Решение по ВНАХД №399/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Решение рег. № 162 от 11.08.2025г. по ВАНД № 399/2025г. по описа на
ОС-Сливен

Производството е въззивно и е по реда на чл. 378, ал.5 във връзка с
чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила решение за
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
С решение № 163 от 23.06.2025 г., постановено по АНД № 669/2025 г. по
описа на Районен съд-Сливен обвиняемият П.К.И., роден на ***, жител и
живущ в ***, български гражданин, с начално образование, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН: ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
05.12.2024 г. в гр.Сливен, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Е.П.Я. от гр.Сливен, изразяваща се в „Счупване на горния край на
бедрената кост на десния крайник“, което е довело до „Трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник“, поради което е ОПРАВДАН за
престъпление по чл. 133, пр.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.
Срещу така постановеното решение е подаден въззивен протест на
прокурор от Районна прокуратура гр. Сливен срещу решение №
163/23.06.2025г. постановено по АНД № 669/2025г. по описа на Районен съд
Сливен. В него се изразява несъгласие с решението на районния съд и същото
се определя като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че извършеното
от обвиняемия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат-причинена средна телесна повреда по непредпазливост.
Изложено е, че обвиняемият е следвало да предвиди последиците, вървейки
зад възрастна, трудно подвижна жена. Същият е следвало да се движи „с
необходимото внимание, а не да се оглежда, докато пресича пътното платно за
движение по пешеходната пътека“, като по този начин е „щял да види
своевременно промяната в посоката на движение на пострадалата“.
Подчертава се в протеста, че наказателното производство първоначално е било
прекратено с постановление на РП Сливен от 12.03.2025г. на основание чл.
243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НК, като прокуратурата е приела, че е налице
случайно деяние. Постановлението било потвърдено с определение по ЧНД №
353/2025г. по описа на РС-Сливен. С определение по ВЧНД № 262/2025г.
Окръжен съд Сливен е отменил акта на районния съд, както и потвърденото с
него постановление на РП-Сливен, като е приел, че обвиняемият не е
предвиждал вредоносните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Иска се отмяна на постановеното от районния съд решение като
обвиняемият бъде признат за виновен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Сливен
моли атакуваното решение да бъде отменено. Поддържа, че няма спор
относно обективната страна на деянието, като от субективна страна
обвиняемият е действал по непредпазливост. Излага доводи, че е бил длъжен и
е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради
което е действал виновно. Сочи, че посредством изготвения видеозапис и
видео-техническа експертиза в хода на ДП се установява, че обвиняемият И. се
1

е движил зад пострадалата Я., като последната се е придвижвала съвсем бавно
и си е помагала с бастун. Факт е, че пострадалата, след като е пресякла
улицата, е променила посоката си на движение, като е завила наляво, в
резултат на което обвиняемия, движейки се зад нея я блъска и тя пада на
земята, и получава телесни увреждания, които по смисъла на закона
представляват средна телесна повреда. Поддържа, че обвиняемият е бил
длъжен да се движи с необходимото внимание, а не да се оглежда за свои
познати по време на пресичане на платното за движение по пешеходната
пътека, както и е бил длъжен да види своевременната промяна в посока на
движение на пострадалата след пешеходната пътека и по този начин би
следвало да предотврати блъскането на пострадалата. Подчертава, че са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал.1, като моли за наказание
над минималния размер, но под средния такъв.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия И. – адв. А. моли
решението да бъде потвърдено. Счита, че обвиняемият не е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици и не е виновен за
извършеното. Поддържа, че обвиняемият е нямало как да предвиди, че
пострадалата ще предприеме друго действие при изкачването на тротоара.
Деянието е извършено в края на пешеходната пътека и няма никакъв умисъл в
това, което се е случило. Сочи, че от така изказаното от представителя на ОП-
Сливен дори пострадалата е следвала да предвиди, че някой върви след нея, за
да предприеме действието да се завърти в обратна посока, пресичайки
пешеходната пътека.
Обвиняемият И. в личната си защита сочи, че никога не е искал да
направи това. В последната си дума моли решението на районния съд да бъде
потвърдено.
Настоящият протест е подаден от държавното обвинение, който има
право на такъв против постановеното решение, съгласно чл.378, ал.5,
вр.чл.318, ал.2 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване,
предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустим.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се
страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста на Районна прокуратура - Сливен за
основателен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на
наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в
мотивите към решението, а именно:
Обвиняемият П.К.И. е български гражданин, с начално образование,
неженен, не работи, неосъждан.
На 05.12.2024 год. в гр. Сливен, около 14,30 часа, свид. Е. Я. пресичала
2

пешеходната пътека на бул. „Цар Симеон“ срещу входа на кооперативния
пазар. Помагала си с бастун, който държала в дясната си ръка. Точно по това
време след нея, вървейки един до друг, пешеходната пътека пресичали обв. И.
и свид. С.А.. Двамата разговаряли, като обв. И. държал двете си ръце в
джобовете на панталона си. Оглеждал се за свои приятели. След като пресякла
пешеходната пътека, свид. Е. Я. завила наляво, в посока тротоара от лявата
страна на входа на пазара. В този момент обв. И., който вървял точно зад нея и
се оглеждал за свои приятели, блъснал с гърдите си свид. Е. Я.. Тя залитнала, а
обв. И. и свид. С.А. се опитали да я хванат, за да не падне на земята, но не
успели да я задържат. Свид. Я. паднала на дясната си страна на пътното
платно. Обв. И. и свид. С.А. веднага я изправили, но свид. Е. Я. изпитвала
силна болка в областта на дясното бедро. Събрали се хора, като някой донесъл
пластмасов стол, на който свид. Е. Я. седнала. Подаден бил сигнал на ЕЕН 112
и на място пристигнала линейка, която отвела свид. Е. Я. в спешен център при
МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ гр. Сливен. След преглед и рентген свид. Е. Я.
била настанена в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р
Ив. Селимински“ гр. Сливен, където на 09.12.2024 год. е била оперирана.
По делото е изготвена съдебно - медицинска експертиза, от която се
установява, че при падането си на земята свид. Е. Я. е получила контузия в
областта на дясната тазобедрена става, което е довело до „Трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник“, което е средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
По делото е изготвена видео-техническа експертиза, при която на
хартиен носител са свалени кадри от видеозаписа, както и съдебно-
фоноскопна експертиза, при която на хартиен носител са свалени разговорите,
проведени на тел. 112.
Горепосочената фактическа обстановка е безспорно установена въз
основа на събрания по делото доказателствен материал, а именно показанията
на свидетелите Е. Я. и С.А., обясненията на обвиняемия, дадени на
досъдебното производство, както и заключенията по изготвените експертизи.
Както свидетелските показания, така и обясненията, правилно са кредитирани
от районния съд като обективни и непротиворечиви и от тях се установява
настъпването на процесния инцидент по описания по-горе начин.
При така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел, че е установена обективната страна на престъплението по чл. 133, пр.2,
вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е внесено постановление от РП-Сливен,
извод, с който настоящата инстанция се солидаризира. Обвиняемият И. е
блъснал с гърдите си свид. Е. Я., която залитнала, обв. И. и свид. С.А. се
опитали да я хванат, но тя паднала на дясната си страна на пътното платно.
Безспорно е установено, че в резултат на падането от собствен ръст върху
пътната настилка свид. Е. Я. е получила контузия в областта на дясната
тазобедрена става, което е довело до „Трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник“, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК.
За да оправдае обвиняемия в извършване на престъплението по чл. 133,
3

пр.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, районният съд е приел, че не е налице
субективната страна на деянието, а именно непредпазлива форма на вина.
Прието е, че в настоящия случай с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като
обв. И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не е
бил длъжен и не е могъл да ги предвиди. В момента на самия сблъсък обв. И. е
гледал в противоположната на пострадалата посока за свои приятели, поради
което е нямало как да види, че свид. Е. Я. променя посока си на движение към
него. Първоинстанционният съд е достигнал до извода за наличие на случайно
деяние, тъй като обвиняемият И. не е могъл да предвиди, че свидетелят ще
промени посоката си на движение и че между тях ще последва сблъсък, тъй
като е гледал в противоположна посока. Съдът е приел още, че дори да е видял
пострадалата преди сблъсъка, то е нямало как да предвиди резултата, а
именно, че същата ще залитне и в резултат на падане от собствен ръст върху
пътната настилка ще получи контузия в областта на дясната тазобедрена
става. Още повече, че непосредствено след сблъсъка между двамата, обв. И. и
свид. С.А. са се опитали да хванат пострадалата, за да не падне на земята, но
не са успели да я задържат.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за
наличие на случайно деяние.
И непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК, и случайното
деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е предвиждал
общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е длъжен и е
могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория случай (чл. 15 НК)
деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Невъзможността за настъпването на резултата означава, че при
стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля
да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Точното
тълкуване на правната норма на чл. 15 НК означава, че деецът не е могъл да
предвиди общественоопасните последици по време, когато той все още е
могъл да ги предотврати /Решение № 767 от 11.ХI.1991 г. по н. д. № 648/91 г., I
н. о./. Деянието е случайно, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и
той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици
/Решение № 98 от 14.Х.1996 г. по н. д. № 100/96 г., 5-членен с-в/.
Безспорно обвиняемият И. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но въззивният съд намира, че същият е бил
длъжен и е могъл да го направи с оглед конкретните обстоятелства, като е
имал задължението и възможността да стори това, поради следните
съображения:
Всеки един пешеходец при пресичане на пътното платно има
задължение да следи пътната обстановка, в т.ч. и движението на останалите
пешеходци, предприели пресичане на пешеходна пътека. Задължението да се
внимава при пресичането на улици важи за всички участници в движението,
сред които е и пешеходецът. Той е задължен да следи не само пътната
обстановка с оглед преминаването на МПС-та, светофарна уредба и пътни
4

знаци, но и да внимава по отношение на останалите пешеходци, предприели
пресичане на пътното платно заедно с него. Приемането на липса на такова
задължение противоречи на житейската логика, доколкото това би означавало
всеки да предприема безразборни движения, пресичайки пътното платно.
Вниманието при пресичане на пътното платно в населено място е дължимата
грижа, която всеки един човек следва да положи, както с оглед запазване на
собствеността си безопасност, така и тази на останалите пешеходци.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че
обвиняемият И. е бил длъжен да възприеме движещият се пред него и на
същата пешеходна пътека пешеходец – свидетелят Е. Я.. Безспорно се
установи, че обвиняемият се е оглеждал за свои приятели, докато пресича
пешеходната пътека, а и това е видно от събрания по делото доказателствен
материал, а именно видеозаписа на диск CD-RW с фабричен надпис „Princo” и
фабричен номер РАА111898106057611011833. Вместо да полага нужното
внимание и дължимата грижа, която всеки човек дължи, докато пресича,
същият още от средата на пешеходната пътека до момента на сблъсъка със
свидетеля Я., гледа в друга посока, настрани, като не гледа обстановката пред
себе си и около себе си и по този начин да гарантира собствената си и на
другите пешеходци безопасност. Следва да се отбележи, че обвиняемият не се
намира на неоживено кръстовище, а на пешеходна пътека в близост до пазар,
където обичайно има хора и движението е натоварено, в т.ч. и пешеходци,
което също предполага по-голямо внимание при движение в този район. Още
повече, свидетелят Я. е на видимо по-висока възраст и се придвижва с бастун,
т.е. е в по-уязвимо положение от останалите участници в движението, което
предполага още по-завишено внимание от страна на останалите участници в
движението, в т.ч. и от обвиняемия. По този начин обвиняемият с поведението
си не е положил дължимата грижа, която всеки един човек дължи, стъпвайки
на пешеходна пътека. Той е бил длъжен да предвиди с оглед конкретните
обстоятелства, че при невнимание от негова страна може да се блъсне в друг
пешеходец, още повече такъв на видимо по-висока възраст и по-трудно
придвижващ се от него.
На следващо място, съдът намира, че той е и могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. За да достигне до този извод
съдебният състав отчита на първо място, че инцидентът е настъпил в светлата
част на деня. Не е имало обективни пречки пред обвиняемия да възприеме
движението на намиращия се пред него и на същата пешеходна пътека
пешеходец-свидетеля Я.. Освен това, същата е на възраст от 84 години,
придвижва се с бастун по пешеходната пътека, както бе вече отбелязано.
Обвиняемият е имал възможността да възприеме нейното движение,
доколкото тя през цялото време на пресичане на пешеходната пътека се
намира пред него. Категорично се установява от видеозаписа и че свидетеля Я.
не променя внезапно посоката си на движение, а поема наляво, след като вече
е преминала пешеходната пътека, т.е. не е извършила неочаквано и рязко
движение. Следва да се отбележи и че за нея не съществува и задължение да
продължи посоката си на движение единствено направо след като пресече.
Същата не се е озовала внезапно и непредвидено пред обвиняемия и по този
5

начин да е пресякла изненадващо неговата траектория на движение, предвид
което той да не е можел да възприеме нейното положение пред него.
Напротив, същата, предвижвайки се с бастун в дясната ръка, завива наляво и
така продължава своя ход и обективно е можело да бъде възприета от
обвиняемия, ако той беше съобразил своето собствено движение на
пешеходната пътека и беше наблюдавал случващото се на нея вместо да се
оглежда за свои приятели. Той е имал субективната възможност в конкретните
условия на време, място и обстановка да изведе в съзнанието си, че след
преминаване на пешеходната пътека някой може да поеме в една или друга
посока и да се озове пред него и да настъпи сблъсък, ако той не внимава и не
гледа пред себе си. Имал е и възможността да види своевременно промяната
на движение на свидетеля Я. след пресичането на пешеходната пътека, като са
липсвали обективни и независещи от неговата воля обстоятелства за
противното. Още повече, тази промяна на движение не е рязка и внезапна,
както бе вече посочено.
Въззивният съд не споделя извода, че той не е могъл да предвиди, че
свидетелят Я. ще промени посоката си на движение и че между тях ще
настъпи сблъсък, тъй като е гледал в противоположна посока.
Невъзприемането на пътно препятствие може да се дължи на обективна
невъзможност или на непредпазливост. При обективна невъзможност за
възприемане на препятствието не е налице виновно нарушаване на правилата
за движение при настъпване на вредоносен резултат. Когато деецът е
направил всичко зависещо от него за преодоляване на възникналото
препятствие при неговото правомерно движение, но по силата на обективни
причини и закономерности настъпи удар, не следва да се приеме, че неговото
поведение е укоримо от гледището на правилата за движение /Решение № 466
от 9.VI.1982 г. по н. д. № 159/82 г., III н. о./. Действително, цитираната
практика касае управление на МПС, но същата е приложима и в настоящия
случай. Не е била налице обективна невъзможност за обвиняемия да
възприеме движението на свидетеля Я., в т.ч. и това, че тя продължава своето
движение наляво след пресичането на пешеходната пътека. Обвиняемият е
можел да възприеме същото, ако беше внимавал, докато самият той пресича.
Същият, както беше отбелязано, се е оглеждал за свои приятели, вместо да
внимава и да полага дължимата грижа на всеки един пешеходец при
пресичане и то на оживена пешеходна пътека в населено място. Обвиняемият
И. със своето невнимание сам се поставя в положение да не възприеме хода на
свидетеля Я., но е имал обективната възможност да наблюдава случващото се
на пешеходната пътека и да съобрази своя ход спрямо движението на
възрастна жена, придвижваща се с бастун, в т.ч. и когато същата предприема
движение в една или друга посока.
Съдът не споделя и извода, че дори и да е видял свидетеля Я. преди
сблъсъка, то е нямало как да предвиди резултата, а именно, че същата ще
залитне и при падане от собствен ръст върху пътната настилка ще получи
контузия в областта на дясната тазобедрена става. Както бе посочено,
свидетелят Я. е възрастна жена, на 84 години, придвижваща се с бастун, т.е.
същата е в уязвимо състояние, и за всеки човек с нормални интелектуални
6

възможности и психика е ясно, че при падане, дори и от собствен ръст, може
да се получат сериозни травматични увреждания, много по-големи, отколкото
на по-млад и здрав човек.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обвиняемият И. освен
че е бил длъжен е и могъл с оглед конкретните обстоятелства да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
При стеклите се обстоятелства деецът е бил длъжен и е зависело от
неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните
последици. Деецът е могъл да предвиди същите по време, когато той все още е
могъл да ги предотврати. Ако обвиняемият беше направил всичко зависещо от
него, а именно да следи движението, да гледа пред себе си, докато пресича,
сблъсъкът между него и свидетеля Я. нямаше да настъпи. По този начин
неговото поведение е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Деянието щеше да е случайно, ако деецът не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и
обективно каквото и да беше направил, не можеше да ги предотврати
/Решение № 720 от 30.XII.1991 г. по н. д. № 606/91 г., III н. о./, което в случая
не е така предвид вече изложеното. С невниманието си при пресичането на
пешеходната пътека той сам се поставя в положение на невъзможност да
предотврати сблъсъка със свидетеля Я.. Той не може да се позовава на
изненадваща и внезапна поява на друг пешеходец пред него, което не е и така
в случая, след като самият той не следи случващото се при пресичането на
пешеходната пътека и останалите пешеходци, което би му позволило да
избегне настъпилия инцидент.
Фактът, че се е опитал да хване свидетеля Я. заедно със своя приятел не
снема от него отговорността за осъщественото деяние. Освен това, при
прегледа на видеозаписа се установява, че той понечва да помогне на
свидетеля, след като тя вече е паднала, а не се опитва да предотврати сблъсъка
с нея.
По отношение довода на защитата на обвиняемия, че пострадалата е
следвало да предвиди, че някой върви след нея, за да предприеме действието
да се завърти в обратна посока, пресичайки пешеходната пътека, съдът го
намира за неоснователен. На първо място, пострадалата не предприема
действие в обратна посока, а продължава движението си наляво, след като е
пресякла, при което за нея не стои задължение да продължи своя ход
единствено напред. Тя не се обръща и не се връща обратно по пешеходната
пътека, а предприема движение наляво. При това положение тя не е длъжна
да гледа кой върви зад нея. На следващо място, свидетелят Я. предвид по-
високата си възраст и фактът, че е трудно-подвижна, се намира в по-уязвимо
положение, както бе вече посочено, и е задължение на останалите участници в
движението да полагат по-завишена грижа. Освен това, дори и да се приеме,
че свидетелят Я. също допринася за настъпването на инцидента със своето
поведение, това не снема по никакъв начин отговорността от обвиняемия И.,
като степента на съпричиняване би било въпрос на преценка евентуално при
претенция за вреди по гражданскоправен ред.
7

Следователно не е налице оневиняващото основание по чл. 15 НК и като
е приел противното, районният съд е направил необосновани и
незаконосъобразни изводи относно отговорността на обвиняемия.
Налице са предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
За престъплението по чл. 133, пр. 2-ро, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
в хипотезата на причинена средна телесна повреда, се предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация. Обвиняемият И. е неосъждан.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК. От процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва да признае обвиняемият
за виновен в осъществяване на престъплението по чл. 133, пр. 2ро, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК да го освободи от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева.
За да определи размера на глобата въззивният съд отчита липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, а процесуалното поведение на
обвиняемия се отчита като смекчаващо такова. Така опредЕ.та глоба е
обоснована и справедлива санкция, съответстваща на обществената опасност
на извършеното деяние, на личността на дееца и в пълна степен ще обезпечи
постигането целите на индивидуалната превенция спрямо обвиненото лице и
тези на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото.
Съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия.
С оглед разпоредбата на 189, ал.3 НПК, сторените по делото разноски в
размер 696,79 лева, включваща направените по делото разноски на
досъдебната фаза на процеса, платими в полза на държавата по сметка на ОД
МВР-Сливен, бяха възложени в тежест на обвиняемия И..
Съдът прие, че веществените доказателства по делото, а именно: 2 броя
дискове, следва да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело, след което да се унищожат като вещи без
стойност.
На основание чл.16, ал.6 от Закона за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112, следва да се уведоми „Районен
център 112“ – Бургас, че е отпаднала необходимостта от съхранение на
поисканата информация по ДП № 1737/2024 г. по описа на РУ на МВР –
Сливен, като към писмото следва да се изпрати копие от писмото на „Районен
център 112“ – Бургас, находящо се на л.11 от досъдебното производство.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд постанови решението си, с
което отмени обжалваното решение на РС-Сливен и постанови нов съдебен
акт по съществото на делото, като призна обвиняемия за виновен и го
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.

8

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
9

Номер на акта:	162
Дата:	11 август 2025 г. (в сила от 11 август 2025 г.)
Съдия:	Мария Красимирова Донева

Дело:	20252200600399
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юли 2025 г.

Решение по ВНАХД №399/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите