Решение по дело №814/2019 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			21.11.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	13.11.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		814		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, е предявило срещу Г.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за сума в общ размер на 1890, 96 лв. (хиляда осемстотин и деветдесет лева и деветдесет и шест стотинки), от които:

1. 160, 85 лв. по договор за мобилни услуги № 60713049 от 29.12.2010 г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 25.11.2016 г., от които 7, 57 лв. – месечни такси и потребени услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г., и 153, 28 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

2. 32, 80 лв. по договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение № ********* от 31.03.2015 г., по отношение на номер **********, от които 21, 77 лв. - месечни такси за периода 01.01.2017 - 28.02.2017 г. и 11, 03 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора.

3. 548, 82 лв. по договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2016 г. за номер **********, от които 39, 37 лв. - месечни такси и услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г. и 509, 45 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

4. 1148, 49 лв. по договор за лизинг от 03.11.2016 г., от които три лизингови вноски за мобилно устройство Епъл Айфон 7, начислени в месечните фактури за потребени услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г., както и предсрочно изискуем остатък от осемнадесет лизингови вноски, начислен във фактура № **********/05.05.2017 г.,

ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в три договорни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и едно договорно правоотношение с предмет предоставяне на мобилно устройство на лизинг: договор за мобилни услуги № 60713049 от 29.12.2010 г., договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г. и приложение към договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г., допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.09.2012 г., допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 05.09.2014 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 24.02.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 31.03.2015 г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 03.11.2016 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 25.11.2016 г., съгласно които на клиента са предоставени мобилни номера **********, ********** и **********, както и мобилно устройство Епъл Айфон 7.

Ответникът не е заплатил дължими по договорите суми по седем фактури, издадени в периода м. февруари 2017 г. - м. май 2017 г. Във всяка от фактурите са начислени задължения за заплащане на месечни такси за мобилни услуги, неустойки и лизингови вноски, произтичащи от описаните договори.

Поради изпадането на ответника в забава са прекратени предсрочно сключените договори за предоставяне на мобилни услуги и са начислени неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за номер ********** са уредени в раздел ІІІ, т.4 от допълнително споразумение № ********* от 31.03.2015 г., съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му - 31.03.2017 г. Неустойката за номер ********** е 11, 03 лв.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в раздел ІІІ, т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 25.11.2016 г. Неустойката за номер ********** е в размер на 153, 28 лв.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т.11 от договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2016 г. Неустойката за номер ********** възлиза на 509, 45 лв.

Неразделна част от договора за лизинг са и общите условия към него, приложени към договора, според чл.6, ал.5 от които месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни и/или фиксирани услуги и приложимите Общи условия на Теленор.

В чл.12, ал.2 от Общите условия е уговорено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. С фактура № **********/05.05.2017 г. ищецът е обявил за предсрочно изискуем остатъкът от незаплатени лизингови вноски в общ размер на 984, 42 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет лизингови вноски.

Общият размер на неизпълненото задължение на Г.С. по договор за мобилни услуги № 60713049 от 29.12.2010 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 25.11.2016 г., по отношение на номер ********** е 160, 85 лв., от които 7,57 лв. - месечни такси и потребени услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г., както и 153, 28 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора.

Общият размер на неизпълненото задължение на Г.С. по договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение № ********* от 31.03.2015 г., по отношение на номер ********** е 32, 80 лв., от които 21, 77 лв. - месечни такси за периода 01.01.2017 - 28.02.2017 г. и 11, 03 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора.

Общият размер на неизпълнените задължения на Г.С. по договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2016 г., по отношение на номер ********** е 548, 82 лв., от които 39, 37 лв. - месечни такси и услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г. и 509, 45 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

Общият размер на неизпълненото задължение на Г.С. по договор за лизинг от 03.11.2016 г. е 1148, 49 лв., от които три лизингови вноски за мобилно устройство Епъл Айфон 7, начислени в месечните фактури за потребени услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г., както и предсрочно изискуем остатък от осемнадесет лизингови вноски, начислен във фактура № **********/05.05.2017 г.

Ищецът не претендира мораторна лихва за забава от настъпване на изискуемостта на горепосочените задължение, а единствено законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Дупница, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 2562/2018 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор се оспорват предявените искове. От представените доказателства не се установяват сочените облигационни отношения, тъй като не могат да се извлекат съществените елементи на договорите. Оспорва се уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост. Направено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със закона и добрите нрави.

В съдебното заседание особеният представител на ответницата е направил и възражение, че част от договорите са подписани за клиент от друго лице, което не е било изрично упълномощено да сключва от името на ответницата договори за мобилни услуги.

С писмено становище преди съдебното заседание ищецът е уточнил датата на спиране на достъпа на ответницата до мобилната мрежа – 21.03.2017 г., както и, че претендира предсрочна изискуемост само по договора за лизинг.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства копия от описаните договори, сключени между него и ответницата: договор за мобилни услуги № 60713049 от 29.12.2010 г. със срок 24 месеца, продължен с 24 месеца с допълнително споразумение по програма „Заедно" от 21.09.2012 г., продължен с 1 година с допълнително споразумение от 24.02.2015 г., продължен с 24 месеца с допълнително споразумение от 25.11.2016 г.; договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г. със срок 24 месеца, продължен с 24 месеца с допълнително споразумение от 05.09.2014 г., продължен с 24 месеца с допълнително споразумение от 31.03.2015 г.; договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2016 г. със срок 24 месеца. С подписването на всеки от договорите ответницата е декларирала, че е запозната и е получила копие от Общите условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /общодостъпни на интернет-страницата на дружеството/, съгласно чл.75 и чл.19б от които ищецът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор. Допълнителното споразумение от 31.03.2015 г. е подписано за Г.К.С. от Диана Василева С. въз основа на пълномощно /на гърба на л.30 от делото/ от ответницата за представителство пред различни институции, включително съгласно т.7 от пълномощното пред всички мобилни оператори, с изрично право да подписва и прекратява договори.

Ищецът е представил и сключен с ответницата договор от 03.11.2016 г. за лизинг на мобилен апарат Епъл Айфон 7 за обща лизингова цена от 1615, 37 лв., разделена на първоначална вноска от 357, 50 лв. и 23 равни месечни лизингови вноски по 54, 69 лв.; изрично е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия на оператора, приложени и подписани от ответницата, в чл.12, ал.2 от които е предвидена предсрочна изискуемост на всички оставащи вноски при прекратяване на договора за мобилни услуги.

Във връзка с изпълнението на задълженията на страните по посочените договори ищецът е представил седем броя фактури, издадени в периода м. февруари 2017 г. - м. май 2017 г., включващи неплатени суми от предходен период, като във фактурите от 01.05.2017 г. и 05.05.2017 г. са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, както и всички дължими вноски по договора за лизинг.

Приложено е ч.гр.д. № 2562/2018 г. по описа на ДнРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението и издадената заповед за изпълнение, заявителят е претендирал и съдът е издал заповед по чл.410 ГПК за 1890, 96 лв. – главница, произтичаща от неизпълнени парични задължения по посочените договори за мобилни услуги и по договора за лизинг.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2562/2018 г. по описа на ДРС. Ищецът носи доказателствена тежест за обстоятелствата, въз основа на които твърди, че е носител на претендираните вземания: сключването на описаните договори с ответника, както и размера на дължимите по тях суми за ползвани, но незаплатени услуги; наличието на уговорена неустойка и неизпълнение на задължението, във връзка с което е уговорена.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описаните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг. При сключването на едно от допълнителните споразумения по тях ответницата е действала чрез представител, изрично упълномощен да сключва от нейно име договори с всички мобилни оператори.

 С всяко от описаните допълнителни споразумения е продължаван срокът на действие на съответния договор, т.е. налице са облигационни отношения между страните, за които изрично е уговорено приложението на съответните общи условия на ищеца. От представените писмени доказателства се установява наличие на дългогодишни облигационни отношения между ищеца и ответницата, като е житейски нелогично последователното сключване на споразумения за продължаване на тези отношения при липса на предоставена мобилна услуга от ищеца.

Неоснователно е направеното оспорване на предсрочната изискуемост на задълженията: в Общите условия по договорите за мобилни услуги е предвидена възможност за едностранното им прекратяване от ищеца при незаплащане на потребените услуги, без да е предвидена процедура за уведомяване на ответника /предвид вида на предоставяните услуги, прекратяването на договорите очевидно незабавно е станало известно на ответницата, тъй като е довело до преустановяване на достъпа до мрежата на ищеца на 21.03.2017 г./. По делото не е спорно незаплащането на сумите по представените фактури. При твърдение, че са извършени плащания, в тежест на ответницата е тяхното доказване, което не е направено.

Съгласно общите условия по договора за лизинг, прекратяването на договорите за мобилни услуги е довело до предсрочна изискуемост на всички лизингови вноски.

Извън горното, до подаването на заявлението по чл.410 ГПК е изтекъл срокът на всеки от сключените договори и са станали изискуеми всички парични задължения на ответницата.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. 

В конкретния случай общият размер на претендираните суми по заповедното и установителното производство съвпада, но е налице разлика в основанието, на което се претендират сумите. По заповедното производство не е претендирано вземане за неустойка; вземането за неустойка е свързано с неизпълнение на договорни задължения и не би могло да бъде претендирано като главница, т.е. като сума, дължима в изпълнение на договора. Поради това искът за установяване на вземане за неустойка, за което няма издадена заповед за изпълнение, е неоснователен.

По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени частично чрез признаване по отношение на ответницата съществуване на вземането на ищеца за:

1/ 7, 57 лв. – месечни такси и потребени услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № 60713049 от 29.12.2010 г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 25.11.2016 г., като следва да се отхвърли иска за признаване съществуване на вземането на ищеца за 153, 28 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

2/ 21, 77 лв. - месечни такси за периода 01.01.2017 - 28.02.2017 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение № ********* от 31.03.2015 г., като следва да се отхвърли иска за признаване съществуване на вземането на ищеца за 11, 03 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора.

3/ 39, 37 лв. - месечни такси и услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2016 г., като следва да се отхвърли иска за признаване съществуване на вземането на ищеца за 509, 45 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

4/ 1148, 49 лв. по договор за лизинг от 03.11.2016 г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 162, 18 лв., адвокатско възнаграждение – 434, 84 лв., възнаграждение на назначения особен представител на ответника – 362, 30 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 614 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2562/2018 г. по описа на ДРС /в размер на 37, 82 лв. – държавна такса и 360 лв. - адвокатско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 254, 60 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.С., ЕГН **********, че дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, следните суми:

1/ 7, 57 лв. – месечни такси и потребени услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № 60713049 от 29.12.2010 г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 25.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване съществуване на вземането на ищеца за 153, 28 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

2/ 21, 77 лв. - месечни такси за периода 01.01.2017 - 28.02.2017 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 29.09.2012 г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение № ********* от 31.03.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване съществуване на вземането на ищеца за 11, 03 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора.

3/ 39, 37 лв. - месечни такси и услуги за периода 05.01.2017 - 04.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване съществуване на вземането на ищеца за 509, 45 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договора.

4/ 1148, 49 лв. по договор за лизинг от 03.11.2016 г.,

ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.  

ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 614 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и разноски по ч.гр.д. № 2562/2018 г. по описа на ДРС в размер на 254, 60 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Присъдените суми да се преведат по банковата сметка на „Теленор България" ЕАД при "Ситибанк Европа" АД: ВG52СIТI92501000104111.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: