Р Е Ш Е Н И Е № 260048
28.05.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 599 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Д.З., против С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че предявява настоящия
иск, тъй като преди това е образувано заповедно производство, по което била
издадена заповед за изпълнение, но по отношение на С.А. Атанасова било прието,
че са налице предпоставките на чл.415, ал.1 от ГПК и в тази връзка счита, че
произтича правния интерес за неговото предявяване. Излага, се че ответницата
била собственик на ½ идеална част от имот – апартамент в сграда в режим
на етажна собственост, находящ се в гр.Средец, ***, със заведена партида в база
данни с абонатен № 859793, като тя била придобила качеството на „потребител на
ВиК услуги“ при наследяване по закон, като наследник на А.И.М.. Релевира се, че съобразно разпоредбата на
чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи
условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. В съответствие с
чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл.
второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство, като
водомерът се намирал в шахтата на имота, поради което клиентът или обитаващите
имота лица имали задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че
използването на електронно устройство била причината, поради която липсвала
техническа възможност за поставяне подпис на потребителя. При осъществяване на
електронното отчитане, инкасаторът, отчитащ обекта, сканирал баркод, който бил
поставен в близост до самия водомер. Начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която
били отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане,
както и съответния режим на работа на електронното устройство. След всяко
отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния
период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода,
канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени следните фактури:
фактура № **********/26.09.2017г. за сумата от 22,68 лева, фактура №
**********/22.12.2017г. за сумата от 6,80 лева, фактура №
**********/25.01.2018г. за сумата от 2,56 лева, фактура № **********/26.02.2018г.
за сумата от 5,46 лева, фактура № **********/26.03.2018г. за сумата от 2,72
лева, фактура № **********/25.04.2018г. за сумата от 19,10 лева, фактура №
**********/25.05.2018г. за сумата от 10,92 лева, фактура №
**********/25.06.2018г. за сумата от 16,37 лева, фактура №
**********/25.07.2018г. за сумата от 19,10 лева, фактура №
**********/27.08.2018г. за сумата от 2,72 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 16,37 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 19,10 лева, фактура № **********/26.11.2018г.
за сумата от 24,56 лева, фактура № **********/21.12.2018г. за сумата от 13,64
лева, фактура № **********/25.01.2019г. за сумата от 17,17 лева, фактура №
**********/25.02.2019г. за сумата от 32,94 лева, фактура № **********/22.03.2019г.
за сумата от 23,95 лева, фактура № **********/24.04.2019г. за сумата от 20,96
лева, фактура № **********/27.05.2019г. за сумата от 29,94 лева, фактура №
**********/25.06.2019г. за сумата от 29,94 лева, фактура №
**********/25.07.2019г. за сумата от 29,94 лева, фактура №
**********/26.08.2019г. за сумата от 23,95 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 29,94 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 23,95 лева, фактура №
**********/25.11.2019г. за сумата от 38,93 лева, фактура № **********/20.12.2019г.
за сумата от 29,94 лева, фактура № **********/27.01.2020г. за сумата от 45,28
лева, фактура № **********/25.02.2020г. за сумата от 43,18 лева, фактура №
**********/25.03.2020г. за сумата от 30,84 лева, фактура № **********/27.04.2020г.
за сумата от 30,84 лева, фактура №
**********/26.05.2020г. на стойност 27,76 лева, фактура №
**********/25.06.2020г. на стойност 33,92 лева, фактура №
**********/27.07.2020г. на стойност 58,60 лева, фактура № **********/25.08.2020г.
на стойност 61,68 лева. Ответникът
следвало да заплаща, но не заплатил своевременно задълженията по
издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
което имало за последица неговото изпадане в забава, но не претендира лихва за
забава преди образуване на производството. Отправя се искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на дружеството сумата от 422,87 лева, представляваща
½ от общото задължение в размер
на 845,75 лева, по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.08.2020г.
за отчетен период от 23.08.2017г. до 14.08.2020г., както и лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В хода на производството ищецът
представя молба, с която заявява, че на 10.05.2021
г. и след депозиране на исковата молба
ответницата била погасила съдебно заявените претенции по настоящото
дело. Излага, че тъй като пълното плащане е настъпило едва на 10.05.2021 г. –
след завеждане на делото и депозиране на исковата молба, то длъжникът следвало
да понесе отговорността за направените съдебни разноски, а именно в частта, в
която е останала непогасена - разноски в размер на 38,58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Представя счетоводна справка от 10.05.2021 г. за извършено
плащане на абонат № 859793, по гр.д.№ 599/2020 г. по описа на Районен съд –
Средец, в размер на общо 1073,00 лева.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника ответника С.А.М.,
чрез особения представител адв.К.П., с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Релевира подробни съображения във връзка с това, че
исковата претенция е недоказана, а отделно от това оспорва представените
документи от ищеца и отправя искане към съда същите да бъдат анализирани като
едностранно изготвени частни документи, установяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства. По
отношение на представените фактури счита, че не ставало ясно как била
изразходвана водата от ответницата, като не били представени никакви
доказателства за претендираните вземания за лихва. Отправя искане за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответницата
не се явява, но се представлява от особения представител адв.К. Прунова, която
отправя искане за отхвърля на исковата молба.
Предявен
е установителен иск по чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приобщената счетоводна справка
за извършено плащане от абонат по гр.д.№ 599/2020г., за абонатен № 859793, на 24.11.2020г. е платена сумата от 500,00 лева,
на 13.01.2021г. е платена сумата от 153,00 лева, на 22.02.2021г. е платена
сумата от 150,00 лева, на 15.03.2021г. е платена сумата от 120,00 лева, а на
10.05.2021г. е платена сумата от 150,00 лева – общо 1073,00 лева. С така
платената сума е погасено изцяло претендираното от ищцовото дружество вземане
за главница в размер на 422,87 лева, представляваща ½ от общото задължение в размер на 845,75 лева,
по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.08.2020г. за отчетен
период от 23.08.2017г. до 14.08.2020г., както и лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид обстоятелството, че процесните
суми са платени в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
съобрази извършеното погашение, поради което иска следва да се отхвърли, без да
се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
Претендираните от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД суми са били дължими от ответницата към
дата на предявяване на исковата молба. Неоснователността на претенцията е
обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Исковите суми
са погасени изцяло след подаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в
съда на 22.10.2020г. и исковата молба в съда на 11.12.2020г. с направеното
плащане последователно на 24.11.2020г., 13.01.2021г., 22.02.2021г.,
15.03.2021г., 10.05.2021г. Тъй като разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, такива следва да
бъдат присъдени на ищеца и в хипотезата на отхвърляне на исковете, тъй като
едва след предявяването им, ответникът доброволно е платил претендираните
вземания. Ето защо ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
заплатил сумите за ВиК услуги преди неговото образуване. Действително ищецът в
хода на производството е направил разноски в размер на 50,00 лева за платена
държавна такса в рамките на заповедното и исковото производство, 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство, 160,00
лева за депозит на особения представител, както и и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, което съдът определя в размер на
100,00 лева, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.25, ал.1 от НЗПП. С платените суми в хода на производството сторените
разноски обаче не се погасяват изцяло. Така съдът като съобрази, че е направено
оттегляна на иска за лихва за забава в настоящото производство в размер на 2,91
лева, следва да бъде осъдена ответницата
да заплати претендираните от ищеца
разноски в размер на 35,67 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева или общо 135,67 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване
за установено по отношение на С.А.М., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от
422,87 лева, представляваща ½ от
общото задължение в размер на 845,75 лева, по издадени фактури за периода от
26.09.2017г. до 25.08.2020г. за отчетен период от 23.08.2017г. до 14.08.2020г.,
както и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 260033/26.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№
498/2020г., по описа на Районен съд – Средец,
поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г.Й.Т., сумата от 135.67 лева
/сто тридесет и пет лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща сторените в
производството разноски.
Решението
е обжалваемо пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:………………….