Решение по дело №1816/2020 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 126
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Вера Георгиева Коева
Дело: 20201210101816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева

при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20201210101816 по описа
за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Застрахователна компания „Л.И. АД, с
ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“С.“ № , представлявано от М. С.
М. - Г. и П. В. Д. - изпълнителни директори, с която против Р. В. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Б., ул.Ч.“ № , вх., ет., ап. е предявен положителен установителен иск - за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 106,60 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение и дължими ликвидационни разноски по щета
№ 0001 -5060-16-301845, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането , която сума е предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 782/2020г. на БРС - правно основание
чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Препис от Им е връчена на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор.
Твърди се от ищеца, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, което е уважено и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение. Поради
връчването й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът твърди, че на 05.04.2016г. около 08:50ч в
гр.Б.д, ул.А. Ч.срещу № ответникът Р. В. М., като водач на МПС марка М., модел 0 с рег.№
Е ВТ, при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние и е реализирал ПТП
с насрещно движещия се лек автомобил марка П., модел , с рег.№ Е ** КА, собственост на
Р.Г. Г. - А., след което е напуснал мястото на ПТП. Твърди се, че за настъпилото ПТП е
съставен протокол за ПТП № 1524438 от 05.04.2016г., според който ответникът Р. В. М. е
напуснал ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Сочи се, че към датата на ПТП ответната страна а имала валидна застраховка ГО при ищеца,
по застрахователна полица № BG /22/116000390531 със срок на валидност от 22.01.2016г. до
21.01.2017г.
Изтъква се, че във връзка с причинените щети по автомобила при ищеца е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0001 -5060-16-301845 и на собственика на увреденото
МПС е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 96,60 лв. и 10 лв.
направени разноски за определяне на размера.
1
Твърди се, че горната сума се дължи от ответника при условията на регрес, на основание
чл.500, ал.1 т.3 от КЗ вр. с чл.410, ал.1, изр.1 КЗ - като се сочи, че с изплащането на
застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил ищецът е встъпил в
правата на увреденото лице и се иска възстановяване на платената сума срещу ответника, на
основание фактът, че същият се е отклонил и напуснал мястото на ПТП.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
иска.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за събиране
на гласни доказателства чрез разпит при призоваване на лицето Р. А., както и за допускане и
назначаване на САТЕ при оспорване на иска от ответника, с поставени в ИМ задачи. На
основание чл.186 от ГПК, да се изиска от РДВР Б. да се изиска препис на преписката по
издаване на Акт № 258456 и административно - наказателната преписка, образувана по
издаване на протокола за ПТП № 1524438 от 05.04.2016г., а при оспорване от ответника и на
факта на плащане на застрахователното обезщетение да се назначи и ССЕ.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Оспорва се редовността на исковата молба и допустимостта й като се твърди, че в нея се
съдържали неверни фактически твърдения.
Твърди , че не той е ударил, а той е бил ударен от другия участник в ПТП - Р.Г. - А..
Представя се като писмено доказателство решение на РС Б. по НАХД № 1139/2020г. под №
9280 от 01.12.2016г., с което се твърди, че е доказателство, че ответникът е потърпевш, а не
виновен за ПТП.
По правната квалификация на предявения иск - чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.410 ГПК, чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, вр. чл. 45 и следващите от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства, събрани са и гласни такива чрез разпит на
свидетел при призоваване. Допусната и назначена е съдебно –автотехническа експертиза и
съдебно – икономическа и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
На 26.05.2020г. от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД пред РС Благоевград е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения срещу Р.
В. М..Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4095 от 27.05.2020г. по ч.гр.д. № 782/2020г. по описа
на БРС, с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сумата от 106,60 лв., на
основание – изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
ВG/22/116000390531 със срок на валидност от 22.01.2016г. до 21.01.2017, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2020г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 25 лв. разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК
/изм.Дв, бр.8 от 2017г./ вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което заповедния съд е дал указния по чл.415 ГПК.
В срока по чл.422 ГПК ищецът е подал искова молба против длъжника по заповедното
производство – за установяване дължимостта на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от Застрахователна полица № ВG/22/116000390531 /л.8/, сключена между ищеца и
2
ответника, е че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ , със срок на валидност от
22.01.2016г. до 21.01.2017г. , с която е сключена застраховка за лек автомобил – марка
„Мерцедес“ , модел Ц200, с рег.№ Е 6948 ВТ, със собственик ответната страна – Р. В. М..
Видно от Протокол за ПТП № 1524438 от 05.04.2016г. – л.7, е че в същия, като
обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е отразено, че на 05.04.2016г., около
п8:50 часа в гр.Б., на ул.“А. Ч.“ срещу № лицето Р. В. М., като водач на лек автомобил,
марка „М.“, модел „“, с рег.№ Е ВТ, при разминаване на осигурява достатъчно странично
разстояние и реализира ПТП, като се удрят странично с насрещно движещия се лек
автомобил, марка „“, модел “, с рег.№ Е ** КА – собственост на Р. Г. Г. – А.лед което не
изпълнява задължението като участник в ПТП да уведоми органите на МВР и да изчака на
място и напуска мястото на ПТП. Протокола за ПТП е подписан и от двамата участници в
него. Като щети и по двата автомобила е описано, че става дума за охлузвания – на
управлявания от ответника автомобил – охлузвания на ляво огледало за задно виждане, 2
бр.декоративни лайсни на лява и задна врата, на предна броня вляво, а на другия участник в
ПТП – охлузена задна броня вляво и заден ляв стоп.
На 07.04.2016г . А. е подала уведомление за настъпило застрахователно събитие до
застрахователя – Л. И. АД, в което като щети е описала задрани задна лява броня и заден ляв
стоп.
При застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 0001 – 5060-16-
301845. С доклад по щета № 0001 – 5060-16-301845/1, Опис – заключение и експертиза по
щета е определено обезщетение на увреденото лице в размер от 106,60 лв., от които 10 лв.
общо ликвидационни разходи.
На ответника е издадено НП, което е обжалвал и с влязло в сила Решение №
9280/01.12.2016г., постановено по АНД № 1139/2016г. по описа на БРС и решение
№381/16.03.2017г., постановено по КНАХД № 733/2016г. по описана АС Б. е отменено
изцяло НП № 16 – 1116-000424/12.04.2016г., издадено от Началника към група към Од на
МВР Благоевград, сектор ПП, относно наложено админисративно наказание на ответника за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗдвП.
Според приетата и неоспорена по делото съдебно – икономическа експертиза се установява
фактът, че с платежно нареждане с кредитен превод № ВОRD09517786 от 18.05.2016г. ЗК
„Л.И. АД е извършило плащане по разплащателна сметка, с титуляр Р.Г. Г. – А. сумата от
96,60 лв., на основание обезщетение по щета № 001-5060-16-301845, образувана във връзка с
полица „Гражданска отговорност“ № ВG/22/116000390531 със срок на валидност от
22.01.2016г. до 21.01.2017г., като по Доклад по Щета № 001 -5060-16-301845/1 са одобрени
и 10,00 лв. – разноски, направени по определяне на обезщетението.
Според показанията на св.А. – точна дата не си спомня, сочи , че процесното ПТП е станало
при добра видимост и суха настилка. Сочи че е управлявала своя автомобил П., модел,
когато при движение участник в движенето „забърсал“ нейния автомобил, не спрял, а
продължил движението. Свидетелят сочи, че записала номера на този автомобил, обадила се
на полицията, като впоследствие дошли полицейските органи. Не поми кой полицейски
служител е посетил ПТП, не помни дали т.нар.от нея „забърсване“ на двата автомобила е
било отляво или отдясно. Водачът на другия автомобил е бил установен по дадените от
свидетеля данни за номера на автомобила. Св.Алтънова е категорична, че по време на ПТП е
била в собствената лента за движение.
Според приетата съдебно – автотехническа експертиза вещото лице описва механизма на
настъпилото ПТП. Представя и скица, на която графично е разположил местоположението
на двата автомобила. Скоростта на лека автомобил марка М. е била начална скорост ок.13
км/ч, а в мястото на удара -0,5 км/час, а на лек автомобил, марка П. – начална скорост от 13
км/час.Мястото на удара – намира се в лявата лента на платното за движение на ул.А. Ч. – в
началото на стеснения участък, гледано по посока на движение на лек автомобил М..
Механизъм на протичане на ПТП – вещото лице описва по следния начин: на 05.04.2016 г.
3
около 083° ч. в Б. е определената скорост - по ул. „А. Ч.“- срещу № лек автомобил марка
„P.“ мод. “, срег. № Е КА, с водач Р.Г. Г.-А. се е движил в стеснения ул. участък в посока -
първа частна автогара —7"м СОУЧ ,.К. Ш.“. Съгл. твърденията на водача видяла е насреща
в опасна близост приближаващ лек автомобил морна „M.". Това най-вероятно е станало към
края на стеснения участък. Възприемайки опасност от инцидент е предприела спиране и
откло-няване на автомобила възможно най-вдясно, заемайки в мястото на удара леко косо
разположение спрямо улицата, с предна част на изток и задна - на запад (поз, 5) със заден
ляв ъгъл по-навътре в ул. платно. На практика тя е спряла автомобила в рамките на
разстоянието на „ОПАСНА-та ЗОНА", Спирането е било интензивно с показател- jCn PEUG
= 6,7 m/'s. По известната ф-ла се пресмята разстоянието на МПАСНА-т ЗОНМ -SO3PEUG =
12,64 m, респ. за време-Т03=2,283 s.
При наличие на тези резултати с достатъчна точност може да се приеме, че разстоянието
70'те метра го е изминала в два етапа: втори етап- разстоянието на „ОПАСНА 3(Ж4“-8ОЗ
PEUG =12,64 ш, изминато за време T0 j=2,283 s, а първи етап с дължина - (70-12,64 = 57,30)
m е изминала с постоянна скорост за време - 57,36/7,26 = 7,9 s, или общото време на
движение на автомобила от началния момент на навлизане в коридора на стеснения участък
до момента на удара е било: X = ten. >,од + WtuG= 7,9 + 2.283 =10.18 s, кьдето - U рьто = А +
te„.
Съобразно резултатите от направените пресмятания се оказва, че когато лек автомобил „P.“,
се е намирал в началото на стеснения участък с установения режим на движение
насрещният лек автомобил „ M. “ е отстоял от мястото на удара на разстояние - SMER в=
VMER .Т= 7,26.10,18 = 73,9 m, а разстоянието помежду им е било - S = SB PEUG + SBMER=
70 + 73,90 = 143,90 ш. Вероятно водачът на „П.- то след първо виждане н възприемане на
опасността е предприела аварийно спиране и спряла на определеното разстояние
на,,ОПАСНА- та ЗОНА“ - Sop PEUG = 12,64 m, респ. на време -1,„ PIUJ<; = 2,283 s. В същия
момент лек автомобил .. M. “ се е движил с постоянна скорост, отстоял е от мястото на удара
на разстояние - 8ул MER = VMER- AS PEUG = 7.26.2,283 = 16,57 ш. При тези резултати от
изчисленията единствената възможност пред водача на лек автомобил „ M. “ за избягване на
ПТП е била да спре в рамките на разстоянието на „ОПАСНА-т ЗОНА“ без последствия, но
очевидно той е продължил движението си, ударът - след мястото на удара лек автомобил „
P.“ се е установил
в покой леко косо на улицата с предна част леко надясно в посока изток. Така спрял след
установяване в покой вероятно разстоянието от задния ляв ъгъл на автомобила до десния
бодюр на улицата е било в порядъка от 3,80 до 4,80 ш. Пресмятането ще бъде извършено със
средната стойност - 4,30 га съобразно габаритните широчини на автомобилите.
Както бе посочено паралелно със спирането водача на лек автомобил „P. е навила волана
към нейното дясно, при което не е съществувала техническа възможност автомобилът да
спре ориентиран паралелно на пътя. В момента на навлизане на лек автомобил ,,M." в
началото на стеснения участък с отворени огледала-габаритната му широчина едностранно е
била 1.846 т. Предвид утежнените условия на паркиране в мястото на установяване в покой
на лек автомобил „P.“ задният десен ъгъл на автомобила е отстоял от паркира-ните
автомобили на разстояние не по-малко от 0,2М)Л ш. При тази обстоятелства в мястото на
удара двата автомобила са заемали разстояние- 0,30 + 1,72 + 1,846 = 3,866 m при размер на
коридора за преминаване към момента - 3,80 до 4,80 ш. Очевидно е, че при коридор с размер
долната граница - 3,80 m лекият автомобил „M. “ е нямал техническа възможност да се
размине безпрепятствено с лек автомобил „ P.tБезопасно разминаване до известна степен
теоретично би било осъществимо при наличие на коридор с широчина най-малко 4,30 m с
напречна дистанция между автомобилите минимум около 0,30 m и минимална скорост на
движение на лек автомобил „M.".
Вероятното безопасно разминаване е било осъществимо при максимален размер на
коридора на стеснения участък около 4.80 т. Съобразно тези обстоятелства след аналогични
пресмятания се оказва, че при възникналата ситуация към момента на разминаването лекият
автомобил „ M. “ се е движил със скорост несъобразена с моментната напречна дистанция
4
между автомобилите която е била сравнително с малък размер, неосигуряваща техническа
възможност за безпрепятствено разминаване на двата автомобила в коридора па стеснения
участък.
Поради липсата на достатъчна странична дистанция, несъобразена скорост на движение,
както и неправилна преценка на ситуацията на водачът на лек автомобил „ М. “
непосредствено след навлизане на автомобила в коридора на стеснения участък е последвал
удар на детайли от ляв ъгъл на предна броня на лек автомобил „M." а (охлузен кожух наляво
външно огледало, охлузени двете леви врати където се виждат две линии от протриване на
бояджийското покритие, откачена лайсна от ляво на предна броня, охлузване от ляво на пр.
броня), В детайли на ЛЯВ ъгъл па задна броня и стъклото на задна лява светлина (стоп) на
лек автомобил „P.“ Самият удар между автомобилите се счита за страничен. След
първоначалното съприкосновение контактът е продължил, оставяйки диря от протриване на
боята по лявата страна на едрогабаритните детайли на лек автомобил ..M.". След излизане от
обсега на контакта на около 15H2G m автомобилът е спрял. От автомобилът е слязъл мъж. с
който с водача на лек автомобил „P." са разменили „любезности", след което се е качил на
автомобила и напуснал местопроизшествието.
ПТП е завършило с причинени имуществени увреждани на двата автомобила
Сочи в експертизата, че причините за настъпването му са, както от обективен, така и от
субективен характер. От обективен характер са, че процесния уличен участък, където е
настъпило ПТП, е стеснен от 3,80 до 4,80 м. спрямо реалния размер от 8,80 м., вследствие
ползване на частта от улицата откъм Търговия на едро за паркиране на леки и товарни
автомобили, липсва хоризонтална и вертикална маркировка за регулиране на движението, а
причините от субективен характер – водачът на лек автомобил М. е имал възможност дълго
да наблюдава движението на лек автомобил П. имал е техническа възможност за правилна
преценка на настъпващата опасност от ПТП, но е преценил, че може да ги избегне. ПТП е
биле непредотвратимо, а стойността на причинената щета на лек автомобил П. към
05.04.2016г. е в размер на 110,80 лв.. Според вещото лице е налице причинно – следствена
връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по
процесния автомобил.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, пълно и обосновано.
Изводите на вещото лице се подкрепят от писмените доказателства по делото. Не възникват
съмнения относно безпристрастие и относно заинтересованост или необоснованост на
експертните изводи.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация:
С оглед фактическите твърдения, с които се основава искането за защита сочат на предявен
положителен установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.410 ГПК
вр. с чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
По процесуалната допустимост: предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е
подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
заповед за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
По същество: предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена
оспорената заповед за изпълнение, поради което следва да е налице съответствие между
заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и това - предмет на
предявеното в исковото производство / съгласно т. 10в от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС/. В случая е налице пълна идентичност на заявеното вземане по основание и размер в
заповедното производство и в настоящото исково. Касае се до идентично материално
субективно право, което според твърденията на ищеца е с правна квалификация по чл. 500,
5
ал. 1, т. 3 КЗ. Ищецът твърди, че в негова полза е възникнало правото на регрес спрямо
прекия причинител на вреда по отношение на имущество, което е застраховано по
задължителна застраховка на автомобилистите.
Съгласно текста на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният
водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на мястото от тях е задължително по закон.
Фактическият състав на регресното право на застрахователя срещу виновния водач
причинил застрахователно събитие в хипотезата, която се поддържа от ищеца по чл. 500,
ал.1, т. 3 КЗ - възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на
валиден застрахователен договор на МПС, причиняване на ПТП от водач на МПС,
настъпването на материални вреди, които да са пряко следствие от ПТП, плащане от
застрахователя на пострадалото лице и наличие на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 КЗ
или допълнителните такива по чл. 500, ал. 1 т. 1-т.3 КЗ.
В случая ищецът твърди, че за него е възникнало правото на регрес, тъй като на основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът е причинил ПТП при напускане мястото на ПТП преди
идване на контролните органи за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
произшествието от тях е задължително по закон.
От събраните по делото доказателства не се установи наличието на тази предпоставка по чл.
500, ал. 1 т. 3 КЗ, а именно напускане на ПТП от ответника преди идването на контролните
органи на МВР, в случаите когато посещението на такива е задължително по закон.
В кои случаи е задължително посещение на органите на МВР на местопроизшествието са
уредени в чл. 125 ЗДвП.
Във всички случаи обаче се преценява редакцията на приложимия материален, респ.
процесуален закон към датата на възникване на спорното право. Ето защо в случая е
приложима редакцията на чл. 125 ЗДвП към датата на ПТП, а именно 05.04.2016г. и която
гласи следното: службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
произшествието, когато:
1.при произшествието има убит или ранен човек;
2.произшествието е предизвикало задръстване на пътното платно за движение;
3.в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който е разпилян
на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. в произшествието участва ППС с чуждестранна регистрация;
5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, или на
друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на МПС;
6. произшествието е с участие на ППС ва МО или на БА, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на РБ или пребиваващи в нея;
7.между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него, а едно от МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените
му при произшествието щети;
8. произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените от произшествието вреди.
Не е приложима редакцията на чл.125 от ЗДвП с изм. с ДВ. бр.101 от 2016г., в сила от
21.01.2017г., т.е. в сила след настъпване на ПТП, с което се въвеждат изменения на
случаите, при които е задължително посещаване на органите на МВР при настъпване на
6
ПТП, с която редакция т.4 се отменя ,а т.5, т.6 и т. 7 се изменя и се добавя нова т.8.
Или редакцията на изменението точки е както следва:
т.5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 109 от 2007 г.)
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната
или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този
случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Следователно, за да възникне правото на регрес на застрахователя се изисква посещението
на мястото на органите да е задължително, но в редакцията на текста на чл.125 от ЗДВП към
датата на настъпване на ПТП, а именно към 05.04.2016г. Съгласно т. 7 на цитирания текст с
редакцията си към тази дата, посещението от контролните органи по закон е задължително,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Нито една от двете
предпоставки не е доказана по делото, като в тежест на ищеца е да докаже основанието, от
което произтича претенцията му.
От една страна, не се установява между участниците да е имало разногласие относно
обстоятелствата около ПТП- то, защото първо не са събрани никакви подобни данни, нито
пък са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка и второ- от протокола за ПТП,
в който е описан механизма на събитието и причинените щети, е видно, че разногласие
няма. Документът е подписан от двамата водачи, не са направени възражения от ответника
за причините и условията по ПТП- то, а протоколът е съставен по данни на участниците,
доколкото полицейски служител не е присъствал по време на настъпване на инцидента. От
друга страна, не е налице и второто допълнително, кумулативно условие, което към
момента вече е отменено като изискване, но е съществувало към датата на ПТП- едно от
МПС- та да не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. Вреди са били причинени и на двата леки автомобила, участници в
процесното ПТП, доколкото такива са описани в протокола, но първо- и тук не са събрани
никакви данни, нито пък са ангажирани каквито и да е доказателства, че поне един от двата
автомобила не се е намирал в движение в следствие на удара и второ- с оглед вида на
щетите, които се твърди, че са причинени, а и описания от самия застраховател /става дума
само за охлузени части и на двата автомобила и такива, свързани с ударени лайсни и брони,
но не и със засягане на такива части и/или детайли, които да пречат на някой от
автомобилите да се придвижват на собствен ход след ПТП/. Следователно, както описаните
в протокола за ПТП вреди, така и установените от вещото лице по съдебно –
автотехническата експертиза, не се установи вреди по който и да било от автомобилите,
участници в ПТП, които да са от такова естество да препятстват възможността на
автомобилите да се движат на собствен ход след удара, защото не засягат такива техни
части и детайли, които да пречат на движението им.
Доколкото представените по делото доказателства не установяват наличието на други
обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите
за контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да
7
се приеме, че дори и да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника,
то не е сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите
за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка
"ГО". При това положение въобще не е необходимо да се излагат съображения досежно
останалите елементи от фактическия състав на регресната претенция, свързани с изследване
на вината на ответника, определяне на размера на застрахователното обезщетение за
вредите, изплащането му и поканата за плащане, доколкото те биха имали значение само,
ако бяха доказани обсъдените по- горе условия за възникване на регресното вземане на
застрахователя. При положение, че не се доказа да съществува присъденото вземане в полза
на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена без
основание, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Такива не са поискани от тази страна. Не са представени
доказателства за направени такива и по основание, и по размер, поради което не се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.410 ГПК,
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания „ЛИ. АД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул.“С. ш.“ № , представлявано от М. С. М. - Г. и П. В. Д.-
изпълнителни директори против Р. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.Ч.“ № , вх.,
ет., ап.6 положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 106,60 лв., на основание – изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователна полица № ВG/22/116000390531 със срок на валидност от
22.01.2016г. до 21.01.2017, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2020г.
до окончателното изплащане, което вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4095 от 27.05.2020г. по ч.гр.д. № 782/2020г. по описа
на РС Б., като неоснователен.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в 2- седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Б. .
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8