Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...06.2019 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
При участието
на секретар Румяна
Дучева
като разгледа
докладваното от съдия Терзийска
въззивно търговско дело № 673 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна жалба на „България Ер“ АД, ЕИК *********, гр. София 1540, срещу
Решение № 762/22.02.2019 г на Районен съд Варна по гр. дело № 13669/2018 г, ГО,
11-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на ищцата А.К.П. сумата
от 400 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
както и разноски по делото.
Жалбоподателят
моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложени съображения за
неговата неправилност и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е
постановил, че авиокомпанията дължи плащане на исканото обезщетение, тъй като
по отношение на нея не са налице обстоятелствата по чл. 5, параграф 3 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91(наричан по-долу „Регламент (ЕО)
261/2004"). Въззивникът излага становище още, че изводът на
първоинстанционния съд, че ответното дружество не е ангажирало доказателства,
че забавянето, с което е реализиран полета е вследствие на обстоятелства извън
обхвата на авиопревозвача, а именно - метеорологични условия, които не
позволяват навременното осъществяване на полетите. В конкретния случай по
отношение на процесния полет са възникнали „метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет", каквито са предвидени
в съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004, както и изцяло условията по
съображение 15, е неправилен. Твърди, че в приложената „Нетлайн справка“ се
използват два кода: DL 76/0148, тоест под код 76 закъснението е 1 часа 48
минути (значението му е следното: Раздел Weather /Метеорологично време/, код -
Removal of snow, ice, water and sand from airport / Премахване/изчистване на
летището и пистите от сняг, лед, вода и пясък) и DL 93/0037 - под код 93
закъснението е 37 минути ( със значение - Раздел Reactionary /Реакционен -
кодове, използвани по реакционни причини/, код - Aircraft rotation, late
arrival of aircraft from another flight or previous sector / Ротация на въздухоплавателното
средство, закъсняло пристигане на въздухоплавателно средство от друг полет или
от предходен сектор). Съгласно изложеното, авиокомпанията не е имала вина, нито
носи отговорност за закъснението на процесния полет. Безспорно и летищните
власти в лицето на диспечъри и други служители, които функционират като
ръководители на въздушното движение, попадали в кръга на лицата, които имат
право и задължение да взимат „решения за управление на въздушния трафик"
по смисъла на съображение 15 от Регламента. Екипажът на самолета преди да
пристъпи към осъществяване на полет получава актуална информация за
метеорологичните условия. Когато същите не са благоприятни, ръководителите на
въздушно движение имали правомощието да разпоредят изчакване на самолетите. Изчакването
се осъществява в различни зони до отминаване на опасността. Тези рестрикции се
налагали с цел осигуряване безопасността на пътниците на самолета и екипажа му.
Необходимостта от изчакване до отминаване на опасността води и до възможност за
пропускане на предвидения СЛОТ ( предвиденото време за излитане). В заключение
сочи, че в процесния период Летище София изпитвало затруднения да изчисти
пистата от натрупал се сняг и продължаващите лоши метеорологични условия -
силен снеговалеж, поради което излага становище, че авиокомпанията не е имала
вина, нито носи отговорност за закъснението на процесния полет. Отправеното от
страната искане е за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна А.К.П., чрез адв. С.П., e
депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение,
като правилно и обосновано. Отправя искане за присъждане на разноски.
Въззивникът
„България Ер“ АД, не се представлява в съдебно заседание, В писмена молба по
хода на делото изразява и становище по същество, идентично на отправеното във
въззивната жалба.
Въззиваемата
страна А.К.П., чрез процесуален представител поддържа собствените си доводи.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на императивни правни норми и
доводите в жалбата.
Предявен пред ВРС е иск от А.К.П. против
„България Ер” АД с правно основание чл.7, т.1, б „Б” от Регламент (ЕО)
261/2004г., за заплащане на сумата от 400 евро представляваща обезщетение за
полет FB485 на „България Ер” АД по линия Барселона – София на 10.01.2017 г. изпълнен
със закъснение повече от 3 (три) часа от разписанието, ведно със законна лихва
от датата на завеждане на производството - 28.08.2018г. до окончателното и
изплащане.
Ответникът
е оспорил претенцията на две основания, изключващи отговорността – наличие на
съображенията по чл. 14 и 15 от Преамбюла на Регламента – форсмажорни
обстоятелства, в частност лоши
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет,
извън обхвата на превозвача, както и липса на основание по чл. 3 т.2 б.А от
нормативния акт.
Между страните е безспорно, че има
валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет FB485, с място на излитане Барселона
(Испания), и час по разписание 10.01.17г в 17:15 ч., и място на кацане София
(България), с дата на пристигане 10.01.17г в 23:30ч., както и това, че
разстоянието между двете дестинации е 1755 км.
Ответникът не спори досежно
закъснението – повече от три часа, нито часа на кацане в гр. София – на
11.01.2017 г. в 03.09 часа /видно и от справката на Летище София, приложена
като доказателство в първата инстанция/.
Доколкото пред настоящата инстанция
не се поддържа второто основание за отказ по чл. 3 т.2 б.А от Регламента,
приема се за безспорен и факта, че ищцата има потвърдена полет и се е явила на
летището в Барселона в посочените в разпоредбата часове преди излитане.
Спорен е въпроса досежно наличието
или не на форсмафорни обстоятелства по смисъла на чл. 14 и 15 от Преамбюла, но
съобразно разпределената доказателствена тежест, ответното дружество не доказва
наличие на такива. Да, теоретично една от хипотезите, изключващи отговорността
на превозвача е и метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет. В първата инстанция е прието извлечение от Стандартни кодове
за забавяне на IATA. В същите се съдържа описание на код 76 и код 93.
Ответникът е представил и доказателства: справка NETLINE и описание на причини за закъснения
на въздушния транспорт.
От справката е видно единствено, че
има закъснение на полета София – Барселона по причини с код 76 и 93 /премахване
на сняг, лед от летището и ротация на самолета/. Общото закъснение на излитане
на горепосочения полет следствие тези две причини е 2.25 минути. От NETLINE е видно, че същият е кацнал в Барселона
в 18.09 часа /landing: 10Jan17-1809/.
Разбира се, съдът при липса на твърдения в противна насока, намира, че часовете
са в местно време, т.е. 18.09 часа в Барселона. От тук следва при съпоставка с
редовния час на излитане на процесния полет Барселона - София, че се оправдава
единствено закъснение от един час. Няма доказателства, които да установяват
защо е натрупано закъснение повече от три часа при излитане от Барселона, дори
не са наведени твърдения в тази насока от ответника /например за минимално технологично
необходимо време за разтоварване на багаж, слизане на пътници, почистване на
самолет и т.н./. В този смисъл не може да се възприеме за доказано, че
процесното закъснение е поради форсмажорни обстоятелства /такива са доказани
само за един част от общо натрупаното закъснение/, които изключват
отговорността на превозвача по разпоредбата на Регламента.
Поради съвпадение в крайните изводи
на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Разноски при този изход на спора се
следват на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева, което е в минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /в ДДС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 762/22.02.2019 г на Районен съд Варна постановено по гр.
дело № 13669/2018 г.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК *********, гр.
София да заплати на А.К.П., ЕГН**********, гр. Варна сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за
въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.