Р Е Ш Е Н И Е № 262616
09.12.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7670/2020г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация
чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 92 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба с
вх. № 37570/02.07.2020г. от Н.Т.Т. против В.Х.В., с искане да се признае за
установено, че ответник В. дължи сумата, за която е била издадена Заповед №
6032 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2019г. по
частно гражданско дело № 10303/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, а
именно: 10 494
лева неустойка, дължима по чл. 9 от Договор за паричен заем от 09.03.2017г. за
периода от 01.11.2017г. до 31.05.2018г.
В
исковата молба се заявява, че вземането произтича от следните обстоятелства: На
09.03.2013 г. страните
са подписали договор за паричен заем, по който заявителя е предал в собственост
на длъжника 9 900 лева и ответника е поел задължение да върне сумата до
01.11.2017г., което не е сторил и съгласно което според Договора е начислена
неустойка в размер на 0,5 % върху сумата за всеки просрочен ден за периода от
01.11.2017г. до 31.05.2018г.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник
В.Х.В. оспорва исковата молба и заявява,
че към 02.07.2019г. главницата по процесния договор за заем е била изплатена.
Завява
се, че по частно гражданско дело № 10303/2019г.
е издадено разпореждане на 06.11.2019г., като изпълнителния лист е
издаден на 08.11.2019г. към тези дати главницата по Договора е била погасена, а
с нея и неустойката, т.е. издаден е изпълнителен титул на несъществуващо
вземане към датата на неговото издаване от Съда.
Заявяват
се възражения за нищожност за клаузата на неустойка, тъй като тя надхвърля
законната лихва за забава многократно, поради противоречие на добрите нрави по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С
допълнителна молба с
вх. № 279322/31.05.2021г. са заявени доказателствени искания.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК, за да се
произнесе намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 6032/02.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10303/2019г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено ответника да заплати сумата от 10 494 лева – неустойка,
която е дължима по чл. 9 от Договор за паричен заем от 09.03.2017г. за периода
от 01.11.2017г. до 31.05.2018г. като с Определение № 643 от 16.04.2020г. по
в.ч.гр.д. № 333/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е прието възражението
на ответника по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК против заповедта по чл. 410 ГПК, делото
е върнато на заповедния съд за даване на указания по чл. 415, ал.1 като в
изпълнение на тези указания в едномесечния срок от съобщаването е предявен
настоящия установителен иск, който се явява допустим и съдът дължи
разглеждането му по същество.
По делото е установено, че на 09.03.2013г.
страните са подписали договор за паричен заем по който ищецът е предал в заем
сумата от 9 900 лева в собственост на ответника, който се е задължил да я
върне на 01.11.2017г. – чл. 4 като
съгласно чл. 9 от договора заемателят дължи неустойка за всеки ден просрочие в
размер на 0.5% в случай на неплащане на главницата на падежа.
Видно от приложеното изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ ************на 02.07.2019г. е
изплатена сумата от 15 118,14 лева, която е покрила дължимата главница от
9 900 лева, законна лихва за периода от 30.04.2018г. до 02.07.2019г.,
такси и разноски като се отхвърля като неоснователно възражението на ответника
затова че с погасяването на главницата се погасяват и претендираната неустойка,
тъй като неустойката представлява структурно самостоятелно вземане, което макар
и акцесорно не се погасява автоматично с погасяването на главния дълг – арг. от
76 ЗЗД. С погасяването на главния дълг на 02.07.2019г. се поставя крайния период
на течението на неустойката по чл. 9 от договора.
Съгласно заключението по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с в. л. Д.К., която съдът кредитира като
безпристрастна и компетентна се установява, че неустойката по чл. 9 от договора
за процесния период възлиза на сума в размер на 10 444,50 лева и се явява
18 пъти над размера на законната лихва за забава който за процесния период би
бил сума от 583 лева.
Така уговорената неустойка по чл. 9 от
процесния договор за заем се явява нищожна поради накърняването на добрите
нрави по чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нарушен е принципа за справедливост в
гражданските отношения тъй като неустойката не отговаря на присъщите й цели –
да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора за вредите от виновното
неизпълнение на длъжника, а води до възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора. Уговорената неустойката е без краен предел на срока и размера до
който може да нараства е неограничен във времето. Размерът на претендираната
неустойка е над 100% от дължимата главница и над 18 пъти законната лихва за
забава с която се съизмерява евентуалната вреда от забавената престация за
кредитора – така тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. по т.д. №
1/2009г. ОСТК на ВКС. Уговорената
неустойка няма за цел да обезщети вредите за кредитора в случай на забавено
изпълнение, а води до създаването на основание за обогатяването му поради
заложния механизъм за определяне то й, респ. прекомерността й.
Предвид на гореизложеното претенцията за
неустойка следва да се отхвърли тъй като основанието й е нищожно, респ. цялата
клауза на чл. 9 от договора е нищожна.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника
с оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят разноски в размер на
сумата от 950 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Н.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.В. с ЕГН ********** с адрес: ***
му дължи сумата, за която е била издадена Заповед № 6032 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2019г. по частно
гражданско дело № 10303/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: 10 494 лева неустойка, дължима по чл. 9
от Договор за паричен заем от 09.03.2017г. за периода от 01.11.2017г. до
31.05.2018г и разноските в заповедното
производство в размер на 1 210 лева;
ОСЪЖДА Н.Т.Т. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Х.В.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 950 лева. разноски за настоящата
инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
С.Б.