№ 777
гр. Благоевград, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Верос 2011” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ №32В, ет.3, ап.5,
представлявано от Валентин Росенов Кирилов - управител против Наказателно
постановление № 703946 - F697688/25.05.2023 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.42, ал.1 т.5 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. /.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че липсвали доказателства,
установяващи извършването на санкционираното нарушение, като в съответния срок
били представени всички изискани документи, а стопанисваният от дружеството
търговски обект отговарял на всички законови изисквания за осъществяване на
търговска дейност. Навежда се, че процесните регистри с касови бележки не се
изискват по закон и не следвало да се съхраняват от дружеството. Поддържа се, че НП
не отговаряло на предвидените към съдържанието му изисквания, както и
несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация.
Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените възражения се прави искане за отмяна на издаденото
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
1
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява управителя
си и адв. Б. като поддържат депозираната въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява от процесуален
представител. Депозира писмено становище, с което оспорва подадената жалба като
неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на НП и
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.
Релевира се възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2023 г. около 11.30 ч. М. Ч. и О. Т. - служители на НАП, извършили
проверка в търговски обект – хранителен магазин „Верос”, находящ се в гр.
Благоевград, ул.„Преслав” №30, стопанисван от „Верос 2011 ”ЕООД с ЕИК *********.
Служителите на НАП изискали от управителя на търговския обект и от
работещите в него касиерки регистър за касови бележки от кочан за трите
функциониращи в обекта фискални устройства, като до края на проверката такива не
им били представени.
Проверяващите приели, че в търговския обект не се съхранява регистър за
касови бележки от кочан, съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба Н - 18/
13.12.2006 г. на МФ за монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство
модел „DATECS FP2000" с индивидуален номер на фискалното устройство DT892511
и номер на фискалната памет 02892511, регистрирано в НАП с потвърждение
№4476219/27.03.2021 г.
Направените от Ч. и Т. констатации били описани в протокол за извършена
проверка сер.АА № 0082272/24.02.2023 г., като са дадени предписания управителят на
юридическото лице да се яви в сградата на ТД на НАП гр. Благоевград в 09.30ч. на
27.02.2023 г.
Свидетелят Ч. приела, че дружеството е извършило нарушение на 42, ал.1, т.5
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което на 27.02.2023 г. в присъствието на
свидетеля С. и управителя на дружеството съставила срещу дружеството АУАН
F697688. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал, без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.42 ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН, на 25.05.2023 г. е издадено атакуваното НП,
което е връчено на управителя на „Верос 2011“ ООД на 27.06.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите
М. Ч., М. С., М. *** и *** както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: копие на извадка от Книга за дневни финансови отчети за 2023 г, АУАН
№ F697688/27.02.2023 г.; Протокол за извършена проверка № О082272/24.02.2023 г. с
приложение документ от КЛЕН, фискални бонове, опис на парите в касата, суми по
транзакции, дневен отчет на лист 9-18, искане за представяне на писмени обяснения от
задължено лице от 24.02.2023 година,справка за лицата, работещи по
трудови/безтрудови/граждански/ правоотношения в обект Верос 2011 ООД, договор за
наем от 15.06.2021 година, ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., ксерокопие на пощенски плик.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите Ч. и С.. Показанията на двамата свидетели са последователни и
непротиворечиви, като се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Високата доказателствена стойност на показанията на Ч. и С. се основава на
възпроизвеждането на преките им възприятия и липсата на данни за заинтересованост
2
от изхода на делото.
При анализа на показанията на свидетелката ***, съдът взе предвид служебната
й зависимост от санкционираното дружество, което е неин работодател. Независимо от
горното показанията на *** следва да бъдат кредитирани с оглед тяхната
непротиворечивост и липсата на опровергаващи ги доказателства.
Показанията на *** установяват, че в хода на извършената проверка
служителите на НАП поискали да им бъде предоставен регистър за касови бележки от
кочан, като поради недостатъчна информираност и квалифицираност на присъствалите
на проверката служители на търговския обект, на проверяващите била предоставена
Касова книга, която *** смятала, че представлява регистър за касови бележки от кочан
.
Съдът не кредитира показанията на Тодорова, че при извършената проверка не
бил изискан регистър за касови бележки от кочан предвид опровергаването им от
показанията на Ч..
Писмените документи, като относими към предмета на делото, съдебният
състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като
същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Показанията на Ч., ***, протоколът за извършена проверка и съставеният
АУАН са източник на доказателствена информация, че до приключване на проверката
в стопанисвания от дружеството търговски обект, на контролните органи не е
представен регистър за касови бележки от кочан за монтираното и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „DATECS FP2000" с индивидуален номер на
фискалното устройство DT892511 и номер на фискалната памет 02892511.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.06.2023 г., а жалбата е от
03.07.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни административни органи, съгласно заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП .
На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Спазена е и процедурата по съставяне и връчването им, като същите съответстват на
предвидените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по
ясен и конкретен начин, а дадената правна квалификация съответства на словесното му
описание.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал. 1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г
лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект
3
регистъра за касовите бележки от кочан .
В конкретния случай доказателствата по делото установяват, че при
извършената от контролните органи проверка не е предоставен регистър за касови
бележки от кочан за монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство
модел „DATECS FP2000" с индивидуален номер на фискалното устройство DT892511
и номер на фискалната памет 02892511, поради което правилно служителите на НАП
са приели, че дружеството е извършило нарушение на чл.42, ал. 1, т.5 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г.
Предвид формалния характер на нарушението, изразяващо се в неизпълнение
на предписаното с нормата задължение, за извършването му не е необходимо
настъпване на вредни последици.
Ето защо РС-Благоевград счита, че дружеството – жалбоподател е осъществило
от обективна страна състава на административно нарушение по чл.42, ал. 1, т.5 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
С оглед обективната административнонаказателната отговорност на
юридическите лица по смисъла на чл.83, ал.1 ЗАНН, не е необходимо обсъждане на
субективната съставомерност на административното нарушение, като направеното с
въззивната жалба оплакване за липса на умисъл се явява неоснователно.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното
от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
по следните съображения:
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства.
В случая санкционираното нарушение не е свързано с укриване на доходи от
продажба на стоки и предоставяни услуги, а засяга въведеното с разпоредбата на чл.
42, ал. 1, т. 5 от Наредбата задължение за съхраняване в търговския обект на регистър
за касови бележки от кочан.
Съставеният по делото констативен протокол установява, че при извършена
контролна покупка е издаден фискален бон, като продаваните от жалбоподателя стоки,
са регистрирани, чрез фискалните устройства, съобразно изискванията на чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, за което са приложени съответните финансови
отчети. Санкционираното нарушение е извършено за първи път от дружеството, като
наказващият орган не твърди същото да е извършвало други нарушения на данъчното
законодателство. Същевременно в хода на съдебното следствие дружеството е
представило доказателства, установяващи, че води книга за дневните финансови
отчети и регистър за касовите бележки от кочан за описаното в НП фискално
устройство. Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв
път, дават основание то да се третира като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на чл.42, ал. 1, т.5 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
При тези факти, въззивният съд приема, че дори и минимално предвидената с
разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв.
би била неоправдано висока с оглед причинените общественоопасни последици и
несъразмерна на установеното административно нарушение и неговата тежест.
Предвид липсата на вредни последици, инцидентният характер на нарушението
и липсата на данни спрямо дружеството да е било отправяне предупреждение по реда
4
на чл. 28 ЗАНН, съдът намира, че директното пристъпване към наказване с
административно наказание не съответства на конкретната тежест на нарушението и
неговата обществена опасност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
санкционираното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28
ЗАНН, респективно, административнонаказващият орган е следвало, вместо да
санкционира дружеството с предвидената в чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС имуществена
санкция, да отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му
бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.
Предвид горното съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4
ЗАНН и да отмени обжалваното Наказателно постановление като предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството-
жалбоподател, което претендира присъждането на 800,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер
на 500 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева.
С оглед изложеното доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство се проведени само две открити съдебни
заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на НАП, което е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспорения електронен фиш
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд – Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 703946- F697688/25.05.2023г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София, с
което на „Верос 2011” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ул. „Даме Груев“ №32В, ет.3, ап.5, представлявано от Валентин Росенов
Кирилов - управител на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.42, ал.1 т.5 от Наредба № Н-18 от
5
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Верос 2011” ООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ №32В, ет.3, ап.5,
представлявано от Валентин Росенов Кирилов - управител, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Национална агенция по приходите
ДА ЗАПЛАТИ на „Верос 2011” ООД с ЕИК 91021400064 със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ №32В, ет.3, ап.5, представлявано от
Валентин Росенов Кирилов на сума в размер 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6