Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. В. 15.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: П. П.
при
секретаря М. В. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия П. гр. дело № 2505
по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „М.” ЕООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. А., обл. В., местност „ч.“ П.И. 00182.45.47
и адрес за кореспонденция: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. 16, вх. В, ап. 17,
представлявано от управителя М.Р.М., с която против А.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, са предявени искове
с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че Фирма „М.“ ЕООД е
с основен предмет на дейност отдаване на автомобили под наем. Сочи се, че фирмата
осъществява дейността си с автопарк от приблизително 1800 леки и лекотоварни автомобили.
Във връзка с тази дейност на 07.07.2019 г. бил сключен договор за наем на
автомобил с рег. номер В1208НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“ между ищеца „М.“
ЕООД и ответника А.М.Ц..
Въпросният автомобил бил заявен от ответника
за срок от 14 дни с начална дата 07.07.2019 г. с обща стойност на наема в
размер на 551.04 евро / 1077.74 лв.
Посочено е в исковата молба, че съгласно
т. 8 на общите условия на наемане при получаване на автомобила Наемателят
предоставя на Наемодателя депозит, посочен в договор, който гарантира
добросъвестното изпълнение на задълженията на Наемателя по договора и служи за
обезщетяване на Наемодателя за вреди по наетия автомобил, настъпили по време на
действието на договора в резултат на виновното /умисъл или небрежност/
поведение на наемателя. При връщане на автомобила от Наемателят при условията
на коректно ползване и без щети и липси, депозитът се възстановява в пълния му
размер. В деня на наемането на автомобила депозитът бил блокиран по
предоставената от ответника карта в размер на 800.00 лева.
Поддържа се, че на 07.07.2019 г. в 13:15
часа ответникът А.М.Ц. наел посочения автомобил от офиса на дружество в гр. С..
След подписване на договора за наем от двете страни /наемодател „М.“ ЕООД и
наемател А.М.Ц. /на ответника бил предоставен автомобил с пълният комплект
документи, както и негов екземпляр на договора за наем с общите условия за наемане
на автомобил на гърба на договора.
Излага се, че на 21.07.2019 г. около
07:00 часа управителят на ищеца получил обаждане от полицейско управление, че
визираният автомобил е бил намерен изоставен със следи от тежка катастрофа на
ул. „С.М.“, в района на ж.к. „З.п.“, гр. С.. Шофьорът, т.е. наемателят бил
напуснал мястото на произшествието.
Служители от кол-центъра се опитали да се
свържат с ответника за установяване на подробности покрай инцидента и да го
уведомят, че трябва да извика КАТ за освидетелстване на произшествието и
причините за настъпването му. След няколко неуспешни опита връзката с клиента
била установена и наемателят бил уведомен за всички възможни последици от
действията му. В същият разговор ответникът потвърдил, че ще посети КАТ, но
същото не е било извършено от него. След това от ищцовото дружество подали
сигнал към 112 и получили информация, че ответникът е бил издирван от МВР и
гранична полиция. Били инструктирани от служители на 112 да пуснат жалба в
полицията, която е била входена същия ден от служител на ищеца в 3-то РПУ.
Междувременно автомобилът бил репатриран с пътна помощ до офиса на фирма в гр. С.,
тъй като бил напълно обездвижен. Тъй като колата била изоставена от клиента, то
по тази причина няма и подписан приемо-предавателен протокол с наемателя,
фиксиращ часа и датата на предаването му, както и състоянието му, в което е бил
приет. Но щети по автомобила преди това са били заснети, като доказателство за
случилото се.
След 18:00 часа същият ден от ищцовото
дружество получили обаждане от ищеца, че вече е заминал за В. и не може да
поддържа връзка по телефона. В същия разговор ответникът отново бил уведомен,
че съгласно общите условия на договора, а именно чл. 25, т. 1 носи пълна
материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за
претърпените вреди и пропуснати ползи. В посочените общи условия са описани
случаи и условия за пълно или частично снемане на отговорността /до размера на
депозита/ от наемателя за настъпили щети, което е възможно в случаите на
приемане и заплащане на допълнителна такса, включваща допълнителни покрития. Ответникът
е отказал тази опция, което е отбелязано и на първата страница на договора и е
подписал декларация за поемане на отговорността за нанесени щети по наетият
автомобил. Поради сериозните щети по автомобила не е било възможно веднага да
се калкулира стойността на ремонта и клиентът е бил предупреден, че ще бъде
уведомен официално за размера за сумата на предоставеният от него имейл в
договора за наем.
За целта автомобилът бил откаран отново с
помощта на пътна помощ от офиса на дружество до официален сервиз на „Нисан“.
След като получили информация за стойността на ремонта от ищцовото дружество се
опитали се да се свържат с ответника няколко пъти по телефона, за да го
информират и да уговорят възможните варианти за изпълнение на предявената
претенция. Той обаче давал само устни обещания, но без да предприеме действия. На
15.10.2019 г. ответникът бил уведомен с писмо по имейла за стойността на претендираните
от ищеца разходи. След няколко уточняващи имейла ответникът спрял да отговаря.
Съгласно общите условия на договора
клиентът носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя и в
тази връзка размера на ищцовата претенция се основа на издадените документи
(фактура № **********+кредитно № **********) от официален сервиз за ремонта на
нанесените щети, която е била изчислена в размер на 16 883.22 лв. Към тази сума
ищецът добавил и разходи, направени за придвижване на автомобила с пътна помощ,
тъй като съгласно чл. 23, т. 8 от Общите условия на договора клиентът е длъжен
да покрие и тези разходи. Общият размер на услугите за пътна помощ съставлява
144.00 лв. по две фактури, а именно: придвижване на автомобил от
местопроизшествие до офиса на фирма в С. - 96.00 лв. и придвижване на автомобила до оторизиран сервиз - 48.00лв. Заедно
със стойността на ремонта общата сума на разходи, направени от ищцовото
дружество във връзка с инцидента били размер на 17 027.22 лв. Съгласно чл. 9 и
чл. 10 от Общите условия на договора от дължимата сума е бил прихванат задържаният гаранционен депозит в размер на
800.00лв. който наемателят е предоставил с кредитна си карта, съгласно чл. 8
при наемане на автомобила. Така след приспадане на горецитираната сума ищцовата
претенция е в размер на 16 227.22 лв.
Поддържа се, че
ищецът подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 943/2020
г. по описа на Районен съд В. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е
указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.
Иска се от съда да постанови
решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 16 227.22 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по заповедното
производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер.
Направено е възражение за недопустимост на иска поради твърдение, че обичайното
местопребиваване на ответника е във В., тъй като в договора за наем има посочен
адрес и телефон във В., както и СУМПС, издадено във В. на 03.04.2019 г. и
валидно до 12.05.2025 г. Оспорва се виновното поведение на ответника за
настъпване на ПТП с процесния автомобил. Оспорват се вредите на автомобила,
твърдени в исковата молба, оспорва се и причинно следствената връзка между
настъпване на вредите и действия или бездействия на ответника. Оспорва се
основателността на размера на вредите.
По
делото са събрани писмени доказателства,
приложено е ч.гр.д. № 943/2020 г. по описа на РС - В..
С
оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
По ч. гр. д. № 943/2020 г.
на Районен съд - В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът А.М.Ц. да заплати на кредитора „М.“ ЕООД
следните суми: 16227.22 лева – главница, ведно със законната лихва от
17.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 324.54
лева – за заплатена ДТ.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от дължимо
от длъжника към кредитора обезщетение за нарушение на условията на договора за
наем на автомобил, използван от длъжника. След процедура по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск. На 18.08.2021 г. е
подадено възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение от особения представител на ответника, като Окръжен съд В. се е
произнесъл с Определение № 256/08.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 381/2021 г., с
което не е приел възражението до въззивния съд по чл. 423 от ГПК.
От представените Договор-поръчка за доставка на
фабрично нов автомобил от 28.03.2019 г. /лист 71 от делото/ и Свидетелство за
регистрация на МПС № ********* /лист 72
от делото/ се установява, че процесния автомобил с рег. № В 1208 НР, марка
„Нисан“, модел „Кашкай“ е собственост на ищцовото дружество.
От представения договор за наем от 07.07.2019 г. /лист
6 от делото/ се установява, че ответникът А.М.Ц. наел за ползване горецитирания
лек автомобил с рег. № В 1208 НР, марка „Нисан“, модел „Кашкай“, собственост на
ищеца за срок от 14 дни с начална дата 07.07.2019 г. и крайна дата 21.07.2019
г. с обща стойност на наема – 551.04 евро /1077.74 лева/. Договорът е подписан
от наемодателя и от наемателя.
По делото е представена декларация от 07.07.2019 г.,
подписана от ответника за поемане на отговорност за нанесена щета /лист 7 от
делото/, в която е отразено, че ответникът е запознат с необходимостта да бъде
представен „Протокол за настъпило ПТП“ в случай на настъпил инцидент с нанесени
щети по наетия от него автомобил съгласно законодателството на Република
България. Отразено е, че ответникът е съгласен с пълната си отговорност за
всички нанесени щети в случай, че не предостави упоменатия протокол или наруши
ЗДвП. Запознат е, че е отговорен до размера на депозита в случаите, в които
спази ЗДвП, предостави „Протокол за настъпило ПТП“ и спази всички условия по договора
за наем. Информиран е, че е необходимо да заплати административна такса в
размер на 30.00 евро на наемодателя в случай на щета по наетия автомобил или
при наличие на наказателни такси от КАТ.
По делото е представена фактура № ********** от
20.12.2019 г. /лист 8, 9 и 10 от делото/, издадена от „Омникар Ауто“ ООД –
оторизиран дилър и сервиз на Рено, Дачия и Нисан на ищеца „М.“ ЕООД за сумата
от 18 759.13 лева с ДДС и падеж на плащане 06.01.2020 г. Във фактурата
подробно са описани извършените услуги и подменените части на автомобила, както
и цената на всяка част или услуга.
Представено е и кредитно известие /лист 11 от делото/
към горецитираната фактура от 19.02.2020 г. за сумата от 1875.91 лева. Кредитното
Известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа
на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за
която вече е издадена Фактура. Видно е от кредитното известие, че данъчната
основа по фактурата – 18 759.13 лева се намалява с 1875.91 лева и след
извършени изчисления се получава сумата в размер на 16 883.22 лева. От
представеното платежно нареждане за кредитен превод /лист 76 от делото/ се
установява че на 20.02.2020 г. ищецът е превел на „Омникар Ауто“ ЕООД сумата от
16 883.22 лева.
От представена фактура № **********/16.08.2019 г.
/лист 12 от делото/ се установява, че е издадена от „Росси Ауто“ ЕООД на ищеца
„М.“ ЕООД за сумата от 48.00 лева с ДДС с основание, посочено във фактурата –
Пътна помощ С. Омникар. От представеното платежно нареждане за кредитен превод
/лист 78 от делото/ се установява, че на 23.08.2019 г. ищецът е заплатил на
„Росси Ауто“ ЕООД сумата от 48.00 лева.
От представена фактура № ********** от 21.07.2019 г. /лист
13 от делото/ се установява, че е издадена от „Пътна помощ“ ЕООД на ищеца „М.“
ЕООД за сумата от 96.00 лева с основание – Репатриране в рамките на гр. С. –
използване на помощна количка и е посочен регистрационен номер на автомобил, а
именно В 1208 НР. От представения фискален бон, ведно с горецитираната фактура
/лист 79 от делото/ се установява, че ищецът е заплатил на „Пътна помощ“ ЕООД
сумата от 96.00 лева на 21.07.2019 г.
От представеното писмо от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД до ищцовото дружество с изх. № 0-92-12112/16.08.2019 г. се установява, че
за процесния автомобил има сключена застраховка „Каско +“, полица №
440219031002158, валидна от 22.04.2019 г. до 21.04.2020 г., но застрахователят
уведомява ищеца, че не е в риск и отказва изплащане на обезщетение за щетите по
процесния автомобил на основания, подробно посочени в писмото.
От представените писма от електронна поща се
установява, че ищецът е изпратил фактурата за ремонт на автомобила като
прикачен файл на електронната поща на ответника. Видно от отговора на ответника
до ищеца е, че същият не е оспорил задължението, а е попитал какви са
вариантите за изплащане. /лист 73 и 74 от делото/.
От представеното от СДВР, отдел „Пътна полиция“ писмо
с рег. № 433200-50023/16.05.2022 г. /лист 100 от делото/ се установява, че при
направена справка в системата на СДВР, отдел „ПП“ по отношение исканата
информация за ПТП, настъпило с процесния автомобил в системата се визуализира
информация, че Тодор Йорданов Габровски – служител в ищцовото дружество „М.“ ЕООД
е подал сигнал, че на 21.07.2019 г. около 06.25 ч. на ул. „С.М.“ между бл. 78 и
79 е оставен по средата на улицата автомобил „Нисан Кашкай“, бял на цвят с рег.
№ В 1208 НР. Автомобилът е с повредено предно окачване от дясно, скъсан е
носача и дясната гума е обърната. Предно панорамно стъкло е напукано и вътре в
салона е отворен десния аербег. Автомобилът е собственост на фирма „М.“ ЕООД,
на която Тодор Габровски е служител и автомобилът бил отдаден под наем на
лицето А.М.Ц., като Ц. е напуснал мястото на инцидента.
При
така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съдът дължи произнасяне по наведените от ответника
възражения. По възражението на ответника за недопустимост на иска поради
обичайно пребиваване на същия в друга държава, съдът намира следното:
Настоящия съдебен състав счита възражението за
недопустимост на иска за неоснователно и споделя напълно съображенията относно
обичайното местопребиваване на длъжника, изложени от Окръжен съд – В. в
Определение № 256/08.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 381/2021 г., с което не е приел
възражението на длъжника А.М.Ц. по чл. 423 от ГПК, а именно: Ответникът твърди
в отговора на исковата молба, че има обичайно местопребиваване във В. и че
въпреки, че на ищеца било известно, че ответника няма обичайно местопребиваване
на територията на Република България е подал заявление по чл. 410 от ГПК и
първоинстанционния съд е издал заповед
за изпълнение, въпреки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК. Понятието
"обичайно местопребиваване" не е легално дефинирано в ГПК, като
такава дефиниция се съдържа в чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно
право - мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, като
за определяне на това място се съобразяват обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето е това
място или от намерението му да създаде такива. Доколкото ответникът твърди, че
има обичайно местопребиваване във В., следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 59 от Регламент № 44/2001 г. относно понятието "обичайно
местопребиваване". За установяване на твърденията си, че към датата на
връчването на заповедта или исковата молба ответникът не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България не са представени каквито
и да било доказателства. В съдебната практика се приема, че това могат да бъдат
каквито и да било документи /трудови договори, регистрационни формуляри за
регистрации в общини във В., договори за наем, декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65/2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и
др./. Представените документи могат да бъдат официални или частни, следва да се
ползват с материална доказателствена сила и да установяват наличието на
предпоставките, визирани в чл. 48. ал. 7 КМЧП, а именно че лицето се е
установило преимуществено да живее във В. към датата на връчване на заповедта
за изпълнение, което следва да е в съответствие е данните от отбелязванията на
длъжностните лица по връчване на съобщенията - а именно, че от известно време
лицето не живее на посочените постоянен и настоящ адрес в България.
С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не
е доказано по делото, че към момента на връчването на заповедта и към момента
на връчване на исковата молба ответникът е имал обичайно местопребиваване в
друга държава. Фактът, че лицето има регистриран адрес във В. по никакъв начин
не означава, че обичайното му местопребиваване е във В. по смисъла на чл. 48,
ал. 7 КМЧП.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
За основателността на иска по чл. 422 от ГПК в тежест
на дружеството - ищец е при условията на пълно и главно доказване да установи,
че между него и ответното дружество са съществували валидни облигационни
правоотношения по договор за наем на МПС, по които наемодателят е изпълнил
задължението си да предостави за ползване процесния лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № В 1208
НР при условията, предвидени в договора.
Основно задължение на наемателя на основание чл. 228
от ЗЗД е да плати определена цена за ползването на вещта. Не се спори между
страните, а е видно и от ангажираните в производството доказателства, че между
същите е бил налице договор за наем на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № В 1208 НР с наемна
цена – 1077.74 лв. месечно. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си,
като е предоставило на ответника процесния автомобил за ползване, което
обстоятелство не се оспорва от ответника и което аргументира за решаващия
състав извода, че по правоотношението, възникнало от договора за наем, ищецът е
изпълнил задълженията си и в тежест на ответника е възникнало насрещно
задължение за заплащане на наемната цена за периода на действие на договора. Установява
се по делото от писмо с рег. № 433200-50023/16.05.2022 г. /лист 100 от делото/
от СДВР, отдел „Пътна полиция“, че автомобилът е намерен изоставен на
21.07.2019 г. след претърпяно ПТП със
същия и причинени на автомобила вреди, като водачът е напуснал мястото на
произшествието. Съгласно чл. 25, т. 1 от Общите условия на договора за наем
Наемателят носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в
пълен размер за претърпените вреди и пропуснати ползи и калкулирани в
съответствие с чл. 28 в случай на ПТП или щета по вина на Наемателя, вкл. и при
взаимна вина.
Неоснователно е възражението на особения представител
на ответника, че ищецът е имал възможност да уведоми органите на „Пътна
полиция“ и своевременно да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети по
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. поради следното:
Органите на полицията не могат да съставят протокол за
ПТП без присъствието на водача на МПС. Чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
регламентира задълженията на водача на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, когато са причинени само имуществени
вреди „да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието“.
Собственикът няма задължението по ЗДвП да окаже съдействие за установяване на
вредите. Няма и правото да търси и иска съставяне на протокол за ПТП с
материални щети. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 8 от ЗДвП службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на ПТП когато произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Службите за контрол
на МВР издават протокол за посещението по чл. 125 от ЗДвП на мястото на ПТП.
Ответникът обаче като водач на пътно превозно средство, което е участник в ПТП
е нарушил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите, като
по този начин е осуетил възможността да бъде съставен протокол за ПТП и поради
това не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение, нито да
прави опит да прехвърли отговорността на собственика. Съгласно отразеното в
представената декларация от 07.07.2019 г., подписана от ответника за поемане на
отговорност за нанесена щета /лист 7 от делото/, се установява, че ответникът е
запознат с необходимостта да бъде представен „Протокол за настъпило ПТП“ в
случай на настъпил инцидент с нанесени щети по наетия от него автомобил
съгласно законодателството на Република България. Също така ответникът видно от
текста в декларацията се е съгласил да
носи пълна отговорност за всички нанесени щети в случай, че не предостави
упоменатия протокол или наруши ЗДвП.
Установи се по делото, че дружеството – ищец е
заплатило обща сума от 16883.22 лева на „Омникар Ауто“ ЕООД за извършен ремонт на
процесния автомобил. Установи се също, че ищцовото дружество е заплатило на две
фирми за Пътна помощ и репатриране на автомобила обща сума от 144.00 лева,
което прави общо сумата от 17 027.22 лева за щети по автомобила. Ищецът сочи в
исковата молба, че от общо заплатената от него сума от 17027.22 лева е бил
прихванат задържания гаранционен депозит от ответника в размер на 800.00 лева,
който наемателят е предоставил с кредитната си карта. След извършени изчисления
съдът установи, че на ищеца се дължи от ответника сумата от 16 227.22 лева. Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер.
Установи се също по делото, че ответникът е бил
уведомен по електронната поща от ищеца, като му е била изпратена фактурата и
това е видно от отговора на ответника до ищеца, който моли за разсрочено
плащане, а не оспорва задължението си, нито оспорва, че е извършил ПТП с
процесния автомобил, нито оспорва размера на вредите по същия.
Задължението на ответника за заплащане на вредите е
възникнало по силата на Общите условия на сключения между страните договор за
наем и по силата на подписаната от него декларация, с която той се е съгласил
да носи пълна отговорност за всички нанесени щети в случай,
че не предостави протокол за ПТП или наруши ЗДвП. При спазване на принципа
за добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, ответникът, след
като е знаел точния размер на задължението си, тъй като ищецът го е уведомил по
електронната поща е могъл да заплати същото.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответникът следваше да ангажира доказателства за заплащане
на процесните вреди. Такива не бяха ангажирани. Ето защо, предявеният иск е
основателен и следва да се уважи в пълен размер за сумата
от 16 227.22 лева. Върху
сумата следва да бъде начислена законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013/18.06.2014 г. на ОС
ГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г. и изхода на делото ответникът следва да понесе
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе
направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно а именно: 324.54
лв. - платена държавна такса, 1216.82 лв. - внесен депозит за особен
представител, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1020.00 лв., или
сумата в общ размер от 2561.36 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 943/2020 г. по описа на РС –
В. в размер на 324.54 лева –
държавна такса.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
А.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
дължи на „М.” ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление: гр. А., обл. В., местност „ч.“ П.И. 00182.45.47 и адрес
за кореспонденция: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. 16, вх. В, ап. 17, представлявано от
управителя М.Р.М., сумата от 16 227.22
лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение № 960-РЗ/24.06.2020
г. по ч. гр. д. № 943/2020 г. на Районен съд - В..
ОСЪЖДА А.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на „М.” ЕООД,
ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. А., обл. В., местност „ч.“ П.И. 00182.45.47 и адрес за
кореспонденция: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. 16, вх. В, ап. 17, представлявано от
управителя М.Р.М., сумата в общ размер от 2561.36 лева, направени в настоящето производство разноски /324.54
лв. - платена държавна такса, 1216.82 лв. - внесен депозит за особен
представител, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1020.00 лв./.
ОСЪЖДА А.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на „М.” ЕООД,
ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. А., обл. В., местност „ч.“ П.И. 00182.45.47 и адрес за
кореспонденция: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. 16, вх. В, ап. 17, представлявано от
управителя М.Р.М. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 943/2020 г.
в размер на 324.54 лева - платена
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в
двуседмичен срок от връчването на страните, като след влизане в сила да се
приложи препис по ч. гр. д. № 943/2020 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: