РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330117367 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 422 вр. 415 от
ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД вр. 124 от ГПК, от П. Г. К. ЕГН
********** гр. *******, ул. *******, чрез адв. Ч. срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление - гр.
Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37, представлявано от К.Д., З. Б. и А. С. заедно
от всеки двама за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 530,58 лева, платена на 20.05.2020 г. без основание, ведно със
законната лихва от 14.05.2021 г. до окончателното плащане, 3,10 лв.
обезщетение за забава платено без основание на 20.05.2020 г. и 7 лв.-такса за
възстановяване на ел. захранване. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е клиент на ответника като
потребител на ел. енергия за имот с ИНТ ******** с адрес гр. *******, ул.
******* № ***. На 02.03.2020 г. служители на дружеството извършили
проверка на електромера и констатирали, че няма показания на дисплея на
електромера, поради което го подменили с друг. Електромера се намирал в
табло, заключено и пломбирано от дружеството ответник. Електромера също
е бил надлежно пломбиран. Съставен е протокол за осъществените действия
предявен и подписан от ищеца. В последствие на ищеца била определена сума
от 530,58 лв. с ДДС за доначислена ел. енергия. За същата се издала фактура
1
**********/09.04.2020 г., която не е връчване на потребителя. Сумата по нея
е заплатена на 20.05.2020 г. след срока посочен в нея поради неуведомяване
на ищеца за това задължение. Липсата на информация за дълга довела до
начисляване на лихва за забава от 3,10 лв., платена на 20.05.2020 г. и
прекъсване на ел. захранването на имота, което наложило заплащане на такса
от 7 лв. за възстановяване на подаването. Липсва основание за начисление на
задълженията и тяхното плащане. Потребителя не носи отговорност за
производствени дефекти на електромера. Корекцията е извършена в
нарушение на ЗЕ.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава
извършването на проверката, направената констатация и подмяната на
електромера. Заявява, че е налице неотчетена потребена енергия за периода
09.02.2020-25.02.2020 г., стойността на която е начислена като
средноаритметично количество от потребената ел енергия от клиента за
предходен период и потребената за аналогичен период от предходната
година. Твърди, че начислена ел. енергия е 2791 kWh като стойността и
съобразно ПИКЕЕ е 530,58 лв. с ДДС. Потвърждава съставянето на фактурата
и твърди, че е изпратена на 09.04.2020 г. на ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното чгд 7803/21 г. на ПРС е видно, че за притендираните
вземания ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение издадена по
заявление от 14.05.2021 г., срещу която е постъпило възражение.
От приложената справка от 08.04.2020 г., фактура(лист 26 от делото ) и
писмо(лист 24 от делото) е видно, че ответника е определил на ищеца
задължение от 530,58 лв., за което е издадена фактура **********/09.04.2020
г. за електро енергия за период 09.02.2020-02.03.2020 г. До ищеца е изготвено
уведомително писмо на 09.04.2020 г. за извършената корекция.
От представените фискални касови бонове(лист 42 от делото е видно, че
начислената сума е платена от ищеца на 20.05.2020 г. заедно с лихва от 3,10
лв. и такса от 7 лв. за възстановяване на дистанционно прекъснатото
електрозахранване.
От приложение протокол от 02.03.2020 г. е видно, че на 02.03.2020 г. в
имота, стопанисван от ищеца е извършена проверка от служители на „ЕВН
България Електроразпределение“. Констатирано е, че електромера не
отразява показания на дисплея. Същият е подменен.
2
От приложената фактура № **********/31.03.2020 г. е видно, че
начисленото задължение на ищеца за същия обект за м. март 2020 г. е 705,65
лв. с ДДС. В него е включено и задължение от 334,27 лв. за периода
26.02.2020 г.-02.03.2020 г. определено съобразно промяната на показанията на
електромера.
От заключението от 16.01.2023 г. по изготвената СТЕ е видно, че
констатираното състояние на процесния електромер при проверката на
02.03.2020 г. се дължи на възникнал дефект в него, който води до спиране
възможността му да измерва консумираната ел енергия. Налице са данни за
преминала ел енергия през електромера на 26.02.;27.02.;28.02; 29.02.; 01.03. и
02.03.2020 г. На 02.03.2020 електромера е демонтиран и бракуван. Не е
извършвана проверка и експертиза от БИМ.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед данните за проведено предходно заповедно производство
между страните за процесните вземания и подадено възражение от ответника
против заповедта за изпълнение за тях, съдът намира, че предявения иск е
допустим за разглеждане.
Съгласно ОУ на дружеството ответник всеки потребител на ел. енергия
е длъжен да заплаща потребената и отчетена такъва в определения срок.
Доколкото не се отрича от ищеца, че имота, за който се притендира
вземането за главница е захранван с електро енергия в процесния период,
както и от ответника, че е извършеното плащане на доначислената ел. енергия
на стойност 530,58 лв., лихва и такса за възстановяване на захранване, което
се установява и ос събраните писмени доказателства, следва да се приеме, че
спора по делото се концентрира върху наличието на основание за
допълнително начисляване на ел енергия, в частност потребление на такава,
установяване на факти по непълно отчитане и прилагане на ПИКЕЕ,
незаплащането и в срок и наличие на основание за прекъсване на
електрозахранването на обекта.
С оглед установените данни от събраните писмени доказателства съдът
намира за доказано извършването на проверка в процесния обект на
02.03.2020 г., при която е констатирано неизмерване на потребяваната ел
енергия в имота. В процесния случай между страните е налице договор за
доставка, при който купувача дължи заплащане на цената на предоставената
3
му стока. Съобразно с това при неизмерване на част от доставката и
съответно заплащане на по-малка цена, купувачът дължи доплащане на
стойността, тъй като противното ще доведе до неоснователно обогатяване за
сметка на продавача. За да бъде определено количеството неизмерена ел
енергия е необходимо да се установи момента на спиране на работа на
електромера. С оглед установените факти от приложената фактура №
**********/31.03.2020 г. и справка към нея, сочеща отчетено потребление в
периода 26.02.2020-02.03.2020 г., при липса на извършена експертиза от БИМ
за причините за настъпилото неотчитане и момента на възникване на
повредата, съдът намира, че извода за спиране на работа на електромера
следва да се облегне на изложените от ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД данни по извършените от тях отчети и като момент на настъпване
повредата да се определи 02.03.2020 г., т.е. непосредствено преди
извършената проверка. Това от своя страна сочи липса на основание за
доначисляване на стойност на потребена ел енергия. Ето защо съдът намира,
че не е налице основание и за заплащане на сумата от 530,58 лв. на ответника
на 20.05.2020 г., което от своя страна налага възстановяването и на ищеца.
Липсата на основание за заплащане на определеното задължение на
ищеца от 530,58 лв. води до липса на основание за заплащане и на лихва за
забава, каквато е била начислена от ответника в размер от 3,10 лв., както и за
прекъсване на електрозахранването. Ето защо платените от ищеца суми от
3,10 лв. за лихва и 7 лв. за такса за въстановяване се явяват дадени без
основание и подлежат на връщане.
Не се твърди и не се установява посочените суми да са заплатени от
ответника на ищеца, което поражда задължение за заплащане и на
обезщетение за забава за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски в размер от 125
лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящето
производство съобразно представен списък и ангажирани доказателства и при
направеното възражение за прекомерност от страна на ответника, както и 25
лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното
4
производство.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
ЕИК *********, адрес на управление - гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37,
представлявано от К.Д., З. Б. и А. С. заедно от всеки двама дължи на П. Г. К.
ЕГН ********** гр. *******, ул. *******, сумите от 530,58 лева (петстотин и
тридесет лева и 58 ст.); ведно със законната лихва от 14.05.2021 г. до
окончателното плащане; 3,10 лв. (три лева и 10 ст.) обезщетение за забава и
сумата от 7 (седем) лв.-такса за възстановяване на ел. захранване, платени на
20.05.2020 г. без основание.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, адрес на
управление - гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37, представлявано от К.Д., З.
Б. и А. С. заедно от всеки двама да заплати на П. Г. К. ЕГН ********** гр.
*********, ул. ********* № ***, сумите от 425 (четиристотин двадесет и пет)
лева за разноски по настоящето производство и 325 (триста двадесет и пет )
лева за разноски за заповедното производство по .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5