ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№462 3.08.2020 година град П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговско
отделение
на трети август
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Лилия
Кирякова
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №245 по описа за
2019 година
Производството е по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ.
Образуваното
производство е за несъстоятелност на ЕТ „З.А.М.-З.М.“,с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.П. ул.“К.В.“ №97.
С определение №179/12.03.2020 година, по решение
на СКр. е назначен за постоянен синдик А.А.Г. с адрес ***.
Депозирани са
възражения по реда на чл.690 от ТЗ.
С възражение вх. №5140 от 22.06.2020г.,
кредиторът ЕТ„О.ИТ И.Т.“ с ЕИК ********* депозира своето несъгласие срещу
списъка на неприетите вземания като твърди, че синдикът неправилно и
необосновано не е приел вземане в размер
на 1085,76 лв. с ДДС. Сочи се, че съгласно ЗСч нямало разписано изрично
изискване досежно валидността на фактурата същата да бъде подписана и от
получателя. Неосчетоводяването на претендираното вземане на фирмата като
задължение в счетоводството на длъжника не било основание за извод за липса на
такова задължение, а било основание за
извод за нередовно водене на счетоводните книги, от което противоправно поведение
длъжникът не можел да извлича изгода за себе си. Стоките, предмет на
търговската сделка, обективирана в горецитираната фактура, били поръчани и
получени от длъжника, но поради укриването на същия и нежеланието му да се яви
пред кредитора, за да му бъде връчена счетоводната фактура, кредиторът бил
предприел действия по изпращане /връчване на същата/ на длъжника чрез куриер,
което действие отново било осуетено от длъжника чрез отказа му да получи
товарителницата с документа. Представени са писмени доказателства.
С възражение вх.№5269 от 24.06.2020 г. кредиторът
„Ю.Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София – 1766, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Б.Ш.– изп. директор и М.И.В. –
прокурист също подава своите възражения срещу съставените от синдика списъци,
като на първо място се сочи, че вземанията на „Ю.Б.“ по договор за
банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ****************** г. са възникнали освен на основание договора, но и
на основание допълнително споразумение №***********г., което не било
отбелязано в списъка. Не било отбелязано и обстоятелството, че вземанията по
договора в общ размер на 8 178,33 лв. са възникнали до датата на съдебното
решение - 20.02.2020 г.
На второ място се възразява, че при произнасяне по
договор за кредит овърдрафт №******************г. към него била допусната
техническа грешка при изписване на едно от обезпеченията, а именно нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека *************************************************г.
на А.И., нотариус с район на действие при РС – гр. П., вписан под рег. № *** на
Нотариалната камара. Като погрешно било записано нотариалното дело под № 96, в
случая делото било № 965.
На трето място синдикът не се бил произнесъл и по
присъдените с решението за откриване на производство по несъстоятелност
разноски в размер на: 500 лв. възнаграждение за вещо лице, 50 лв. държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като е предвидил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 3 от ТЗ, а банката счита, че тези вземания би следвало
да бъдат удовлетворени по чл.722, ал. 1, т.1 от ТЗ, тъй като било видно
към молбата за предявяване на нотариални актове и договори за залог, че същите
обезпечават освен дадения кредит, но и лихвите, комисионните, таксите и/или
разноските по събирането му. Конкретните актове за обезпечаване на разноските
са изброени изчерпателно.
Във връзка с така
изложеното банката – кредитор моли съда да постанови определение по чл. 692, ал.4 от ТЗ, с което да одобри
списъка на приетите предявени вземания по чл. 685, ал 1 от ТЗ, като допусне
следните корекции:
Да бъде допълнено, че вземанията на „Ю.Б.“ по договор за банков кредит, продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс“ № ****************** г. са възникнали и на
основание допълнително споразумение № ***********г., както и че
вземанията по договора в общ размер на 8 178,33 лв. са възникнали до датата на
съдебното решение 20.02.2020 г.
Да бъде отстранена техническата грешка при изписване на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № ************************************
г. на А.И., нотариус с район на действие при РС – гр. П., вписан под рег. № ***
на Нотариалната камара. Като вместо дело № 96 да бъде отбелязано, че това е
дело № 965.
Да бъде променена предвидената поредност на удовлетворяване на
предявените е приети разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 500
лв., 50 лв.-държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение общо 850
лева, като същите бъдат приети с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1
т.1 от ТЗ, като обезпечени.
Постъпило е и възражение вх. №5435 от 29.06.2020
г. на
Национална агенция за
приходите,с адрес гр. ******************************, представлявана от В.П.-
директор на дирекция „Държавни вземания" , в което се възразява срещу
списъка на приетите вземания, а именно, че към включените на НАП вземания в
т.6, представляващи главница за
данъци-републикански и по ЗМДТ, за такса битови отпадъци по ЗМДТ и за
задължителни осигурителни вноски, не били приети заедно с тях начислените по
реда на Закона за лихвите върху данъци и такси и други подобни държавни
вземания, съответните лихви.
Развити са подробни аргументи за всяка една
главница и лихвата, която следва да бъде възложена в тежест на длъжника.
Кредиторът НАП моли съда да се произнесе с
определение, с което да направи промяна в списъка на приетите вземания на
кредиторите на ЕТ „З.А.М.-З.М.", вписан в ТР и РЮЛНЦ под №
20200619124745 по партидата на търговеца, като допусне корекция, а именно :
да бъде допълнено за публичните вземания за лихви, с т. 6.2.1. - законната
лихва върху главници в размер на 136 047,20 лв., считано от 17.03.2020 г. до
окончателното плащане на главниците и т.6.3.2. - законната лихва върху главници
в размер на 2 281,92 лв., считано от 15.05.2020 г. до окончателното плащане на
главниците.
Постъпило е становище от синдика А.А.Г., в което
счита възражението на ЕТ „ОДЕТ-ИТ-И.Т.", ЕИК ********* за неоснователно.
Твърди се, че фактурите, представени с молбата за предявяване, не били
подписани от получателя ЕТ „ЗА М.- З.М.". Следователно липсвало насрещно
волеизявление за сключване на договора, както и каквито и да е било
доказателства за сключване на твърдените договори. Развити са правни договори.
Сочи се, че претендираното вземане не е било и осчетоводено като задължение в
счетоводството на несъстоятелния длъжник Осчетоводено било задължение в размер
на 2876,64 лева, което вземане било включено в списъка на приетите вземания.
По възраженията на „Ю.Б.“ АД ЕИК *********,
синдикът сочи следните обстоятелства:
По отношение на първата точка от възражението, че
не е вписан договорът за банков кредит, синдикът пояснява, че става въпрос за
техническа грешка при описване на договора и допълнителното споразумение. Счита
обаче, че неотразяването на Допълнително споразумение №*********. по никакъв
начин не се отразява на правилността и законосъобразността на списъка на
приетите вземания в тази част.Съгласно чл.686 ал.1, т.1 от ТЗ синдикът съставя
списък на приетите предявени вземания с отбелязване на кредитора, размера и
основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията и датата на предявяване
на вземането.
В този смисъл счита, че възражението е неоснователно, както и че
кредиторът няма правен интерес от това възражение, доколкото същото е с ред на
удовлетворяване чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Оставя на преценката на съда
допустимостта и основателността на възражението в тази част.
По точка две на възражението на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *********
е посочено, че не е отбелязано и
обстоятелството, че вземанията по договора в общ размер на 8 178,33 лв. са
възникнали до датата на съдебното решение 20.02.2020 г. Синдикът сочи, че за
него липсва задължение за такова отбелязване.
Дори обаче да е съществувало такова задължение, то било изпълнено и това
било видно от начина, по който е прието вземането, а именно: прието е вземане в
размер на 8178,33 лв. Освен това са приети и вземания, възникнали след датата
на съдебното решение, за периода от 21.02.2020 г.до 11.03.2020 г. в общ размер
на 39,90 лв. Единствените приети вземания, възникнали след датата на съдебното
решение, за периода от 21.02.2020 г. (вкл.) до 11.03.2020 г. (вкл.) са в общ
размер на 39,90 лв. , т.е. подразбира се, че това вземане е до датата на
постановяване на решението. Не съществува пречка според синдика списъкът да се
допълни в желания от кредитора смисъл.
По точка три от възражението синдикът смята, че по искането от
кредитора следва да бъде допусната тази
поправка, тъй като се касаело за техническа грешка, а именно изписване на
нотариалния акт, което е № 965, а не № 96.
По точка четири за възражението за присъдените
разноски в размер на 850 лв., синдикът е взел становището, че възражението би
било основателно в случай, че съдът приеме, че разноските претърпени от
кредитора в производство за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжник са за събиране на обезпеченото вземане, в този случай спрямо тях би
съществувала привилегия. Аргументира подробно това свое становище. Сочи се, че установената практика на ВКС е, че предмет
на делото в производството не е
вземането на кредитора, а икономическото състояние на длъжника дали същият е неплатежоспособен. Сочи се
съдебна практика на ВКС, отделни решения, определения касателно повдигнатото
възражение. Съобразно така споменатата практика, синдикът прави извод, че
разноските претърпени в производството по несъстоятелност в размер на 500,00
лв. (петстотин лева) възнаграждение на вещо лице, 50,00 лв. (петдесет лева)
държавна такса и 300,00 лв. (триста лева) юрисконсултско възнаграждение не са разноски по събиране на вземането и следва
да не се удовлетворяват по реда на чл.
722, ал. 1, т.1 от ТЗ. Развити са подробни доводи. Посочено е тълкувателно
решение №1 от 2017 г. по тълкувателно дело 1/2017 г. на ОСГК.
По възражението на НАП се сочи,
че същото би било основателно. Синдикът бил допуснал техническа грешка по
приемане на вземанията на НАП по отношение на лихвите начислени до
окончателното плащане на главниците. Същите следвало да се приемат като точка 6
следвало да се допълни по следния начин: т.6.2.1 - законна лихва върху главниците
в размер на 136 047.20 лева, считано от17.03.2020г. до окончателно плащане на главниците; С ред на
вземанията: чл.722,ал.1,т.1 ТЗ и т.6.3.2-
законна лихва върху главницата в размер на 2 281,92 лв., считано от 15.05.2020
г. до окончателното изплащане.
Съдът като взе предвид изложените доводи и съображения от кредитора
НАП,счита ,че възраженията, с които съдът е сезиран са
депозирани от легитимирани лица, в законоустановения по чл.690 от ТЗ срок, поради което и са и допустими.
Производството по чл.692 ал.3 и ал.4 не е същинско исково производство за установяване със сила на пресадено нещо на вземанията на кредиторите.Целта му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и убедителни вземания,за които не се налага същинско съдебно установяване в спорно производство.При наличие на съществени съмнения относно съществуването на предявеното вземане,с оглед специфичния предварителен характер на производството по разглеждане на възражения , ограничен до лесно установими въз основа на търговски книжа и писмени доказателства,/в случая
съдебни решения с установени вземания към неплатежоспособния длъжник,съдът следва да откаже да приеме вземането.
Такъв е случаят с първото подадено възражение от
ЕТ„О.ИТ И.Т.“ с ЕИК ********* ,
правилно синдикът не е приел вземане в
размер на 1085,76 лв. с ДДС, тъй като от една страна фактурата не
е била осчетоводена от друга изобщо не е била подписана,поради което в
производството по реда на чл.694 от ТЗ, този кредитор може да установи извършената
търговска продажба и наличието на задължението.
При
така предявеното от него вземане не може да се установи безспорността му,
поради което възражението следва да се остави без уважение.
По
отношение на възражението на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *********, касаещо техническото
изписване на приетото вземане, а именно че основанието е Допълнително споразумение №*********., както
и техническата грешка при изписване на номера на нот.акт, следва да бъде
уважено.
По
отношение на искането разноските в размер на 850 лв. за откриване на
производството по несъстоятелност да бъдат включени с ред на удовлетвореност по
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, съдът счита възражението за несъстоятелно.Трайната
съдебна практика и ТЗ в чл.723 ясно посочват кои са разноските по
несъстоятелността, а за тях е предвиден ред на удовлетворяване по т.3.В т.см. е
и т.9 от ТР №1/3.12.2018г. по т.д. 1/2017г. на ВКС ОСТК.
По
отношение на възражението касаещо изписване,че вземанията по договора в общ
размер на 8 178,33 лв. са възникнали до датата на съдебното решение 20.02.2020
г., същото е необосновано и несъстоятелно и също следва да се остави без
уважение.
По отношение възражението на НАП, същото е изцяло основателно, поради което следва да се
уважи и списъка да се допълни.
Ето
защо Пазарджишкия окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх.№5140 от 22.06.2020г., на кредитора ЕТ„О.ИТ И.Т.“
с ЕИК *********,срещу списък на неприетите
вземания вписан в ТРРЮЛНЦ под №20200619124745.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх.№5269 от 24.06.2020 г. кредиторът „Ю.Б.“ АД с ЕИК
*********, по отношение на искането разноски в размер на 850 лева включени в
списъка на приетите вземания да бъдат определени с поредност по чл.722 ал.1 т.1
от ТЗ и приети вземания в общ размер на 8 178,33 лв. да бъде записано,че – „ са
възникнали до датата на съдебното решение 20.02.2020 година“.
По възражението на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********, допълва в списъка на приетите вземания вписан
в ТРРЮЛНЦ под №20200619124745 на „Ю.Б.“,че вземанията по договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“ № ****************** г. са възникнали и на основание допълнително
споразумение № ***********г., както и че издаденият нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 113,
том VI, рег. № 8836, е с нот.дело №
965 от 27.07.2017 г. на А.И., нотариус с район на действие при РС – гр. П.,
вписан под рег. № *** на Нотариалната камара.
По възражение вх. №5435 от
29.06.2020 г. на
Национална агенция за
приходите, с адрес гр.******************************, представлявана от В.П.-
директор на дирекция „Държавни вземания" ДОПЪЛВА и включва
в списъка на приетите публични вземания
вписан в ТРРЮЛНЦ под №20200619124745, за
лихви на НАП, а именно: т.6.2.1 - законна лихва върху главниците
в размер на 136 047.20 лева, считано от 17.03.2020г. до окончателно плащане на главниците; и т.6.3.2
- законна лихва върху главницата в размер на 2 281,92 лв., считано от
15.05.2020 г. до окончателното изплащане.
ОДОБРЯВА обявеният в Търговския
регистър, вписан под №20200619124745, списък на приети, неприети и служебно
приетите публични вземания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ и да се ОБЯВИ в ТР, на основание чл.692 ал.5 ТЗ.
Определението
е окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: