Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2340
11.06.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5164
по описа на съда за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК от А.Я. срещу М.Я., Ц.И. и М. И..
Ищецът твърди, че по време на брака си с първата ответница тя е
сключила спогодба за делба с останалите ответници на …г. относно дворно място с
площ от 740 кв.м., съставляващо УПИ … по плана на с. К., ведно с построената в
него жилищна сграда с площ от 52 кв.м., навес и други подобрения. Съгласно
спогодбата земята и сградата били поставени в дял на ответницата Я., като тя се
съгласила да заплати на останалите две ответници сумата от 5446 лева. През
2014г. ответниците И. предявили иск срещу Я. за развалянето на спогодбата
поради неплащане на цента. Ответникът заявява, че не знае дали цената по
спогодбата е платена, нито дали тя е породила транслативния си ефект, поради
което претендира, че е придобил собствеността върху имота на основание
давностно владение. Твърди, че след сключването на спогодбата имотът е владян
от него и бившата му с., като тя се снабдила с констативен нотариален акт за
собственост по давност през ..г. Твърди, че двамата по време на брака си, до
неговото прекратяване, са осъществявали фактическата власт върху земята и
сградата и са придобили собствеността в режим на СИО. След развода през …г.
твърди да е налице разделна съсобственост при права 1/2 ид.ч. за него и 1/2
ид.ч. за ответницата Я.. Иска се да бъде установено правото му на собственост
върху 1/2 ид.ч. от имотите. Не претендира разноски.
Ответниците И. в срока по чл. 131 ГПК подават отговор на исковата
молба, с който оспорват претенцията. Твърдят, че ищецът и ответницата Я. не са
придобили правото на собственост по давност, тъй като не са отблъснали техните
претенции и не са демонстрирали намеренията си да владеят за себе си. Твърдят,
че те не са придобили имота възмездно поради неплащането на цената, като поради
това не бил настъпил и транслативния ефект на спогодбата. Твърдят, че имотът е
бил придобит с неформален акт на дарения от б.на ответницата Ц.И.. Тя го
ползвала и владяла като изключителен собственик. След сключването на граждански
брак с А. И.продължила да упражнява фактическата власт съвместно със своята м..
След смъртта на А. И.твърдят, че имотът продължил да се ползва от трите
ответници като се установила съсобственост при квоти 4/6 за м.та Ц.И. и по 1/6
за двете й д.. През …г. била подписана спогодба за делба на имота, но по нея
ответницата Я. не заплатила уговорената сума. Възразяват, че ответницата Я. е
приела, че имотът е бил подарен от тях и се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост, но само по отношение на нея, тъй като към този момент
имотът не е бил ползван от ищеца повече от 10 години. Позовават се на
представена в нотариалното производство декларация за гражданско състояние на
ответницата Я., в която декларирала, че има сключен гр. брак, но въпреки това
нотариусът определил правото на собственост за нея. Възразяват, че
констативният нотариален акт не им е бил представян, за да го оспорят. Твърдят,
че ищецът и ответницата са живели в семейното си жилище в гр. П. и имотът бил
ползван от тях, като само те са се грижили за него. Молят искът да бъде
отхвърлен. Претендират разноски.
Ответницата Я., в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба,
с който оспорва претенцията. Твърди, че проценият имот бил закупен от Д. и М. Д.,
които са построили къщата в него. Те имали две д.- И. А.и Ц.И.. И. А.направила
отказ от наследство от своя б. след неговата смърт. След смъртта на Д. Д., с.
му М. продължила да живее в имота, до своята смърт през …г. заедно с
ответниците. През .. г. починал съпругът на Ц.И.- А. И.и ответниците заявили,
че притежават имота при квоти 4/6 ид.ч. за Ц. Д., и по 1/6 ид.ч. за останалите
ответници, като сключили спогодба за прекратяването на съсобствеността през …
г., но сумата за уравняване на дяловете не била заплатена. Приема, че поради
неплащането на сумата не е настъпил транслативния ефект на спогодбата, а ако е
настъпил собствеността принадлежи единствено на ответницата Я., тъй като
липсвала възмездност. Заявява, че е придобила имота по наследство и давностно
владение, започнало след смъртта на б. й през …г. Поради това намира, че имотът
е нейна лична собственост. Изтъква, че от сключването на брака до издаването на
констативния нотариален акт не са изминали повече от 10 години. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
От приложеното по гр.д. № …/…г. на
ПРС, образувано по запазените книжа от гр.д. № …/…г. на ПРС,
се установява, че между ответниците е била сключена съдебна спогодба за делба
на процесния недвижим имот. Съгласно нея имотът е бил поставен в дял на М.Я.,
като за уравняването на дяловете тя се е съгласила да заплати сумата от 5445
лева в едногодишен срок от сключването. По делото няма доказателства за
извършване на плащането, като в исковата молба ищецът заявява, че не знае дали
е налице изпълнение и поради това иска да установи правата си на основание
давностно владение.
Всички ответници твърдят, че сумата
по спогодбата не е била заплатена, като Ц.И. и М.П. са предявили срещу М.Я. иск
за развалянето й, по който било образувано гр.д. № …/…г. на ПРС. Това
производство е било спряно с определение от …г. до приключване на настоящото
дело, като към настоящия момент все още не е възобновено.
Предвид сключването на съдебна
спогодба за делба на имота, на първо място следва да се разгледа нейният вещно прехвърлителен
ефект. Между страните не е спорно, че при сключването на спогодбата са
участвали всички съсобственици на имота, а това се установява и от протокола за
предходна делба, извършена между наследниците на Д. Д.- лист 9 от гр.д. № …/…г.
на ПРС. От него е видно, че всички наследници на Д. Д. са подписали
споразумение за делба, с която имотът е предоставен в дял на ответницата Ц.И.
по време на брака й с А. И.. Поради това след неговата смърт ответниците, като
негови наследници, са постигнали нова спогодба за делба, при която имотът е бил
поставен в дял на М.Я..
По своята правна
същност съдебната спогодба в делбен процес, по силата на която съсобствениците
обособяват реални дялове и ги разпределят помежду си, е двустранен договор,
съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците - съделители,
които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор.
Сключената спогодба има конститутивен
ефект, който настъпва с постигане на
съгласието между страните, обективирано в полагане на подпис под
спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда. С този договор може
да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение
за изплащане на уравнение на дела на другия съсобственик. При неизпълнение на
поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да
иска разваляне на договора за делба /съдебната спогодба/, до размера на неговия
дял и това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Касае се до възникнали възмездни двустранни облигационни
отношения с предмет недвижим имот. Делбеният акт, като способ за прекратяване
на съсобствеността, е многостранен и това произтича от едновременното
съществуване на множество взаимно свързани права на собственост върху една вещ.
С оглед на това няма спор в теорията и практиката, че когато спогодбата
противоречи на закона или го заобикаля, или са налице условията на чл. 26 ЗЗД тя е нищожна, може да бъде
унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД, или да бъде развалена по реда
на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на
поетите с нея задължения. За същността на съдебната спогодба са дадени
разяснения и в т. 8 от ППВС № 7/73 г.,
което не е загубило сила, и в което изрично е прието, че спогодбата има вещно
прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, включително и
тогава, когато такъв предмет е една вещ, която по силата на спогодбата се
предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение, като
доколкото постигнатата в делба спогодба е двустранен договор той може да бъде
развален поради неизпълнение по реда на чл. 87 ЗЗД.
Поради настъпването на
конститутивния ефект на спогодбата със самото постигане на съгласието, правото
на собственост е било прехвърлено на ответницата Я. още на …г. Обстоятелството
дали е заплатено уговореното уравняване или не, няма отражение върху транслативния
ефект, който следва да бъде зачетен. Той настъпва с подписването на спогодбата
и за съделителите възниква вземане за уравняване на дяловете. Плащането на
уговорената сума има значение единствено за това дали имуществото би възникнало
в режим на СИО между ищеца и ответницата Я. или е станало лична собственост на ответницата
Я.. И в двата случая обаче след като собствеността на един недвижим имот е
придобита на едно правно основание, то тя не
може да бъде придобита от същото лице на друго основание, без преди това
да се заличи предходното. В този смисъл Решение № 187 от 20.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 112/2012 г., II г. о., ГК. Доколкото не се установява плащане на
сумата за уравняване на дяловете по време на брака, презумпцията за съвместен
принос по СК се явява оборена и след сключването на спогодбата собствеността
принадлежи изцяло на М.Я.. Тъй като правото на собственост е възникнало за М.Я.
на основание наследствено правоприемство и съдебната спогодба за делба, тя няма
как да придобие отново вещното право на основание давностно владение по време
на бака си с ищеца в режим на СИО. Ищецът също не би могъл да придобие имота на
заявеното основание, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "в" ЗЗД
давност между съпрузи не тече. Началният момент, от който насетне тя започва да
тече, е влизането на решението за прекратяване на брака в сила (…г.), а ищецът
не се позовава на такава.
За пълнота на изложението следва да
се добави, че плащането на сумата за уравняването на дяловете не влияе върху
изхода от предявения иск за собственост, защото съгласно уточняващите молби,
той се основава единствено на давностно владение за периода след …г. Ако сумата
е била платена по време на брака, то 13/16 ид.ч. от имота (съгласно решението
за допускане на делбата) е била придобита в режим на СИО. При това положение,
след прекратяването на брака между ищеца и ответницата Я., правото на
собственост би принадлежало на бившите съпрузи на това основание и ищецът не би
могъл да придобие отново собствеността по давност, след като вече я притежава,
а между съпрузите давност не тече- В този смисъл Решение № 187 от 20.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 112/2012 г., II г. о., ГК.
Тези изводи не се променят от
наличието на констативен нотариален акт за собственост върху имота на основание
давностно владение. След като собствеността е била придобита от Я. на основание
наследствено правоприемство и съдебна спогодба за делба (независимо от това
дали е в режим на СИО или не) тя не може отново да придобие правото по давност.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за
собственост се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплатят разноските по делото в
размер на 600 лева на ответниците Ц.Д.И. и М. А.П..
Искането на ответницата М.Я. за присъждане
на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за
извършването на такива.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪЛЯ
предявения
от А.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
М.А.Я. с ЕГН **********, Ц.Д.И. с ЕГН ********** и М.А.И. (П.) с ЕГН **********,
и трите с адрес: ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Я., Ц.Д.И. и М.А.И. (П.), че А.С.Я. е собственик на основание давностно владение от …г. до …г. по време
на брака си, на 1/2 идеална част от
следните имоти: УПИ …, кв.
… по плана на с. К., одобрен със заповед № …/…, застроено и незастроено, с площ
от 655 кв.м., ВЕДНО с построената в
същия жилищна сграда с площ от 54 кв.м., навес с площ от 28 кв.м. и навес с
площ от 15 кв.м., при граници: УПИ …, УПИ …,
улица, УПИ … и УПИ ….
ОСЪЖДА А.С.Я.,
ЕГН **********, да заплати на Ц.Д.И.
с ЕГН ********** и М.А.И. (П.) с ЕГН **********, сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/ разноски в производството
по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ