РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120101301 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. против Д. М. В., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 898.63 лева, представляваща месечни абонаменти и използвани услуги,
лизингови вноски за устройство, неустойки за предсрочно прекратяване на договора и
разлика в цената на устройство без абонамент и преференциална цена, дължими по договор
за мобилни услуги от 03.05.2018г., договор за мобилни услуги от 14.01.2019г. и
допълнително споразумение към него, договор за лизинг от 14.01.2019г. и договор за
мобилни услуги от 09.09.2019г. и договор за лизинг от 09.09.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения по посочените договори. Ответникът не е платил по договорите суми за
такси, ползвани услуги и лизингови вноски, което е наложило предсрочното прекратяване
на договорите. Ето защо се дължат и неустойки за предсрочно прекратяване на договора,
които не надвишават три месечни абонаментни такси. За всички задължения са издадени
съответните фактури, които отдавна са падежирали. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се
явява.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
ч.гр.дело № ***г.
1
В съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. Към исковата молба са приложени договор за
мобилни услуги № *********/03.05.2018г., договор за мобилни услуги №
*********/14.01.2019г., допълнително споразумение от 14.01.2019г. и договор за лизинг от
същата дата, договор за мобилни услуги № *********/09.09.2019г. и договор за лизинг от
12.09.2019г. Договорите са надлежно подписани от ответницата, ето защо е налице
облигационно правоотношение между страните.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № **********/05.11.2019г., №
**********/05.12.2019г. и № **********/05.01.2020г. В тях са начислени месечните такси
за далекосъобщителни услуги по договорите, както и дължимите лизингови вноски.
Издадена е и крайна фактура № **********/05.03.2020г., в която са начислени вземанията за
вноските за лизинг и вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Фактурите касаят периоди от октомври 2019г. до януари 2020г., за които се претендират
неплатени месечни такси. Същевременно договорите са от 2018г. и от януари и септември
2019г. Следователно за периодите преди октомври 2019г., за които не се търсят месечни
такси, следва да се приеме, че ответникът ги е заплащал и съответно извънсъдебно е
признал, че получава мобилни услуги и има достъп до мрежата на оператора. Косвено
доказателство за това е и пратената до ответника последна покана за доброволно плащане, в
която му е заявено, че ако не плати задълженията си договорът ще бъде прекратен, след
което ползването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно. Следователно, по
аргумент на противното, следва да се приеме, че ищецът е предоставял в полза на ответника
достъп до мрежата си. С исковата молба се търсят на първо място месечни такси. Понеже
месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат с настъпването на
падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното
установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите
вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други услуги, те също трябва да
бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във фактурите, а и ответникът е имал
достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал от тези услуги. Налага се извод,
че претенцията за дължимостта на месечните такси и сумите за ползвани услуги в размер на
289.68 лева по всички фактури е доказана и основателна.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен. Договорите и допълнителното споразумение са сключени
за по 24 месеца, видно от съдържанието им. Следователно техните срокове са изтекли на
2
03.05.2020г., респ. на 14.01.2021г. и на 09.09.2021г. Заповедното дело е образувано на
30.03.2022г., т.е. след изтичане на сроковете по договорите. В договорите е предвидено, че в
случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото прекратяване
/разваляне/, но не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения в общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че
прекратява договорите, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане
достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на задълженията
по договорите не води автоматично до тяхното прекратяване, а следва кредиторът да се
позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която
воля да достигне до насрещната страна. Твърди се, че преди завеждане на заповедното дело
ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали /прекрати/ договора чрез
отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. В тази връзка са ангажирани
доказателства. С последна покана за доброволно плащане до ответника от 06.02.2020г.,
последният се уведомява, че общата стойност на задълженията му за предоставени услуги
по сключените договори възлиза на 319.62 лева с ДДС, като е предупреден, че договорите за
предоставяне на мобилни услуги ще бъдат прекратени, ползването на мобилния номер няма
да бъде възможно, ще бъде начислена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще
станат предсрочно изискуеми. Няма данни обаче цитираното предупредително писмо да е
получено от ответника /липсва обратна разписка/. Ето защо писмото не е връчено на
адресата. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор
може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото
в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния
случай обаче препис от допълнителната молба с приложенията е постъпила в съда на
20.09.2023г., към който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договорите за
мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на
разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на
изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираните
неустойки. Искът в тази част, за сумата от 437.31 лева, е неоснователен.
Искът за дължимостта на лизинговите вноски е основателен. Сключен е договор за
лизинг от 14.01.2019г., с предмет мобилен телефон, за срок от 23 месеца, както и договор за
лизинг от 12.09.2019г., с предмет таблет, също за срок от 23 месеца. В договорите има
клауза, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта. В Общите условия на този договор-чл.12, ал.2 е
предвидено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
3
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги,
сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
договора плащания. В конкретната хипотеза основните договори са вече прекратени, но не
предсрочно, а с настъпване на нормалните им крайни срокове. С прекратяване на основните
договори, стават предсрочно изискуеми всички неплатени лизингови вноски. В случая
обаче договорите за лизинг са били с изтекъл срок на действие още преди завеждане на
заповедното дело, поради което всъщност всички лизингови вноски се дължат не заради
предсрочната си изискуемост, а заради това, че нормалната им изискуемост е настъпила.
Дали изискуемостта е предсрочна или нормална всъщност няма значение за делото, тъй
като и в двата случая неплатените лизингови вноски са с настъпил падеж и са дължими от
ответника. Доколкото по делото няма данни устройствата да са били върнати или
договорите за лизинг да са били прекратени, то договорите са действали през целия
уговорен срок и затова ответникът дължи всички неплатени вноски по лизингите. Те са в
размер на общо 171.64 лева. Част от вноските са считани от ищеца за предсрочно
изискуеми, но всъщност още към подаване на заявлението по чл.410 ГПК са имали нормална
изискуемост, като това обстоятелство не е пречка за уважаване на претенциите. Искът за
лизинговите вноски е основателен и доказан и подлежи на уважаване.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
289.68 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги,
както и за сумата от 171.64 лева лизингови вноски, за които са били издадени процесните
фактури. Общо са дължими 461.32 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсената неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на 437.31 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 310.58 лева и в заповедното дело от 197.64
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. В., ЕГН ********** от ***,
че дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К. сумата от 461.32 лева /четиристотин шестдесет и един
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сбор от 289.68 лева за месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и суми за ползвани услуги и 171.64
лева за лизингови вноски по фактури № **********/05.11.2019г., №
**********/05.12.2019г., № **********/05.01.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата от 461.32 лева, считано от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, които вземания са
присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като
4
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 437.31 лева неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по фактура № **********/05.03.2020г.
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН ********** от *** да заплати на “Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К.
сумата от 310.58 лева /триста и десет лева и петдесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 197.64 лева /сто деветдесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)________
5