Решение по дело №603/2021 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

Казанлък, 10.01.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав

 

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Г. Гилева  като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 603/2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск срещу ОДВМР - П.  и П. на Република България, солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди.

Ищцата С.Б.К., ЕГН ********** *** чрез адв. В.С. твърди, че е собственик на товарен автомобил – влекач  DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя **** .

На 28.09.2016 г. полицейски служител на РУ-Кричим във връзка с ДП №150/2016 г. по описа на РУ-Труд към ОДМВР – П. , иззел посоченият влекач от И.М.З., в момент в който го е управлявал по възлагане от нея. С определение по ЧНД № 6010/2016 г. съдът  по искане на П. одобрил изземването.

Първата инстанция – Районен съд-Карлово с присъда № 30/05.07.2017 г. по НОХД № 54/2017 г. постановил влекачът да се отнеме в полза на държавата. Въззивната инстанция – Окръжен съд – П. , с решение № 309/10.11.2017 г. по внохд № 1666/2017 г. постановил да й се върне процесната вещ.

Вещта й била върната, но зле пазена от полицията и с редица липси и повреди.

Причинени са й имуществени вреди в размер на липса заключваща планка два броя по 44,20 лв., хидравлична помпа – 831,23 лв., капачка за ключ AdBlue – 72.37 лв., ел. блок VIC – 2835,95 лв., ел. модул ECAS -  948,58 лв., планка – 90,95 лв.,  ключ с патрон 2 бр. – 224,90 лв., спирачен цилиндър – 1486,43 лв., стелка тунел AStroni – 82,20 лв., стелки за кабина Вел – 88 лв., степенка скара акум. – 1281,07 лв.,  сервоусилвател AS tr – 1564,66 лв., конзола – 271,86 лв., капачка за резервоар – 63,92 лв., датчик за движение – 2248,39 лв. и 2836,75 лв. „платено върху стойността на щетите ДДС“.

При преглед на влекача на 10.12.2018 г. при извеждането му от двора на КАТ били установени липсите и повредите, описани по-горе. От тогава до сега влекачът не е в движение, защото няма средства да го поправи. Той не можел да се движи на собствен ход, а бил изтеглен от двора на КАТ.

Твърди, че независимо, че формално обвинение не е  предявено към нея, пО.„наказателно обвинение“ следва да се разбира всяко действие, което дава основание да се възприеме като начало на наказателно преследване. Счита, че такова действие е претърсване, изземането, затова искът, който предявява следва са се разглежда по ЗОДОВ.

Твърди, че влекачът е използван за транспортни услуги в чужбина и е налице трансграничен елемент.

Моли съда да осъди ответниците П. на Република България, ***а, представлявана от главния прокурор И.Г. и ОДМВР-П. , ул. **** , представлявана от старши комисар Й.Р. солидарно да й заплатят сумата от 17020,48 лв., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до крайното изплащане.

Претендира разноските направени по делото.

 

Ответникът „О.Д.  на МВР П. “ - гр.П. , ул. **** , представляван.от директора - комисар П.И.Т., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт И.П. оспорва иска изцяло, както по основание, така и по размер, като счита същият за неоснователен и недоказан по отношение на О.на М. поради което като такъв моли да бъде отхвърлен.

Оспорва иска по отношение на неговия размер, счита същият за завишен, претендира ако се стигне до уважаване на иска - размерът на претендираното обезщетение да бъде намален до справедлив размер.

Прави възражение за наличие на основанията на чл.5, ал.1, алтернативно на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. в чиито хипотези обезщетение не се дължи или то се намалява.

Твърди, че липсва правно основание, на което да бъдат търсени претендираните вреди по реда на чл.2 от ЗОДОВ. Не е налице нито едно от основанията на чл.2, ал.1, т. 1-7 от ЗОДОВ, за да се претендират имуществени вреди по този ред, пред гражданските съдилища. Срещу ищцата не се е водило наказателно производство, няма задържане под стража или друго противозаконно лишаване от свобода, не е обвинена и впоследствие оправдана, няма наложени административни наказания, нито отменени административни мерки като незаконосъобразни, нито нарушения на права по чл.5, § 2-4 от КЗЧПОС. Оспорва твърденията, че изземването на практика се явява обвинение по смисъла на чл.6 от Конвенцията.

Счита, че извършените от полицейските служители действия са в рамките на законоустановените правила, в изпълнение на служебните им задължения, с цел постигане целите на наказателното производство, при осъществяването на справедливо и обективно разследване. Оспорва като недоказани твърдените имуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и извършените от полицейските органи действия.

Няма писмени доказателства относно това, какво е било състоянието на вещта на 30.09.2016 г., когато е предадена за съхранение в сектор „Пътна полиция". В контролния талон на МПС са описани само видими външни повреди. Той не може да е свидетелство за това дали са били налични сочените от ищеца елементи като липси.

Прави възражение за намаление на разноските в настоящото производство до размера на минималното възнаграждение за защита по този род дела, съгласно Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери н.адвокатските възнаграждения.

Н.основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, при отхвърляне н.иска изцяло или частично, претендира в полза н.ОД н.М.- П. да бъдат присъдени направените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът П.на Р.Б. чрез Е.З. - пълномощник на П.на Р.Б. с адрес: *** заявява, че твърдението, че товарен автомобил - влекач марка „DAF FT XT", с рег. № ****, и номер на рама № ****е собственост на С.Б.К., е недоказано, поради което за ищцата липсва активна процесуална легитимация да предяви иск.

Съвместното тълкуване на чл. 2 и чл. 6 от ЗОДОВ води до извода, че легитимирани да предявят иск срещу разследващите органи, П. или съда са гражданите, спрямо които е била упражнена наказателноправна или административноправна принуда (били са обвиняеми, задържани под стража, спрямо тях незаконно са използвани специални разузнавателни средства и т.н.), включително и техните наследници.

С.К. не попада в хипотезите на нито една от точките от 1 до 7 на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ - не твърди да е задържана по стража, настанявана за принудително лечение, да е била обвиняема по наказателно дело, да и е налагано наказание по НК или административно наказание, да е изтърпявала наказание или спрямо нея да са прилагани специални разузнавателни средства. В предметния обхват на ЗОДОВ е включена отговорност за незаконни актове, действия и бездействия на администрацията /чл. 1 ЗОДОВ/; от дейност на правозащитните органи /чл. 2 ЗОДОВ/; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /чл. 2а ЗОДОВ/; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок /чл. 26 ЗОДОВ/. От изложената в исковата молба фактическа обстановка се навеждат твърдения за евентуално претърпени имуществени вреди от действия на П., които не попадат в приложното поле на чл. 2 и чл. 26 от ЗОДОВ, от съществено значение в случая е и факта, че ищцата С.К. не е била участник - страна в ДП №150/2016 г. по описа на РУ - Труд към ОДМВР- П. .

Ищцата навежда твърдения, че процесната вещ "...е зле пазена от полицията и има редица липси и повреди". Действително процесния влекач е бил задържан, по искане на П. /одобрено от съда/, на законно основание като веществено доказателство в досъдебно производство. Впоследствие е върнат на правоимащия с окончателния съдебен акт. В исковата молба не е посочен конкретен акт - действие или бездействие на ПРБ, от които евентуално са произлезли претендираните вреди.

Претенцията е в размер на 17020, 48 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в това, че процесната вещ била „зле пазена от полицията и има редица липси и повреди". Ищцата твърди, че влекачът е иззет като веществено доказателство, в момент, в който е управляван по нейно възлагане от лицето И.М.З., във вр. с ДП№150/2016 г. по описа на РУ -Труд към ОДМВР - П. .В досъдебното производство, според чл. 161, ал. 1 от НПК, претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.

В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършват претърсване и изземване и без разрешението на съда, като протокола за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа /чл. 161, ал. 2 от НПК/.Предвид гореизложеното изземването е извършено на законно основание. От исковата молба става ясно, че ОС - П. , с окончателен съдебен акт е върнал процесната вещ на правоимащия.

Относно наведените твърдения за липси и повреди по процесната вещ, счита, че исковата претенция по отношение на ПРБ е неоснователна тъй като в нито един момент магистрат и/или служител на ПРБ не е бил във фактическа власт на автомобила. Наблюдаващият прокурор осъществява контрол върху наказателния процес, но няма законово установени правомощия да упражнява контрол върху организационната, техническа и кадрова обезпеченост на органите на досъдебното производство, които не са в системата на ПРБ. Следва да се има предвид, че при осъществяване на своята дейност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност съгласно чл.132 от Конституцията.

Ищцата К. твърди, че на 10.12.2018 г. при извеждането от двора на КАТ П.  били установени липси и повреди, описани в исковата молба. Следва да се има предвид, че няма данни нито са представени доказателства в какво всъщност състояние е бил влекача, при предаването му. Предвид, което оспорва изцяло предявената претенцията, както по основание така и по размер.

По отношение на претенцията за евентуално настъпили имуществени вреди за ищцата, заявява, че ако има такива, те не се намират в пряка и непосредствена връзка с действията на магистрат или служител на П., поради което същата е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за законна лихва, поради неоснователността на основния иск.

Действията на ПРБ по отношение на задържането и изземването са законосъобразни, наблюдаващият прокурор осъществява контрол върху наказателния процес, но няма законово установени правомощия да упражнява контрол върху организационната, техническа и кадрова обезпеченост на органите на досъдебното производство, които не са в системата на ПРБ.

 В нито един момент МПС не е било във фактическа власт на магистрат и/или служител на ПРБ.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да осъди ищеца да заплати на ПРБ разноски за възнаграждение за процесуален представител по чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно Наредбата за плащането на правната помощ.

 

          От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от документите приложени по приложените по делото ДП № 68/2016 г. на ОДМВР-П. , Отдел „Криминална полиция“, н.о.х.д. № 54/2017 г. на РС-Карлово и в.н.о.х.д. №1666/2017 на ОС-П. , на 28.09.2016 г. при оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследване на извършена от И.З.  кражба е установено, че извършителя е отнел полуремарке като го е прикачил към влекач марка „МАН“ с рег. № **** с регистриран ползвател фирма „В.Т.“ ЕООД, на която собственик и управител е И.М.З. , като влекач с рег. № ****, на който е било закачено полуремаркето е регистриран на същата фирма и е намерен на адреса, на които е регистрирана фирмата на И.З. . На същата дата И.З.  е бил забелязан да пътува по пътя гр.Д.- гр. Ст.З.с товарна композиция, състояща се от влекач марка „ДАФ“ с рег. № **** и полуремарке марка „Шмитц“, отговаряща на откраднатото от с. К.полуремарке. Служители на КАТ задържали И.З.  в началото на с. Т., обл. Ст.З.и установили, че действително тегленото полуремарке от управлявания от З.влекач марка „ДАФ” рег. № **** е откраднатото от с. К.полуремарке.

Влекач марка „ДАФ“ рег. № **** е иззет от КП-П.  със съдействието на ОДМВР - Стара Загора. Направеното на 29.09.2016 г. № 4046/2016 г. искане на РП-П.  за одобряване на изземването е одобрено на 29.09.2016 г. с разпореждане на РС-П.  /лист 409/.

Видно от представения по настоящото дело контролен талон за МПС и приемо-предавателен протокол за МПС рег. № **** на 30.09.2016 год. мл.л-т Й.Я. , служител на ОКП е предал на Г.Д. от сектор „Пътна полиция“ за охрана иззетият на 28.09.2016 год. от И.З.  товарен влекач марка „ДАФ“ с рег. № **** и полуремарке марка „Шмитц“/л.45/. В протоколът е отразено, че влекачът е в движение, ключът за запалването е счупен, счупен е заден ляв калник, има охлузвания по влекача отвън.

РП-П.  на 02.02.2017 г. е внесла обвинителен акт срещу И.М.З.  за извършени в периода  24.04.2016 г.-26.09.2016 г. множество кражби, една от които е отнемане на хладилно полуремарке марка „Шмитц“. Спрямо обвиняемия на 30.09.2016 г. е взета МН „Задържане под стража“.

С влязло в сила решение  № 309/10.12.2017 г. на ОС-П.  по в.н.о.х.д. №1666/2017 И.М.З.  е признат за виновен за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 24.04.2016 г. – 26.09.2016 г. чрез използване на МПС – товарен влекач „ДАФ“ с рег. № **** е отнел чужди движими вещи на обща стойност 95667,73 лв. без съгласието на собствениците с намерението противозаконно да ги присвои и е осъден на лишаване от свобода на  2 г. и 8 м. Въззивният съд отменя постановеното с присъда № 30/05.07.2017 г. по нохд № 54/2017 г. на РС-Карлово отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК в полза на Държавата на влекач марка „ДАФ“ с рег. № ****, находящ се на съхранение пункта на КАТ ОД на МВР гр. П.  и постановява влекачът да се върне на С.Б.К. със следните мотиви: пред първоинстанционния съд е представен договор от 18.11.2014 г. по силата, на който И.М.З.  чрез представляваното от него търговско дружество е придобил собствеността на влекача, който е средството за извършване на кражбата. От справката на Сектор „Пътна полиция“ обаче е установено, че влекачът не е регистриран като собственост на И.З. . Пред въззивния съд защита на И.З.  е представила свидетелство за регистрация съгласно, което влекачът е регистриран пред компетентните органи като собственост на С.К.  03.08.2016 г. Доколкото до датата на постановяване на присъдата средството за извършване на престъплението вече не е принадлежало на подсъдимия И.З. , то същото не следва да бъде отнемано в полза на държавата а да бъде върнато на собственика му С.К..

Влекачът е получен от ОДМВР – П.  от И.З.  на 10.12.2018 год. с нотариално заверено от С.К. пълномощно от 30.11.2018 г.,  за което получаване е съставена от  И.З.  разписка. Описаните в разписката липси са възпроизведени в Докладна записка на мл.специалист Г.Д. от 10.12.2018 год. до ВДП Началника на Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР-П. , а именно: при огледа на влекача получаващото влекача лице е заявило липса на капачка на резервор, капак на акумулатор, капачки на маските за теглене –2 бр., помпа на съединителя, кабел на съединителната помпа, разбити ключалки на врати лява и дясна, 1 бр. датчик на тахографа.

          Ищцата не представи протоколът съставен при изземването на влекача връчен на лицето, от което същият е иззет.  Искането на ищцата да бъдат събрани гласни доказателства за състоянието на влекача /липсите/ при получаването му от правоохранителния орган беше уважено от съда с допускането на В.Б.Н.и И.М.З. като свидетели. На ищцата беше даден срок да представи определеният от съда депозит за призоваване на двамата свидетели. Ищцата не внесе указаният й  от съда депозит за призоваване на свидетелите и не доведе свидетелите за разпит. 

Разходи по възстановяване на влекача ищцата не е направила. Видно от нейните твърдения същият поради липса на средства стои във вида, в който й е върнат от ОД на МВР.

Назначената по делото по искане на ищцата СТЕ /л.105б/ е дала заключението си съгласно изразеното от ищцата желание – само въз основа на документите по делото /т.е. не е правила оглед на влекача/. Товарен автомобил влекач  DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя ****  е с първоначална регистрация 09.03.2006 г. и към 10.12.2018 г. е на 12 г. и 9 м. с коригиращ коефициент за амортизация/експлоатационна годност 0,5.

Пазарната стойност на възстановяване на заявените от ищцата като предмет на това производство имуществени вреди, съгласно заключението на СТЕ, би възлиза на 6639,46 лв. без ДДС и на 7967,25 лв. с ДДС.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният иск за солидарно заплащане от двамата ответници на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди – увреждане на влекач  DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя **** , изразяващи се в размер на стойността на липсваща заключваща планка два броя на стойност 44,20 лв., хидравлична помпа – на стойност 831,23 лв., капачка за ключ AdBlue на стойност 72.37 лв., ел. блок VIC – 2835,95 лв., ел. модул ECAS -  948,58 лв., планка – 90,95 лв.,  ключ с патрон 2 бр. – 224,90 лв., спирачен цилиндър – 1486,43 лв., стелка тунел AStroni – 82,20 лв., стелки за кабина Вел – 88 лв., степенка скара акум. – 1281,07 лв.,  сервоусилвател AS tr – 1564,66 лв., конзола – 271,86 лв., капачка за резервоар – 63,92 лв., датчик за движение – 2248,39 лв. и 2836,75 лв. „платено върху стойността на щетите ДДС“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Солидарна е отговорността, при която 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда.   Основание за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците не се установи, не съществува правна норма или договор, от които да произтича солидарност.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.; нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Исковете се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Твърденията в исковата молба, на които С. Б.К. основава предявеният против П. на Р.Б.и ОДМВР- П.  иск за имуществени вреди не квалифицират предявеният от К. иск като такъв по ЗОДВПГ. От представените по делото доказателства, не може да се приеме, че е налице която и да е от предпоставките /хипотезите/ на чл.2 ЗОДВПГ, за ангажиране отговорността на ответниците по ЗОДВПГ.

От доказателствата по делото не може да се обоснове наличие на отговорност на ответниците за вреди от деликт – по чл.45 ЗЗД във връзка с чл. 49 ЗЗД.

МПС в нито един момент не било под разпореждането или фактическата власт на магистрат и/или служител на ПРБ нито такива са имали правомощия да упражняват контрол върху организационната, техническа и кадрова обезпеченост на органите на досъдебното производство или на МВР, а от друга страна при осъществяване на своята дейност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност съгласно чл.132 от Конституцията.

Твърденията на ищцата, че собствената й вещ – товарен автомобил влекач  DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя ****  е зле пазена от полицията и има липси и повреди резултат от поведението на служители на ответника са недоказани.

Товарен автомобил влекач  DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя ****  не е бил във владение на ищцата при отнемането му. Фактическа власт върху МПС е упражнявало трето лице – И.З. , който се е представял пред правоохранителните и правораздавателните органи за собственик на същото. Години след отнемането на влекача, когато наказателният съд постановява отнемане на МПС в полза на държавата като средство, с което е извършено престъпление става известно на наказателния съд, че МПС не е регистрирано като собственост на И.З. , е собственост на ищцата от 03.08.2016 г.

Представените по делото доказателства сочат, че състоянието на МПС при изземването му е било недобро - счупен заден ляв калник, охлузвания по влекача отвън, счупен ключ за запалването. Обективни данни за състоянието на влекача при връщането му на ищцата по делото не са представени. Субективни такива не бяха събрани въпреки, че бяха допуснати. Информацията за липси отразена едностранно в разписката за получаване на МПС, съставена от И.З.  не е потвърдена от доказателствата по делото.

 

          Списък н.разноските страните не се представя.

          Н.осн. чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закон.за правната помощ ищцата, с оглед отхвърляне на предявения иск, следва да заплати на ответниците разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, който съдът определя на по 360 лв. за всяка страна.

          Водим от горното съдът

 

 

Р    Е    Ш     И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от С.Б.К., ЕГН ********** *** чрез адв. В.С. против П.на Р.Б. чрез Е.З. - пълномощник на П.на Р.Б. с адрес: *** и „О.Д.  на МВР П. “ - гр. П. , ул. **** , чрез пълномощника си гл. юрисконсулт И.П.иск съдът да ОСЪДИ П. на Р.Б.и „О.Д.  на МВР П. “ - гр.П.  да заплатят на С.Б.К. сумата 17020,48 лв. /седемнадесет хиляди и двадесет лева и 28 ст./ за причинени й имуществени вреди на собствения й товарен автомобил – влекач  DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя ****  в размер н.стойността н.липсваща заключваща планка два броя на стойност 44,20 лв., хидравлична помпа – 831,23 лв., капачка за ключ AdBlue – 72.37 лв., ел. блок VIC – 2835,95 лв., ел. модул ECAS -  948,58 лв., планка – 90,95 лв.,  ключ с патрон 2 бр. – 224,90 лв., спирачен цилиндър – 1486,43 лв., стелка тунел AStroni – 82,20 лв., стелки за кабина Вел – 88 лв., степенка скара акум. – 1281,07 лв.,  сервоусилвател AS tr – 1564,66 лв., конзола – 271,86 лв., капачка за резервоар – 63,92 лв., датчик за движение – 2248,39 лв. и 2836,75 лв. „платено върху стойността на щетите ДДС“.

 

ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН ********** *** да заплати на П.на Р.Б. с адрес: гр. ****сумата 360,00 лв. представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН ********** *** да заплати на „О.Д.  на МВР П. “ - гр. П. , ул. ****  сумата 360,00 лв. представляваща разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: