РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Перник, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211700600259 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260043 от 07.07.2021 г. по н.о.х.д. № 549/2021 г. Районен
съд - Перник е признал подсъдимия С. К. И. за виновен в това, че за времето от
25.01.2020 г. до 26.01.2020 г., в ***, в условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието, и да
ръководи постъпките си, заедно с малолетните А. Н. Л., Л. П. А. и М. С. Д., чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /разкъсване на ограда от
метална мрежа /и чрез използване на техническо средство /нож/, от специален
автомобил - бетоновоз марка „Мерцедес 4143“ с рег. № ***, собственост на
„ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД - гр. П. отнел чужди движими вещи /пулт за
управление на бетон помпа, кабел от пулта за управление на бетон помпа и други/ на
обща стойност 2840,35 лева, от владението на МОЛ при „ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“
ЕООД - гр. П. - Р. Г. Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно
/след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
1
Присъда № 118/25.02.2019 г. по НОХД № 83/2019г. по описа на Районен съд - гр.
Перник, влязла в сила на 13.03.2019г./. На основание чл. 66 ал.1, вр. чл. 69, ал. 1 от НК,
изпълнението на така определеното наказание “лишаване от свобода“ е отложено за
срок от 3 /три/години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР-П. сумата от 356,85лв., представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от 100,00 лв. в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Перник, представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319 НПК, е постъпила въззивна жалба от адв.
Л.С. - защитник на подсъдимия С.И.. В нея са изложени подробни съображения за
недоказаност на обвинението, като е извършен анализ на отделните доказателствени
източници. Иска се отмяна на обжалваната присъда като неправилна, постановена в
противоречие с материалния закон, и при допуснати съществени процесуални
нарушения, и оправдаване на подсъдимия.
Не се прави искане за събиране на доказателства във въззивното производство.
Районна прокуратура-П. не е подала писмено възражение по реда на чл. 322
НПК срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата, като излага доводите, застъпени и във въззивната жалба. Посочва,
че съдът не е допуснал изслушването на СПЕ на малолетните свидетели, и че не е
изяснено мястото на извършеното деяние. Остава неясно било, защо съдът кредитира
приложената в ДП разписка за издадени цветни метали като релевантна, като тази
разписка удостоверявала предаване на цветни метали за вторични суровини в
сутрешните часове на 25.01., а доколкото обвинението е приело, че деянието е
реализирано следобед на 25.01. Тази разписка не можела да е релевантна към това
деяние. Счита, че съдът се е отклонил от фактите, приети в обвинителния акт, като по
този начин е осъдил подзащитният му по факти, срещу които не може да се защити. В
обвинителния акт е прието, че проникването в имота е осъществено с разкъсване на
телена мрежа с нож. В мотивите си съдът бил приел, че с ножа са рязани кабели, но по
отношение на начина на проникване оставала неяснота, защото е прието, че
проникнато чрез разкъсване на метална мрежа. В случая не било без значение, какъв
предмет е използван за проникването и разкъсването на металната мрежа. Ето защо
счита, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразно и моли съда да оправдае
изцяло подзащитния му. Алтернативно, ако приеме, че той е извършител, то моли да
му бъде намалено определеното наказание. Подсъдимият /вече пълнолетен към
провеждане на производството пред въззивната инстанция/, се присъединява към
казаното от своя защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник изразява становище, че
жалбата е неоснователен и пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
В последната си дума пред съда, моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
2
намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 339, ал. 1 от НПК и от
надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменение или отмяна. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от целия
събран по делото доказателствен материал.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалвания съдебен акт с оглед на
сочените доводи и изцяло служебно по реда на чл. 313 и 314 от НПК, намери че
подадената въззивна жалба е неоснователна. Това е така по следните
съображения:
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по общия
ред, като пред първата инстанция са били проведени няколко съдебни заседания, в
хода на които са разпитани множество свидетели, разпитани и в хода на досъдебното
производство; събрани са и допълнителни писмени доказателства, като с оглед
изясняване на обективната истина по делото и проверка и на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът надлежно е събрал пред себе си
при спазване принципа на обективност, равнопоставеност, и непосредственост набор
от доказателства по делото.
По делото първоинстанционният съд е събрал всички доказателства, необходими
за всестранното му изясняване поради което и пред въззивната инстанция не са
събирани допълнителни доказателства, в това число не са преразпитвани свидетели,
вещи лица и подсъдимият. Въз основа на събрания доказателствен материал, и с оглед
характера на производството, водено по общия ред, Районен съд- Перник е установил
точно фактическата обстановка, като е описал изключително подробно, в детайли
фактите, които приема за установени по делото и на база кои доказателства намира, че
приема изложената фактическа обстановка, като е изяснил и отговорил и на всички
застъпени пред първата инстанция, а поддържани и пред настоящата такава
възражения на защита, като е дал адекватен и пълен отговор на същите, и ги е
отхвърлил като неоснователни и оборени от събраните по делото доказателствени
източници. Направените правни изводи относно авторството на деянието и вината са
правилни. Установено е по несъмнен начин, че авторството на подсъдимия в
извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение при
фактическата обстановка посочена в обвинителния акт, като първостепенният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. К. И. е роден на *** г. в *** /пълнолетен към момента на
провеждане на въззивното производство/, българин, с българско гражданство, ***
образование, неженен, ***.
Видно от справката за съдимост на лицето, същото е осъждано общо- 4 на брой
пъти Осъждан е както следва:
1. С присъда № 118/25.02.2019 г. по нохд № 83/2019 г. по описа на Районен съд
- Перник, влязла в сила на 13.03.2019 г., на И. е било наложено наказание „Пробация”,
3
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 12 месеца за
извършено от него на *** г. престъпно деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
2. С присъда № 960/17.12.2019г. по нохд № 1880/2019 г. на Районен съд -
Перник, влязла в сила на 03.01.2020 г., за извършено от него на *** г. престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е
наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ и „Включване в програма за обществено въздействие” - „Програма за работа
с непълнолетни” с продължителност от по 14 месеца;
3. С присъда № 16/18.02.2020г. по нохд № 2122/2019 г. на Районен съд -
Перник, влязла в сила на 05.03.2020 г., за извършено от него престъпление на *** г. по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от по 18 месеца;
С определение от 17.06.2020 г. по чнд № 00534/2020 г. по описа на Районен
съд – Перник, влязло в сила на 03.07.2020 г. на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1
от НК е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, които
са наложени на И. по посочените производства в т.2 и т.3.
4. Със споразумение № 260012/07.10.2020г. по нохд № 1322/2020г. на Районен
съд-Перник, влязло в сила на 07.10.2020 г., за извършено на *** г. престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на
което е било отложено на основание чл. 66, ал.1, вр. чл. 69, ал.1 от НК за срок от три
години, считано от влизане на споразумението в сила.
Към момента на деянието предмет на настоящото производство, подсъдимият
е бил все още непълнолетен- като, видно и от изслушаната СПЕ по делото, то С. К. И. е
можел да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият И. и свидетелите А. Н. Л., Л. А. и М. Д. се познавали добре, тъй
като живеели в един и същи квартал – ***, и често общували помежду си. В района на
този квартал се намирала производствена база на „ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД с
МОЛ Р. Г. Ц., която била оградена с метална мрежа и в нея се паркирали служебните
автомобили на дружеството. Подсъдимият и свидетелите А. Н. Л., Л. А. и М. Д.
знаели за базата и за паркираните на нейната територия автомобили, тъй като често
минавали покрай нея.
На *** г. подсъдимият решил да влезе в имота на „ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“
ЕООД и да отнеме чужди движими вещи от паркираните автомобили, които да предаде
за вторични суровини и по този начин да реализира печалба. За осъществяване на
намисленото подсъдимият И. отправил предложение на *** г на малолетния св. А. Н.
Л. (роден на *** г.) да участва в деянието. Последният се съгласил и през деня двамата
се отправили към производствената база. Подсъдимият разкъсал металната мрежа, с
която бил ограден обекта и заедно с малолетния А. Н. Л. проникнали на неговата
4
територия. Възприели паркирания в района бетоновоз марка „Мерцедес 4143“ с peг. №
***. Същият бил оборудван с три пулта, чрез които се контролирала дейността по
разтоварване на бетона с помпата, а именно: пулт за управление на бетон помпата,
пулт за управление на ПТП (хидравлична помпа) и пулт за управление на миксер
(смесител), които били свързани посредством захранващи, контролни и сигнални
кабели. Подсъдимият и малолетният свидетел влезли в кабината на бетоновоза, който
не бил заключен. С помощта на нож, който И. носел у себе си, срязали кабела на пулта
за управление на бетон помпата, захранващите и сигналните кабели. Двамата взели
самия пулт за управление на бетон помпата, кабела от пулта за управление на бетон
помпата – тип YSL11Y-JZ-32 х 1,2 кв.мм - 30 м.л., захранващия кабел тип 9х1,5 кв.мм -
5 м.л. и сигналните кабели тип YSL11Y-JZ 4х1.0. кв.мм - 30 м.л., с които вещи
напуснали имота. Отишли в намиращата се в близост гора, където счупили пулта за
управление от бетон помпата и извадили намиращите се вътре кабели. След като
обгорили всички кабели, подсъдимият ги издал в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, намиращ се в ***, който бил стопанисван от „Унико-99” ЕООД, за
което получил съответна парична сума.
На следващия ден – *** г. подсъдимият решил да се върне отново в базата на
„ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД и да открадне други движими вещи. В изпълнение
на взетото решение същия ден той се срещнал със свидетелите А. Н. Л., Л. П. А. (роден
на ***г.) и М. С. Д. (роден на ***г.), на които предложил да участват в
осъществяването на престъпното посегателство. След като малолетните лица се
съгласили подсъдимият се отправил с тях към производствената база. Четиримата
преминали през направения предния ден отвор в металната ограда и се насочили към
паркирания бетоновоз марка „Мерцедес 4143“, с peг. № ***. Влезли в кабината и
посредством нож срязали контролния кабел, свързващ пулта за управление на миксера
и освободили самите пултове – пулта за управление на ПТО (хидравлична помпа) и
пулта за управление на миксера, марка GIFA. Взели част от срязания контролен кабел,
свързващ пулта за управление на миксера тип YSL11Y-JZ 4х1,5 кв.мм - 5 м.л., пулта за
управление на ПТО (хидравлична помпа) и пулта за управление на миксер (смесител)
марка GIFA, които по същия начин както през предходния ден скрили в намиращата се
в близост гора. Кабелите от пултовете били извадени като последните били счупени и
захвърлени в намираща се в *** барака.
Междувременно, когато дошъл на работа, св. Р. Ц. - *** на „ИНФРАКОРЕКТ
СТРОЙ“ ЕООД, установил неправомерното влизане в стопанисваната от него база и
липсващите части от бетоновоза марка „Мерцедес 4143“ с peг. № ***. Видял и
скъсаната оградна мрежа и оформилата от това място пътека, която водела към ***. Св.
Г. Ц. и св. К. К. - *** в търговското дружество се насочили към квартала, като преди
кражбата били видели деца от квартала да обикалят около оградата и да оглеждат и
затова се насочили натам, и със съдействието на подсъдимия и на малолетните
свидетели А. Н. Л., Л. А. и М. Д. установили част от отнетите движими вещи, които
били скрити в гората, в близост до базата, както и в намираща се в квартала барака.
От заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 2840,35 лева,
тъй като същите са оценени както следва: пулт за управление на бетон помпа за
1860,00 лв, кабел от пулт за управление на бетон помпата – тип YSL11Y-JZ-32 х 1,2
кв.мм - 30 м.л. за 138,60 лв, захранващ кабел тип 9х1,5 кв.мм - 5 м.л. за 15,55 лв и
сигнални кабели тип YSL11Y-JZ 4х1.0.кв.мм - 30 м.л. за 44,10 лв (същите са предмет
5
на деянието извършено на ***г. и са на обща стойност 2058,25 лв), пулт за управление
на ПТО (хидравлична помпа) за 480,00 лв, пулт за управление на миксер (смесител)
марка GIFA за 294,00 лв, контролен кабел, свързващ пулта за управление на миксера
тип YSL11Y-JZ 4х1,5 кв.мм - 5 м.л. за 8,10 лв (същите са предмет на деянието
извършено на *** г. и са на обща стойност 782,10 лв).
При така описаната и изяснена в детайли фактическа обстановка по делото,
споделена и от настоящия състав като установена по делото от събрания по
делото доказателствен материал и описана и в обвинителния акт, с който лицето
е било предадено на съд, въззивната инстанция намира, че ПРС е извел
обосновани правни изводи за съпричастността на предаденото на съд лице, към
описаната престъпна деятелност, а именно:
Първостепенният съд е изяснил подробно и прецизно фактическата
обстановка по делото, описана по сходен начин и в обвинителния акт на прокурора при
РП-П., внесъл обвинението в съда, като от събраните по делото в хода и на
досъдебното производство множество доказателства по безспорен начин се
установяват всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото-
факта на извършване на престъплението, авторството на деянието, механизма на
извършване, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, както
и конкретния набор от обстоятелства, при които са извършени престъпните деяния,
като се касае за форма на усложнена престъпна дейност- продължено престъпление,
реализирано с две деяния, в два поредни дни, както правилно и първостепенният съд е
посочил, като подсъдимият пред първата инстанция не е дал обяснения да деянието, а
за изясняване на същото са способствали показанията на малолетните свидетели, с
които същият е реализирал престъплението, за което впоследствие му е било
повдигнато обвинение, като във връзка с възраженията на защитата, атакуваща
правната стойност на показанията на тези свидетели, поради тяхното малолетие и
обстоятелството, че не е била извършена СПЕ на същите, то съдът намира това
възражение за неоснователно. Видно от материалите в ДП още в хода на същото при
разпита им са спазени стриктно разпоредбите на НПК, като тези свидетели са били
разпитани в присъствието на родител и на ИДПС-К. М. /като тези правила са спазени и
при разпита им пред съда в хода на съдебното следствие по делото/, което е достатъчен
гарант, както за спазване на правата на лицата, така и на правната стойност на
заявеното от тях, поради което и правилно ПРС в изводите си се е оповал на
показанията на тези свидетели, които нещо повече са и непротиворечеви и
еднопосочни помежду си, досежно развилата се престъпна дейност по отнемане на
инкриминираните вещи и участието на подсъдимия в нея,като същите са били преки
участници и свидетели на събитията, поради което и заявеното от тях, способства за
разкриване на обективната истина по делото.
С оглед на безспорно установената фактическа обстановка и при отчитане на
съдебното минало на подсъдимия, законосъобразно ПРС е квалифицирал извършеното
от подсъдимия С. К. И. с ЕГН: **********, роден на *** г. в ***, деяние като такова
по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
ПРС е развил в мотивите на постановената присъда убедителни съображения,
както за авторството на деянието, така и за обективната и субективната страна на
престъплението. Тези изводи настоящата инстанция изцяло споделя и не намира
основание да ги преповтаря, като счита, че следва да се спре по-подробно само относно
възраженията на защита, като същите са идентични и на тези заявени от защитника
6
пред първата инстанция, като въззивният съд намира, че достатъчно обосновано,
мотивирано и правилно ПРС ги е отхвърлил като неоснователни.
Правилно ПРС е посочил, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и
допълват, се изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото
обстоятелства.
Приетата по-горе фактическа обстановка, се оспорва в с.з пред въззивната
инстанция от защитата и подсъдимия, като защитата застъпва теза, че в мотивите си
съдът се е позовал на показанията на малолетни свидетели, като не е била извършена
СПЕ на всеки един от тях /като съдът по-горе отговори на това възражение/, както и че
не било ясно както е описано в мотивите как приемал ПРС, че е извършено
проникването през мрежата и как са били отнети вещите, предмет на деянието, като
съдът намира, че тези възражения са напълно неоснователни. Това е така, тъй-като
видно от разпита на посочените свидетели и от анализираната доказателствена
съвкупност, ПРС ясно и обосновано в мотивите си към присъдата е посочил, че
фактическата обстановка съдът установява посредством проведените разпити на
свидетели, събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
заключения на съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична експертизи по делото.
Съдът в настоящия му състав намира, че правилно ПРС е кредитирал
показанията на св. Р. Ц., който първи е видял непосредствено след престъпното
посегателство, че оградната мрежа на района, в който е бил паркиран бетоновозът е
била разкъсана, в каквато насока са еднопосочно и показанията на св. Г. Ц. /който
макар и син на другия свидетел, дава правдиви показания, съответни на цялата
хронологична последователност от събития, развили се след откриването на отнетите
вещи и установяването на извършителя на деянието, а именно- подсъдимият/. Видно
от показанията на св. Г. Ц. същият свидетелства, че няколко дни преди да бъде
констатирана кражбата на части от бетоновоза е възприел, че деца обикалят около
района на базата. В същия смисъл са и изнесените обстоятелства от св. К. К., който е
разпознал сред обикалящите предходните дни деца, лицето и на подсъдимия и св. М.
Д., които познавал. Именно и това е била и отправната точка на тези свидетели,
веднага след като са били установени липсите от бетоновоза, да се отправят към *** с
цел да проведат разговор със С.И.. Видно от показанията на св. К. К. същият сочи, че
при проведената среща подсъдимият си е признал, че той е извършителят на
процесната кражба /което в детайли е описано от този свидетел и при разпита му в
съдебното производство по време на проведеното съдебно следствие по делото/.
Настоящата инстанция, също не намира противоречия и несъответствия на
показанията на посочените свидетели, поради което счита, че правилно ПРС се е
позовал на същите в правните си изводи досежно изложените от тях факти. Следва да
се подчертае, че показанията на тези свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви
помежду си и описват една правдива картина на развилите се събития по установяване
както на кражбата, така и на установяването на дееца. Настоящата инстанция също
дава вяра на изложеното от тези свидетели, като намира за неоснователни
възраженията на защитата по атакуване на начина, по който е била възприета и
описана фактическата обстановка от ПРС, както и правните изводи на база същата.
Неоснователно и е възражението, че се наблюдавали противоречия в мотивите на
първата инстанция, тъй като не било посочено, как е разкъсана процесната мрежа, за да
7
се проникне в обекта- първо, ПРС е описал този факт, като обстоятелството, че
отнемането на движимите вещи е станало посредством използването на нож, като това
не било посочено досежно мрежата, съдът намира за неоснователно, още повече
логично е, че процесният нож е бил използван и за проникването през оградата, но
дори и това да е станало като мрежата е била разкъсана с ръце, то същото не влиее на
изводите на съда и не променя фактическата обстановка, както е била приета по
делото.
Относно последстващото разпореждане от страна на подсъдимия с отнетите
вещи, или в част от същите, тези които са подлежали на издаване, то съдът намира, че
безспорно по делото се установява и предаването им за вторични суровини в пункт на
„Унико-99” ЕООД. В този смисъл ПРС е кредитирал показанията на св. Г., като ПОС
също намира, че показанията на този свидетел представляват годен източник на
релевантна за спора информация, като както правилно е посочил първоинстанционният
съдия, то липсва законова пречка полицейски служител, участвал във връзка с
упражняваната от него професия в разкриването на инкриминираното деяние да бъде
разпитан в качеството на свидетел. Данните, изнесени от този свидетел са обективни и
безпристрастни, обект на това, което същият непосредствено е възприел.
Правилно ПРС е дал вяра и на показанията на св. С. Д. свидетелстваща, че С.И.
е довел Г. Ц. и К. К. до бараката, където са били намерени части от счупените пултове,
след което лично ги е завел в гората, където е посочил мястото, където са били скрити
част от инкриминираните вещи. Нейните показания са подробни, логични и
кореспондират напълно с тези на св. К. П., която при проведения й разпит в хода на
съдебното следствие разказва последователно за обстоятелствата, при които
подсъдимия е указал местонахождението на част от инкриминираните вещи.
Неоснователно защитата атакува и позоваването от страна на ПРС на
депозираните показания на св. А. Н. Л. в хода на съдебното следствие, както и
прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1,т.2 от НПК негови такива, дадени пред
орган на досъдебното производство установяващи поредността на извършване на двете
престъпни деяния, начина на проникване в базата, техническото средство, а именно
нож, с което са били срязани инкриминираните вещи, представляващи част от
оборудването на бетоновоза, както и лицата, които са участвали в тяхното отнемане.
Съдът, като първо инстанция е приел тези показания за достоверни, подробни,
последователни и кореспондиращи с кредитираните на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК показания от досъдебното производство на св. Л. П. А. досежно
авторството на инкриминираното деяние, мястото, начина и мотивите за неговото
извършване. Настоящата инстанция намира, така изложените съждения на ПРС за
обосновани и правилни. Нещо повече, относно поддържаното и пред въззива
възражение по тези показания и в частност кредитираните на същите, то това
възражение е било поддържано и пред първата инстанция и съдът много
обстоятелствено е отговорил на същото, като го е отхвърлил, посочвайки, че относно
годността на малолетните А. Н. Л., Л. А. и М. Д. да дават годни свидетелски показания
предвид приложените справки-характеристики от инспектор ДПС (л. 96, 99-100 от ДП)
за тези лица, съдът е посочил, че законодателят е предвидил специална правна рамка
за непълнолетните и малолетни лица с оглед на специфичната им психофизична
зрялост както в НК така и в НПК. В тази насока в чл. 140, ал. 1 НПК е регламентирано,
че малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато
е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. Видно приложените
8
протоколи за разпит по ДП № 91/2020г. по описа на ** РУ- П., както и от съдебните
протоколи тези нормативни изисквания са изпълнени, което по –горе посочи и
настоящата инстанция, отхвърляйки това възражение на защитата.
По делото пред ПРС са приобщени и достатъчен набор от писмени
доказателства, относими към главния предмет на доказване по делото, като и ПОС
намира, че от приетите писмени доказателства в това число и тези, приети в с.з. на
07.07.2021 г., съдържащи се в досъдебно производство № 91/2020 г. по описа на ** РУ
при ОД на МВР-П., в това число справка за съдимост, справка-характеристика на С. К.
И., свидетелство за регистрация на МПС, справка от търговския регистър, покупко-
изплащателна сметка, и от заключенията на приетите съдебно- психиатричната и
съдебно- оценителната експертизи, съдът намира, че се потвърждава изцяло
събитийната верига на развилите се действия, възприети като фактическа обстановка
по делото и съпричастността на подсъдимия към престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение. Установена безспорно е и стойността на вещите, тъй от
оценъчната експертиза, извършена от вещото лице Е. З., който лично е извършил оглед
на бетоновоза, който е бил технически изправен и в движение преди престъпното
посегателство. При оценка на вещите е съобразил годината на производство на
автомобила, възприел е лично както неговото физическо състояние, така и на частите,
които св. Г. Ц. е получил от подсъдимия, след което е обосновал заключението си, че
тяхната обща стойност възлиза на 2840,35 лв, като и настоящият съдебен състав
кредитира заключението на експертизата по делото.
На следващо място, идва да се посочи, че настоящият състав на съда, също
намира, че неоснователно се явява възражението на защитата, досежно часа на
разписката, за предадените в пункта материали от подсъдимия, застъпено във
възивната жалба. Съдът намира, че по несъмнен начин и това обстоятелство е било
изяснено от първата инстанция, поради което и не споделя оплакването от защитата на
подсъдимия, че посочването в обвинителния акт при описание на деянието на *** г.,
че същото е извършено в следобедните часове, съпоставено с часа, който е отбелязан в
издадената на *** г. в 11:47 часа покупко-изплащателна сметка на подсъдимия за
предадения от него метален отпадък в пункта за изкупуване на черни и цветни метали,
да поставяло под съмнение датата на извършване на инкриминираното посегателство.
Очертаните рамки в акта на прокурора са ясни, датата на първото деяние е категорично
посочена, поради което и не е допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, засягащо правото на защита на подсъдимия, който е бил във възможност
активно да се защитава по обвинението, че първото деяние е осъществено на *** г. В
този смисъл намира за голословна и лансираната теза и пред първата и пред
настоящата инстанция, че мястото на извършване на деянието не е установено, тъй
като няма спор, че специалният автомобил е бил паркиран в оградената база на
ощетеното юридическо лице, намираща се в ***. В този смисъл са показанията на
свидетелите М. Д., К. К., Г. Ц., Е. Ц., А. Н. Л., К. П. и Л. А. (по отношение на
последните четирима за това обстоятелство са кредитирани показанията им от дос. п-
во в хипотезата на чл. 281, ал.4 от НПК).
Фактическа обстановка, приета от първата инстанция и споделена и от
настоящата такава, съдът намира за установена по несъмнен начин от целия солиден
по обем, събран доказателствен материал по делото, в това число гласен и писмен
такъв, както и прочетените показания по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК.
При така изложената фактология, съотнесена към правните изводи на ПРС,
9
правилни и обосновани, според настоящият съд, се установява, че подсъдимият е
реализирал от обективна и субективна страна, престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение, като правилно е определил ПРС и правната квалификация на
същото, като такова по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, от НК.
От обективна страна на първо място следва да се посочи, че подсъдимият е
извършил престъпление против собствеността, като мястото на този тип деяния е в
Раздел I на Гл. V от особената част на НК, като непосредствения обект на защита, са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността на
гражданите. Подсъдимият, посредством отнемането на инкриминираните вещи е
засегнал именно това право на ощетеното ЮЛ, като е проникнал в посочения имот,
находящ се в *** и в описания специален автомобил-бетоновоз без знанието и
съгласието на владелеца; реализирал е престъплението чрез действия - прекъсване на
фактическата власт върху посочените по- горе движими вещи, собственост на Р. Г. Ц.
и установяване на своя трайна такава с цел своенето им, като за целта е проникнал на
територията на базата чрез разкъсване на оградата от метална мрежа, реализирайки
квалифициращия елемент на чл. 195, ал.1, т.3 от НК. И. е прекъснал досегашното
владение върху движимите вещи предмет на престъплението чрез срязване на
кабелите на пулта за управление, захранващите и сигналните кабели, както и самия
пулт и на другите вещи чрез техническо средство- нож, което е обосновало
квалифициращия признак на извършеното деяние като такова по чл. 195, ал. 1, т.4 НК,
тъй като същото е било използвано при отнемането на вещите. На следващо място
вторият акт на отнемането, предполага установяване на фактическа власт върху
вещите от страна на дееца. Деецът е установил такава фактическа власт, като се е
разпоредил с част от вещите, годни за издаване в пункт за вторични суровини, като е
реализирал печалба от кражбата. На следващо място, престъпната деятелност е
реализирана под формата на усложнена престъпна дейност- продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, тъй като с две отделни деяния - на ***г.
и на ***г., които осъществяват поотделно различни състави (два квалифициращи
състава) на едно и също престъпление (кражба), извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е реализирал хипотезата на чл. 26 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от лице, при форма на вината -
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които са
чужда собственост и е целял пряко настъпването на престъпния резултат. Налице е и
допълнителния субективен признак- подсъдимият И. е целял противозаконно да ги
присвои, за да може да получи имотна облага след разпореждането със същите.
Престъплението е осъществено и при още едно обстоятелство характеризиращо
субекта- деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от
НК, тъй като към този момент деецът е бил осъждан за престъпление от същия вид -
Присъда № 118/25.02.2019г. по нохд № 83/2019г. по описа на Районен съд - Перник,
влязла в сила на 13.03.2019г., като не е бил и изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал.1
от НК от изтърпяване на наложеното наказание „Пробация”. Правилно и обосновано и
ПРС е посочил, че не се касае за маловажен случай, като този извод се споделя и от
настоящия състав и ПОС не намира за нужно да преповтаря мотивите на ПРС в този
10
смисъл, като напълно ги споделя. Следва само отново да се подчертае, че стойността
на отнетите вещи не е в такъв нисък размер, който да обоснове приложение на
преценка за маловажност и че това е поредното деяние на подсъдимия, насочено към
накърняване собствеността върху чужди движими вещи на гражданите, видно от
справката му за съдимост.
При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия и
размера на наказанието, което следва да се наложи, настоящият състав на съда, намира,
че депозираната въззивна жалба е неоснователна, като ПОС счита, че следва да изложи
следното:
ПРС правилно е определил наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
при условията, визирани в чл. 54 от НК предпоставки при съпоставяне на степента на
обществената опасност на деянието и на дееца и при отчитане на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, е определил наказателната отговорност.
При определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция по отношение на подсъдимия И..
Съдът при индивидуализацията на наказанието наложено на подсъдимия е отчел,
че се касае за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28,
ал.1, вр. чл. 26, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК- тежко умишлено престъпление.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК съдът е отчел, като смекчаващи
отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия към момента на
извършване на деянието, непълнолетен към процесния момент /но пълнолетен към
провеждане на въззивното производство по делото/, и като отегчаващи вината
обстоятелства, ПРС е посочил правилно-високата стойност на предмета на деянието -
2840,35 лева, предвид съпоставянето й с минималната работна заплата за м.***г. -
610,00 лв, липсата на изразено от И. съжаление за извършеното, недобрите
характеристични данни на подсъдимия /съдимостта му/, предвид посочените по-горе в
мотивите осъждания в пункт 3 и пункт 4, които са постановени след извършване на
процесното деяние, както и краткия интервал от време от влизане в сила на 13.03.2019
г.на присъдата, за която е предявено обвинение за квалифициращия признак по чл.
195, ал.1, т.7 от НК, до извършване на настоящата престъпна деятелност - по- малко от
една година, и вземайки предвид посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства ПРСе наложил на подсъдимия С. К. И. наказания при превес на
последните- или наказание лишаване от свобода за срок от две години.
По отношение на наложеното наказание, съдът правилно е отчел, че за
подсъдимия е приложим институтът на условното осъждане по реда на чл. 66, ал.1 НК,
като за предходните си деяния, видно от справката за съдимост, лицето е било
осъждано на пробации при различни пробационни мерки. ПРС е посочил, че тъй като
същото е лишаване от свобода в размер до три години, лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че за постигане целите
на наказанието визирани в чл. 36, ал.1 от НК и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително С. К. И. да изтърпи наказанието ефективно.
Правилно и обосновано първата инстанция е посочила, че на основание чл. 66,
ал.1 от НК във вр. с чл. 69, ал. 1 НК, съдът следва да отложи изпълнението на
11
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. При определяне на този срок съдебният състав е взел предвид
високата обществена опасност на самия подсъдим, предвид посочените по- в мотивите
на съда недобри характеристични данни за него, както и обстоятелството, че
инкриминираното деяние не е изолиран случай, предвид последващите две осъждания
на дееца. ПОС намира, че следва да добави само, че видно от справката за съдимост на
лицето /4 на брой осъждания/, то всички са за престъпления против собствеността,
което сочи, че макар и на една крехка възраст на прехода от непълнолетие към
пълнолетие /като предходните деяния същият е извършил като непълнолетен/, то се
налага изводът, че подсъдимият вече е изградил трайна престъпна наклонност да
посяга над правата на гражданите, свързани с нормалното им упражняване на правото
на собственост и да реализира доходи за себе си от такива неправомерни посегателства,
което правилно обосновава една по-засилена наказателна репресия към подсъдимия, за
да се превъзпита същият и върне в руслото на уважаване на правата на хората и
реализиране на доходи по законен ред. Затова и посочените и приети смекчаващи
обстоятелства правилно ПРС е посочил, че не са изключителни или да имат характер
на многобройни такива, за да обосноват приложение на чл.55 НК, и е определил
наказанието при приложение на разпоредбата на чл. 54 НК.
Съдът, в настоящия му състав намира, че следва да добави, че всички наложени
до момента наказания –пробации, спрямо подсъдимия, очевидно не са изиграли своя
превъзпитателен и възпиращ ефект, и И. е продължил да извършва престъпни
посегателства от същия вид и порядък, за каквито са и предходните му осъждания,
което обосновава налагане на наказание ЛОС при правилно отмерения размер на
същото от ПРС и отлагането му за 3 години изпитателен срок, през който под угрозата
да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, ПОС намира, че подсъдимият
разполага с възможност да се върне в нормалния правов ред, като спрямо него така
наложеното наказание изиграе своята превантивна и превъзпитателна функция и има
необходимия поправителен и превъзпитателно-възпиращ ефект.
Предвид изложеното за настоящия състав на ПОС, се налага изводът, че
обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на
процесуалните правила и наложеното наказание на подсъдимия е справедливо, поради
което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.
Настоящата въззивна инстанция намери, че наложеното наказание е съответно на
извършеното престъпление, издържа критерия по чл. 35, ал. 3 от НК, поради което
същото се явява справедливо. Ето защо депозираната въззивна жалба по отношение на
размера на наказанието е неоснователна.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК законосъобразно съдът е
осъдил подсъдимия да заплати разноските, направени в хода на досъдебното
производство -да заплати по сметка на ОД на МВР-П. сумата от 356,85лв. /триста
петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски
в хода на досъдебното производство, както и сумата от 100,00 лв. /сто лева/ в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Перник, представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
При цялостната служебна въззивна проверка на присъдата съдът не намери
основания за нейното отменяване или изменяване.
12
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК,,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъда № 260043 от 07.07.2021 г. постановена по
н.о.х.д. № 549/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13