Решение по дело №65/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260006
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20201820100065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 08.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на седемнадесети декември двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 65 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е  иск на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК и  е издадена спрямо ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В двуседмичен срок от  узнаването ответникът и  длъжник по заповедното производство депозирал възражение, поради което на основание чл.415, вр. с чл.422 ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск.

Твърди се, че  ответникът, в качеството на кредитополучател е подписал  Договор за  кредит  „Бяла карта“ № …../Договора/ с „А. Ф.с“ООД, последното в качеството на кредитор  по сключения договор. По силата на същия договор  дружеството се задължило да предостави на ответника по настоящото производство  револвиращ кредит в максимален размер  на 100.00 лева - главница под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим с международна кредитна карта. От своя страна кредитополучателят  се задължил  да ползва и върне кредита съгласно уловията по сключения договор. Между страните било подписано и Приложение№1 към  Договора-Условия за ползване на  международната платежна карта, където съдържаща се и Тарифа за таксите дължими се за ползване на кредитната карта Access Finance/iCardCard/Visa.

 

Чл.3, ал.1 от Договора предоставял възможност  за кредитополучателя по всяко време  да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка  настъпването на падежа на  второ число от месеца съобразно чл.3, ал.2 от Договора било предоставено  изцяло на волята на кредитополучателя.

На кредитополучателя бил предоставен платежен инструмент - кредитна карта, ведно със запечатан плик съдържат ПИН кода за ползване на картата. С това кредитополучателят  можел изцяло да усвои максималния размер  на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставляващо изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави  заемната сума. 

Твърди се, че  на 11.11.2016г. на основание чл.99 ЗЗД е сключен  Рамков договор за прехвърляне на  парични задължения, по силата на който  на „АКПЗ“ ЕООД-София  са прехвърлени изцяло  всички  привилегии, обезпечения и принадлежности съгласно  Приложение №1 от 23.04.2019г. към договора и Потвърждение за сключена цесия .

Твърди се, че ответникът е усвоил сумата в предоставения  максимален размер лимит в общ размер  на 100.00 лева, като в следствие на извършените по картата операции дължимата към настоящия момент главница е в размер на 100.00 лева, като ответникът дължи и  разходи и такси  за извънсъдебно събиране - 197.50 лева.

     Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: главница в размер на 100.00 лева , разходи и такси  за извънсъдебно събиране-197.50 лева, законна лихва върху главницата, считано от 11.09.2019г. до окончателното изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски.

      Претендират се и разноските сторени от ищеца в производството по чл.422 ГПК, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

                  

 В едномесечния срок  по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

 

      С призовката до ответника за съдебното заседание са оказани последиците в случай на неявяване  за същото, в каквото проведено на  17.12.2020г.  ответникът  не се е явил. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.   

           С нарочна молба  от 14.12.2020г. ищецът  е отправил искане  до съда за произнасяне  с решение по настоящото дело при предпоставките на чл.238 от ГПК.

       Съдът счита предявените искове за вероятно основателни, като намира, че  ответникът виновно не е изплатил исковата сума. Установено е по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение произтичащо от  сключен  Договор за  кредит  „Бяла карта“ № 555797/20.09.2018г./, Договор за прехвърляне на парични задължения  от 11.11.2016г. , Приложение №1 от 23.04.2019г. към договора, потвърждение за сключена цесия.

       Ето защо предвид изложените  по-горе съображения и на основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което приеме за установено, че ответникът  дължи на ищеца посочените с исковата молба суми, както следва: главница в размер на 100.00 /сто /лева, разходи и такси  за извънсъдебно събиране-197.50 /сто деветдесет и седем лева и 50 стотинки/ лева, законна лихва върху главницата, считано от 11.09.2019г. до окончателното изплащане по Договор за  кредит  „Бяла карта“ № …………., Договор за прехвърляне на парични задължения  от 11.11.2016г. с Приложение №1 към него от 23.04.2019г. и Потвърждение за сключена цесия, а така и разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 740/2019г. по описа на РС Елин Пелин, от които държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет / лева и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 / петдесет / лева.

 

     С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК съдът  намира, че   е основателно искането и следва ответникът да бъде осъден  да заплати на ищеца  и претендираните съдебни разноски  сторени в производството по чл.422 от ГПК, от които държавна такса в размер на 75.00 /седемдесет и пет / лева и юрисконсултско възнаграждение – 350.00 /триста и петдесет / лева.

 

   Водим от изложеното, съдът

 

        Р Е Ш И:

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.П. ***, с ЕГН **********, дължи на "А. ЗА К. НА П.З." ООД-гр. С., с  ЕИК …., както следва: главница в размер на 100.00 /сто /лева , разходи и такси  за извънсъдебно събиране-197.50 /сто деветдесет и седем лева и 50 стотинки/ лева, законна лихва върху главницата, считано от 11.09.2019г. до окончателното изплащане по Договор за  кредит  „Бяла карта“ № …… Договор за прехвърляне на парични задължения  от 11.11.2016г., Приложение №1 към него от 23.04.2019г., както и разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 740/2019г. по описа на РС Елин Пелин в общ размер на 75,00 /седемдесет и петдесет/ лева.

 

   ОСЪЖДА Г.М.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на "А. ЗА К. НА П. З." ООД-гр. С., с  ЕИК …… разноски в производството по чл.422 от ГПК  в общ размер на 425.00/ четиристотин двадесет и пет/ лева.

     

          Решението  не подлежи на обжалване.

         

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: