Р
Е Ш Е
Н И Е № 357
гр.Пловдив 17.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито
съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа
докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1832/2019г. по описа на ПОС,за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №2443/12.06.2019г.
по гр.д.№11168/2018г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в,с което съдът е оставил без уважение молбата
за защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН,като
жалбоподателя счита,че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото
да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи молбата
му.Счита,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и решението се
явява без мотиви.
Въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да се остави в сила
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени
събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи
следното:
Жалбоподателят и въззиваемия
са в отношения на бивши съпрузи,а Н. е тяхна дъщеря от брака им.По делото са
приложени декларации по чл.9 от ЗЗДН,от които става ясно,че на посочените дати
жалбоподателя твърди да е извършено домашно насилие от въззиваемия спрямо
детето и нея.За датата 10.06.2018г. сочи,че въззиваемия крещял на детето,че е
селянка и е много тъпа,поради което детето възприело това като обида,а след
връщането му било гладно.За датата 24.06.2018г. сочи отново,че ответникът е
нанесъл обиди на майката и детето,като на тази дата му било ден за свиждане с
детето,но при отиването му в дома на майката,никой не му отворил,поради което
той започнал да тропа на входната врата и да обижда майката и детето с думите
„Селяни прости,малоумници ще ви довърша.“.За датата 01.07.2018г. отново се сочи
от жалбоподателя,че ответникът е използвал обидни думи,като дори замахнал спрямо
жалбоподателката,при което същата му заявила,че ще извика полиция,а детето се
уплашило толкова много,че се изпуснало и се напикало.
За установяване на
претендираното домашно насилие пред пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели,като
от страна на жалбоподателя това са св.Н.П.,който е брат на жалбоподателката и
от неговите показания се установява,че на 10.06.2018г.,тъй като отношенията
между В. и Г. са силно влошени,то още с пристигането си ответникът започнал да
обижда Н. с думите „Сестра ти е само на четири години и знае всички столици,а
ти си тъпа и нищо не знаеш,селянка такава.“,след това задърпал детето към
колата,тъй като детето не искало да се качва,а и майката е следвало да го
придружава.На 24.06.2018г. започнало да се звъни на входната врата,след което
започнало да се тропа и да се вика „излезте селяни,малоумници,ще ви
довърша“.Жалбоподателката и детето си били в къщи,но тъй като ответникът бил
много агресивен,не искала да отвори.На 01.07.2018г. отново ответникът започнал
да тропа по входната врата и да вика,като св.П. излязъл,за да види какво
става,а ответникът го попитал защо детето не е готово,тъй като е ден за
свиждане.Тогава жалбоподателката се обадила на тел.112.През това време детето
се изпуснало от страх в леглото.Другият свидетел,който е разпитан от страна на
жалбоподателя е св.Т. С.,без родство,като от нейните показания се установява,че
жалбоподателката е споделила всичко,което е посочено в жалбата,като детето Н.,тъй
като била обиждана от баща си,че е тъпа селянка,се интересувала от учебния
материал.А по отношение на датата 01.07.2018г.,тъй като св.С. отишла за да имат
урочни занимания,детето споделило,че толкова се изплашило от действията на баща
си,че се изпуснало и се напикало,поради което много го е срам.
От страна на въззиваемия
са разпитани св.С.,майка на въззиваемия,св.Д. без родство и св.П. също без
родство,като от техните показания се установява,че на посочените дати по
показанията на св.С.,не се е случило нищо,с което да са извършени действия на
домашно насилие от страна на въззиваемия.Св.Д. сочи само за датата
01.07.2018г.,че е видял Г. и са се поздравили,но всичко е било нормално.Св.П.
сочи в показанията си,че не е имало конфликти между В. и Г. и той като идвал да
вземе детето се държал нормално.По делото пред първата инстанция е извършена
очна ставка между св.С. и св.П. и между показанията на двете има съществени
разминавания,поради което настоящата съдебна инстанция намира,че не следва да
кредитира показанията им.
Пред първоинстанционния съд е
приета и СПЕ,като от заключението на същата се установява,че в съзнанието на
детето няма трайни спомени за прояви на насилие на посочените дати,като детето
не е споделило емоционално за преживяното на тези дати.Освен това сочи,че
когато баща и идва да я вземе,тя се страхува,но не уточнява точно от какво.Не
се наблюдава емоционална връзка между детето и бащата,поради което може да се
приеме,че е налице отчуждаване на детето от бащата.Пред настоящата инстанция
беше назначена СМЕ,от чието заключение се установява,че не може да се сочи
пряка връзка между здравословното състояние на детето и преживяно домашно
насилие,въпреки че недобрите отношения между родителите имат отношение спрямо
здравословното състояние на детето,но то не се дължи на преживян стрес.
Настоящата инстанция намира
жалбата за неоснователна,а решението като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди поради следното:
Защита от домашно насилие може да търси
всеки,който е пострадал от такъв акт,осъществен спрямо него от лицата посочени
в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на посочените мерки спрямо извършителя.При това
положение следва да се изследва въпроса дали спрямо лицето,което търси закрила
от домашното насилие е извършен такъв акт.От събраните гласни доказателства не
се установява на посочените дати да е имало извършен акт на домашно
насилие.Настоящата инстанция приема,че бащата иска да осъществява връзка с
детето си,поради което и по-голямата емоционалност при осъществяване на срещите
между него и детето,както и между него и майката на детето водят до
чувството,че същия отправя заплахи под някаква форма за физическа разправа,но
това остава недоказано.В настоящия случай не се установява да е налице такъв
акт на домашно насилие под каквато и да е форма.Още повече,че детето е станало
съпричастно и на скандал между тях по повод на който се е водило и друго дело
за домашно насилие,което е повлияло на психиката му и вероятно го е провокирало
за настоящия процес.
Пред настоящата инстанция
са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемия в размер на
400лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2443/12.06.2019г. по гр.д.№11168/2018г. по
описа на РС-Пловдив IХ гр.с-в.
ОСЪЖДА В.Г.П. с ЕГН-**********
от с.***************да заплати на Г.А.С. с ЕГН-********** *** направените от
него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
400лв./четиристотин лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: