РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Благоевград, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200965 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Б********, със седалище и адрес на управление
гр.Б*****, ул.”В*******, представлявано от Н. С. –управител против Наказателно
постановление № 10-2400026 от 27.06.2024 година на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което за нарушение на чл. 128, т.2,вр.
чл.264, вр. чл.270, ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1
от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500.
00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се възприетата
фактическа обстановка, твърди се липса на нарушение. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното Наказателно постановление. Навеждат се
доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество
оспорва наказателното постановление, излага доводи за неясна фактическа обстановка,
наличието на процесуални нарушения. Иска се отмяна на наказателното
постановление.Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата, по същество моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, излага доводи. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
1
Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 11.01.2024 г. св.В. и В., инспектори при Д„ИТ” Кюстендил били командировани на
територията на гр.Благоевград за проверка по спазване на трудовото законодателство. В тази
връзка посетили магазин за хранителни стоки „Б******, находящ се на ул.”М*******в
гр.Благоевград, където били раздадени декларации на работещите и изискани документи.
Представените документи били проверени на 30.01.2024г. в Д”ИТ” Кюстендил, като от
представената отчетна форма за явяване и неявяване на работа било установено, че Г. П. е
полагал труд на 06.09.2023г., първа смяна, като същия работи по трудово правоотношение с
жалбоподателя на длъжност касиер. От представената разчтно-платежна ведомост за месец
септември 2023г. и банково извлечение пък било установено, че на П. не е изплатено
действително положеният труд в деня на официален празник , като не е начислен и изплатен
с увеличение не по-малко от удвоеният размер на трудовото му възнаграждение.
Проверяващите съставили протокол за извършена проверка, в който били обективирани и
други нарушения на трудовото законодателство и била изпратена покана до дружеството –
жалбоподател за съставяне на АУАН. Същата била получена от упълномощено лице М.. На
28.02.2024г. М. се явил в Д”ИТ” Кюстендил”, като в негово присъствие и на св.В., св.В.
съставила на дружеството-жалбоподател АУАН№10-2400026, в който констатираното било
прието от проверяващите като нарушение на чл. 128, т.2,вр. чл.264, вр. чл.270, ал.3 от КТ , а
именно, че „Б***** в качеството си на работодател не е изплатил по ведомост или срещу
разписка не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на П. за работа на
06.09.2023г.-официален празник за страната. Като дата на нарушението била приета
31.10.2023г..Актът бил предявен и връчен на М. който не направил възражения, такива не
постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт на 27.06.2024 година, Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда е издал атакуваното Наказателно
постановление № 10-2400026 от 27.06.2024 година, с което за нарушение на чл. 128, т.2,вр.
чл.264, вр. чл.270, ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1
от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500.
00 лева.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на 02.07.2024 година на
упълномощено лице, като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
По делото е разпитана свидетелят В. – актосъставител, от показанията, на която се
установява, че е извършена проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят чрез
показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по
ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на
2
св. В., който е присъствал на проверката, както и от приложения по делото протокол, в който
са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания.
Посредством показанията на тези свидетели се установява процедурата по съставяне на
АУАН.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като последователни, логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели, в кредитираната част, както и събраните писмени доказателства, а именно
представените по делото АУАН, трудов договор, констативен протокол, отчетна форма,
разчетно –платежна ведомост, банково извлечение, правилник за вътрешния трудов ред,
заповед за командироване на служители, пълномощно, които са безспорни по отношение
подлежащите на установяване факти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно ТЗ- име и фирма на
търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ООД. В конкретния случай АУАН е съставен
от св. В., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Кюстендил, която с оглед и представена
заповед се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля В., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на
нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и
доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е
3
и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Не се установява и претендираната
неяснота във фактическото обвинение, както в АУАН и НП нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци, с достатъчна конкретика е посочено в какво се изразява
съставомерното бездействие на жалбоподателя, като е индивидуализирано изпълнителното
деяние в достатъчна степен, за да се разбере в какво се изразява обвинението срещу
жалбоподателя, посочена е и датата на която жалбоподателят е бил в нарушение. Като в тази
връзка не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че неправилно е определена
датата на нарушение. Датата на извършване на нарушението се извлича от фактическият
състав на описаното нарушение, доколкото се касае за неизплащане в срок, съгласно
уговореното в трудовия договор с лицето, полагащото се за същият допълнително трудово
възнаграждение за полагане на труд на официален празник. В случая видно от приложения
трудов договор възнаграждението и допълнително такова се изплащат до 30 –то число на
следващия месец, поради което като е определил като дата на нарушението 31.10.2023г.
наказващия орган не е допуснал нарушение, като се вземе предвид, че в случая нарушението
се изразява в бездействие.
Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и
правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са
допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното,
неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране
отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предпоставят
отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материално законосъобразно.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение. Съгласно чл. 264 от КТ на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не. Нормата е императивна, тъй като
допълнително възнаграждение при полагане на труд на официални празници се дължи
задължително и безусловно както в случаите, когато трудът се полага като извънреден, така
и когато празничният ден е нормален работен ден за работника по график, какъвто е
настоящият случай. Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ от своя страна вменява в задължение
на работодателя да изплаща възнаграждението в срок. По делото не е спорно, че лицето П. е
бил в трудови отношения с дружеството – жалбоподател, както и че на 06.09.2023г. същия е
полагал труд, като касиер в обекта на дружеството, дневна смяна от 07.00ч. до 15.00ч. Това
се установява, както от показанията на свидетелите, така и от представените писмени
доказателства, а именно трудов договор и отчетна форма за явяване на работа. От друга
страна, видно от представената разчетно-платежна ведомост и банкови извлечения се
установява, че за работа на официален празник, какъвто безспорно е 06.09.2023г., съгласно
чл.154 от КТ не е изплатено допълнително възнаграждение удвоения размер на трудовото му
4
възнаграждение за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не на П.. Именно последното обстоятелство обуславя
извода, че към 31.10.2023г. жалбоподателят, в качеството си на работодател, като не е
изплатил по ведомост или срещу разписка на П. допълнително възнаграждение в удвоен
размер за работа на официален празник е осъществил вмененото му нарушение от обективна
страна. В тази насока възраженията за неправилно приложение на материалния закон са
неоснователни. В казуса безусловно дружеството - жалбоподател, в качеството му на
търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от
ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на работещите във въпросният
обект. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен начин,
осъществяване от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия състав на
разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна
страна.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ООД., чиято отговорност
по аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал.
1 от КТ, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по
вид и размер наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция”
Съгласно посочения законов текст, Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв.
Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при
индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките,
определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства
нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения
на КТ, поради което съдът намира, че като е определил наказание в законоустановения
мининум наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което
възраженията в обратна насока са неоснователни,
Във връзка с доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същите за
неоснователни. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в,
ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му
5
по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или
служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1
от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък
размер. В случая съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагане на
привилигирования състав на чл.415в от КТ, доколкото по делото липсват, каквито и да е
доказателства, че нарушението е отстранено дори и към момента на разглеждане на делото,
като тук следва да бъде отчетен и значително дългия период, в който работника е бил лишен
от допълнително възнаграждение за работата си на официален празник.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността
му, а атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски възниква за наказващия орган,
доколкото е бил представляван от лице с юридическо образовани, който прави искане за
присъждане на такова .
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание, с разпит на 2 свидетели, като фактическата и правна сложност е
минимална, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на
законоустановения минимум от 80 лева, който размер според съда съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Благоевградски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-2400026 от 27.06.2024 година
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което
за нарушение на чл. 128, т.2,вр. чл.264, вр. чл.270, ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Б***********, със седалище и адрес на управление
гр.Б********, ул.”В*******, представлявано от Н.С. –управител е наложена "имуществена
6
санкция" в размер на 1500. 00 лева.
ОСЪЖДА „Б******, със седалище и адрес на управление гр.Б*****, ул.”В******,
представлявано от Н. С. –управител да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски, включително за
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7