РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Велико Търново, 12.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №513 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСУЕСИФ/.
Образувано е по
жалба на ... И.Г., в
качеството й на кмет на Община Лясковец, срещу Решение
№04/07/2/0/00480/3/01/03/01 на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция. С жалбата се оспорва посоченото решение в частта, в която е отказано частично
изплащане на финансова помощ по сключен административен договор №BG06RDNP001-7.007-0071-C01 в размер на 4 674,65 лв., като
част от отказани за плащане разходи в общ размер на 4 680,56 лв. по подадена
заявка за окончателно плащане. Жалбоподателят твърди, че неправилно в оспорваното
решение е прието, че разходите следва да се редуцират пропорционално, като се
наложи на Община Лясковец определена с предходен акт финансова корекция,
представляваща 5% от разходите за възстановяване по договор за обществена поръчка
№ОП-2019-015/001 от 26.09.2019г., сключен между Община Лясковец и „Интер строй
груп“ ЕООД. Счита, че след като с влязлото в сила съдебното решение по АД №112/2021г.
на АС – В. Търново е отменено Решение №07-08000/2486/15.05.2020г. на изп.
директора на ДФ „Земеделие“ за определяне на финансова корекция, то такава не
следва да се налага посредством оспорваното решение. Допълнителни съображения
излага в представено по делото писмена защита. Моли съдът да отмени решението в
обжалваната му част. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по делото – изп. директор на ДФ
„Земеделие“, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като
недопустима поради просрочие и моли същата да се остави без разглеждане.
Алтернативно излага съображения за неоснователност на жалбата като моли съда да
я остави без уважение. Подробни съображения представя в писмено становище. Претендира за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С оспорваното Решение №04/07/2/0/00480/3/01/03/01 на
изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ на Община Лясковец, в качеството й
на бенефициер по административен договор №BG06RDNP001-7.007-0071-C01 е отказано частично изплащане на
финансова помощ в общ размер на 4 680,56 лв., от които сума в размер на 4
674,65 лв., представляващи пропорционална санкция от наложена финансова
корекция за нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки/ЗОП/ по договор с №ОП-2019-015/001 от 26.09.2019г. Това
решение е връчено на оспорващия по електронен път чрез Информационната система
за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България ИСУН
2020 на 07.06.2021г. което е видно от приложеното извлечение от системата ИСУН
2020 на стр. 63 от делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство,
е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 21.06.2021г., което е видно от известието
за доставка на стр. 65 от делото. Следователно жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа
страна не е спорно, че между Община Лясковец и Държавен фонд
„Земеделие" е сключен административен договор №BG06RDNP001-7.007- 0071-С01 за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. Договорът е сключен по процедура по подбор на проектни
предложения по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. Според предмета на
този договор фондът предоставя на общината като бенефициер безвъзмездна
финансова помощ по посочената подмярка от ПРСР 2014-2020 за изпълнение на
проект BG06RDNP001-7.007-0071 „Реконструкция на открита спортна площадка в
град Лясковец“. По този договор одобрената стойност на допустимите за
финансиране разходи за изпълнение на проекта е 97 790 лв. съобразно отделните
позиции по приложение 2.
С Решение №07-0800/2486 от 15.05.2020г. за частично съгласуване на проведена
обществена поръчка и налагане на финансова корекция изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е съгласувал частично проведената процедура на основание чл. 18,
ал. 1, т. 12 от ЗОП с избран изпълнител „Интер строй груп“ ЕООД като на
основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /редакция от
23.08.2019 г./ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП и
на основание т. 11, б. „а“ на Приложение
№ 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата в посочената редакция, е определил финансова
корекция в размер на 5% от разходите, които са поискани от бенефициента за
възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на
договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 93 761,76 лв.
без ДДС. Това решение е била оспорено от Община Лясковец пред АС – В. Търново,
като с Решение №123/28.04.2021г. по АД №112/2021г. по описа на АСВТ решението
за определяне на финансова корекция е било отменено. Съдебното решение, като
необжалвано в срок е влязло в законна сила.
От Община Лясковец е била подадена заявка за окончателно плащане №04/07/2/0/00480/3/01 от 12.03.2021г. за изплащане на сума в размер на
96 264,77 лв. По тази заявка е постановено Решение №04/07/2/0/00480/3/01/03/01
на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана сума за
плащане в размер на 91 584,21 лв./изплатена на 10.05.2021г./ и отказана за
плащане сума в общ размер на 4 680,56 лв.
Това решение се оспорва от Община Лясковец в частта, в която е отказано
изплащане на сума в
размер на 4 674,65 лв., представляващи пропорционална санкция от наложена
финансова корекция за нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП по
договор №ОП-2019-015/001 от 26.09.2019г. с възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на
конкретни правни основания за отказа за изплащане, както и с несъобразяване на
установените в административното производство факти, като отмяната на решението
за определяне на финансова корекция.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
В разпоредбата на чл.
9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. От своя страна
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС /§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП/. По
силата на чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.
20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.
1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено
да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките
на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за
националните доплащания.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В обжалваният
акт са посочени фактическите основания
за издаването му.
Верифицирането/или одобряването/ на
извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е предпоставено
от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно
регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие
на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на
финансова корекция. И отказаната верификация на разходи, и финансовата
корекция, са подлежащи на съдебно оспорване индивидуални административни
актове, чието издаване обаче се подчинява на различни материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Касае се за два отделни правни института,
прилагани на различно основание и в различни производства. Допустимостта на
разходите е свързана с тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се
основават на наличие на нередност, нито установяването им представлява елемент
от процедурата по определяне на финансова корекция.
Както се посочи, верификацията на
разходите се предхожда от проверка за тяхната допустимост и относимост към
проекта, за реализацията на които са извършени на базата на нормативно
разписани критерии, посочени в ЗУСЕСИФ и издадената въз онова на чл. 7, ал. 4,
т. 4 от него Наредба №Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите. В
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е посочено, че Управляващият орган
отговаря за верифициране на разходите, извършени от бенефициентите по
програмата, финансирана от фондовете по чл.
1, ал. 2, т. 1, в ал. 2 е визирано, че писмените доказателства, които
бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, се
определят с документите по чл.
26, ал. 1, докато в ал. 3 на чл. 60 се съдържат изисквания към начина на
доказване на разходите. От своя страна чл. 19, ал. 2 от Наредба №Н-3 повелява,
че разходите се верифицират въз основа на документите, представени от
бенефициента с всяко искане за плащане, чрез извършване на управленски
проверки, като в ал. 4 на чл. 19 са посочени вида и начина на извършване на
тези проверки. Целта на извършването на проверка е установяването на
допустимостта на извършените разходи, съобразно критериите, разписани в чл. 57
от ЗУСЕСИФ.
В конкретния случай
като основание от фактическа страна за постановения отказ за изплащане на
разходи е посочено наличие на акт за определяне на финансова корекция на
бенефициера по договора.
В
съответствие с чл.
75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта,
в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за
определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане,
финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на
бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за трансгранично сътрудничество
по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на
срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо
плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е
неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения
по чл.
61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл.
7, ал. 4, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Административният акт за определяне на финансова
корекция, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.
73, ал. 4 във вр. с чл.
27, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Нещо повече, разпоредбата на чл.
64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание разход, за който
възникне съмнение, че е засегнат от нередност, да не бъде верифициран, въпреки,
че отговаря на изискванията за допустимост.
При
заявено от бенефициера искане за верификация, когато паралелно с него е
образувано/но неприключило/ производство по администриране на нередност, по
арг. от чл.
64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, административният орган разполага с възможността да
постанови отказ от верифициране на съответния разход. Вторият момент, в който
би могла да се открои взаимовръзка между двете производства, е предвидената в чл.
75, ал. 1, предложение второ ЗУСЕСИФ възможност за УО да извърши
определената с отделен акт финансовата корекция, като я приспадне от заявените
за верифициране средства. Следователно размерът на финансовата корекция,
определена в тежест на бенефициера, би могъл да предопределя произнасянето на
органа в производство по верификация, и при висящност на производството по
администриране на нередността, и в хипотеза на приключило такова. Това
произнасяне обаче следва да държи сметка за отмяна на акта за определяне на
финансовата корекция, тъй като последващ отказ от плащане/верификация на
разходи, представлява акт/действие по самото налагане на вече определената
финансова корекция.
Следва
да се посочи, че в конкретния случай актът за налагане на финансовата корекция
е бил отменен по съдебен ред, като съдебното решение за отмяната му е влязло в
сила на 13.05.2021г./вж. приложеното АД №112/2021г. на АСВТ/. Оспорваното Решение №04/07/2/0/00480/3/01/03/01
на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изведено с изх. №01-800/1331 от
25.05.2021г., т.е. към момента на постановяването му правният резултат от
оспорването на акта за налагане на финансовата корекция и влизането в сила на
съдебното решение/като последица от необжалването му именно от изп. директор на
ДФЗ/ са били известни на администрацията на ответника. Съгласно разпоредбата на
чл.
142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към датата на издаване на акта, а към този момент правните
последици на акта за определяне на финансова корекция са били отпаднали.
Отделно
следва да се посочи, че за бенефициера в конкретния случай не съществува друга
възможност да претендира за плащане на отказаните разходи, тъй като
произнасянето на ответника е по заявката за окончателното плащане по договора и
не е налице възможност за включване на разходите в последващо искане за плащане.
Ето защо оспорваният акт е незаконосъобразен,
като постановен при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводственита правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което е
достатъчно основание за неговата отмяна.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
изп. директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по заявените и отказани за
плащане разходи по подаденото искане за окончателно плащане на отчетените с
финалния отчет на бенефициера разходи.
При разглеждане на искането следва да се
прецени допустимостта на разходите на базата на посочените нормативни критерии,
а преценката за това на управляващия орган следва да се мотивира изрично. Следва да се отчете като факт отмяната на
акта за определяне на финансова корекция и при липса на други основания – други
атове за определяне на финансови корекции или други нередовности по чл. 57 и
наличието на условията по чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ следва да се постанови
акт за верификация и изплащане на претендираната сума.
При този изход на делото основателно са явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива в
размер на 587,40 лв., представляващи внесена държавна такса в размер на 37,40 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №04/07/2/0/00480/3/01/03/01
на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ВРЪЩА делото
като преписка на изп. директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подадената
от бенефициера заявка за окончателно плащане при съобразяване с указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на Община Лясковец разноски по делото в размер на 587,40 лв./петстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: