С решение № 81 от 20.04.2012г. по гр.д. № 2433/2011г. по описа на Г. районен съд, е осъдена Прокуратурата на Република Б. на осн.чл.2 ал.1 т.2 пр.1 от ЗОДОВ да заплати на А. Д. С. от гр.Г.О. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.339 ал.1 от НК на дата 02.07.2009г. по дознание № 70/ 2005г. по описа на ОД на МВР В.Т., за което е оправдан с влязло в законна сила на 29.04.2011г. Решение № 45 от 29.04.2011г. по ВНОХД № 13/ 2011г. по описа на ОС-Търговище, с което е потвърдена изцяло присъда № 131 от 08.10.2010г. по НОХД № 269/ 2010г. по описа на ВТРС, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 29.04.2011г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен искът на А. С. срещу Прокуратурата на РБ. с правно основание чл.2 ал.1 т.2 пр.1 от ЗОДОВ за разликата от 13000лв., т.е. до пълния претендиран размер от 15000лв., като неоснователен и недоказан. Осъдена е Прокуратурата на РБ. да заплати на А. С. разноски по делото в размер на 110лв. Против това решение, в частта, с ко то е отхвърлен искът за разликата до 15000лв., е постъпила въззивна жалба от адв.Т., пълномощник на А. С. от гр.Г.О.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част по изложени за това съображения. Счита, че съдът е достигнал до грешни правни изводи поради грешни логически разсъждения при формиране на неговото вътрешно убеждение, с нарушаване правилата на логическото мислене. Счита, че неправилно съдът е интерпретирал събраните по делото доказателства, и че те не са обсъдени в пълнота събраните доказателства. Счита, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на дължимото обезщетение. Счита, че съдът неправилно не е посочил метода на изчисление, въз основа на който е базирал извода си за размера на паричната величина на обезщетението. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски. Против решението е постъпила въззивна жалба и от Прокуратурата на Република Б.. Счита решението за неправилно, тъй като направените правни изводи не кореспондират на установените фактически положения. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ и че съдът неправилно е приел, че тази разпоредба в случая е неприложима. Ако посочената теза не бъде възприета от съда моли алтернативно решението да бъде изменено като размерът на присъденото обезщетение бъде намалено до обективно най-справедливия размер от 1 лв. Претендира разноски. В писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. пълномощникът на жалбоподателя С. адв.Тодоров заема становище, че жалбата е неоснователна и че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ. Моли да бъде отхвърлена същата като неоснователна. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 предл.1 от ЗОДОВ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателите, съдът намира същите за неоснователни. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя С., че съдът е достигнал до грешни правни изводи поради грешни логически разсъждения при формиране на неговото вътрешно убеждение, като е нарушил правилата на логическото мислене. Направените от съда изводи са въз основа на събраните по делото доказателства и са правилни. Правилно е установена фактическата обстановка на база доказателствата по делото и въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни правни изводи. Досежно оплаÛването на жалбоподателя С., че неправилно съдът е интерпретирал събраните по делото доказателства, и че те не са обсъдени в пълнота събраните доказателства-същото е неоснователно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност, правилно е преценил какви обстоятелства се установяват с тях, и както бе посочено, въз основа на това е направил правилни правни изводи. Относно оплакването на жалбоподателя С., че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на дължимото обезщетение-същото е несъстоятелно. Видно от мотивите на решението е, че съдът е взел предвид всички събрани по делото доказателства, установените с тях обстоятелства и е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение, при което е достигнал до правилни правни изводи.. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя С., че съдът неправилно не е посочил метода на изчисление, въз основа на който е базирал извода си за размера на паричната величина на обезщетението. На първо място съдът няма задължение да посочи точен метод на изчисление на размера на дължимото обезщетение. Видно от мотивите на решението съдът е определил размера на дължимото обезщетение не произволно, а съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД-по справедливост, като е посочил какво е съдържанието на това понятие и по какви критерии е определил размера на обезщетението. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя Прокуратурата на Република Б., че неправилно районният съд е приел, че разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ е неприложима в случая. Това е така, тъй като, както е посочил първоинстанционният съд, независимо дали обвиняемият е направил самопризнания или не, то обвинението не може да се основава само на тези самопризнания. Поради това, изтъкнатият от жалбоподателя довод, че тези самопризнания, подкрепени от свидетелските показания, са послужили като законен повод за образуване на наказателно производство по ДП № 70/ 2005г., и по този начин със собственото си поведение С. е станал причина за започване на наказателно преследване срещу него, за повдигане на обвинение и за предаване на съд, е несъстоятелен. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя Прокуратурата на Република Б., че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и максимално справедливият размер е 1 лев. Както бе посочено, съдът е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Взети са предвид фактите, които изтъква жалбоподателят за намаляване размера на обезщетението-сравнително краткия срок на продължителността на наказателното производство срещу С., налагането на най-леката мярка за неотклонение. Посоченият довод от жалбоподателя, че С. е имал предишни осъждания и предвид на това не е преживял толкова стресиращо, потиснато, напрегнато и депресивно поредното наказателно производство срещу него, не обосновава извода за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от присъдения от ГОРС, който размер на обезщетението ще възмезди в най-пълна степен претърпяните от С. душевни страдания в резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение. Предвид изложеното, не са налице основания за намаляване на този размер и правилно районният съд е определил същото. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 предл. 1 от ЗОДОВ е основателен и доказан до размера на 2000лв. и като такъв следва да се уважи в посочения размер. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателите нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 20.04.2012г. по гр.д. № 2433/2011г. по описа на Г. районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |