М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№35/12г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият
В.Ц.И. *** е предаден на съд по обвинение в това, че на 02/03.09.2011год. в гр.Б.С.,
обл.В., в условията на опасен рецидив е отнел от владението на М.Н.К. *** брой
цифров апарат „Сони”, 1 брой мобилен телефон „Нокия”, 1 брой мобилен телефон
„Самсунг”, 1 брой зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг” и сумата от
22,00 лева, всичко на обща стойност 270.50 лева, собственост на К., и 1 брой
дебитна карта, издадена на името на Н.К.Н. *** и ползвана от М.Н.К., която не
се оценява, тъй като се предоставя безплатно от банката, без съгласие на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено
съдебно следствие по искане на служебния защитник на подсъдимия и на самия
подсъдим.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението срещу подсъдимия като счита, че същото е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Пледира за
осъждането на подсъдимия при условията на 58а НК, с налагане на наказание
лишаване от свобода в минимален размер.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимия не
оспорва обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния акт. Пледира
за налагане на наказание в минимален размер.
С оглед на направеното самопризнание
от подсъдимия и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Ц.И. е
роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес: гр.В., жк. М. 8, вх.Б, ет.8, ап.62. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, не женен, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан като последните осъждания са както следва:
1. С Определение по НОХд.№ 3677/2008 год. на РС - В. за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,
т.4 и т.7, във вр. чл.194,ал.1 НК, като му е наложено наказание „Една година лишаване от свобода", на което изпълнението е отложено на осн.
чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
2. С присъда по НОХд.№ 1009/2009 год. на С. районен съд за престъпление по
чл.195,ал.1,т.3,пр.2,т.7, във вр. чл.194,ал.1, във вр. с чл.28,ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „Девет месеца лишаване от
свобода" при първоначален „общ" режим. Присъдата е влязла в сила на 10.04.2009 год.
С Определение от 19.06.2009 год. на РС
- С. на основание чл.25,ал.1, във вр. с
чл.23,ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание по НОХд.№ 1009/2009 год., НОХд.№ 3677/2008 год. и по НОХд.№ 2554/2009 год., а именно „Една година
лишаване от свобода" при първоначален „общ" режим.
С Определение № 50/22.02.2010 год.,
постановено по ЧНд.№ 99/2010 год. по описа на
ОС - В. е освободен условно - предсрочно от изтърпяване
на останалата част от наложеното наказание „Една година лишаване от свобода", постановено с
Определение от 19.06.2009 год. на РС
— С., с остатък от наказанието четири месеца и двадесет и два дни. На основание чл.70,ал.6 от НК му е определен
изпитателен срок в размер на шест месеца. Определението е влязло в
законна сила на 22.02.2010 год. Изтърпял е наказанието „лишаване от
свобода" на 22.02.2010 год.
3. С
Определение от 19.06.2009 год. по НОХд.№ 2554/2009 год. на С. районен съд,
в сила от 19.06.2009
год., са му наложени следните наказания:
- за престъпление по чл.195,ал.1,т.7,
във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.28,ал.1 от НК — „Лишаване от свобода за срок от шест месеца",
при първоначален „общ" режим;
-за престъпление по
чл.198,ал.1,пр.1 и пр.2 от НК - „Лишаване от
свобода за срок от девет месеца", при първоначален „общ"
режим.
На основание чл.23,ал.1 от НК му е
определено едно общо най-тежко
наказание, а именно „Лишаване от свобода за срок от девет месеца", при първоначален „общ" режим.
На основание чл.59,ал.ал.1 и 2 от НК му
е зачетено времето, през което
е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража" за периода от 06.02.2009 год. до 19.06.2009 год.
С Определение, влязло в сила на
07.07.2008год., на основание чл.25,ал.1, във
вр. с чл.23,ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание по НОХд.№ 1009/2009 год.,
НОХд.№3677/2008 год. и НОХд.№ 2554/2009
год., а именно „Една година лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с три години - наложено
по НОХд.№3677/2008 год.
Приведено е в изпълнение на основание
чл.68,ал.1 от НК наказанието
от „Една година лишаване от свобода", наложено по НОХд.№ 3677/2008 год., чието изпълнение е било отложено на
основание чл.66 от НК за срок от три години,
като е определено да се изтърпи при първоначален „общ" режим. Съдът е приспаднал на основание чл.25,ал.2 от НК от
така определеното общо най-
тежко
наказание „Лишаване от
свобода в размер
на една година" изтърпените части от наказанията по НОХд.№ 1009/2009 год., НОХд.№
3677/2008 год. и НОХд.№ 2736/2007 год. На основание чл.59,ал.ал.1 и 2 от НК е приспаднато времето, през
което е бил
задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража" за периода от
06.02.2009 год. до 19.06.2009 год.
Определено му е да изтърпи отделно
наказанието по НОХд.№ 2736/2007
год. „Шест месеца лишаване от свобода", чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с три години.
Съдът е привел в ефективно изпълнение
на основание чл.68,ал.1 от НК
наказанието от „Шест месеца лишаване от свобода" по НОХд.№ 2736/2007 год., което да се изтърпи при
първоначален „общ" режим, съгласно
чл.46б.„б" от ЗИН.
Определено му е отделно да изтърпи
наказанието по НОХд.№ 121/2005
год. на РС - В. - „Глоба" в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Съдът е определил така определеното
общо най-тежко наказание за изтърпяване при първоначален „общ" режим в затворническо общежитие от открит тип,
поради наличие на предпоставките на чл.12а от
ЗИН.
4. С Определение № 302/21.11.2011г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд.№
1666/2011г. на РС – В., в сила от 21.11.2011г., му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване СТРОГ, което наказание да
изтърпи в затвор, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Подсъдимият е с постоянен и настоящ
адрес: гр.В., жк. М. 8, вх.Б, ет.8, ап.62. В началото на месец септември 2011г.
той отишъл да живее в дома на баба си и дядо си в гр.Б.С., находящ се на ул.”Т.”
№ 3. Подсъдимият и пострадалият – св. М.Н.К.,***.С., били приятели. На 02.09.2011г. подсъдимият И. ходил при
св.К. ***, за да поиска от св.К. пари за лекарства. Тогава свидетелят лично
закупил предписаните на подс.И. лекарства, след което подсъдимият си отишъл.
По-късно подсъдимият се обадил по телефона на св.К. и му поискал пари, за да си
закупи цигари, но свидетелят отказал да му даде. Пострадалият към 11.00часа на
същата дата отишъл на работа в притежавания от него фризьорски салон, находящ
се в централната част на гр.Б.С.. На 02/03.09.2011 год. през нощта подс. В.Ц.И. отишъл до домът на св. М.Н.К. ***, находящ се в същия град на ул. „Т. К."
№ 33, за да извърши кражба на вещи, собственост на К., които след това да
продаде, тъй като се нуждаел от парични средства. Проникнал в къщата през незатворен
прозорец и от помещения в нея отнел цифров
апарат „Сони", мобилен телефон „Нокия", мобилен телефон „Самсунг", зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг" и сумата от 22,00 лева, собственост
на св.К., и дебитна карта, издадена на
името на св. Н.К.Н. *** и ползвана от св. К.. Отнетите вещи подс. И.
отнесъл в домът на дядо си - св. Д.Д.А.,***.
С протоколи за доброволна предаване
св. Д.Д.А. предал на разследващия орган цифров апарат „Сони", мобилен
телефон „Нокия", мобилен телефон „Самсунг", зарядно устройство за
мобилен телефон
„Самсунг", дебитна карта и сумата от 12,00 лева. Срещу разписка вещите били върнати на св. М.Н.К..
В хода на ДП
била назначена СОЕ, заключението към която установило обща стойност на отнетите вещи 270,50 лева, при минимална работна заплата за страната
към момента на извършване
на деянието 270,00 лева. Стойността на върнатите вещи възлиза на 260,50 лева.
Горните фактически положения се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направените от
подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така,
както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги
гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
а именно – показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви.
По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са
от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични,
непосредствени и обективни.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи:
С оглед на установената на хода
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление против собствеността – квалифицирана кражба, по смисъла
на НК, описано в обвинителния акт, за което е предаден на съд.
Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано като
значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при условията на опасен
рецидив и в двете му проявни форми – квалификация по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК,
тъй като подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъждан
за друго тежко умишлено престъпление, което не е отложено по реда на чл.66 от НК и вече е бил
осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер. Налице е и изискването по чл.30 от НК, тъй като
не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказание лишаване от свобода по
предишните присъди. Релевантни в случая са следните осъждания: по НОХд.№ 1009/2009 год. на С. районен съд,
НОХд.№ 3677/2008 год. на РС- В.
и по НОХд.№ 2554/2009 год. на С. районен съд на РС – Б.С.,
които наказания са групирани и е определено общо най-тежко наказание в размер
на „Една година лишаване от
свобода", което наказание е изтърпял ефективно на 22.02.2010 год., т.е. при условията на опасен
рецидив.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено, с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието и е желаел настъпване на противоправните последици, с присвоително
намерение.
Следователно посредством
описаното деяние подс. И. е извършил
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б”
от НК, за което съдът го призна за виновен.
При определяне на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно
целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б”
от НК – лишаване от свобода от две до десет
години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която в
случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящият, при постановяване на
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Според разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда
в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява
определеното наказание с една трета. Съгласно чл.58а, ал.4 НК, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо основание, без
привилегия при разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК. В конкретния
случай, съдът счита, че не са налице условията на чл.55 НК, тъй като не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият е осъждан, с негативни характеристични данни, като съдът отчита и степента
на обществената опасност на деянието. Наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 НК. При прилагане разпоредбата на чл.54 НК, от
една страна съда отчете отегчаващите вината обстоятелства – степента на
обществената опасност на деянието, че се касае за тежко умишлено престъпление,
обществената опасност на дееца, която е висока предвид предишни осъждания,
които не влияят на квалификацията на деянието. От друга страна съдът взе
предвид смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за извършеното, на
следващия ден след извършване на деянието доброволно са върнати по-голямата
част от вещите на собственика им, отчете мотива за извършване на това
престъпление-липсата на средства и доходи, с които подсъдимият да се препитава,
невъзможността да си осигури работа, не високата стойността на отнетите вещи,
която е в размер на минималната работна заплата за страната. Не на последно
място съдът отчете и процесуалното поведение на подсъдимия, както по време на
досъдебното производство, така и на съдебното производство. Като взе предвид всичко
това, съдът определи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, в размер на две години, като след задължителното приложение на
чл.58а, ал.1 НК и приспадане на 1/3 от така определеното наказание, осъди подс.И.
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Настоящият
съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено
наказание успешно ще бъдат реализирани
целите, визирани в чл.36 НК.
На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим.
Тъй като подс.И. е
извършил престъплението преди да е влязло в сила определение от 21.11.2011г., постановено по НОХд.№
1666/2011г. на РС – В., влязло в законна сила на 21.11.2011г., с което му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛС, то двете деяния се явяват извършени в условията на съвкупност,
поради което съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определи общо
най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, при
първоначален режим на изтърпяване строг, което наказание следва да изтърпи в
затвор, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.25 ал.2 НК
съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част
от наказанията лишаване от свобода, наложени по НОХд.№ 1666/2011г. на РС – В.,
считано от 17.11.2011г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.1 НК приспада при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият В.Ц.И. е бил задържан и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по
НОХд.№ 1666/2011г. на РС – В., считано от 06.09.2011г. до 17.11.2011г.
Съдът се произнесе и по въпроса за
разноските, като осъди подс.И. да заплати направените по делото разноски в
размер на 30,00лв. - за вещо лице от досъдебното производство – в полза на
държавата.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :