№ 218
гр. Търговище , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Анета И. Петрова
Секретар:Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203530200894 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ДЕЛТА М ТРАНС“ООД със седалище и адрес на
управление в град Търговище, представлявано от управителя М.Х.М.,
действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.В. от АК - Търговище,
против Наказателно постановление №38-0001600 от 15.10.2020г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 лева на осн.чл. 104 ал.1 ЗАП за констатирано
нарушение по чл. 10 §2 изр.1 предл.2 от Регламент №561/2006г.във вр.с чл. 78
ал.1 т.1 ЗАвтП. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради
нарушения на материалния закон. В жалбата се сочи липса на реквизити на
НП по смисъла на чл. 57 ЗАНН – дата и място на извършване на нарушението,
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които го потвърждават, както и липса на същите реквизити в
АУАН предвид изискванията на чл. 42 ЗАНН. Излага се аргумент, че липсват
доказателства относно причинно – следствената връзка между допуснатото от
водача на описаното в НП МПС неизпълнение на изискванията за дневна
почивка и поведението на превозвача/действие или бездействие/, което
1
водело и до възможния извод установеното неспазване на режима за почивка
да е резултат само от виновното поведение на водача. Наред с това се твърди,
че предвид единствения установен при проверката случай на неспазен режим
на почивки сред многото водачи на МПС в дружеството – превозвач, в
случай, че се приеме наличието на извършено административно нарушение,
същото представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, при
която хипотеза не следва да се издава НП и да се налага административно
наказание на нарушителя. Ето защо жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление изцяло и претендира на основание
чл. 63 ал.3 ЗАНН за присъждане на съдебните разноски по делото –
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В с.з. жалбата се поддържа
от адв. В., която представя и списък на претендираните разноски,
уточнявайки, че договореното възнаграждение е в предвидения от закона
минимален размер.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.
Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към
АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на
обжалваното НП и прави на осн.чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият
надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ.
Районна прокуратура – град Търговище, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител на
27.10.2020г., видно от инкорпорираната в същото разписка, а жалбата против
същото е подадена по пощенски път от процесуалния пълномощник на
02.11.2020г., видно от пощенското клеймо върху плика, при което съдът
приема, че жалбата е подадена в законния 7-дневен срок от редовно
упълномощения представител на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка констативен протокол №82-00-55-
950 от 29.09.2020г. на същата дата служители на РД“АА“ – Русе са
извършили проверка на дружеството – жалбоподател за периода от
01.09.2019г.до 31.08.2020г., в присъствието на управителя М.Х.М.. В
протокола е включен списък на водачите на МПС в дружеството, от който е
2
видно, че тези водачи са общо 24 броя. Въз основа на направените при
проверката констатации са дадени три препоръки към превозвача, една от
които е да организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват изискванията на глава II от Регламент
/ЕО/№561/2006г. В протокола е записано, че са съставени общо 9 бр.АУАН,
посочени по номера, един от които е и АУАН №279046/29.09.2020г.
Посоченият АУАН е съставен против „ДЕЛТА М ТРАНС“ООД със седалище
и адрес на управление в град Търговище, представлявано от управителя
М.Х.М., за това, че „на 29.09.2020г. около 14.30 часа в ОО“АА“-
гр.Търговище, ул.“Никола Маринов“№5 при извършване на комплексна
проверка и съставен констативен протокол от 29.09.2020г. се установило, че
превозвачът„ДЕЛТА М ТРАНС“ООД, извършващ международен превоз на
товари срещу възнаграждение с лиценз №18252 от 19.10.2017г., не е
организирал работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват изискванията на глава II, чл.8 от Регламент
/ЕО/№561/2006г. На 01.04.2020г. водачът Х.И. не е ползвал дневна почивка
от най – малко 9 последователни часа. Ползвана е дневна почивка от 6 часа и
32 минути, със 148 минути по – кратко от необходимите 9 часа. Управлявал е
влекач „МАН ТГА“ с рег. №********* от категория ППС N3 с международна
товарителница /CMR/01.04.2020г.по маршрут от ФРГ за Република Франция“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл.10 §2
изр.І предл.2 от Регламент/ЕО/ №561/2006г. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител. Като
доказателства са описани разпечатка от карта от дигитален тахограф, копие
на CMR, копие на констативен протокол от 29.09.2020г. Описаните
доказателства са реално налични към представената АНПреписка.
Визираният нарушител е записал, че няма възражения срещу акта на
предназначеното за целта място в последния, а и няма данни в рамките на
законовия тридневен срок от същия да са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №38-0001600 от 15.10.2020г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което напълно дословно са
възпроизведени изложените в АУАН факти и обстоятелства, описващи
нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти
като административно нарушение по чл.10 §2 изр.І предл.2 от Регламент
3
/ЕО/№561/2006г.във вр.с чл. 78 ал.1 т.1 ЗАвтП, за което е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева на основание чл. 104 ал.1 ЗАвтП. В НП АНОрган е мотивирал, че
след проверка за законосъобразност на съставения АУАН, след преценка на
събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на
подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за
прилагането на чл. 28 ЗАНН. За изясняване на констатациите по акта в
съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Г.М. и
свидетеля по акта Х.М.. От показанията на свидетелите следва, че същите са
извършили планираната проверка на дружеството – жалбоподател на
29.09.2020г.в Областния отдел“АА“ в град Търговище въз основа на
представените от жалбоподателя документи. При проверката според тях били
констатирани няколко нарушения, извършени от работещите в дружеството
водачи, като едно от тях било на водача Х.И., който на 01.04.2020г. не ползвал
минималната дневна почивка от 9 часа при пътуването си по маршрут ФРГ –
Р Франция. Във връзка с това нарушение било установено и нарушението на
превозвача по обжалваното НП за това, че не е предприел мерки за
организиране работата на водачите по начин, че те да са в състояние да
спазват законовия режим на дневните почивки. В показанията си свид. М.
сочи, че като дата на извършване на нарушението е приел деня, в който е
констатирано нарушението, а като място на извършването му от превозвача –
в Областния отдел „АА“ в град Търговище. А свид. М. посочва, че при
съставяне на АУАН са приели, че нарушението на превозвача е извършено в
град Търговище, тъй като в този град е било седалището на дружеството –
жалбоподател. И двамата свидетели са единни в показанията си, че
управителят на провереното дружество е присъствал през цялото време на
проверката, АУАН бил съставен също в негово присъствие и той подписал
същия без възражения. Показанията на двамата свидетели са последователни,
ясни и преобладаващо кореспондиращи помежду си. Ето защо съдът
кредитира същите относно релевантните за делото факти.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието
на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването
на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице –
4
служител на ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по
силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно
изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и
стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42 т.3 ЗАНН. В
съставения АУАН са посочени ясно датата и часа на извършената проверка,
при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на
ЗАНН не изисква това, а визира като задължителен реквизит на акта датата на
извършване на нарушението. В случая липсва посочване на такава дата.
Според дадените пред съда показания на актосъставителя нарушението е
извършено в „деня, в който ние сме констатирали нарушението. Нарушението
е извършено в момента, в който превозвачът не представи никакви мерки,
които да е предприел, за да не се допускат тези неща.“, т.е. на 29.09.2020г.
Същевременно от описанието на обстоятелствата по нарушението в АУАН е
видно, че актосъставителят базира констатациите си на случай от
01.04.2020г., когато водачът на МПС на дружеството не е спазил минимална
дневна почивка. При това положение и предвид липсата на посочена дата на
извършване на нарушението възниква съмнение относно момента на
извършване на нарушението/01.04.2020г. или 29.09.2020г./. Важността на този
реквизит произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере
в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален
момент за протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като
давностни съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.
№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след
изтичане на една година от извършване на нарушението. Налице е липса и на
друг реквизит в АУАН – място на извършване на нарушението. И в това
отношение актосъставителят се е ограничил да посочи само мястото на
извършване на проверката, но не и приетото от него място на извършване на
описаното нарушение. При така констатираната липса на два особено важни
за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при съставяне на
последния са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които го правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2
ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него
5
длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган по делото е
приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която
в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени
нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След
преценка на тази компетентност съдът прави преценка за наличие на
реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на
проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5
предл.второ и трето ЗАНН, а именно на дата и място на извършване на
нарушението. Въпреки вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие
да провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил
това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита.
И в НП е посочена датата на констатиране на нарушението, но не и датата на
извършването му. А предвид изложеното обстоятелство, че на 01.04.2020г.
водач, работещ в дружеството, не е спазил минималната дневна почивка, на
което обстоятелство се базира извода за извършено чрез бездействие
нарушение от дружеството – превозвач, следва извода, че е проверявана
дейността на дружеството към тази дата и съответно нарушението би било
извършено именно тогава – към 01.04.2020г. Липсата на посочена дата на
извършване на нарушението в НП поставя страните в АНПроизводство и
съда, контролиращ законосъобразността на същото, пред невъзможност да
преценят изтичането на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и при това
положение се предпоставят условия за издаване на АУАН след изтичане на
тези срокове. Липсата на посочено място на нарушението е пропуск,
представляващ съществено нарушение на процесуалните правила, защото не
позволява на визирания нарушител да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен, но и не дава възможност да се прецени каква е
местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. Потвърждение за
неяснотата на мястото на извършване на визираното в НП нарушение е
противоречието между показанията на двамата свидетели относно този
реквизит. Докато според актосъставителя свид. М. мястото на извършване на
нарушението на превозвача е в ОО“АА“ – град Търговище, където същото е
установено, то според свид. М. това място е в град Търговище – по
седалището на дружеството – превозвач. В НП липсва и реквизита по чл. 57
6
ал.1 т. 5 предл.посл.ЗАНН – посочване на доказателствата, които
потвърждават нарушението. Липсата на посочване на тези доказателства, въз
основа на които АНОрган е стигнал до извода за извършено административно
нарушение, прави издаденото НП не само незаконосъобразно, но и
необосновано. Изложените пропуски представляват съществени нарушения
на процесуалния закон и като такива са достатъчно основание за пълна
отмяна на обжалваното НП без да се прави проверка по съществото на
фактите и правилното приложение на материалния закон. Въпреки това съдът
намира за необходимо да посочи, че от приложения по АНПреписка
констативен протокол от 29.09.2020г. е видно, че от общо 24 броя водачи на
МПС в дружеството – жалбоподател само при един е констатирано
нарушение, свързано с неспазване режима на дневните почивки. Тази
констатация също разколебава сериозно извода за извършено от дружеството
– превозвач административно нарушение по чл.10 §2 изр.І предл.2 от
Регламент /ЕО/№561/2006г.във вр.с чл. 78 ал.1 т.1 ЗАвтП, тъй като явно е
налице организация, дори и базирана на устни разпореждания, при която
почти всички водачи, с изключение на един, не са допуснали нарушения на
режима за задължителните почивки при превоз. Допускането на нарушение
от един единствен водач на дружеството може да се дължи и на негово
виновно поведение и да не е в причинно-следствена връзка с дадени или
липсващи указания от работодателя. А и от дадените предписания при
проверката, отразени в посочения констативен протокол, не става ясно точно
по какъв начин следва превозвачът да организира работата на водачите и дали
това следва да бъде задължително с писмено разписани правила в този
смисъл.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в
случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира
присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски
хонорар в размер на 300 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
7
уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания
акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за
адвокатска защита жалбоподателят е заплатил в брой договореното
адвокатско възнаграждение от 300 лева, то ИА“АА“ като разпоредител с
бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази
сума. Съдът намира за неоснователно направеното от АНОрган на основание
чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно тази разпоредба
минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв,
който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита от 02.11.2020г. разпоредба на чл. 18
ал.4 от цитираната наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер и ако административното наказание е
под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. А
съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 от тази наредба и с оглед размера на имуществената
санкция от 1000 лева, определена с обжалваното НП, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лева. Следователно в случая е договорено
и платено минималното по размер адвокатско възнаграждение и поради това
същото не подлежи на намаляване.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 38-
0001600 от 15.10.2020г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за
допуснато нарушение на чл.10 §2 изр.І предл.2 от Регламент
/ЕО/№561/2006г.във вр.с чл. 78 ал.1 т.1 ЗАвтП на „ДЕЛТА М ТРАНС“ ООД
със седалище и адрес на управление в град Търговище, представлявано от
управителя М.Х.М., е наложено административно наказание на основание чл.
104 ал.1 ЗАвтПр, а именно имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ със седалище в град София да заплати на
„ДЕЛТА М ТРАНС“ООД със седалище и адрес на управление в град
Търговище, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя М.Х.М.,
сумата в размер на 300/триста/лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9