Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
град Велико Търново, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти
състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д.
№ 242/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е
по жалба на Д.Д.като пълномощник на „Велпа-91“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Стражица, ул. „Гладстон“ № 36 против отказ за издаване на
удостоверение за търпимост на сгради, находящи се в поземлен имот № 000125 в
землището на с. Мирово и гр. Стражица, обективиран в писмо изх. №
2244/27.03.2018 г. на кмета на Община Стражица. Жалбоподателят излага доводи,
че е правоприемник на Завода за велпапе, гр. Стражица, който от своя страна е
построил в периода 1977 г. - 1985 г. процесните сгради. Сочи, че макар дружеството да няма учредено право на строеж,
„Велпа-91“ АД е правоимащо лице по
смисъла на § 127 от ПЗРЗИДЗУТ, овластено на основание ал. 6 от тази норма да
държи сграда в чужд имот, тъй като по силата на чл. 17а от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./ в
собственост на дружеството били поставени въпросните сгради, а освен това към
момента на построяването им Община Стражица не е била собственик на поземления
имот, в който същите са изградени. В писмени бележки излага подробни доводи за
противоречие на оспорения отказ с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 от
ПЗРЗИДЗУТ, както и възражение за неговата нищожност. Иска от съда да прогласи
за нищожен или да отмени отказа за издаване на удостоверение за търпимост,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – кметът на Община Стражица, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна. Излага доводи, че строежите се узаконяват на името
на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на
строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон. Счита, че не е наличен отказ на главния архитект на
общината, а жалбоподателят няма правен интерес, тъй като издаденото
удостоверение за търпимост и посочването в него на Община Стражица е
продиктувано от липсата на активно поведение на „Велпа-91“ АД да представи
доказателства, като докаже правното си основание, въз основа на което държи
сгради в чуждо дворно място. Навежда, че жалбоподателят не е правоимащо лице на
основание § 127, ал. 6 от ПЗРЗИДЗУТ, като излага подробни аргументи защо
дружеството не е собственик на сградите. Претендира присъждане на направените
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2017 г. „Велпа-91“
АД гр. Стражица е отправило писмо за намерения до кмета на Община Стражица, с
което е изразило интерес от придобиване на правото на собственост върху
поземлен имот № 000125, с обща площ 90,523 дка – собственост на общината,
предвид наличието в имота на сгради, собственост на „Велпа-91“ АД, построени в
периода 1977 г. – 1985 г., като имотът бил предоставен за Помощно стопанство по
реда на Постановление № 11 на МС от 2 март 1982 г. На 20.11.2017 г. „Велпа-91“
АД е подало искане на издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ за следните сгради, намиращи се в поземлен имот № 000125, а именно:
барака „Сарая“ – 4 бр., барака „Вонеща вода“ – 2 бр., овчарник – 1 бр., почивна
база – 1 бр., фуражна кухня със склад – 1 бр., оранжерия – 1 бр., с представени
към заявлението доказателства. Не се спори, че имот № 000125 се състои от два
парцела, първият в землището на с. Мирово, общ. Стражица, а вторият – в
землището на гр. Стражица, като собственик на имота е Община Стражица. На
22.11.2017 г. е извършена проверка на място от служители при Община Стражица,
за което е съставен констативен протокол от същата дата. В констативния
протокол са описани установените сгради и е отразено, че за тях в архива на
Община Стражица няма издадено разрешение за строеж и няма учредено право на
строеж по чл. 182. На 13.02.2018 г. е изготвен доклад от служители на общината,
според който при извършена проверка в Служба по вписванията – Г. Оряховица било
установено, че няма вписан договор за отстъпено право на строеж или нотариален
акт за собственост на „Почивна база – помощно стопанство“ в общински имот №
000125 на името на Завод за велпапе и амбалаж или „Велпа-91“ АД. На 01.03.2018
г. кметът на Община Стражица е подал до главния архитект на общината заявление
за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за Почивна база и сграда КПП в имот № 000125. Въз
основа на това заявление главният архитект е издал Удостоверение за търпимост №
6/06.03.2018 г. за обекти – Почивна станция и сграда КПП в имот № 000125, а въз
основа на удостоверението е съставен Акт за частна общинска собственост №
7818/13.03.2018 г. за въпросните 2 сгради.
При тази фактическа
обстановка е издадено писмо изх. № 2244/27.03.2018 г. на кмета на Община
Стражица. В същото е посочено, че след извършени проверки е установено, че в
поземлен имот № 000125, собственост на Община Стражица построената почивна
станция няма издадено разрешение за строеж, няма учредено /отстъпено/ право на
строеж от собственика на земята. Гл. архитект на Община Стражица не може да
издаде на жалбоподателя удостоверение за търпимост на сградите в имот № 000125,
защото се намират в чужд имот – собственост на общината. На основание чл. 92 от
Закона за собствеността и Удостоверение за търпимост № 6/06.03.2018 г.,
издадено на Община Стражица, Почивна станция и сграда КПП, намиращи се в
посочения имот са актувани като общинска собственост с АОС № 7818/13.03.2018 г.
Отправена е покана сградите да бъдат освободени и предадени на общината в
30-дневен срок от получаване на известието за влизане във владение съгласно
Закона за общинската собственост. Писмото е подписано също така от главния
архитект на общината и от юрист.
Недоволен от постановения
отказ за издаване на удостоверение за търпимост, „Велпа-91“ АД го е оспорило с
жалба, подадена чрез ответника на 03.04.2018 г., като въз основа на нея е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене
са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от
ответника административна преписка, както и служебна бележка от 28.09.2018 г.,
според която от 1999 г. до днешна дата функциите, задълженията и отговорностите
на длъжността „Главен архитект“ на Община Стражица са възложени по договор за
услуга на ***.
Г.В.Г.. От жалбоподателя са представени писмени доказателства – главна книга,
извлечения от счетоводни сметки, счетоводни баланси, протокол за преоценка на
активи и др. Събрани са гласни доказателства-показанията на свидетеля А.Д.Г.– служител
на дружеството-жалбоподател, която дава сведения за периода на построяване на
сградите. Изслушано е заключение на
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
процесните строежи се намират в режим на търпимост, а жалбоподателят не е
представил документи за учредени вещни права. Прието е заключение на
съдебно-икономическа експертиза, според което сградите са построени по
стопански начин и заведени в баланса на Завод за хартия и амбалаж, поделение на
ДФ „Целулоза и хартия“ през периода 1977 – 1985 г., преобразувано впоследствие
във „Велпа-91“ АД.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна – от
заявителя, адресат на обжалвания отказ, при наличието на правен интерес от
оспорване /доколкото дружеството е поискало издаване на удостоверение за
търпимост за много по-голям брой сгради от посочените в издаденото на Община
Стражица Удостоверение за търпимост № 6/06.03.2018 г./, пред компетентния съд и
в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ /предвид датата на издаване на писмото и
датата на подаване на жалбата/.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно §16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Следователно удостоверението за
търпимост се издава от органа, овластен да одобрява инвестиционните проекти.
Съгласно чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ това е главният
архитект на общината /района/.
В конкретния случай обаче се установява, че отказът за издаване на
удостоверение за търпимост е издаден от кмета на Община Стражица. Този извод не
се променя от обстоятелството, че писмото е съгласувано и подписано от главния
архитект на общината, както и от юрист. От общоприетите стандарти за графично
оформяне на кореспонденцията следва недвусмисления извод, че автор на волеизявлението
е именно кметът на общината, като следва да се има предвид, че в закона не е
предвидена подобна съвместна форма на волеизявления. Обратното би означавало,
че не може да бъде определено кой е направил всяко едно от волеизявленията в
писмото /в т.ч. и поканата за освобождаване и предаване на сградите, имащо
характер на акт по чл. 65 от Закона за общинската собственост, която не е
предмет на спор по настоящото дело/ - кметът, главният архитект или юристът,
което опорочава издаденият акт до степен на нищожност. Административните
органи се обособяват и идентифицират като субекти на публичното право по своята
компетентност. Компетентността на кмета на общината е различна от тази на главния
архитект на района, поради което те са два отделни и самостоятелни
административни органи. След като отказът е
издаден от кмета на общината, а не от главния архитект, както изисква § 16, ал.
1 вр. чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, той е нищожен поради липсата на материална
компетентност, независимо от йерархията в администрацията при изготвяне на
отговори.
Предвид това, обжалваният отказ следва
да бъде обявен за нищожен, а преписката да се изпрати за произнасяне по
направеното от жалбоподателя искане на главния архитект на Община Стражица
/чиято оспорена от жалбоподателя компетентност предвид неизпълнението на чл. 5,
ал. 2 от ЗУТ не следва да се обсъжда в настоящото решение, а при евентуалното
обжалване на бъдещ акт на този орган/.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че според настоящия състав обжалваният отказ за издаване на
удостоверение за търпимост е постановен при съществени процесуални нарушения и
в противоречие с материалния закон. От процесното писмо е видно, че ответникът
не е изложил никакви доводи относно релевантните обстоятелства по § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ – за допустимостта на строежите по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон. От заключенията
на съдебно-техническата експертиза и съдебно-икономическата експертиза, от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че процесните сгради са
построени преди 1987 г. Вещото лице по
приетото без оспорване от страните заключение на СТЕ е установило, че
изградените обекти съответстват на критериите по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗРЗИДЗУТ. В подкрепа на това е и издаденото в полза на Община
Стражица Удостоверение за търпимост № 6/06.03.2018 г. за един от процесните
обекти, а именно почивна станция.
В настоящия случай е очевидно, че
между жалбоподателя и Община Стражица има спор за
вещни права и тяхното упражняване. Недопустимо е в производство пред
административен орган, респективно пренесен пред административния съд, да се
търси решение на въпроси от компетентността на гражданските съдилища. Без
правно значение за случая е обстоятелството, че на „Велпа-91“ АД не е учредено
право на строеж върху земята, чийто собственик понастоящем е Община Стражица.
Незаконосъобразни са и доводите, че след като жалбоподателят не бил собственик
на постройките, същият няма право да иска процесното удостоверение. В тази
връзка и предвид явното неразбиране от страните по делото на правните последици
от издаването на удостоверение за търпимост и на отказ/акт за узаконяване,
съдът следва поясни следното по приложението на материалния закон:
Удостоверението за търпимост не прави жалбоподателят /или друго лице/, а и не
би могло, собственик на постройките, с това удостоверение той не би могъл да прехвърли
собствеността им, ако самият той няма признато такова право. Удостоверението за
търпимост е документ от значение за упражняване на права. Същото се издава
единствено и само с цел строежи, конкретно описани в посочените по-горе
законови текстове, да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
Удостоверението не може да послужи за целите на никое друго производство извън
нотариалното и няма никакво друго правно значение, извън вече посоченото.
Съгласно практиката на ВАС /напр. Определение № 2944 от 28.02.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 2561/2011 г., II о./ „Удостоверението по § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ за търпимост на строежа създава право за прехвърлянето му за всеки,
който е негов собственик, независимо по чие искане е издадено. По тази
причина никой няма интерес от отмяната или обявяването на нищожността му”.
Фактът, че собственикът на поземления имот не е учредил право на строеж, респ.
дал съгласие за извършване на строежа е ирелевантен за неговата търпимост. Това
касае узаконяването на строежа, а не неговата търпимост. В първия случай
строежът става законен, а във втория продължава да е незаконен, но е търпим и
като такъв не подлежи на премахване. Търпимостта на незаконен строеж касае
неговия териториално-устройствен статут, но не и вещното право на собственост.
Тя изключва публичното право на административния орган да го премахне, но
такова може да бъде постановено и по отношение на търпим строеж, ако пречи на
собствениците да упражняват в пълнота правото си на собственост и то бъде
надлежно защитено по исков ред, а не в административно производство. В този
смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и
към узаконяването му /в този смисъл са напр. Решение № 3076 от 12.03.2018 на
ВАС по адм. дело № 9515/2017 г., II
о., Решение №
7504 от 06.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4220/2018 г., II о.
и др./.
Предвид това
обстоятелството, че друго лице извън жалбоподателя претендира права на собственост върху
постройките, не може да бъде основание за административния орган да откаже да
изследва търпимостта им и да издаде съответния административен акт, както е
сторено в случая.
За да постанови акта си административният орган не е извършил цялостна и
задълбочена преценка на доказателствата, вкл. релевантните факти и
обстоятелства, което е довело до формираното на неверни правни изводи.
Горното обаче е само за
пълнота, доколкото оспореният отказ е нищожен поради липса на материална
компетентност на издалия го орган, както бе посочено вече.
При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното
искане на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 3350 лв. – държавна такса в размер на 50 лв., заплатен депозит за СТЕ
в размер на 500 лв., заплатен депозит за СИЕ в размер на 300 лв. и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 2500 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказа за издаване
на удостоверение за търпимост на сгради, находящи се в имот № 000125 в
землището на с. Мирово и гр. Стражица, обективиран в писмо изх. №
2244/27.03.2018 г. на кмета на Община Стражица. ИЗПРАЩА преписката на главния архитект на Община Стражица за
произнасяне по подаденото от „Велпа-91“ АД заявление в 14-дневен срок от
влизане в сила на решението. ОСЪЖДА Община Стражица да
заплати на „Велпа-91“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стражица, ул. „Гладстон“ № 36 разноски по делото в размер на 3350 лв. /три
хиляди триста и петдесет лева/ |
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: