди че е използвана по време на
проверката, защото липсват каквито и да било индивидуализиращи данни. Не става
ясно показанията на снимката, които се отнасят до метеорологичните условия,
какво означават. Липсва разчитане или експертиза от специалист в съответната
област. Дори да се приеме, че в долния десен ъгъл на снимката е отбелязана
датата на проверката - 07.12. /без посочване на годината/, отляво на датата
евентуално е посочен часът на показанията на уреда, а именно 11.47 ч. Видно от
обжалваното НП проверката е извършена в интервала 11.15 - 11.45 ч., т.е.
евентуалните показания на уреда се отнасят за момент извън периода на
проверката. Освен това, ако се приемат показанията на уреда за правдоподобни,
от представената снимка се вижда, че посоката на вятъра е от югозапад, а не от
запад. Видно от представената от представителите на РИОСВ карта и точката на
проверка се установява, че вятъра е идвал от близките къщи, във всяка една, от
които се отглеждат прасета и други домашни животни. От приложената карта, ако се
приеме за достоверна, се вижда, че помещенията на фермата се намират в посока,
твърде различна от посоката на вятъра. Счита, че за установяване на
обстоятелствата, отнасящи се до метеорологичните условия към периода на
проверката, в това число температура, влажност, сила на вятъра и посока, както
и относно показанията на уредите, предвид разминаванията в показанията им и
твърденията на наказващия орган, следва да бъдат използвани специални знания.
При условията на евентуалност следва да се приеме, че дори да е било налице
нарушение, същото е маловажно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и да не се налага
наказание. Доказателство за това е факта, че според проверяващите лица,
разпитани в съдебно заседание, на дружеството са извършвани множество проверки,
както преди процесната, така и след нея, като в нито един случай не са
установявани миризми. Също така проверката не е установила миризмата да е
постоянна, същата не се е разпространявала към къщите на населеното място, а
според проверката, само на 4 метра от оградата, не е констатирано замърсяване
на околната среда. Следователно следва да се приеме, че не са засегнати в
значителна степен обществени отношения. В с.з. адв. Д. поддържа жалбата.
Представя стандарт, който е Приложение № 1 към Директива 9834/ЕС и като приет
от Европейския комитет по стандартизация, на който България е страна, счита че е
приложим и по отношение на проверките за наличие на емисии в атмосферния въздух
в страната, както и в процесния случай АНО е следвало да се съобрази с
процедурата по извършване на проверка и оповестяване на констатация за
извършени вреди във въздуха, заложени в представения стандарт. В него са
наведени изисквания, както за процедурата по извършване на проверки, така и
изисквания по отношение на екипа от проверяващите лица, които трябва да
отговарят на изисквания за здравословен статус, като например да не са боледували
в близко време, да не са пушили половин час преди проверката, да не са
контактували с външни лица, да не са влизали преди проверката вътре в
проверяваното предприятие. Подобни изисквания са наведени в инструкцията за
определяне разпространението на неприятни миризми на министъра на околната
среда и водите. Моли да се отмени първоинстанционния акт, респ. обжалваното НП,
като им се присъдят разноски по делото за две инстанции. Представя писмени
бележки с аналогични съображения, както и списък на разноските пред настоящата
инстанция и доказателства за извършването им.
Ответникът в с.з. чрез юрк И*** Х*** оспорва
жалбата и моли
същата да се остави без уважение, а обжалваното Решение № 159 от 18.04.2023 г.
на РС Видин да се остави в сила. Счита решението на РС Видин за правилно и
законосъобразно, съдът подробно и аргументирано е мотивирал защо е счел
нарушението за безспорно доказано. Спазени са стриктно условията, дадени от
съда, направен е обстоен анализ по отношение установените факти и обстоятелства,
както и относно провеждането на административнонаказателното производство. Моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимално допустимия законов
размер и възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение. В писмената
защита твърди, че разпоредбите на Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения
(Наредбата) са неприложими в
конкретния случай поради няколко причини: на първо място Комплексното
разрешително, чието условие е нарушило дружеството - оператор, е индивидуален
административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена
инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират
съответствието на инсталацията с изискванията на Глава седма от Закона за
опазване на околната среда. Заложените в Комплексното разрешително условия
са императивни и задължителни за изпълнение от страна на оператора. За тяхното
неспазване е предвидена специална санкционна разпоредба в ЗООС - чл. 164, an. 1, която гласи, че за неизпълнение на изискванията по чл.
123в (неизпълнение на условията в Комплексното разрешително - бел.) на
оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Посочената наказваща
норма не
прави препратка към Наредбата, а директно създава задължение за административнонаказващия орган (АНО) да
наложи предвиденото в нея наказание. В чл. 1, ал. 1 от самата Наредба изрично е указано в кои случаи е
същата е приложима
- при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми
и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, в т.ч. при
неспазване на нормативно установените срокове за привеждане на даден обект в
съответствие с разпоредбите на законодателството по опазване на околната среда,
на юридическите лица и едноличните търговци се налагат санкции по реда на
Наредбата. В настоящия
случаи не е констатирано увреждане или замърсяване над допустимите норми, което
се установява само чрез измерване, извършено по надлежния ред. Операторът, титуляр на
Комплексното разрешително - „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВЦИ" ЕООД, гр. Дунавци, е
санкциониран за това, че не е изпълнил Условие 9.3.1. от Комплексното
разрешително, а именно: да осигури всички дейности на площадката да бъдат извършвани по начин, недопускащ
разпространението на
миризми извън границите на производствената площадка. Посоченото условие императивно обвързва дружеството да не
допуска разпространението на миризми извън границите
на производствената площадка. В Условието не е заложено изискване миризмите да са измерени чрез технически средства и/или чрез специални методи, още по-малко има условие, което да изисква да бъде констатирано
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми, което
изключва автоматично приложимостта на Наредбата и възможността за определяне на санкция по разписания в нея ред. За да се приеме, че има
нарушение па посоченото условие и да се приложат разпоредбите на ЗООС, е
достатъчно само и единствено да бъде установено, че има разпространение на
миризми извън границите на производствената площадка на свинекомплекса. Ноторно известно е, че според
йерархията на нормативните актове в случаите на противоречие, разпоредбите на
ЗООС следва да се прилагат с предимство пред разпоредбите на подзаконовите
нормативни актове, които й противоречат. В
конкретния случай дори не може да се говори за противоречие, тъй като Наредбата
третира възможност за налагане на санкции, но при изчерпателно изброени
основания и предпоставки, които не са относими при преценката на
обстоятелствата има ли разпространение на миризми извън границите на производствената площадка на обекта. Предвид това, че в ЗООС
ясно е регламентирано как следва да се процедира при констатирано неизпълнение
на условие в Комплексно разрешително, от това следва извода, че законосъобразно е ангажирана и
отговорността на дружеството. Правилно е определена правната квалификация на
деянието - и словом, и чрез цифровото посочване на съответната нарушена
законова разпоредба. Твърденията в
жалбата, че в НП липсва посочване на изпълнителното деяние - замърсяване на
атмосферния въздух чрез изпускане в него на вещества, които предизвикват неприятни миризми, като се цитира
Решение за изпълнение (ЕС) 2017/302 на Комисията от 15.02.2017 г. за
формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ), съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета, според което
при интензивно отглеждане на свине е
предвидено извършването на периодичен мониторинг на миризми във въздуха чрез
европейските стандарти са неоснователни и необосновани, не отговарят на фактическата обстановка и не
кореспондират с обстоятелства около извършеното нарушение. В нито едно от писмените доказателства Констативен
протокол, АУАН, НП, не се е твърдяло, че има замърсяване на атмосферния въздух чрез изпускане в него на
вещества, които предизвикват неприятни миризми за да се приеме, че това е изпълнителното деяние на
нарушението. Напротив, единственото нарушение, което е установено и
обективирано в съответните актове, е неизпълнението на Условие от Комплексното
разрешително да не се допуска разпространението на миризми извън
границите на производствената площадка. Двете деяния нямат абсолютно никакво сходство в същността си, а това, че
жалбоподателят счита, че изпълнитчелното деяние не е посоченото в НП, а е друго, не се подкрепя
от нито едно от доказателствата
по делото и е израз на субективното му убеждение. На следващо място, цитираното
Решение на Комисията от 15.02.2017 г. е неотносимо. Дружеството е санкционирано
за неизпълнението на Условие 9.3.1., което му вменява задължение да осигури
всички дейности на площадката да бъдат извършвани по начин, недопускащ разпространението
на миризми извън границите на производствената площадка. Не бива да се смесват
Условие 9.3.1. и Условия 9.3.5. от Комплексното разрешително, както
неоснователно е направил жалбоподателят." Европейските стандарти за
извършване на периодичен мониторинг на миризми във въздуха, на които съшият се
позовава, са приложими само в случаите, когато се очаква и/или има
доказателства за замърсяване с миризми в чувствителните рецептори. Двете
условия са отделни, с различен характер и
съществуващи самостоятелно и независимо едно от друго. В настоящия случаи
екипът експерти не е констатирал възможност за замърсяване с миризми, респ. осъществено
такова замърсяване, което да налага мониторинг на въздуха чрез европейските
стандарти, т.е. няма
неизпълнение на Условие 9.3.5. Установените констатации са за
наличие на миризми извън границите нл производствената площадка - Условие
9.3.1. Последното не конкретизира каква следва да е концентрацията и интензитета на миризмите, които се разпространяват извън
границите на площадката на обекта. С посоченото Условие е предвидено задължение само и единствено да не се
допускат миризми. Не е допустимо разширително тълкуване на Условието и
обвързването му с други Условия, които създават съвсем различни задължения за
дружеството. По отношение на възраженията, касаещи географските координати, респ. устройството, с което са установени и в тази връзка
липсата на скица, от която да е видно къде се намира точката на проверката се твърди, че от представената в
съдебно заседание схема, с нанесени координатни
точки, същите
описани в Констативния протокол от проверката, а след това възпроизведени в АУАН и НП, е
видно, че мястото на което се е намирал екипът при извършване на проверката, е
извън границите на производствената площадка на свинекомплекса. Подробно е
описано в Констативен протокол № КПКД-54/07.12.2021 г. на РИОСВ - Монтана, приложен по делото, че
е проверена източната ограда на обекта от страната на населеното място. При тази конкретизация на мястото на
извършване на нарушението, не е необходимо дори
да се посочват географски координати, но екипът от експерти се е
постарал да бъде максимално прецизен като чрез приложение на мобилно устройство
е установил същите и ги е описал в Констативния протокол. В същия Констативен протокол са описани
метеорологичните данни, при които е извършена проверката, а те са снети от
метеорологична станция, ситуирана на производствената площадка на дружеството.
Описано е следното: слаб дъжд, ниска облачност, атмосферното налягане,
температурата, влажността на въздуха, скоростта и посоката на вятъра. Констативният протокол е
предявен на представилите на дружеството, които не са
оспорили направените констатации. По отношение твърдението на жалбоподателя, че установените
миризми може да са от околни къщи, в които също се отглеждат прасета, счита за несериозно и неоснователно. Проверката на 07.12.2021 г. е
втора проверка от страна на РИОСВ - Монтана за годината. При предходно
извършена проверка на 02.09.2021 г. от екип експерти отново е усетена
интензивна миризма, типична за отглеждането на прасета, на 4 метра от оградата
на свинефермата по посока последните къщи на гр. Дунавци, противно на твърденията на
жалбоподателя, че при предходни проверки миризми не са установявани. Вследствие
на тази проверка са дадени предписания и е извършена процесната последваща проверка на
07.12.2021 г., вследствие на което е издадено Наказателното постановление.
Управителят на дружеството не е оспорил предписанията и е предприел действия за
изпълнението им, което показва, че е бил съгласен с направените констатаци за разпространяващите се
от свинекомплекса миризми. Документалното изпълнение на предписанията, обаче не е довело до краен
резултат преустановяването на миризми извън границите на производствената площадка. Като заключение от извършената
на 07.12.2021 г. проверка, в съставения
Констативен протокол е отразено, че източник на разпространяващите се извън
площадката миришещи вещества, са 52 броя покривни вентилатора на 11-те броя сгради, които осигуряват
микроклимата в помещенията. Отразено е, че миризмата е характерна за
специфичния вид животно (прасе), която се отделя oт потните му жлези и няма как да са отделени от
находящите се наблизо къщи, в които се отглеждат домашни животни, а се разпространяват
именно от свинекомплекса. Отбелязва се, че Комплексното разрешително е индивидуален административен акт,
който е обжалваем и в тази връзка, ако операторът е имал възражения по така
формулираните условия в Разрешителното (в частност Условие 9.3.1.) е могъл да
ги оспори пред компетентния орган или най-малкото да отнесе въпроса пред органа
по издаването му - Изпълнителната агенция на околната среда. С оглед непрекъснато подаваните от страна на
Инициативен комитет в гр. Дунавци, както и отделни граждани, жалби и сигнали за неприятни
миризми, счита, че не свледва да се приеме маловажност на нарушението. Значимостта на застрашените
обществени отношения изключва наличието на маловажност. Цитираната от
жалбоподателя стара и незадължителна съдебна практика е неотносима към
настоящия казус, тъй като там се касае за обжалвани наказателни постановления,
издадени във връзка с нарушение разпоредбите на Наредбата за види, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми. Преди
издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е съобразил всички факти и обстоятелства, относими към извършване на нарушението и е
отчел в пълна степен тежестта му. При индивидуализацията на наказанието АНО е отчел и защитил правата и законните
интереси на санкционираното юридическо лице като му е наложил наказание в
минималния изискуем законов размер. Моли да се остави в cила Решението на PC - Видин като правилно и
законосъобразно, респ. Да се
потвърди атакуваното НП.
Прокурорът от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че
жалбата е основателна, а атакуваното решение на РС – Видин неправилно. В хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на
наказаното лице. Извършената проверка е непълна като констатацията за наличие
на извършено нарушение се основава само на субективното възприятие на
проверяващите за наличие на миризма, без да е подкрепено от други факти. По този
начин на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е
извършило. Предлага решението на Районен съд Видин да бъде отменено, както и да бъде отменено
издаденото наказателно постановление.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
За да потвърди
издаденото Наказателно постановление въззивният съд приема, че при проверката
на производствената площадка на
която е разположена инсталацията и извън границите на същата - източната ограда
е констатирано наличие на типични за животновъдния обект миризми, с различна
интензивност в зависимост от поривите на вятъра, които миризми се
разпространяват към жилищните сгради на гр. Дунавци. Метеорологичните данни са
взети от метеорологична станция, ситуирана на производствената площадка на
Свинеферма „Дунавци". „Свинекомплекс Дунавци" ЕООД, в качеството му
на оператор на ферма за интензивно отглеждане на свине, находяща се в гр. Дунавци,
не е изпълнило условия от Комплексно разрешително № 587-Н0/2020 г., а именно:
Условие 9.3.1. „Притежателя на настоящето разрешително трябва да осигури всички
дейности на площадката да бъдат извършвани по начин, недопускащ
разпространението на миризми извън границите на производствената площадка”. Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните
и приложените по делото гласни и писмени доказателства. Налице е еднопосочност
на събрания доказателствен материал анализиран поотделно и в съвкупност.
Показанията на разпитаните свидетели служители на РИОСВ-Монтана, които са и
очевидци на проверката са последователни, достатъчно подробни, логични и изцяло
непротиворечиви. Липсват индикации за някаква тяхна заинтересованост или
предубеденост спрямо дружеството-жалбоподател. В хода на съдебното следствие е
разпитана и св. Павлова, доведена от процесуалния представител на
жалбоподателя, която по същество не отриче, че са извършвани регулярни и
инцидентни проверки, като първите са по изпълнение на Комплексното
разрешително, а вторите - „по жалби за миризми". Заяви, че на тези
проверки на които е присъствала е имало случаи, при които не са констатирани
миризми, както и такива при които са констатирани миризми. Дава показания, че
проверяващите са извършили проверката, като са обходили част от фермата и
„извън оградата на фермата". 3аявява, че работи във фермата и когато
излезли извън оградата, не е усещала миризма. Подписала е Констативния протокол,
не си спомня да е възразила по констатациите. При съставяне на акта за
констатиране на нарушението не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН, които да налагат отмяната на НП само на това
основание. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно
приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения, тъй като не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. В чл. 42. т. 4 и чл. 57. т. 5 от ЗАНН се предвижда задължение за
актосъставителя и наказващия орган в АУАН и в НП да опишат нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП вмененото на
жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно индивидуализирано по място, дата
на извършване, параметри и форма на изпълнителното деяние. Посочено е, че „Свинекомплекс
Дунавци" ЕООД при експлоатацията на съответните съоръжения на площадката
на свинефермата, не е изпълнило горецитираните условия от Комплексно
разрешително № 587-НО/2020г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околната среда, в което е посочено, че притежателят на
такова КР е задължен да осигури всички дейности на площадката да бъдат
извършвани по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка. Налице е установено от обективна страна
разпространяване на миризми извън производствената площадка, към къщите в
населеното място на датата на проверката - 07.12.2021 г. В съответствие с
изискванията на закона, контролните органи и АНО са извършили и дължимото
описание на нарушението от гледна точка и на другите съставомерни елементи от
обективна страна: изпълнително деяние, което е осъществено чрез бездействие - неизпълнение
на изискванията на чл. 123в, т. 2 от ЗОСС - условие 9.3.1. от издаденото КР,
място и дата на извършване на нарушението. Установените и значими за
установяване на нарушението факти, са описани в точна и ясна последователност,
отнесени са правилно кьм съответната материалноправна разпоредба - чл. 123в, т.
2 от ЗООС и са подведени към относимата санкционна норма - чл. 164, ал. 1 от
ЗООС. Не са допуснати процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя, доколкото е налице единство между словесното описание на
вмененото административно нарушение и неговото цифрово изражение. По делото не
е спорно между страните, че дружеството-жалбоподател има качеството на оператор,
по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, както и че в полза на „Свинекомплекс
Дунавци" ЕООД е издадено Комплексно разрешително № 587-Н0/2020г. издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда относно
посочените в него инсталации и съоръжения. Отговорността на дружеството е
обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната
съставомерност на деянието. Неоснователни са оплакванията на процесуалния
представител на жалбоподателя и относно неправилно приложение на материалния
закон - комплексното разрешително е административен акт, предоставящ разрешение
за експлоатация при определени условия, които гарантират съответствието на
инсталацията с изискванията по глава 7 от ЗООС и които условия са задължителни
за изпълнение от оператора, на когото е издадено Комплексното разрешително.
Предвидено е регулярно да се извършват проверки относно спазване на условията в
КР. При неспазване на същите в ЗООС е предвидена санкционна разпоредба - чл.
164 ал. 1. Сочената от дружеството жалбоподател Наредба за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определени емисионни норми и
ограничения касае случаите при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми. В настоящия случай, нарушеното условие по КР не изисква да
бъде констатирано увреждане или замърсяване на околната среда или наличие на
неприятни миризми. За да се приеме, че има нарушение на същото е достатъчно констатирането
на разпространение на миризми извън границите на производствената площадка на
свинекомплекса. Горното е безспорно установено, както от свидетелите -
служители на РИОСВ Монтана извършили проверката, така и отчасти от показанията
на служителката на свинекомплекса. Всички свидетели, в това число и последната
посочена свидетелка твърдят за наличие на типични за животновъдния обект
миризми, които са довели и до многобройни жалби от жители на гр. Дунавци, във
връзка с разпространението на миризма в рамките на града, което е още едно
доказателство в насока нарушение на условие 9.3.1. от издаденото КР. Последното
- условие 9.3.1. от издаденото КР не изисква наличие на определена концентрация
и интензитет на миризмите, нито наличие или възможност за замърсяване с
миризми, което да налага мониторинг на въздуха чрез европейските стандарти и
което нарушение касае условие 9.3.5. В този смисъл отговорността на дружеството
е ангажирана законосъобразно, правилна е и правната квалификация на деянието. Правилно
е определена и имуществената санкция, която е в размер на предвидения минимум.
Нарушението засяга качеството на въздуха, респ. качеството на живот на хората в
района, поради което липсват основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предмет на касационен контрол
е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито не се
установяват от този състав на съда.
В касационното производство
не са представени писмени доказателства, които да променят установената от
въззивния съд фактическа обстановка.
Настоящият състав на
касационната инстанция счита, че въззивният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят
отмяна на постановеното решение на такова основание. Фактическата обстановка е неправилно
установена и неправилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл. 123в от ЗООС - Операторът на
инсталацията е длъжен да: изпълнява условията в комплексното разрешително, като
последното и по отношение на условие 9.3.1. се заключава в това неговият
притежател да „осигури всички дейности на площадката да бъдат извършвани по
начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка”.
От описаната в НП фактическа обстановка не става
ясно, че проверката не е извършена извън границите на производствената
площадка. Обратно посочено е, че същата е извършена на ”инсталацията за
интензивно отглеждане на свине”, или по точно „е проверена източната част на
свинекомплекса”, а това не сочи на място, което да е извън границите на
производствената площадка. В тази връзка е недопустимо съдържанието на НП да се
допълва чрез свидетелски показания едва в съдебното производство.
На следващо място констатираното в обжалвания акт,
наличие на миризми с различна интензивност, които са във връзка с полъх на
вятър, е обстоятелство, което не е достатъчно да обуслови и не предполага
нарушение на т. 9.3.1. от Комплексното разрешително, за което да се следва
административна санкция.
Отделно от това и по отношение изискването за
спазване на т. 9.3.1. от Комплексното разрешително следва да се има предвид, че
всяко нарушение изисква неговото обективно и безспорно установяване. Установяването
на миризми следва да има обективен елемент, а не субективен, какъвто в случая е
използван. Императивно предвиденото в Комплексното разрешително изискване за
недопускане разпространението на миризми извън границите на производствената
площадка има своите обективни граници и параметри. В тази връзка това изискване
е базирано на нормативно въведеното изискване на чл. 58 от ЗООС - Лицата, чиято
дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да
осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не
застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:
1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната среда и 2. не
предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум,
вибрации и миризми. С оглед на това по делото липсват всякакви доказателства,
които да сочат на конкретно законово нарушение, като единствено позоваването на
Комплексното разрешително не е достатъчно да обуслови такова, тъй като
изискванията в последното не са отделно и независимо от закона, а последният е
този, който въвежда съответните задължения. Всяко нарушение, за да бъде обект
на административно наказание, освен, че следва да бъде установено по обективен
начин и с обективни средства, следва да бъде предвидено в самия закон, т.е.
позоваването на условие от Комплексното разрешително, което е формално, следва
да бъде обвързано със закона.
При
този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител
на касатора за присъждане на разноски по делото за две инстанции, а именно в
размер на 1000 лева за процесуално представителство по КАНД № 437/2023 г. и
1000 лева за процесуално представителство по АНД № 1115/2022 г., съгласно
приложени договори, доказващи извършването им. Възнаграждението е към
установения законов минимум, поради което не е прекомерно.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд – Монтана
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение
№ 159 от 18.04.2023 година, постановено по АНД № 1115/2022 г. по описа на
Районен съд - Видин за 2022 година и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 4/07.02.2022г. на Директора на РИОСВ - Монтана.
ОСЪЖДА РИОСВ Монтана ДА ЗАПЛАТИ
на „Свинекомплекс Дунавци" ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление: гр. Дунавци разноски в производството в размер на 2000 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за две инстанции (по 1000 лв. за
касационното и въззивно производство по АНД № 1115/2022 г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: