Р Е Ш Е Н И Е

  

№   ............

 

      30.06.2020 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 835 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от Ц.Г.Н. ***, ЕГН ********** против НП № 19-0938-003213/17.06.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за нарушения, както следва:

- на чл.104А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева;

- на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично. Излага подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като ангажира писмени доказателства и моли същото да бъде отменено. 

Ответникът по жалбата – *** Сектор към О.н.М. ***, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира становище по предмета на делото. 

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

           

На 11.06.2019г. в 14:30 часа длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция” към О.н.М. – К.К.А. и В.М.Т. –  констатирали, че жалбоподателят Ц.Г.Н., като водач управлява товарен автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ***, движейки се в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ до Централ Мол, с посока на движение към ул. „Димитър Константинов“. Свидетелите приели за установено, че ж-лят извършва следното: 1. Използва мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете; 2. Управлява горепосоченото МПС, без СУМПС и контролен талон към СУМПС, като същото е обявено за невалидно (откраднато или загубено) на 10.06.2019г. видно от направена справка с РСОД 44, проверка в АНД.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен – актосъставителят К.К.А. и свидетеля В.М.Т., като за установените в съставения АУАН нарушения св. А. вменил на Ц.Н. нарушения на чл.104а от ЗДвП и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя. Същият го подписал, без възражения.

Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят е административнонаказан за нарушения на чл.104а от ЗДвП и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на К.К.А. и В.М.Т. които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. В показанията си двамата свидетели си спомнят в детайли конкретната ситуация и извършените нарушения и ги описват подробно. Свидетелските показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно АУАН Серия „GA“ бл. № 250555 от 11.06.2019г. на лист 5; НП № 19-0938-003213/17.06.2019г. на *** Сектор към О.н.М. *** на лист 12; справка на КАТ-Плевен за нарушител/водач приложена от л.7-10 от делото и заповед на МВР на лист 13-14 от делото, всичките неоспорени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Показанията на свидетелите се ценят от съда напълно, както беше посочено и по-горе и защото същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не ги цени. Освен това показанията на свидетелите намират опора и в съставения от тях АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените по този закон актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от жалбоподателя не се ангажираха доказателства, от които би могло да се установи, че не е извършил вменените му административни нарушения.

 

Досежно нарушението по чл.104А от ЗДвП:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП за безспорно установена, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като на 11.06.2019г. в 14:30 часа, в гр. Плевен, на ул. „Иван Вазов“ до Централ Мол, с посока на движение към ул. „Димитър Константинов“ управлявал товарен автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ***, като по време на движение използвал мобилен телефон, без наличието на устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете /свободни ръце/. Фактическите констатации, отразени в акта, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства /АУАН/, прочетени и приети по надлежния ред, както и гласни такива /показанията на свидетелите А. и Т./. От показанията на последните се установява, че именно поради констатиране извършването на горепосоченото нарушение, спрели за проверка автомобила, управляван от Ц.Н.. Впрочем описаната по-горе фактическа обстановка в частта отнасяща се до това нарушение не се и оспорва от жалбоподателя.

С оглед горното, съдът намира, така описаното нарушение по чл. 104А от ЗДвП, съобразно кояторазпоредба: „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”,  за доказано, поради което законосъобразно на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП /наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му/ административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Субект на нарушението по чл.104А от ЗДвП е лице също с качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП. Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен телефон. Това действие на водача е наложило и спиране на автомобила от контролния орган. От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното средство и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Фактът на използване на мобилен телефон без съответното устройство от страна на жалбоподателя се доказа от показанията на свидетелите А. и Т.. Безспорно е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Т., че по време на управление на превозното средство жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му, което е било и повод да предприемат спиране на водача. Показанията на двамата свидетели се подкрепят от съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила при съобразяване на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е опровергана.

Предвиденото наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДП е глоба в размер на 50,00 лева. Наложеното наказание – глоба в размер на 50 лв. е абсолютна законоустановена санкция и не подлежи на преразглеждане от съда от гледна точка на намаляване размера.

Като взе предвид горното съдът намира, че НП в частта, в която ж-лят е санкциониран за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Досежно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:

С НП № 19-0938-003213/17.06.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, на жалбоподателя Ц.Г.Н. е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал МПС без да притежава валидно към датата на проверката СУМПС, тъй като същото е било обявено за невалидно порази това, че е загубено. Това се установява както от обясненията на ж-ля, така и от приложената по делото справка №39100-5339/25.06.2020г Видно от последната ж-лят се е явил във Второ РУ гр.Плевен на 06.06.2019г., като му е съставен АУАН, НП въз основа на който е издадено и връчено му лично на 21.04.2020г. Т.е. към датата на процесното административно нарушение ж-лят Н. не е бил административно наказан за извършено нарушение по ЗБДС. От друга страна, при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административно-наказващия орган е направил конкретно описание на констатираното административно нарушение пълно, точно и ясно. Посочени са обстоятелствата, при които е установено административното нарушение – извършена полицейска проверка, конкретизирано е административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като ж-лят е управлявал МПС след като е знаел, че същото е обявено за невалидно порази изгубването му, тъй като му е съставен АУАН още при заявяване на това обстоятелство във Второ РУ Плевен. В тези случаи по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай наложеното наказание глоба е в минималния размер от 100 лв. и е съобразено с целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, наказателното постановление в тази си част следва да се потвърди като законосъобразно.

 

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-003213/17.06.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя Ц.Г.Н. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-003213/17.06.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя Ц.Г.Н. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                   

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: