Разпореждане по дело №344/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 122/11.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1086/2013 г., К.районен съд е отхвърлил предявения от В. С. И. от гр. К., срещу А. М.Г., гр. К., иск за лишаване на А. М.Г. от родителски права по отношение на малолетното й дете А.В. С..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят В. С. И., който чрез пълномощника си А. В. П. от АК- К.го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат подробни съображения. Поддържа се в жалбата, че съдът приел за безспорно обстоятелството, че детето А. е родено от съвместното съжителство на страните, които живяли съвместно и полагали взаимни грижи спрямо него до навършване на 6 годишната му възраст. След това детето било отглеждано преимуществено от бащата, тъй като ответницата започнала системно да употребява алкохол, престанала да работи и да реализира трудови доходи, да полага грижи за детето; напуснала семейното жилище; държала се е крайно агресивно в пияно състояние спрямо ищеца; нанесла му лека телесна повреда, довела до спешна хирургическа намеса и ограничителна заповед за срок от 6 месеца по ЗЗДН по гр. д. № 829/2013 г. по описа на Районен съд К., както и до решение на съда за поставянето й на принудително лечение за срок от 3 месеца с диагноза психическо и поведенческо разстройство вследствие злоупотреба с алкохол. Жалбодателят твърди, че скандалите били предизвиквани от ответницата в пияно състояние и ставали в присъствието на детето, която рядко и инцидентно го виждала и рядко му давала дребни суми и подаръци; не давала месечна издръжка, което обяснявала с липсата на възможност да работи, поради заболяването й. Констатациите в съдебно- психиатрична експертиза били, че алкохолната зависимост на ответницата била трайна, съществено влияела на способностите й като майка да полага грижи за детето си, да упражнява труд и да реализира доходи. Съдът приел, че се касае до психиатрично заболяване, при което отсъствието на интерес и грижа към детето не били осъзнати, умишлени и това не водело до риск за развитието на детето, но не оценил обстоятелството, че след излизането си от болничното заведение, ответницата не се явила на задължителните контролни прегледи, с което показвала негативно отношение към лечението си и не почувствала необходимост да види детето. Емоционалната връзка между майка и дете не била прекъсната, но това се дължало на инициативата на детето, а не на майката. Твърди се, че бащата осигурявал достатъчно материални и морални грижи за детето, не търсел издръжка от ответницата и според социалния доклад то живеело при добри битови и хигиенни условия в дома на родителите на ищеца, разполагало със самостоятелна обзаведена стая, компютър, отлично се справяло с учебния материал, било спретнато облечено, държало се възпитано. Искането е да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се излагат сходни съображения. Твърди се и това, че преди дни в К.йския районен съд отново спрямо ответницата по жалбата била издадена нова заповед по ЗНД; на детето се налагало да пътува в страната и извън нея, но майката не давала съгласие за това и злоупотребявала с родителските си права и нямала лични документи.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. Ответницата по жалбата А. Г. в съдебно заседание заявява, че е доволна от решението на районния съд и иска да запази родителските си права. В писмено становище излага подробни съображения. Приложената към същото нотариално заверена декларация не следва да се обсъжда от съда, тъй като е преклудирано правото за представянето й.

Социалният работник Р.Д. в съдебно заседание заявява, че поддържа изготвения социален доклад. Обяснява, че провела няколко разговора с жалбодателя, с детето, и с ответницата. Наблюденията били, че бащата полага адекватни грижи за детето, което било при него. То посещавало училище, винаги било облечено с подходящи дрехи, изглеждало добре. Провежданите срещи с ответницата преминали спокойно. Първата среща била в ДПБ- К., а следващата среща се провела в О. „З. на Д.. Социалният работник провел два пъти разговори с детето, което било спокойно, споделило, че живее добре с баща си, и че той полага адекватни грижи за него, осигурява му джобни, храна и всичко, необходимо за училище. При първата среща детето споделило, че се срещало с майка си, водено от нейни близки в ДПБ- К., които били две или три. При втората среща детето споделило, че през две седмици посещавало бабата и дядото по майчина линия и там се виждало с майка си. Разказало, че се страхува от тези срещи с майка си, тъй като тя имала нож под леглото, обиждала го с думи, за агресия в друга форма детето не споделило.

Прокурорът изразява становище, че споделя мотивите в жалбата и счита същата за основателна, поради което следвало да бъде уважена като решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и бъде уважен предявения иск.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск по чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от СК.

В исковата молба ищецът твърди, че от съвместното съжителство с ответницата на 20.01.2003 г. им се родило детето А.В. С.. Съжителството им не потръгнало, тъй като поведението на ответницата излизало извън нормите на възпитание и морал в обществото. Многократно страните се събирали и разделяли и така се стигнало до трайната им раздяла от около 5 години. От тогава детето живеело при ищеца, който единствено полагал грижи за него. Понастоящем било ученик в начален курс и посещавало редовно учебни занятия. През периода на фактическа раздяла, ответницата правила опити да посещава детето, но това се случвало в нетрезво състояние или под въздействието на други опиати и при поведение, изразяващо се в крещене, буйстване, употреба на цинични изрази, обиди и заплахи. Посещенията на ответницата целяли агресия спрямо ищеца и не били израз на интерес и грижа за детето А., което не възприемало поведението й и начина, по който се държала. Същата не притежавала документи за самоличност, нямала собствено жилище, живеела на квартира, която често сменяла, не работела и нямала постоянни доходи. Твърди, че през посочения период не подпомагала материално детето по отношение на издръжката му. В последно време отношението на ответницата към него прерастнало в открита враждебност, която проявявала и пред детето. Ответницата му нанесла нараняване на 30.04.2013 г., за което било образувано ДП № 298/30.04.2013 г. в Районна П.- К.. По повод поведението й била издадена заповед за защита от домашно насилие по гр. д. № 829/2013 г. на РС- К.. Ищецът счита, че били налице условията на т. 1 и на т. 2 от ал. 1 на чл. 132 от СК ответницата да бъде лишена от упражняване на родителски права спрямо детето А.В. С..

От фактическа страна се установява следното:

С доклада по делото първоинстанционнитя съд приел за безспорно, че на 20.01.2003 г., от съвместното съжителство на страните А. М.Г. и В. С. И., в гр. К.се родило детето А.В. С., за което Община К.съставила акт за раждане № 0074/27.01.2003 г.

От приетото като доказателство гр. д. № 829/2013 г. по описа на РС- К.се установява, че на 30.04.2013 г., ответницата по иска след употреба на алкохол предизвикала скандал пред дома на ищеца в гр. К.и го наранила с нож, в резултат на което последният получил прободно- порезна рана на дясното бедро, и след оказана първа медицинска помощ в гр. К., бил опериран същия ден по спешност в Клиника по съдова хирургия и ангиология към УМБАЛ „С. Г." гр. П.. След случая, ищецът подал молба за защита по ЗЗДН и с решение № 66/18.06.2013 г. по делото била издадена заповед за защита в полза на ищеца срещу ответницата за срок от 6 месеца. По случая било образувано и ДП № 298/30.04.2013 г. на РУП- К., което било прекратено, поради това, че нанесеното на ищеца нараняване представлявало лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, преследвано по тъжба на пострадалия.

Инцидентът на 30.04.2013 г. и данните за други агресивни прояви на А. Г. към свои близки /но не и към детето А./, употребата на алкохол и сънотворни лекарства от нея, дало повод на РП- К.да внесе на 10.07.2013 г. в К.йския районен съд искане по чл. 157 предл. 1- во, вр. чл. 156 ал. 1 предл. 1- во, вр. чл. 155 от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на ответницата в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ. По образуваното н. ч. д. № 757/2013 г., приложено като доказателство, било постановено решение № 100/25.07.2013 г., с което същата била настанена на задължително/принудително/ лечение в ДПБ- К.за срок от 3 месеца, с диагноза Психични и поведенченски разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества, синдром на алкохолна зависимост.

От показанията на св. Н. А.- лекуващ лекар на ответницата в ДПБ- К., се установява, че същата постъпила на лечение на 12.07.2013 г. и била освободена от лечебното заведение на 12.11.2013 г. Свидетелката посочва, че след изписването, ответницата не се явила на контролен преглед, поради което не може да даде сведения за периода след изписването й. По време на лечението ответницата се изолирала, прекарвала повече време в сън, оживявала се вечер, и диференцирано осъзнавала, че има нужда от лечение. Било й известно, че по време на лечението, детето на ответницата я посетило един или два пъти. Свидетелката не очаквала след изписването, същата да полага адекватни грижи за него.

От показанията на св. С.Б., ангажиран от ищеца, се установява, че детето А. живее трайно от година и половина- две с баща си, който се грижел добре за него. Преди това и ответницата живеела с тях и работела. Свидетелят не бил виждал ответницата пияна или да се държи лошо с детето, и не бил чувал от хората да има лошо отношение към детето, но бил чувал, че употребява алкохол и тогава ставала агресивна. Знаел, че ищецът бил в Швеция от 2003 г. до към 2005- 2006 г.

От представената от РП- К.Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България се установява, че на 27.08.2013 г. срещу ищеца било образувано ДП № 533/2013 г. по описа на РПУ- К.за престъпление по чл. 354в ал. 1 предл. 2- ро от НК.

По делото ищецът не твърди, а и няма данни той да работи. Пред социалния работник същият заявил, че е безработен, не е регистриран в ДБТ, получавал финансова помощ от сестрите си, които живеели в Т. и Ш..

В протокола от проведено на 18.06.2013 г. съдебно заседание по приложеното гр. д. № 829/2013 г. на РС- К.след извършена от съда справка с оригинала на трудовата книжка на ответницата е отразено, че същата е работила като продавач- консултант в „Унивес" в периода от 19.11.2009 г. до 01.04.2010 г., както и в периода от 18.05.2010 г. до 08.08.2011 г. Ответницата твърди и, че през 2012 г. е работила 6 месеца на морето, и тогава за детето са се грижили ищецът и нейните родители. Обяснява, че ищецът гледал детето, защото тя няма доходи, за да го отглежда и, че само при нервни кризи била склонна да употребява алкохол, и вместо да пие лекарства, пиела алкохол.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд детето А.В. С. е обяснило, че е ученик в IV- и клас на СОУ „С. С. К. и М." и няма проблеми в училище, обича и двамата си родители и иска да живее и с двамата, но знае, че са разделени. Обяснява, че иска да прекарва повече време с майка си, има нужда от нейната любов, но иска тя да е адекватна, защото знае за нейния проблем с алкохола и, че изпада в депресии. Обяснява, че от 5 години живее с баща си, но през това време и майка му се е грижела за него, и когато работела, му давала пари и му купувала подаръци. Обяснява, че до 6- годишната му възраст за него се е грижела майка му, след това живеел заедно с майка си и баща си, после майка му живеела при баба му, след това в друг апартамент, след това отново живеела при тях с баща му, след това заминала за морето и се върнала, и когато майка му и баща му се скарали, отново майка му отишла при баба му. Съжалява, че след като майка му е излезнала от болницата, не е дошла да го види, като той самият я посетил няколко пъти в болницата, разговарял с нея, видял подобрение и при срещите тя се интересувала от него. Изразява мнение, че има бъдеще с баща си и иска пълните права да са на баща му, с когото живеел спокойно.

Пред първоинстанционният съд О. „З. на Д. към ДСП- гр. К.не се ангажирал със становище относно лишаване на ответницата от родителски права. Пред социалния работник ищецът заявил, че след раждането А. се е отглеждал от майката, родителите й и сестра й, а той самият бил в Ш.. След завръщането си установил, че детето се отглежда в нездрава среда- майката злоупотребявала с алкохол, което било повод за скандали с близките й. Той взел детето и го отглеждал сам от 5 години, през които майката не подпомагала финансово отглеждането на детето и оставала в дома му за около седмица. През годините, в които страните живеели разделени, ответницата извършвала действия, с които правела опити да навреди на ищеца и отказвала да признае, че има проблем с алкохола. Наранила го с нож и по време на престоя в болницата, за детето си грижела майката на ответницата. Ищецът и детето А. живеели в дома на родителите на ищеца, на първия етаж от къща, находяща се в гр. К., разполагащи с необходимия бит и удобства за отглеждането на детето, с обособена детска стая. Пред социалния работник детето А. обяснило, че знае за проблема, който има майка му с алкохола, и е присъствало на скандали по този повод, майка му имала агресивно поведение към баща му, който не му забранявал контакти с нея и нейните близки. Становището на отдела е, че между детето и бащата има силна емоционална връзка, и бащата осигурява родителска грÞжа и задоволява потребностите на детето. Пред социалния работник, посетил ответницата по време на лечението й в ДПБ- К., същата заявила, че се е грижила за детето А. до 6- годишната му възраст, и през този период бащата на детето бил в чужбина, а след завръщането му, заживяли заедно като семейство, но поради непрекъснати недоразумения, същите постоянно се разделяли и събирали. Заявила още, че ищецът се занимавал с незаконен бизнес, свързан с изготвяне и разпространение на наркотични вещества, и тя му е помагала в тази дейност през почивните дни, когато изпращали детето при нейните родители, както и, че докато живеели заедно, тя работела и осигурявала финансови средства за домакинството. Заявила, че желае да се грижи за детето, след като се излекува. В съдебно заседание социалният работник заявил, че не е налице отчуждение между детето и майката, и детето само е заявило, че обича майка си, че независимо от всичко, желае да вижда майка си, но същото се чувства добре под грижите на своя баща.

В социалния доклад, представен пред тази инстанция се посочва, че детето посещавало баба си и дядо си по майчина линия и там се виждало с майка си. По данни на бащата, детето не желаело да се среща с майка си, тъй като се страхувало от нея като споделило, че тя държала нож под леглото си. Жалбодателят- ищец получавал заплахи от ответницата. Било изслушано и детето А., което споделило, че майка му все повече злоупотребява с алкохол, наричала го с обидни думи, при гостуването при бабата и дядото майка му била или в нетрезво състояние или излизала, когато то отивало. Детето заявило на майка си, че не желае да живее при нея и ще бъде добре тя да подпише необходимите документи, а тя заявила, че ще го направи, ако й платят 5000 лв. Социалният работник обяснява, че по време на разговора с детето се усещало притеснение от негова страна и като че ли предварително било обмислило отговорите си. Майката разказала, че в момента не работи, живее при родителите си, детето по собствено желание било при тях всяка седмица- петък, събота и неделя. Проверявали му домашните, бабата и дядото всяка седмица му давали пари. При посещенията си, то се опитвало да убеди майка му да подпише необходимите документи и поставял условия, че ако му плати предстояща училищна екскурзия, ще я признае за добра майка. Майката усещала, че детето е настроено срещу нея от бащата, който сменил телефонния му номер, за да не може майката да се свързва с него. Посочва се в доклада, че детето не е прекъснало напълно контактите с майката и бабата и дядото, при които гостувало през почивните дни. В съдебно заседание социалният работник поддържа изложеното в доклада. По отношение на детето посочва нови обстоятелства- то разказало, че се страхува от срещите с майка си, тъй като тя имала нож под леглото, обиждала го с думи, за агресия в друга форма то не споделило.

При тези доказателства, тази инстанция приема, че предявеният иск по чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от СК е недоказан, и следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от СК- родителите са длъжни да се грижат за децата си, всеки от тях следва да съдейства на другия родител при изпълнение на това задължение като родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК под грижа за децата се разбира не само преки непосредствени грижи за израстването им физически и даването на средства за това, но и грижи за умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителят формира възгледите на детето, осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност, осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете като няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Интересът на детето налага то да има двама родители. Лишаването от родителски права на основание чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от СК е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имуществ¯/ от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права, ведно с горното, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения. Тази засилена защита предполага изясняване на въведените твърдения в процеса и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна. При неизпълнението на доказателствената тежест и при наличие на съмнение, не е допустимо да се постановява лишаване от родителски права.

Съдът приема, че в случая не са налице хипотезите на чл. 132 ал. 1 т. 1 и т. 2 от СК. Твърденията в исковата молба за незаинтересованост на ответницата към детето се опровергават, както от гласните доказателства, така и от обясненията на самото дете, което заявява, че и майка му се е грижела за него, когато работела му давала пари и му купувала подаръци, посещавала ги в дома на бащата и се срещала с него, а то от своя страна ежеседмично посещавало дома на родителите на ответницата, където и тя живеела. Установените по делото конкретни случаи на домашно насилие от страна на ответницата са само и единствено спрямо ищеца, което естествено е укоримо, но е нямала такива спрямо детето. Действително по делото се установява, че ответницата от няколко години не полага редовно грижи за детето и не участва в издръжката му, но в случая не може да се направи категоричният извод, че същата е спряла трайно да изпълнява задълженията си като родител. От доказателствата се установява, че до м. септември 2012 г. страните са живеели заедно и са били едно домакинство, като през различни периоди от време са се разделяли и събирали.След раздялата им, детето останало да живее при бащата, който се грижел за него. Ответницата посещавала дома на бащата, където се срещала с детето, без да е имало вредни последици за него, но между родителите му често възниквали скандали. Отношенията между страните се влошавали като поведението на ответницата довело до издаване на ограничителна заповед по ЗЗДН и до настаняването й на принудително лечение в ДПБ- К.с диагноза- психични и поведенченски разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества, синдром на алкохолна зависимост.

В случая не се установява и съдът не приема да е налице трайно по смисъла на закона дезинтересиране на майката от детето, тъй като наличието психични и поведенченски разстройства, дължащи се на употреба психоактивни вещества и на алкохол, са оказали влияние върху способностите й да полага грижи за детето и да полага труд, като източник на доходи. По делото не се установява ответницата да е имала поведение, което да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и същото да е особено тежък случай. Поведението на родителя, изразено в неговото отчуждаване от детето, би могло да се преценява като опасно за личността и другите интереси на детето, само когато подобно поведение би могло да му се вмени във вина. Доказателство, че майката не е осъзнато дезинтересирана от детето, е изявлението й пред социалния работник, че желае след като се излекува, да се грижи за детето. В случая, именно поради наличието на психиатрично заболяване, не може да се направи еднозначен извод, че майката не изпълнява родителските си задължения умишлено. Психическото състояние на ответницата вследствие на заболяването й и данните за влошените отношения между родителите, сочат на липса на съзнателно поведение за спиране изпълнение на родителските задължения. Съдът отчита и това, че раздялата между родителите привързва детето към този, с когото то живее, но въпреки това, в случая не е налице трайно отчуждение между майката и детето, което безспорно има потребност да общува и с двамата родители, за да израсне емоционално правилно ориентирано. Не се установява и наличие на вредни последици за детето, както и посегателство над него от страна на майката. Издадените заповеди за защи‗а по ЗЗДН, вкл. и представената пред тази инстанция, свидетелстват за упражнено насилие от ответницата спрямо ищеца, но не и спрямо детето. Връзката на детето с майката е необходима като по този начин ще се охраняват неговите интереси и ще се даде възможност на майката да се утвърди в полагането на лична грижа за детето, за да се доразвие привързаността на детето към нея, което е естествено и препоръчително. В интерес на детето е, то да продължи да израства под грижите и възпитанието на двамата родители.

Съдът не приема обясненията на детето, че се страхува от майка си, която държала нож под леглото си и го обиждала с думи, тъй като тези обстоятелства се посочват от него за първи път едва при повторното изготвяне на социален доклад, още повече, че социалният работник обяснява, че по време на разговора с детето, се усещало притеснение от негова страна и като че ли предварително било обмислило отговорите си.

Поради изложеното, и тъй като в случая не се установява по безспорен начин да са налице предпоставките за лишаването на ответницата по иска от родителски права, предявения иск следва да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/11.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1086/2013 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/