Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Момчилград, 06.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 05.04.2021 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 45/ 2021г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е
образувано по жалба на Е.А.Д. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 19- 0318- 000192/ 20.06.2019г. на Началника
на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, с
което на осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателката са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 800 лева, и "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 3 месеца, за
допуснато нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска
отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административнонаказателната процедура по съставяне и връчване на
АУАН, като твърди,че не била извършила нарушението. Не били спазени и
изискванията за използване на АТСС по специалната наредба.
В съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата по изложените в ОСЗ и в
представената писмена защита съображения.
Административно-наказващият
орган– посочен по-горе, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено
становище, подадено от АНО, чрез ю.к., се поддържа, че жалбата е неоснователна,
поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа
на тази теза, като се счита, че обжалваното НП е законосъобразно и се иска
потвърждаването на същото, и се претендира ю.к. възнаграждение, респ. прави се
възражение за прекомерност на адв.хонорар, и се иска намаляването на размера на
същият.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59
ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона намира за
установено следното:
На 29.04.2019г. в 11,04 часа, в населено
място- с.Добромирци, общ-Кирково, до бензиностанция „ Али транс“, на 3-то класен
път № 867, км.42+ 900м., в посока на движение от гр.Златоград за с.Бенковски, АТСС /мобилна
система за контрол на скоростта- TFR1-M 574 / е засякла и заснела, движещ се в
указната посока със скорост от 103 км/ч.
лек автомобил "****“ с рег. № ****.
/собственост на две лица- жалбоподателката Е.Д. и Захари Топалов/. На това
място от пътя за населеното място е имало въведено ограничение на скоростта с
пътен знак „В-26“ от 40 км/час.
Въпросното нарушение било записано на съответен "Клип"- №2666
/приложен по делото/.
По делото се
установи, че жалбоподателката не се е възползвала от предоставена й възможност
да посочи на кого е предоставила МПС, респ. кой е управлявал автомобила на
посочената така- сиреч, не е подала декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, поради и
което АНО е приел, че автомобилът на посочената дата е ползван от
жалбоподателката по делото.
По делото се
установи, че АТСС / мобилна система за контрол над скоростта – TFR 1-M 574/,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Протокол за проверка. За използването на мобилното
техническо средство бил съставен протокол
по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 22), съдържащ
всички необходими реквизити. От този протокол се установява, че АТСС
/посоченото/ на 29.04.2019г. за времето
от 09,40 до 12,00 часа е било монтирано на служебен автомобил на ОДМВР-
Кърджали, и било разположено на с.Добромирци, общ-Кирково, до бензиностанция „
Али транс“, на 3-то класен път № 867, км.42+ 900м., в посока на движение от гр.Златоград
за с.Бенковски, където е имало На това място от пътя за населеното място е
имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В-26“ от 40 км/час. Заснети са били 29 клипа / с № от 2653 до 2681/, в т.ч. и
процесният клип- "Клип № 2626", който е приложен като доказателство
по делото.
За
констатираното е бил съставен АУАН от 09.05.2019г., в който е описана горната
фактическа обстановка, като е посочено, че това съставлява нарушение по чл.21
ал.2 от ЗДвП- дата на нарушението по акта е 29.04.2019г., а заснетият с АТСС клип е с № 2666.
АУАН бил съставен в присъствието на един
свидетел, за който е посочено, че съставянето на акта. Актът е бил връченн на жалбоподателката /която е получила и препис от
процесният АУАН на 05.06.2019г., който тя подписала и е посочила, че има възражения-
изразила несъгласие, като посочила, че не е управлявала автомобила, и не е била
декларирала кой го е управлявал, и заявила, че собствениците са двама. Липсват
данни по делото, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189
ал.6 от ЗДвП.
Въз основа на
горният АУАН, на 20.06.2019г. било
издадено и процесното НП, като АНО е възприел изцяло фактическата обстановка,
описана в акта, и е посочена нарушена норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което
и на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП на жалбоподателката
наказание са наложени две наказания- "Глоба" в размер на 800 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца.
В НП като дата на нарушение е посочена
датата 09.05.2019г., а заснетият с
АТСС клип е с № 2626.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя,
които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки /клипове/. В тези клипове е видно, че на посочената дата
и място в АУАН е заснет МПС- с рег. № ****, който се движи с скорост от 103
км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В 26“ от 40 км/ч.-
клипът е с № 2666, а датата е 29.04.2019г. в 11,04 часа.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали е бил оправомощена да издава НП, съгл.
Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – младши
автоконтрольор към ОДМВР- Кърджали, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189
ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН
Самото нарушение
е установено посредством техническо средство. Към този момент на наказващия
орган е известно единствено моторното превозно средство, с което то е
извършено, но не и нарушителят, а срокът по чл.34
ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на установяване
на последния. Самоличността на нарушителя се установява при изпълнение на
процедурата по деклариране от страна на собственика на МПС за лицето, което е
управлявало автомобила. Едва с представяне на декларацията, съдържаща данни за
лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният срок за съставяне
на АУАН, и то разбира се ако такава е попълнена, като в случая се установи, че
няма такава декларация. В срока по чл.34
ал.3 от ЗАНН е издадено и наказателното постановление. По тези съображения
съдът приема, че давностните срокове за ангажиране на отговорността на
жалбоподателката са спазени.
В същото време
съдът счита, че административно наказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение- като е налице допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.40
ал.1 от ЗАНН, според който актът се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал.3
на чл. 40 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, който освен това не е присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Освен това видно и от датата на
съставяне на АУАН /09.05.2019г./, както и датата на връчване на АУАН
/05.06.2019г./, самият акт явно не е съставен в присъствието на нарушителя, и
това не е отбелязано в самият акт. Съобразно и това нарушението по чл.40 ал.3 от ЗАНН представлява процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради което и не се налага обсъждане на останалите доводи на
жалбоподателя относно законосъобразността на проведеното АНП.
Съгласно текста
на чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяването на нарушението или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Горното е въведено като гаранция за правилното провеждане на процедурата. По
този начин е създадено съмнение относно правилното провеждане на процедурата по
установяване на административното нарушение и е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което е съществено нарушение на процесуалните правила и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира,
че следва да се посочат основните моменти в всяко административнонаказателното
производство, и те са следните; 1/да се установи има ли административно
нарушение, 2/ извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и 3/ дали
това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно
нарушение, са необходими три предпоставки, съгласно нормата на чл. 6 от ЗАНН. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на
административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като
неправилно. Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, следва да бъдат
спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване
на наказателно постановление. Неспазването на съответните процесуални
изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 40
от ЗАНН гарантират правото на защита на наказаното лице, включващо: да
разбере обвинението, да прави възражения и представя доказателства, с оглед
установяване на обективната истина по случая, и в то към момента на започване
на административнонаказателното производство. Поради това, нарушението на
тези процесуални правила винаги се явява съществено и е достатъчно основание
за отмяна на издаденото НП в цялост, без да се разглежда спорът по
същество. В разпоредбата на чл.40
ал.1 от ЗАНН законодателят е посочил, че констатирането на нарушението
става в присъствието на свидетели, което означава, че свидетелите при
установяването на нарушението трябва да бъдат минимум двама и да присъстват при
извършване или установяване на нарушението.
В чл.40 ал.3 от ЗАНН е допуснато отклонение
от принципа, че АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, като се
разрешава съставянето на АУАН да стане в присъствието на други двама свидетели,
което се отбелязва изрично в АУАН.
Актът за
установяване на административно нарушение се явява важна предпоставка за
издаване на наказателното постановление. Функциите и юридическият ефект на АУАН
могат да се проявят, само ако той е редовен. В случая АУАН не е подписан от още
един свидетел и следователно не е налице редовност на АУАН. Другата нередовност
по АУАН е съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, при неспазена
процедура по чл.40 ал.1 от ЗАНН, т.е., липсват доказателства, че нарушителят е бил поканен за съставяне на
акта.
Освен
изложеното следва да бъдат посочени и пороците по самото атакувано
нак.постановление, и те са следните;
В НП като дата
на нарушение е посочена датата 09.05.2019г.,
а заснетият с АТСС клип е с № 2626, в същото време в АУАН
посочената дата на нарушението е
29.04.2019г., а заснетият с АТСС клип на нарушението е с № 2666.
Освен тези
разминавания в датите на извършеното нарушение по АУАН и НП, както и на
номерата на заснетите клипове с допуснатото нарушение, съдът установи, че има
разминаване на нарушените норми в тях, като в АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, а в процесното нак.постановление- нормата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
С оглед на
горното съдът счита, че обжалваното НП- посоченото по-горе, с което на
жалбоподателката са наложени административни наказания за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- „глоба“ в размер
на 800 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, следва
да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Както и по-горе
се посочи, в НП е посочена като нарушена нормата на чл.21
ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана при избиране на скорост на движение
на ППС да се превишават посочените стойности, а в АУАН е посочена като нарушена
нормата на чл.21
ал.2 от ЗДвП, която регламентира, че в случаите, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак, т.е., касае се за две различни хипотези,
респ. забрани за превишаване на скоростта на движение на ППС;
В наказателното
постановление е посочено, че водачът управлява със скорост 103 км/ час, при
въведено с пътен знак „В 26“ ограничение за населеното място от 40 км/час, и
въпреки това е посочена като нарушена нормата на чл.21
ал.1 от ЗДвП, т.е.,
налице е несъответствие между описанието на деянието и нарушената законова
разпоредба. Следва да се отбележи, че и в АУАН, и в наказателното постановление
се сочат обстоятелства, че жалбоподателката е нарушила забрана за определена
скорост, сигнализирана с пътен знак, но въпреки това в НП е посочена като
нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП;
Освен
изложеното следва да се упоменат още веднъж двете различни дати, на които се
сочи, че жалбоподателката е допуснала нарушението- на 29.04.2019г. /по АУАН/ и на 09.05.2019г. / по НП/, както и различните номера на клипа за заснемането
на самото нарушение.
Поради
посоченото до тук съдът приема, че е било нарушено правото на защита на
санкционираното лице– същото не е било в състояние да научи точно за какво
нарушение на правилата за движение по пътищата му е наложено административно
наказание, за коя дата става дума. В случая не се касае само за нередовност на
съставеният АУАН, която може да се преодолее по реда на чл.53
ал.2 от ЗАНН, още повече, че несъответствието между описанието на деянието,
датата на извършване на същото, и посочената като нарушена законова разпоредба
е налице не в акта, а в наказателното постановление
Имайки предвид
изложеното по-горе процесното наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
По делото не са
сторени разноски от жалбоподателката, и не се претендират такива, поради и
което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 19- 0318- 000192/ 20.06.2019г. на Началника на РУ-Кирково при
ОДМВР- Кърджали, с което осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, на Е.А.Д. с ЕГН- **********, са били наложени административни наказания-
“глоба” в размер на 800 лева, и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, за допуснато нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Кърджали в 14-
дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: