№ 1006
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110100166 по описа за 2023 година
Предявени са от ищцата В. Х. Д. срещу ответника „.... конститутивни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 6/01.11.2022г. на работодателя „...., на основание чл. 71, ал. 1 КТ и за
възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност „....“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за
заплащане на сумата от 4805,81 лева /допуснато изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК
в осз на 27.06.2023г./, представляваща обезщетение за по-нископлатена работа поради
незаконно уволнение за периода 02.11.2022г. – 02.05.2023г.
Ищцата В. Х. Д. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „...., по
силата на което е изпълнявала длъжността „....“. Посочва, че трудово правоотношение
е прекратено със Заповед № 6/01.11.2022г., считано от 02.11.2022г. при твърдения, че
трудовоправната връзка не е прекратена законосъобразно, тъй като работодателят не
е връчил надлежно процесната заповед. В допълнение оспорва положеният подпис в
уволнителната заповед да изхожда от управителя на ответното дружество. Ищцата
твърди, че работодателят не е изложил в заповедта конкретни причини за
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че е налице
неяснота относно правното основание, на което е прекратен трудовият договор.
Посочва, че договорът е сключен с 4 месечен изпитателен срок, но в процесната
Заповед № 6/01.11.2022г. не е отразено, че работодателят се позовава именно на
възможността да прекрати правоотношението с ищцата в този срок, без предизвестие.
1
Твърди, че е била в обективна невъзможност да разбере причината за прекратяването
на договора от страна на работодателя. На 02.11.2022г. е започнала работа при нов
работодател – „...., като по силата на сключения последващ трудов договор получава
трудово възнаграждение в по – нисък размер. Моли уволнението да бъде признато за
незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност – „....“, както и да
бъде осъден ответника да заплати обезщетение за по-нископлатената работа, поради
незаконно уволнение за периода от 02.11.2022г. до 02.05.2023г. Претендира разноски в
производството.
Ответникът „.... е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
трудовоправна връзка с ищцата въз основа на сключен Трудов договор №
6/26.07.2022г., прекратен със Заповед № 6/01.11.2022г. Поддържа, че
правоотношението с ищцата е прекратено законосъобразно по реда на чл.71, ал.1 КТ,
като процесната заповед е подписана от управителя на ответното дружество и съдържа
отбелязване, че същата е връчена на работника на 02.11.2022г. Излага съображения, че
договорът е прекратен в рамките на уговорения в полза на работодателя 4- месечен
изпитателен срок. Оспорва твърдението, че работодателят е бил длъжен да посочи
причината за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че посоченото
правно основание е неясно. Допълва, че на 01.11.2022г. ищцата е уведомена, че
трудовият договор ще бъде прекратен. На 02.11.2022г. със съобщение по
електронната поща е поканена да върне предоставеното работно оборудване пред
магазин „Лидл“ намиращ се на бул. „Стамболийски“ и ул. „Вардар“. Твърди, че на
същата дата е осъществена среща между ищцата и представител на ответника, на която
е върнато оборудването, като ищцата е поканена да се яви в офис на дружеството, за да
получи екземпляр от заповедта за уволнение. Посочва, че последната не се е явила,
предвид на което в заповедта е направено отбелязване на отказа да бъде получена. В
допълнение към това заявява, че процесната заповедта е изпратена и на електронната
поща на ищцата с писмо от 07.11.2022г. Възразява, че исковата молба е подадена след
изтичане на законоустановения 2 - месечен давностен срок от прекратяване на
правоотношението. С оглед на изложеното намира, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено законосъобразно, с формена по надлежния ред заповед на
основание чл.71, ал.1 КТ, съответно предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ следва да се отхвърли. Предвид изводите относно изхода по главния иск, намира
че обусловените - за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди
уволнението и за обезщетение за по-нископлатена работа за посочения 6м. период,
също следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
2
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 6/01.11.2022г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Фактическият състав на чл. 71, ал. 1 КТ включва кумулативно наличие на следните
предпоставки: трудов договор, сключен с уговорка за изпитване; изявление от
страната, на която принадлежи правото на изпитване; достигане на изявлението до
адресата в рамките на уговорения срок за изпитване.
Безспорно между страните по делото, а и видно от трудов договор № 6/26.07.2022г.
е, че същите са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което в полза
на работодателя е уговорено право на изпитване за срок от четири месеца. Срокът тече
считано от деня на започване на изпълнение на договора /арг. чл. 70, ал. 4 КТ/. В
договора страните са посочили, че заемането на длъжността ще се извърши считано от
01.09.2022 г., поради което работодателят е могъл да упражни правото за едностранно
прекратяване на договора по чл. 71, ал. 1 КТ до 01.03.2023г. Безспорен е и фактът, че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 6/01.11.2022г., т.е. в рамките
на уговорения срок за изпитване, на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Спорен между страните е въпросът дали работодателят е връчил надлежно
процесната уволнителна заповед на ищцата.
Съгласно нормата на чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено,
като според ал. 2, при прекратяване без предизвестие, моментът на прекратяването е
връчването/получаването на писменото изявление на другата страна. Начинът на
връчване е без значение, като са възможни различни хипотези, включително връчване
при отказ, чрез покана, или чрез изпращане на акта на работодателя по електронната
поща. В настоящия случай от събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че процесната уволнителна заповед
е връчена на ищцата най-късно на 07.11.2022г., от който момент следва да се счита
прекратено трудовото правоотношение между страните. Същата е връчена по
електронен път, чрез прикачен файл към изпратено електронно съобщение от
електронен адрес на работодателя – sofiabg@cjsupportservices.com на имейл адреса на
работника – dimitrova.virginia@gmail.com, което обстоятелство се установява от
представените и приети по делото по реда на чл. 184 от ГПК извлечения от електронна
кореспонденция между страните (лист 42-43). Видно от съдържанието на електронното
писмо, работодателят е информирал ищцата, че същото съдържа акта за прекратяване
на трудовия договор, който следва да бъде подписан от служителя и изпратен след
сканирането му отново по имейл. Следва да се посочи, че Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) урежда правните последици от електронните
изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им
3
„електронна поща", се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно
пар.11 ДР ЗЕС, „електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено чрез
обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е
получено в крайното оборудване на получателя, а пар.22 от същите разпоредби
дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет
протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.
Електронната поща (понятие, равнозначно на добилото гражданственост „и-мейл", на
латиница „e-mail"), когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с
гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1
ЗЕДЕП, като отделен е въпросът дали този документ може бъде определен като
подписан или не. По силата на чл.10 ал.1 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена
най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най-
късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. При адресни
изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на
получаването на документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях
последици (в този смисъл е постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС -
напр. решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г.о., решение №
48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о.). Разпоредбата на чл.3 ал.2
ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в
обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления
следва да намери приложение и относно електронните документи. Конкретно
касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на
последиците от изявлението, е получаването на пощата - т.е. с постъпването й в
посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна
информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на
адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата.
Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от
адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. В
настоящия случай по делото се установява, че съобщението, към което е приложена
процесната заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получен от
ищцата с доставянето му на 07.11.2022г. в 16:39 часа /лист 45 по делото/. Горното
намира подкрепа и в показанията на разпитаната по делото свидетелка ...., преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни,
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал, от които се установява, че е свидетелката е осъществила
среща с ищцата Д. на 02.11.2022г., във връзка с предаване на служебни документи и
лаптоп по повод прекратяване на договора . След провеждането служители на
ответника направили многократни опити да се свържат с ищцата по телефон и имейл,
за да я информират да дойде и да бъде връчена заповедта за прекратяване на
4
трудовото правоотношение. Посочва, че били направени поне 5-6 телефонни
обаждания, на които ищцата отвръщала да я оставят на спокойствие, след което спряла
да отговаря. Допълва, че изпратили включително три мейла с приложените документи.
Свидетелката заявява, че подписала процесната заповед, в качеството си на свидетел
на връчения при отказ документ, доколкото счела, че са положени достатъчно усилия
за осъществяване на контакт с ищцата във връзка с връчване на заповедта за
прекратяване на трудовоправната връзка. Поради гореизложеното, съдът намира
наведеното в исковата молба оспорване на надлежното връчване на уволнителната
заповед за неоснователно и недоказано.
Ищцата е оспорила законосъобразността на издадената Заповед № 6/01.11.2022г.
при заявени фактически твърдения, че същата не е подписана от управителя на „.....
Във връзка с релевираното оспорване е открито производство по реда на чл.193 ГПК,
съответно е прието заключение по съдебно-графическа експертиза. От заключението
на вещото лице, преценено от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК като обективно,
обосновано и компетентно изготвено се установява, че подписът в графа „управител“
на оспорената Заповед № 6/01.11.2022г. е положен от ..... Този извод е обоснован от
извършените изследвания на оспорения подпис и сравнителния материал – в
документи представени по делото /копие на трудов договор с ищцата/, както и
документи изготвени във връзка с учредяването на ответното дружество – декларация
по чл.13,ал.4 ЗТр, декларация по чл.14а, ал.8 ТЗ, Учредителен протокол от 05.10.2021г,
Декларация – съгласие с образец от подпис по чл.141, ал.3 ТЗ с нотариална заверка,
пълномощни и др. Вещото лице е използвало при сравнителното графическо
изследване качествено-описателния метод за установяване особеностите на писмено-
двигателните навици на пишещия, увеличителни прибори и специализирана
криминалистическа техника, в т.ч. и аналитико-сравнително изследване, проведено
чрез изследване и сравняване по общи и частни признаци на почеркът, отразен в
подписа – обект и сравнителните образци. В заключението в отразено, че при
изследване на подписите се наблюдава известна вариантност при изписване на
завършващата част. Тази вариантност изразява личния избор на пишещия да изразява
по различен графичен начин отделни елементи или конфигурации в подписа си, респ.
почерка си и представлява качество на утвърдения писмено-двигателен навик. В
допълнение е посочено, че в почеркът, отразен в подписите – обекти и този, отразен в
саморъчните подписи на ...., се установяват съвпадения в общите графически
признаци: строеж на подписа, наклон, форма, разтегнатост, посока, както и в частните
– при изписване и свързване на конкретни букви и елементи на букви. Направени са
изводи, че констатираните съвпадения в общите и частни графически признаци са
характерни, устойчиви и достатъчни като съвкупност за достигане до извода, че
подписите – обекти на експертизата са изпълнени именно от управителя ..... При
разпита си по реда на чл.200 ГПК вещото лице изяснява, че изводите относно
5
разликата в подписите положени в атакуваната заповед и изследвания спесимен на
управителя от Търговски регистър, са обусловени от времевото им извършване, но
същите са изпълнени от едно и също лице. Предвид изложеното, съдът намира
доводите на ищцата за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради неподписването от носителя на работодателска
власт за опровергани от събрания доказателствен материал, съответно
неоснователни.
На следващо място следва да се посочи, че правоотношението между страните е
прекратено, чрез упражнено от работодателя едностранно право да прекрати трудовия
договор в рамките на уговорения в негова полза изпитателен срок, на основание чл.71,
ал.1 КТ.
Съгласно действащата нормативна уредба, договорът със срок за изпитване /чл. 70,
ал.1 КТ/ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел
работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника).
Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал.2 КТ се
счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В настоящия случай, е налице
първата хипотеза на чл. 70, ал. 1 от КТ, доколкото срокът е уговорен в полза на
работодателя, съответно процесният договор е прекратен именно от него. В срока на
изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява
възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане
на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без
предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му.
От значение е единствено преценката на работодателя дали служителят изпълнява
възложената работа в обхват, достатъчен да го удовлетвори, без тази преценка да е
обусловена от обективно съществуващи критерии. Поради изложеното, право на
работодателя е да прекрати трудовия договор в срока на изпитване без предизвестие и
без да посочва мотивите си за това, като това поведение е допустимо от закона и не
представлява нарушаване на трудовите права на работниците/служителите. Изводът,
който се налага, е че в срока за изпитване, прекратяването на трудовото
правоотношение, при съблюдаване на изискванията по чл. 70 КТ, е резултат от
преценката на работодателя, което е законосъобразно негово поведение и което му
позволява прекратяването да стане по по-облекчен ред, включително без мотиви,
предизвестие и закрила по чл. 333 КТ. Разбирането е застъпено в Решение № 108 от
25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 178 от 18.02.2000
г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о.; Решение № 234 от 23.04.2001 г. на ВКС, III
ГО, решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 261 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на Четвърто г. о.; решение №
369 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на Четвърто г. о.; решение № 27 от
6
25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. на Четвърто г. о.; решение № 366 от 28.04.2010 г.
по гр. д. № 1023/2009 г. на Четвърто г.
о.
Предвид изложеното и при въведените опорочаващи възражения в исковата молба,
съдът намира уволнителната заповед за законосъобразна, поради което искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Настоящият
съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което искът за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „....“ при
ответното дружество и за заплащане на сумата от 4805,81 лева, представляваща
обезщетение за по-нископлатена работа поради незаконно уволнение за периода
02.11.2022г. – 02.05.2023г., следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответника. Сторените от него
разходи по водене на делото са в размер на 2095,92 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, 250 лева – депозит за преводач и 250 лева – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза.
От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за прекомерност.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (определение №
151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО, определение №
821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО, определение №
732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО, определение №
240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО, определение № 91/02.04.2020
г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че
минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на
уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност
и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както
следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно
материалния интерес.
В случая са предявени три обективно кумулативно съединени иска – за отмяна на
уволнението, възстановяване на работа, за които минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на една МРЗ за страната за 2023 г. – 780 лв. и обезщетение
за по-ниско платената работа, за който минималният размер на адвокатското
7
възнаграждение е в размер на – 966,66 лева, съответно договореният хонорар /с
включен ДДС/ е определен съобразно минимума по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ,
поради което и възражението за прекомерност се явява неоснователно.На ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от общо 2545,92
лева.
С оглед изхода на делото, дължимата държавна такса и разхода за експертиза
съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна експертиза остават в тежест на бюджета.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: .... срещу „....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 6/01.11.2022г., с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „....“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 4805,81 лева, представляваща обезщетение за по-нископлатена
работа поради незаконно уволнение за периода 02.11.2022г. – 02.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: .... ДА
ЗАПЛАТИ на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 2545,92
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8