РЕШЕНИЕ
№56
гр. Русе, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в публично заседание на
трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 560 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на „Ренида“ ЕООД против заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 227-ФК/21.09.2020 г.,
издадена от К.А.А. – в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект шивашко ателие“, находящ се в гр.Русе, ул.“Гургулят“ №4а, стопанисван от
жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се
развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт; иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният
орган е приел, че на 10.09.2020г. в търговски обект – шивашко ателие, при
извършена контролна покупка на услуга „зашиване на панталон“ на стойност 2.00лв.,
заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо
в обекта ФУ. Констатираните при проверката фактически обстоятелства са отразени
в протокол за извършена проверка сер. АА №0385768/10.09.20г.
С
оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата
на процесната ПАМ.
Заповедта е получена лично от представляващия дружеството на 28.09.2020 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него
разписка (л.1 от преписката). Жалба до съда е подадена на 30.09.2020г., с което
е спазен законоустановения 14-дневен срок за
оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, и заповед №ЦЗУ –
928/05.07.2018г. на Гл.секретар на НАП. Актът е издаден в предвидената от
закона писмена форма -
заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаването й. Напълно ясно
е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната
ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в
обекта ФУ при извършена контролна покупка, при която е била заплатена съответната
стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение
се подкрепят и от ПИП сер. АА №0385768/10.09.20г., по отношение на
който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните правила за издаване
на оспорваната заповед.
Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред с цитирания Протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на работник на търговеца, назначен по трудово
правоотношение и на управителя на дружеството. В протокола са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно
чл. 25, ал.
3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираните
разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
За
нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на
глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на
обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства
и на посочената в издадения впоследствие АУАН №
F 571953 от 28.09.2020 г., с който е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка.
Жалбоподателят е лице по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. - извършва дейност в търговски обект –
шивашко ателие, поради което е следвало за извършената услуга да издаде
фискална касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, детайлно регламентирано в
чл. 25, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При констатирано нарушение на цитираните
разпоредби с неиздаване на фискална касова бележка,
което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и спорно
между страните, е налице хипотезата на
чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на
ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, обаче,
че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, не е
съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което
е незаконосъобразен.
От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността
на срока на ПАМ е съобразена с местоположението на обекта, тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, както и необходимостта да се
защити обществения интерес. Посочено е, че ще се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Изложени са и доводи, че определеният към средата
на предвидения в чл.186, ал.1 от ЗДДС срок е необходим на търговеца, за да
създаде нормална организация за отчитане на дейността, тъй като съществуващата
„…няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти.“
Принудителната административна мярка е принуда, която,
съгласно чл. 22 от ЗАНН, се прилага само в четири хипотези - за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Цели, различни от заложените в
горецитираната разпоредба – например посоченото на стр. втора от заповедта
„Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти“, очевидно
противоречат на чл. 22 от ЗАНН и не следва изпълнението им да се обезпечава с
ПАМ. Прилагане на ПАМ за такива цели придава на мярката характер на наказание,
а в ЗАНН законодателят изрично разграничава административното наказание от
принудителната административна мярка. Затова и критериите за определяне на
продължителността на последната следва да се изведат единствено от целта, за
която е приложена. Съдът намира, че критерии за определяне на продължителността
на ПАМ не могат да бъдат нито местонахождението на търговския обект, нито
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, нито стойността на
контролната покупка, нито разчетения оборот за определен период от време, нито
наличие на други нарушения - каквито обичайно, а и в настоящия казус се сочат
от административния орган. Всички тези обстоятелства имат отношение само към
административнонаказателната отговорност и особено към индивидуализиране на
наложеното наказание.
В конкретния случай нарушението по чл. 25, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 вече
е извършено и не може да се преустанови; вредните последици от него също са
настъпили, поради което не могат нито да се преустановят, нито да се
предотвратят. Видно от мотивите на оспорената
заповед, ПАМ е приложена, за да се предотврати извършване на ново /очевидно от
изложените доводи - същото по вид/
нарушение, т.е. с определената продължителност на мярката се цели да се даде
възможност на търговеца да предприеме такива действия, че в последващата му
дейност да не се допуска неиздаване на фискална касова бележка. При безспорните
данни, че в търговския обект има регистриран и работещ ЕКФП, всички останали
действия, които търговецът трябва да предприеме, касаят само инструктирането на
персонала в обекта да издава касови бележки. Видно от ПИП сер. АА №0385768/10.09.20г.,
в обекта е заето едно лице. При тези данни съдът намира, че организацията,
която търговецът следва да направи за недопускане на ново нарушение по чл.25 от
Наредба №Н-18, е да доведе до знанието на това лице, че неиздаване на касова
бележка е административно нарушение и да го мотивира при всяка следваща
продажба да издава такава. Извършването на тези действия не би могло да отнеме
повече от един ден и не кореспондира с определения от административния орган 14
дневен срок. Определяне на по-продължителен срок на ПАМ не служи за
предотвратяване на ново нарушение, а има характер на наказание и противоречи на
визираната в чл.22 ЗАНН цел на закона.
Предвид
на всичко изложено дотук, Административен съд Русе в настоящия съдебен състав,
намира Заповед №227-ФК/21.09.2020г. за
незаконосъобразна, касателно само определения с нея срок от 14 дни за
запечатване на търговския обект. Жалбата се явява частично основателна, досежно
срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на един ден. В останалата
си част заповедта е законосъобразна и няма основания за нейната отмяна.
Разноски за страните, с оглед изхода
на спора – отмяна на заповедта в една част и потвърждаването и в останалата
част, не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „Ренида“ ЕООД Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 227-ФК/21.09.2020 г., издадена от К.А.А. – в.и.д.
началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект шивашко ателие“, находящ
се в гр.Русе, ул.“Гургулят“ №4а, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни, като намалява срокът на мярката на един ден.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: