РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20254110102126 по описа за 2025 година
Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.
439,ал.1 от ГПК ,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците М. А. И., А. Ш. Ш. и А. Ш. Ш., представлявани от адв.К. от
ВТАК предявяват иск за признаване на установено по отношение на
ответника, че не дължат сумата от 18188,97 лева главница; законна лихва-
24621,72 лева ; 2151,56 лева- неолихвяеми вземания; 1190,82 лева разноски,
цедирани на ответника от „ОББ“ АД по изпълнителен лист от 26.07.2012 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
1149/2012 г. на РС Търговище за задължения на техния наследодател Ш. Ш.
А., произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит от
8.07.2008 г., поради погасяването им по давност. Молят съда да постанови
решение, с което да приеме за установено недължимост на описаните суми. В
съдебно заседание се представляват от пълномощника си адв.К., която
поддържа исковата претенция.
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД,гр.София, чрез пълномощника си юк
М. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява
недопустимост и неоснователност на иска. Излага, че давността не е изтекла,
като развива съображения, основани на тълкувателните решения на ВКС.
1
Посочва извършените изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира
разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа отговора.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д.№ 1149/2012 г. на РС Търговище е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 26.07.2012 г. в полза на „ ОББ“ АД,
гр.София против Ш. Ш. А. за сумите от 18188,87 лева главница, ведно със
законна лихва от 25.07.2012 г. до окончателното изплащане; договорна лихва
от 830,03 лева за периода 15.07.2011 г.- 24.07.2012 г.; наказателна лихва за
просрочени главници в размер на 1321,53 лева за периода 15.07.2011 г.-
24.07.2012 г. – дължими суми по договор за потребителски кредит без
обезпечение от 8.07.2008 г., както и за сумата от 406,81 лева разноски по
делото и 784,01 лева адвокатско възнаграждение. След подадена молба на
9.08.2012 г. е образувано изп.дело № 679/2012 г. по описа на ЧСИ А.З. рег.№
*** в КЧСИ с район на действие ОС- Търговище. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение до длъжника на 9.08.2012 г. След извършени справки
за имущество на 25.09.2012 г. е наложен запор върху МПС, собственост на
длъжника. На 22.11.2012 г. е подадена молба от взискателя за изпращане на
нова ПДИ и такава е изпратена. На 26.04.2016 г. е поискано налагане на
възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника, както и
справка за налични банкови сметки и налагането на запор върху тях. На
1.06.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника. На 8.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор
по сметите на длъжника в „ОББ“ АД. На 24.04.2018 г. ответникът „Еос
Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело, след
като е подал молба и е представил документите, които го легитимират като
нов собственик на вземането. На същата дата ЧСИ е поискал справка от БНБ
за притежавани от длъжника Ш. Ш. А. банкови сметки. С молба от 3.07.2018 г.
взискателят е изпратил на ЧСИ копие от уведомление за цесия връчени на
задължените лица и /или доказателства за връчването на тези уведомления.
Приложено е уведомление до Ш. Ш. А. изх.№ МА00052388/21.06.2018 г. за
2
извършено прехвърляне на вземания и товарителница от „МиБМ Експрес“
ООД от 1.03.2018 г. за изпращане от „Еос Матрикс“ ЕООД на уведомление за
цесия до получателя Ш. Ш. А., която е върната на 9.03.2018 г. с отбелязване на
причината за недоставяне: „починал“. На 13.09.2019 г. взискателят е поискал
ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433,ал.1,т.2,вр.с т.8
ГПК и да върне оригинала на изпълнителния лист. С постановление от
18.09.2019 г. изп.д.№ 679/2012 г. е прекратено. На 16.09.2019 г. взискателят е
поискал да се образува ново изпълнително дело срещу Ш. Ш. А. да се изпрати
ПДИ до всички задължени лица, да се извършат справки и да се насрочи опис
на движими вещи на задължените лица. На същата дата е образувано изп.д.№
1312/2019 г. на ЧСИ А.З. и на 18.09.20219 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до Ш. Ш. А.; поискана е справка от БНБ за сметки на Ш. Ш. А..
На 27.09.2019 г. в известието за доставяне е отбелязано, че лицето е
починало. С молба от 10.09.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор
върху сметките на Ш. Ш. А.. С резюлюция от същата дата ЧСИ е поискал
удостоверение за наследници на длъжника. На същата дата е изпратен имейл
до взискателя, че във връзка с постъпила молба за конституиране на
наследниците на длъжника е необходимо внасянето на такси в указания
размер. На 10.07.2023 г. ЧСИ е издал сметка за такси в размер на 32,60 лева. С
имейл от 17.07.2023 г. взискателят е уведомен, че няма конституирани
наследници. На 7.11.2023 г. таксата е внесена, видно от приложения документ.
С молба от 3.04.2024 г. взискателят е поискал справки и налагането на запори
за длъжника М. И.-А., като на молбата е поставена резюлюция „Да“ от ЧСИ от
9.04.2024 г. С молба от 5.07.2024 г. взискателят е поискал да се изиска
удостоверение за наследници на починалия длъжник и да конституира
наследниците като длъжници по делото. ЧСИ е поискал удостоверение за
наследници на 9.07.2024 г. , получил го е на 11.07.2024 г. и е изпратил писмо
до взискателя за внасяне на такси. На 16.07.2024 г. е изпратена ПДИ до М. И..
С молба от 15.08.2025 г. взискателят е поискал да се изпрати ПДИ до М. И..
С молба от 6.03.2025 г. е поискал да се извършат справки за М. И., А. Ш., А.
Ш. за сметки и при наличие на такива да се наложат запори. / за последните
двама не е пращана ПДИ/. На 10.03.2025 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на М. А. И. и запор върху сметки в „ПИБ“ АД. На 5.05.2025
г. е поискано налагане на запори върху тр.възнаграждение и сметки в „ПИБ“
АД на М. И..
3
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на
факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона
давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.
439 ГПК условия. Ищците са наследници на починалия длъжник Ш. Ш. А. и
макар да липсва нарочно постановление на ЧСИ за конституирането им като
длъжници в изпълнителното производство – както по изп.д. № 679/2012 г.,
така и по изп.д. № 1312/2019 г., те имат правен интерес да се приеме със сила
на пресъдено нещо погасяване на вземането по изпълнителното дело по
давност, доколкото спрямо тях е поискано извършването на изпълнителни
действия. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на
заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата
петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай следва
да се съобразят задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по
т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително дело №679 на ЧСИ
А.З. е образувано през 2012 година. Според ППВС № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
4
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
Последното ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава
задължителното разрешение, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящото производство се установи, че изпълнително дело № 679 е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2012
година. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за вземания по
изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС
и такава съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС би започнала да тече от 26.06.2015 г. , ако не е настъпил
юридически факт с правно значение на 11.01.2013 г., именно смъртта на
длъжника по изп.д.№ 679/2012 г. Ш. Ш. А. При настъпила смърт на длъжника
изпълнителното производство спира на основание чл. 432,ал.1,т.3, вр. с чл.
229,ал.1, т. 2 от ГПК, като в случая не е налице предвиденото в разпоредбата
изключение / продан на недвижим имот, за която вече е направено обявление/.
Спирането настъпва ex lege, без да е необходимо нарочно постановление на
съдебния изпълнител, което само би констатирало този факт, макар, че такова
в изпълнителното дело и без друго не е направено. Естествена последица от
настъпилата смърт на длъжника е невалидността на извършените
изпълнителни действия срещу него , тоест, както наложената възбрана от
1.06.2016 г. , така и наложения запор върху сметки на длъжника от 8.11.2017
г. не могат да прекъснат давостта. В приложените изпълнителни дела, както в
изп.д.№ 679/2012 г., прекратено по молба на взискателя на 18.09.2019 г., така и
в образуваното изп.д.№ 1312/2019 г. не се установи и нарочно постановление
от ЧСИ досежно конституирането на наследниците на починалото лице като
длъжници по делото, въпреки, че конституираният на 24.04.2018 г. като
взискател „Еос Матрикс“ ЕООД е знаел за настъпилата смърт на длъжника
още от 9.03.2018 г. Съдът стига до този извод въз основа на приложената
5
документация към молбата за конституиране, отправена до ЧСИ- видно от
изпратеното уведомление за извършена цесия до длъжника Ш. Ш. А.,
обратната разписка е върната от куриера на 9.03.2018 г. с отбелязване „
починал“. Тази обратна разписка не е направила нужното впечатление, нито
на цесионера / новият взискател/, нито на частния съдебен изпълнител, дори
след образуването на новото изп.дело № 1312/2019 г. на 16.09.2019 г., нито
пък след връщането на изпратената покана за доброволно изпълнение до
починалото лице, върната на 27.09.2019 г. с отбелязване на известието, че
лицето е починало. Едва на 5.07.2024 г. взискателят е поискал да се изиска
удостоверение за наследници на починалия длъжник и да конституира
наследниците като длъжници по делото и ако се приеме, че това е сторено от
ЧСИ на 16.07.2024 г. – с изпращане на ПДИ до ищцата М. И., то към този
момент вземането , предмет на принудителното изпълнение се явява погасено
по давност. Съдът приема, че в конкретния случай дори при спряло
изпълнително производство, бездействието на взискателя за извършването на
действия по конституирането на наследниците на починалия длъжник не
може да продължава неограничено във времето. От 9.03.20218 г. цесионерът
„Еос Матрикс“ ЕООД е знаел за настъпилата смърт на длъжника, но не е
предприел необходимите действия, поради което съдът приема именно тази
дата- 9.03.2018 г. за начален момент, от който започва да тече погасителната
давност на вземането срещу наследниците на починалото лице. От 9.03.2018
г. до 10.03.2025 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение и
сметки на М. И. / спрямо другите двама наследници , които са непълнолетни
и за които важат правилата на чл. 61,ал.2 от ЗН няма изършени каквито и да е
действия от ЧСИ/ няма данни за извършвани изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността, поради което съдът приема, че общата петгодишна
погасителна давност за вземането е изтекла на 17.05.2023 г., като се вземе
предвид , че за периода 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г. давност не е текла съгласно
чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.). Изложеното води до
извода, че исковете са основателни и доказани и следва да се уважат. Следва
да се приеме за установено спрямо „Еос Матрикс“ ЕООД, че ищците в
качеството на наследници на починалия Ш. Ш. А. не дължат сумата от
18188,97 лева главница; законна лихва- 24621,72 лева за периода 25.07.2012 г.-
6
24.03.2025 г.; 2151,56 лева- неолихвяеми вземания; 1190,82 лева разноски ,
цедирани на ответника от „ОББ“ АД по изпълнителен лист от 26.07.2012 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
1149/2012 г. на РС Търговище за задължения на техния наследодател Ш. Ш.
А., произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит от
8.07.2008 г., поради погасяването им по давност.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ответника
следва да заплати на ищците направените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 2005,53 лева, платена такса в размер на 48 лева за
преписи от изпълнителните дела и за адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лева. Направеното възражение за прекомерност съдът намира за
неоснователно, имайки предвид фактическата и правна сложност на делото,
осъществената правна помощ на трима ищци, извършените от адвоката
правни действия, както и съобразявайки обстоятелството, че
възнаграждението дори е под минимума, предвиден в чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004 г. за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 439, вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. А. И. с ЕГН ********** , А. Ш. Ш. с ЕГН
********** , малолетен, действащ чрез майка си и законен представител М. А.
И. и А. Ш. Ш. с ЕГН ********** , действащ със съгласието на майка си и
законен представител М. А. И. , тримата с адрес гр.***, ул.“ ***“ № **,вх.*,
ет.*,ап.* НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“ , ул.“Бизнес Парк
София“ № 1, сграда 15,вх.“А“ ,ет.4 ул.“Московска“ № 19 сумата от 18188,97 /
осемнадесет хиляди сто осемдесет и осем лева и 97 ст./ главница; сумата от
24621,72 /двадесет и четири хиляди шестстотин двадесет и един лева и 72 ст./
законна лихва за периода 25.07.2012 г.- 24.03.2025 г. ; сумата от 2151,56 /две
хиляди сто петдесет и един лева и 56 ст./ лева- неолихвяеми вземания; сумата
от 1190,82 / хиляда сто и деветдесет лева и 82 ст./ разноски, цедирани на
ответника от „ОББ“ АД по изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден въз
7
основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1149/2012 г. на
РС- Търговище за задължения на техния наследодател Ш. Ш. А., произтичащи
от договор за предоставяне на потребителски кредит от 8.07.2008 г., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“ , ул.“Бизнес Парк София“ №
1, сграда 15,вх.“А“ ,ет.4 ул.“Московска“ № 19 да заплати на М. А. И. с ЕГН
**********, А. Ш. Ш. с ЕГН ********** , малолетен, действащ чрез майка си
и законен представител М. А. И. и А. Ш. Ш. с ЕГН ********** , действащ със
съгласието на майка си и законен представител М. А. И., тримата с адрес
гр.***, ул.“***“ № **,вх.*, ет.*,ап.* сумата от общо 5053,53 / пет хиляди
петдесет и три лева и 53 ст./ разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ВТОС, чрез ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8