Решение по дело №270/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 202
Дата: 21 април 2023 г. (в сила от 15 май 2023 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20235510100270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. К., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100270 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от адв. П. П., АК-С.З.,
като пълномощник на Х. П. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К.,
жк. "*****" № ********* в качеството й на майка и законен представител на
А. С. Т. ЕГН: ********** против С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. К., жк. „*****“ ********** с правно основание: 127а от СК; чл. 59,
ал. 9 от СК; чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че тя и ответникът С.
А. Т. са родители на малолетното дете А. С. Т., родено на *******. С Решение
от ****** г., постановено по гр.д. № ****/2020г. по описа на РС-К.,
упражняването на родителските права по отношение на детето А. С. Т., ЕГН
**********, били предоставени на нея, а бащата С. А. Т., бил осъден да
заплаща на дъщеря си А. Т., чрез нейната майка и законна представителка,
ежемесечна издръжка в размер на 1/4 /една четвърт/ от минималната за
страната работна заплата, считано от *********. Бил определен режим на
лични контакти на между бащата и детето. Относно иска с правно основание
чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК сочи, че от постановяването на решението до
настоящия момент изтекли близо две години, променили се икономическите
условия и стандарта на живот в страната, увеличили се цените на
хранителните продукти, дрехи и обувки, режийни разходи, увеличили се и
разходите за учебници и помагала за детето. Към настоящия момент А. била
ученичка в трети клас в Основно училище „********“. Разходите за обучение
на детето били големи – за закупуване на учебници по специализирани
предмети, тетрадки, помагала, разходи за храна в училище - 4 лева на ден.
Месечната такса за тренировки по лека атлетика в „************“ била 45
лева. За допълнителни часове по английски език майката заплащала такса в
размер на 510 лева за целия курс на обучението и 70 лева за учебници. Сочи,
че след раздялата между родителите до настоящия момент, Х. заедно с детето
1
си - А. живеели в жилище, собственост на трето лице, за което заплащала
множество режийни разходи - за ел.енергия, ВиК услуги, интернет и т.н.
Наложило се на детето да бъде осигурен мобилен телефон, което било
свързано с ежемесечни разходи за потребителски такси и закупуване на
мобилни апарати на значителна стойност. Счита, че за отглеждането и
възпитанието на А., били необходими минимум 520 лв. месечно. Твърди, че
от момента на раздялата между родителите, ищцата поемала изцяло грижите
и издръжката на детето си А., като бащата не оказвал никаква помощ при
отглеждането му. Сочи, че доходите на Х. К. били единствено от средствата,
които тя получавала като трудово възнаграждение от „********“ ЕООД -
около 780.00 лева месечно. Ответникът нямал други низходящи, за които да
се грижи и можел да плаща издръжка в размер на 260.00 лв. ежемесечно, без
каквито и да било затруднения. Счита, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК. Относно искове с правно
основание чл. 127а от СК сочи, че във връзка с появилата се възможност за
участие в международни състезания по лека атлетика извън пределите на
страната и по повод организирано пътуване с цел почивка и екскурзия до Р.
Гърция в началото на м.юни и на м.септември 2022г. ищцата направила опит
да се свърже с ответника с искане да подпише декларация за пътуване на
детето и издаване на задграничен паспорт на същото, но той отказал. При
поредния опит за комуникация с ответника на ******., Х. отново чрез
мобилния си телефон посредством вайбър съобщение, поискала от С. да
уредят доброволно отношенията си и да се споразумеят за по-висока
издръжка, която последният да заплаща за детето им, както и да се сдобие със
задграничен паспорт за А., респ. декларация-съгласие от С. за напускане на
пределите на страната. В отговор на 20.12.2022г ответникът, също чрез
вайбър съобщение, заявил „ще вземам А. по съдебно решение...“, след което
профилът във вайбър на ищцата бил блокиран от страна на Т.. На **********
Х. отново направила опит да постигне извънсъдебно споразумение с
ответника, като от мобилния телефон на Григор Колев изпратила идентично
съобщение, но отговорът от страна на ответника бил отново отрицателен.
Сочи, че ищцата, подпомагана от своя приятел и родителите си, имала
възможност и желание да осигури на малолетното си дете екскурзии и
почивки в чужбина, участия в международни състезания и лагери за обмяна
на опит. Майката имала възможност и желание да осигури пътувания на
малолетното си дете до различни дестинации с цел почивка, екскурзии и
гостувания на приятели и роднини до страни от ЕС, Обединеното Кралство,
Република Турция, Република Македония и Република Сърбия. Нежеланието
на ответника - баща на детето, да даде своето съгласие, правило невъзможно
всичко това. Относно иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК сочи, че
определеният режим на лични отношения между ответника и детето и в
частност срещите всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00ч в сряда
до 10:00ч в четвъртък с приспиване, препятствали воденето на детето от
неговата майка на почивки за повече от седем дни, което от своя страна се
отразявало негативно в психологически план на самото дете. В настоящия
случай, счита, че обстоятелствата налагали частично изменение и допълнение
на определения с Решение от ****** г., постановено по гр.д. № ****/2020г.
по описа на PC-К. режим на лични контакти между ответника и малолетното
му дете, като в интерес на детето било майката Х. П. К. да има право два пъти
в годината да води малолетното си дете А. Т. на почивки или екскурзии в Р
България или в чужбина за период до 10 дни, които ако съвпадат с режима на
2
лични контакти на бащата С. Т. с детето, то тези срещи да не се състоят за
посочените периоди. Уведомлението до бащата щяло да бъде изпратено поне
7 дни преди датата на заминаване по мобилния телефон или посредством
текстово или вайбър съобщение, като бащата да бъде компенсиран за
евентуално несъстоялата се среща с детето като има право да го вземе при
себе си пред следващите събота и неделя от месеца, през който няма
предвиден режим на срещи между тях. Моли съда да постанови решение, с
което да измени размера на издръжката определена с Решение от ******г.,
постановено по гр.д. № ****/2020г. по описа на РС- К., като осъди С. А. Т. с
ЕГН **********, да заплаща на детето си А. С. Т. ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законна прадставителка Х. П. К. с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 260 лева, считано от завеждане на исковата
молба в съда - ****., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на основание за изменяване или
прекратяване на издръжката, както и ежегодно сума от 250,00 лева,
представляваща добавка към определената издръжка за първия учебен ден
всяка година, дължима до 15-ти Септември. - да разреши на Х. П. К. с ЕГН
**********, като майка да подаде заявление до Министерство на вътрешните
работи, Звено за административно обслужване към сектор “Български
документи за самоличност” при ОД на МВР С.З.,Районно управление - К. за
снабдяване на малолетното й дете А. С. Т. ЕГН: ********** с документ за
самоличност - международен паспорт без да е необходимо за целта
съгласието на бащата С. А. Т. с ЕГН ********** и да получи паспорта - да
разреши напускане на пределите на Република България и пътуване на
малолетното дете А. С. Т. ЕГН: **********, придружено от неговата майка
или друго упълномощено от нея лице без да е необходимо съгласието на баща
му - С. А. Т. с ЕГН **********, неограничен брой пъти в периода на
почивните дни, националните празници и през ученическите ваканции до
страни членки на Европейския съюз. Обединеното Кралство Великобритания
и Северна Ирландия, Република Турция, Република Македония и Република
Сърбия и обратно, за срок от пет години, считано от влизане на решението в
сила. - да постанови решение, с което да измени Решение от ******г.,
постановено по гр.д. № ****/2020г. по описа на PC-К. в частта за личните
контакти на между бащата С. А. Т. с ЕГН ********** и детето А. С. Т. ЕГН:
**********, като посоченото решение се измени и допълни в следния смисъл:
майката Х. П. К. да има право два пъти в годината да води малолетното си
дете А. Т. на почивки или екскурзии в РБългария или в чужбина за период до
10 /десет/ дни, които ако съвпадат с режима на лични контакти на бащата С.
Т. с детето, то тези срещи да не се състоят за посочените периоди.
Уведомлението до бащата да бъде изпратено поне 7 /седем/ дни преди датата
на заминаване по мобилния телефон или посредством текстово или вайбър
съобщение, като бащата да бъде компенсиран за евентуално несъстоялата се
среща с детето като има право да го вземе при себе си през следващите събота
и неделя от месеца, през който няма предвиден режим на срещи между тях.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
пълномощника му адв. М. Т., АК-С.З.. Възразява срещу претендираната сума
в размер на 260 лева, представляваща изменение на заплащаната от ответника
ежемесечно сума от 200 лева. Счита, че с оглед интересите на детето и
доходите му, така претендираният размер бил значително завишен. От
представените от ищцата писмени доказателства, не можело да се направи
3
обоснован извод, че детето има необичайни разходи, които налагат
изменението на редовно заплащаната от него издръжка. За голяма част от
разходите не би могло да се направи еднозначен извод, че те били заплащани
единствено и само в полза на него. Останалата част от разходите били
обичайни. Всички посочени заплатени суми, можело да се покриват от
редовно заплащаната от него издръжка. Сочи, че в качеството си на родител в
дните, в които съдът определил режима на личните му контакти с дъщеря му,
споделял също голяма част от разноските по нейното отглеждане. Счита, че
искането в исковата молба за изменение на режима на личните му отношения
с дъщеря му, постановено по гр. д. № 3161/2020г. по описа на PC-К., е
неоснователно. Счита, че ограничаването на личните му отношения с детето,
ще има изключително неблагоприятни емоционални и нравствени последици
за него и дъщеря му. Не се сочили доказателства, които да навеждат на
мисълта, че такава промяна била необходима и основателна. Моли съда да не
допуска и направеното искане за издаване на разрешение за пътуване в
чужбина и за издаване на паспорт. Не се навеждали каквито и да е
мотивирани доказателства, които да обосновават нуждата детето да бъде
извеждано извън границата на страната. Счита, че уважаваното на въпросното
искане ще го постави в обективна невъзможност да осъществява определения
от съда режим на лични отношения е дъщеря му. Претендира за разноски по
делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното
Удостоверение за раждане, съставено въз основа на Акт за раждане
№********* г., че детето А. С. Т. е дъщеря на страните.
От приетата и неоспорена декларация за материално положение и
имотно състояние на Х. П. К. с ЕГН ********** се установява, че същата
получава доход от 780 лв. месечно от „********“ ЕООД. Същата притежава и
1/6 ид.ч. апартамент, находящ се в гр. гр.К., бул. ,,**************, както и
лек автомобил марка „*****“, модел „Фабия“.
Прието по делото е и заверено копие на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, *************** ********** К. следния свой
собствен недвижим имот, именно: самостоятелен обект в страда с
идентификатор *********, находящ се в град К., общ. К., ж.к. „*****” бл.
*********.
Видно от удостоверение изх.№********* г. на „********“ ЕООД, на Х.
П. К. с ЕГН **********, са начислени брутни трудови възнаграждения от
м.07/2022 до м.12/2022 в общ размер на 805,89 лв.
Видно от удостоверение изх.№1/09.01.2022 г. на „*******“ ООД, на Х.
П. К. с ЕГН **********, са начислени брутни трудови възнаграждения от
м.07/2022 до м.12/2022 в общ размер на 2844,26 лв.
Видно от Удостоверение, издадено от ,,*****‘‘ ЕООД съгласно Договор
№*********г., чл.8, т.2, стойността на един купон за столово хранене е
4.00лв. с ДДС.
Прието по делото е и Удостоверение, издадено от Основно училище
„********“ – К., видно от което А. С. Т. ЕГН: ********** е ученичка в трети
А клас за учебната 2022/2023 г. в горепосоченото учреждение.
4
Видно от копие на Решение от ****** г., издадено по гр.д. № ****/2020
г. по описа на РС-К., упражняването на родителските права по отношение на
детето А. С. Т., ЕГН **********, е предоставено на ищцата, а бащата С. А. Т.,
е осъден да заплаща на дъщеря си А. Т., чрез нейната майка и законна
представителка, ежемесечна издръжка в размер на 1/4 /една четвърт/ от
минималната за страната работна заплата, считано от *********. Определен е
и режим на лични контакти между бащата и детето.
Видно от удостоверение, издадено от СКА „*********“, детето А. С. Т.
от м. септември 2021 г. е член на СКА „*********“ и посещава 3 пъти
седмично спортната зала за тренировки по лека атлетика. Заплаща
ежемесечно членски внос в размер на 45.00 лв. Представени са и квитанции,
удостоверяващи извършвани плащания.
Видно от служебна бележка, издадена от ръководител школа Т.Т.,
детето А. посещава извънучилищен курс но английски език към школата през
учебната 2022/23 г. Отново са представени и приобщени квитанции,
доказващи извършени плащания.
Видно от Заверено копие на Удостоверени за доход с Изх. *********.
на ответника за предходните 12 (дванадесет) месеца са начислени суми от
трудови и/или приравнени към тях правоотношения в общ размер на 13014.77
лв.
По делото е представен социален доклад, от който е видно, че на база
извършеното проучване, служителите на отдел „Закрила на детето“
установили, че съгласно постигнатото споразумение между родителите по
гр.д. №****/2020 г. по описа на РС-К., родителските права спрямо
малолетното дете А. се упражняват от майката, а бащата осъществява
разширен режим на контакти с детето. От 17.03.2023 г. г-н Т. не взима детето
в режима на лични отношения по собствена преценка и желание. Същият
редовно заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 195,00 лева. Г-
жа К. задоволява качествено базисните потребности на детето и съумява да
осигури подходяща среда за нейното развитие. В интерес на малолетната е
присъдената издръжка да бъде в размер, реално отговарящ на индивидуалните
потребности на детето и съществуващия жизнен стандарт в страната.

В проведеното първо съдебно заседание по делото страните постигнаха
съгласие относно дължимата издръжка, която ще заплаща бащата С. Т. на
малолетната си дъщеря чрез майката Х. К., да е в размер на 240,00 лева
платима от 25-то до 30-то число на месеца, дължима от м.02.2023 г.
Ответникът заявява, че е съгласен да се издаде международен паспорт на
детето. Страните се съгласяват разноските по делото да останат за всяка от
страните, както са направени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 51, ал. 4 СК изменение на местоживеенето, упражняването
на родителските права, личните отношения и издръжка на децата може да
поиска при изменение на обстоятелствата. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да
измени постановените по-рано мерки относно родителските права и да
определи нови. Правната възможност да се изменят мерките, в зависимост от
5
настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата
на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на
децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за упражняване на родителските права в
най-добър интерес на децата. Съдът счита, че в настоящия случай е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, тъй като 2021 г.,
когато е било постановено съдебното решение по гр.д. № ****/2020г. по
описа на РС-К., са изминали около две години, през което време детето А. е
пораснало, влиза в тинейджърска възраст, ходи на училище, има редица нови
ангажименти, свързани с личностното му развитие, което налага изменение на
утвърдения с първоначалното решение режим на лични отношения между
него и баща му. Следва да с посочи, че в действителност са налице
обстоятелства, по смисъла на чл. 51, ал. 4, във вр. чл. 59, ал. 9 СК, които с
оглед интересите и благополучието на детето, налагат изменение на
досегашния режим на лични контакти, установен със споразумението между
страните, утвърдено с решението по гр.д. № ****/2020г. по описа на РС-К..
Съдебната констатация, че се налага корекция на режима на контакти между
детето А. и ответника не означава непременно съобразяване с искането на
ищцата за постановяване на конкретни мерки. Съдът счита, че с оглед
интересите на детето следва да измени и допълни режима на лични
контакти по искания от ищцата начин, а именно -,,майката Х. П. К. да има
право два пъти в годината да води малолетното си дете А. Т. на почивки или
екскурзии в РБългария или в чужбина за период до 10 /десет/ дни, които ако
съвпадат с режима на лични контакти на бащата С. Т. с детето, то тези срещи
да не се състоят за посочените периоди. Уведомлението до бащата да бъде
изпратено поне 7 /седем/ дни преди датата на заминаване по мобилния
телефон или посредством текстово или вайбър съобщение, като бащата да
бъде компенсиран за евентуално несъстоялата се среща с детето като има
право да го вземе при себе си през следващите събота и неделя от месеца,
през който няма предвиден режим на срещи между тях.
Касателно искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК:
Подадената искова молба е и за решаване на спор при разногласие
между родители, за издаване на паспорт и пътуване на детето на страните в
чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на
присъдено нещо, а само администрира материалните правоотношения,
преценявайки конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки
предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести
липсващото съгласие на единия родител за издаване на паспорт и за
пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. С оглед
изрично заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е
установен правният интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.
Ищцата моли за съдебно разрешение за издаване на паспорт на малолетното
дете А. и за разрешение на същото, за срок от пет години, да пътува извън
пределите на страната единствено със съгласието на своята майка – да излиза
извън границите на Република България, до страни членки на Европейския
съюз. Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Турция, Република Македония и Република Сърбия и обратно. В
чл. 13, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и
провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от
6
вътрешното право на Република България – арг. чл. 5, ал. 4 от КРБ), е
въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка
страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това
естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от
административните или съдебните органи на съответната държава само по
изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния
смисъл на този термин), и са необходими в едно развито общество в интерес
на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и
на гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от КРБ, като неговото
ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля
(малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена
(при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически действия е
необходимо техните родители, като законни представители, да осъществяват
от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско
съдействие – арг. от чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, законодателят е въвел
специални норми, насочени към охраняване на техните права и законни
интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал,
както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо,
духовно и културно развитие като свободни личности. В съответствие с
международните правни актове, по които Република България е страна, е
създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото
на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно
родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната
и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Именно във висш интерес на всяко дете е да се предвидят такива нормативни
правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно
общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, в случай че те са
разделени и не упражняват съвместно родителските права. Израз на тази
закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и
гарантирана в чл. 127, ал. 1 от СК правна възможност на родителите, които не
живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси,
касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Видово
проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл.
127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат
съгласие за това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи
възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за
какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на
Република България, в чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД е уредено правомощието на
компетентните административни органи да забранят напускането на страната
на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители. Когато родителите не могат по
взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите
7
на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести
липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето
заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен
случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на
страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото
на всеки от родителите да осъществяват пълноценно общуване с него.
Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да
се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са
описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да
напуска териториалните предели на Република България. В тази насока е
формирана задължителна съдебна практика, в която безпротиворечиво е
застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено
извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от
родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за
определен период, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави, като интересът на детето се
преценява във всеки конкретен случай. В съответствие с горното е искането
на ищцата да бъде разрешено на малолетната А. да пътува до посочените
държави, за определяеми периоди от време, съответстващи на неограничен
брой пъти в периода на почивните дни, националните празници и през
ученическите ваканции. Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира, че в интерес на детето е същото да пътува в чужбина,
за да продължи да придобива впечатления за културата на други държави,
спомагайки му да разшири своя мироглед и да затвърди чуждоезикови
познания. Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата за допускане
на заместващо съгласие на родителя на детето А. С. Т. – С. А. Т. за издаване
на паспорт и за разрешаване на детето да пътува до страни членки на
Европейския съюз. Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия и
обратно, се явява основателна. С оглед обстоятелствата, посочени като
причина за бъдещите пътувания, настоящият състав намира, че разрешението
следва да бъде дадено за излизане в рамките на периода от пет години,
считано от датата на влизане на решението в сила.
Още повече, че в съдебно заседание страните категорично постигнаха
съгласие относно искането по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.
Относно претенцията с правно основание чл. 150 от СК:
От предходното определяне на издръжката, дължима от С. А. Т. на
детето му А. С. Т. са изминали малко над две години, през който период
потребностите на детето и материалните възможности на ответника са
нараснали в незначителна степен. Предвид това, съдът приема, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави
депозирания иск частично основателен и доказан. Досежно размера на
издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от
нуждите на детето и от възможностите на родителя.
В проведеното открито съдебно заседание страните се съгласиха
издръжката да бъде в размер на 240,00 лева, като увеличеният размер на
издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – ****.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка. Ищцата
8
оттегли претенцията си по чл.143, ал.4 СК за присъждане ежегодно на сума
от 250,00 лева, представляваща добавка към определената издръжка за
първия учебен ден всяка година, дължима до 15-ти Септември.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
55,80 лв. – върху размера на увеличението на издръжката. /0,72%/
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
Предвид постигнатото съгласие на страните в откритото съдебно
заседание, страните не си дължат разноски по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59, ал. 9 СК, постановения с
Решение от ****** г. по гр.д. № ****/2020г. по описа на РС-К., режим на
личните отношения на С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К.,
жк. „*****“ **********, с детето А. С. Т. ЕГН: **********, както следва:
майката Х. П. К. да има право два пъти в годината да води малолетното си
дете А. Т. на почивки или екскурзии в Р България или в чужбина за период до
10 дни, които ако съвпадат с режима на лични контакти на бащата С. Т. с
детето, то тези срещи да не се състоят за посочените периоди. Уведомлението
до бащата щяло да бъде изпратено поне 7 дни преди датата на заминаване по
мобилния телефон или посредством текстово или вайбър съобщение, като
бащата да бъде компенсиран за евентуално несъстоялата се среща с детето
като има право да го вземе при себе си пред следващите събота и неделя от
месеца, през който няма предвиден режим на срещи между тях. По отношение
на останалите определени с предходното съдебното решение периоди,
режимът за контакти, следва да остане непроменен.

На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, ДОПУСКА
издаването от компетентния орган по Закона за българските лични
документи, на паспорт на малолетната А. С. Т. ЕГН: **********, с родители
Х. П. К. с ЕГН **********, и С. А. Т. с ЕГН **********, по заявление по чл.
45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от родителя му Х. П. К. с ЕГН **********,
без съгласието на другия родител С. А. Т. с ЕГН **********.

На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс,
РАЗРЕШАВА на малолетната А. С. Т. ЕГН: **********, ДА ПЪТУВА, в
периода от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, извън границите на Република България, както следва: до страни
членки на Европейския съюз. Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Република Турция, Република Македония и Република
Сърбия и обратно, за срок от пет години, считано от влизане на решението в
сила, неограничен брой пъти в периода на почивните дни, националните
празници и през ученическите ваканции, без съгласието на другия родител С.
9
А. Т. с ЕГН **********.

На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на
определената с Решение от ****** г., постановено по гр.д. № ****/2020г. по
описа на РС-К. издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител,
дължима от родителя С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., жк.
„*****“ **********, на понастоящем малолетното му дете А. С. Т. ЕГН:
**********, чрез неговия родител и законен представител Х. П. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. К., жк. "*****" № *********, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 162,50 лв. на 240,00 лева, считано от завеждане на исковата
молба в съда - ****., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на основание за изменяване или
прекратяване на издръжката.

ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.143, ал.4 СК за присъждане ежегодно
на сума от 250,00 лева, представляваща добавка към определената издръжка
за първия учебен ден всяка година, дължима до 15-ти Септември.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК,
ОСЪЖДА С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., жк. „*****“
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд –К. държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка, в размер на 55,80 лв.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с
въззивна жалба, пред Окръжен съд – С.З., в двуседмичен срок от връчването
му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10