Р Е Ш Е Н И Е
№ 815
гр.***, 15,05,2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря
Ц.С., като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №319 по описа на съда за 2017 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Пред ПлРС е постъпила искова молба, и
уточнителна такава от 30,01,2017 г., от Р.И.У., ЕГН **********, от гр.***, чрез
адв.Ч. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***. В молбата се твърди, че по силата на ТД ищецът работил при ответника на длъжност
охранител за периода 13,03,2011 г. – 01,04,2014 г. Сочи се, че работодателят не
е изплатил ТВ за периода м.април 2011 г. - м.април 2014 г. в общ размер на
3620,00 лева. Ищеца сочи, че ответникът му дължи и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. В заключение ищеца моли съда да осъди ответника да му
заплати дължимите суми ведно със законната лихва от завеждане на делото.
Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца е
поискал изменение в размера на претенциите след изслушване заключението ВЛ,
което е допуснато с протоколно определение. Моли се съда да уважи претенциите,
като се иска допускането на предварително изпълнение на решението.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не изпраща
представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Не се
спори между страните, че ищеца е започнал работа при ответника на длъжност „охранител“
по силата на ТД от 13,03,2011 г. с основно месечно ТВ в размер на 120,00 лева. По
силата на ТД от 01.10.2011г основното му месечно ТВ става 180,00 лева
От
представената справка – данни за осигуряването за период от 13,03,2011 г. –
01,01,2014 г. от ТД на НАП офис Велико Търново, се установява, че през периода
ищеца е работил на 4-часов работен ден.
От
заключението на ВЛ по приетата съдебно-икономическата експертиза, което съдът
приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че общо неизплатеното ТВ на ищеца, за периода м.октомври 2011
г. – м.октомври 2014 г. е в размер на 1575,14 лева. ВЛ е установило, че полагащия
се на ищеца останал неизползван за периода платен годишен отпуск е в размер на 61
дни, които са на стойност 1037,00 лева.
С оглед на
обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил изцяло полагащо му се
трудово възнаграждение за периода м.април 2011 г. – м.април 2014 г. в общ
размер на 1575,14 лева /след допуснатото изменение в размера на претенцията/. В
тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй
като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване
на който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива
доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че неизплатеното ТВ
на ищеца е в размер на 1575,14 лева и същото не е изплатено. Ето защо съдът
намира, че предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло - до размера от 1575,14 лева. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
По предявения иск с правно основание чл.
224 ал.1 от КТ
Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен
отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20
работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с
писмено разрешение от работодателя. От заключението на ВЛ се установява, че на ищцата
са останали неизползвани 61 дни отпуска на стойност 1037,00 лева. Доколкото от
заключението на ВЛ се установява, че обезщетението не е начислено и съответно
изплатено на ищеца, то съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан до предявеният размер. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ***ския районен съд държавна такса върху уважения размер на
претенциите в размер на 113,00 лева и 80,00 лева платен депозит за ВЛ.
С оглед
изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.У., ЕГН **********, от гр.***, ж.к ***, СУМАТА от 1575,14
лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода м.април 2011 г. – м.април 2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16,01,2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.224, ал.1 от КТ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на на Р.И.У., ЕГН **********,
от гр.***, ж.к ***, СУМАТА от 1037,00 лева, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 61 дни за периода
15,03,2011 г. – 31,03,2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16,01,2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.И.У., ЕГН **********, от гр.***, ж.к ***, сумата от 200,00 лева - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС *** държавна такса
върху уважения размер на претенциите в размер на 113,00 лева, както и 80,00
лева възнаграждение за ВЛ.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: