Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 616 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, вх.
№ 7843/28.05.2019 г. по описа на Стоян Лазаров - частен съдебен изпълнител с рег. № 927 на
КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от В.Р.Р. срещу разпореждане с дата 03.05.2019 г., обективиращо
отказ да бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.“ ООД и отказ да бъде
извършен опис и публична продан на поземлен имот с идентификатор:
38978.900.2439, находящ се в гр. К., Софийска област.
В обжалваното разпореждане са изложени няколко
съображения, мотивиращи отказа на
частния съдебен изпълнител да извърши исканите действия. Първото е, че „Т.“ ООД
е заличено като търговец след приключило производство по несъстоятелност,
съответно липсва надлежна страна-длъжник, срещу която да бъде образувано
изпълнително дело. Второ, че вземането на взискателя
е предявено и при условията на чл. 693 от ТЗ, респективно кредитор с прието
вземане не може да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително
изпълнение. На следващо място се излагат доводи, че съгласно чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват,
освен в изрично предвидените в закона хипотези. Счита, че няма основания
принудително изпълнение да бъде насочено срещу посочения от взискателя
имот, тъй като не е собственост на длъжника, а на трето лице - акционерно
дружество „Г.Т.Е.М. И.“, което не е обвързано от субективните предели на
изпълнителния лист.
Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че
с влязло в законна сила решение по в.т.д. № 697/2017 г. по описа на Апелативен
съд-София е отменено решение № 4826/17.11.2014 г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград, с което е било прекратено производството по несъстоятелност на
„Т.“ ООД и е било постановено заличаване на търговеца
от Търговския регистър. Поддържа,
че независимо от обстоятелството, че вземането му е прието при условията
на чл. 693 от ТЗ, то може да се реализира по реда на индивидуалното принудително
изпълнение, тъй като разполага с влязло в сила решение с уважен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. Излага подробно доводи, аргументиращи тезата му, че е
възможно принудителното изпълнение да бъде насочено по отношение на недвижим
имот с идентификатор: 38978.900.2439, находящ се в гр. К., Софийска област.
В срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от акционерно дружество
„Г.Т.Е.М. И.“, с което оспорва основателността на жалбата. Счита, че
разпореждането с дата 03.05.2019 г., обективиращо отказ да бъде образувано
изпълнително производство и отказ да бъде извършен опис и публична продан на
поземлен имот с идентификатор: 38978.900.2439 е законосъобразно. Излага
аналогични съображения, като тези на частния съдебен изпълнител. Твърди, че дружество
„Г.Т.Е.М. И.“ АД е придобило процесния недвижим имот по силата на апортна
вноска от страна на „Е. Б.“ АД без вписани тежести, възбрани или др. „Е. Б.“ АД
от своя страна е придобила имота чрез апортна вноска, без да са били налице
вписвания по партида на имота в ползва на взикателя Р..
На следващо място, намира, че акционерно дружество „Г.Т.Е.М. И.“ е трето лице и
не е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист. Акцентира на обстоятелството,
че жалбоподателят има уважен иск по чл. 135 от ЗЗД срещу „Т.“ ООД – в
несъстоятелност и „Е.“ ООД – в несъстоятелност, но придобиването на
собствеността върху имота от „Г.Т.Е.М. И.“ АД не е атакувано от жалбоподателя,
подари което счита, че решение по гражданско дело № 660/2003 г. на Окръжен
съд-София му е непротивопоставимо.
Със съпроводително писмо съдебният изпълнител
е изпратил жалбата, становище на ответната страна и препис от изпълнителното
дело, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното
действие.
Софийският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата оплаквания,
възраженията на ответника по жалбата и приложените доказателства, приема за
установено следното:
Частната жалба, с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От приложено ксерокопие на молба с
номер: 6880/03.05.2019 г., входирана в
деловодството на Стоян Лазаров- частен
съдебен изпълнител с рег. № 927 на КЧСИ е видно, че В.Р.Р., чрез адв. Н.С., е депозирал искане за образуване на изпълнително
дело срещу длъжника „Т.“ ООД - в
несъстоятелност и насочване на принудителното изпълнение срещу недвижим имот с
идентификатор: 38978.900.2439, находящ се в гр. К., Софийска област,
собственост на акционерно дружество „Г.Т.Е.М. И.“.
С разпореждане от дата 03.05.2019 г. е
постановен отказ да се образува изпълнителното дело и отказ да се извърши опис
и публична продан на посочения от жалбоподателя недвижим имот.
Разгледана по същество частната жалба
срещу отказа да бъде образувано изпълнително дело е основателна, поради
следните съображения:
С решение от 24.04.2008 г.,
постановено по т.д. № 80/2008 г., Окръжен съд-Благоевград е обявил
неплатежоспособността на „Т.“ ООД и е обявил дружеството в несъстоятелност.
С решение № 4826/17.11.2014 г. по описа на
Окръжен съд-Благоевград е прекратено производството по несъстоятелност на „Т.“ ООД и е постановено, на основание чл. 735, ал. 2 от ТЗ, заличаване на
търговеца от Търговския регистър. Това решение не е влязло в законна сила.
С решение № 2059/31.07.2018 г. по
в.т.д. № 697/2017 г. по описа на Апелативен съд-София е отменено решение №
4826/17.11.2014 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград и е постановено препис
от решението да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партида на „Т.“ ООД, и в книгата по чл. 634в от ТЗ. Решението е влязло в законна сила
на 02.05.2019 г.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Към момента на депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното производство (03.05.2019 г.) е било влязло в
законна сила решение по в.т.д. № 697/2017 г. по описа на Апелативен съд-София,
с което е отменено решение № 4826/17.11.2014 г. по т.д. № 80/2008 г. по описа
на ОС-Благоевград, с което решение е било прекратено производството по
несъстоятелност на „Т.“ ООД и е постановено заличаване на дружеството в
Търговския регистър. От извършена на 11.09.2019 г. служебна справка в
Търговския регистър е установено, че към настоящия момент длъжникът „Т.“ ООД е
отново вписан в Търговския регистър, следователно длъжникът е процесуално
правоспособен.
Настоящият съдебен състав, намира за неоснователни доводите, изложени от
частния съдебен изпълнител и възраженията на ответната по жалбата страна – „Г.Т.Е.М. И.“ АД, че след
като вземането на взискателя е предявено при условията на чл. 693 от ТЗ, той не
може да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 638, ал.
1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се
спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, но в настоящия случай недвижимият имот, предмет на иск по
чл. 135 от ЗЗД, не се включва в масата на несъстоятелността. Съгласно
тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, Павловият иск е облигационен,
той няма вещноправно действие, поради което при уважаването му прехвърлената
вещ не излиза от патримониума на приобретателя. Създава се единствено
възможност за насочване на принудителното изпълнение върху чужда вещ, доколкото
приобретателят й не отговаря за задълженията на неговия праводател към кредитора.
Последиците от уважаване на иска по чл.135 ЗЗД – обявената недействителност на
действията, с които длъжникът уврежда кредитора, ползва само кредитора–ищец и
няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника, т.е.
недействителността не е абсолютна и в случая тя не ползва кредиторите на масата
на несъстоятелността, макар длъжникът да е в несъстоятелност (в този смисъл решение
№ 57/19.07.2010 г. по т.д. № 695/2009 г., ВКС). Обстоятелството, че
жалбоподателят е предявил вземането си в производството по несъстоятелност не
отменя правото му да получи удовлетворяване в изпълнителния процес върху
имуществото, което не е включено в масата на несъстоятелността.
Настоящият съдебен състав, намира за неоснователен отказа на частния
съдебен изпълнител да образувано изпълнително дело и на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ, тъй
като, видно от решение по в.т.д. №
697/2017 г. по описа на Апелативен съд-София, с което е отменено решение №
4826/17.11.2014 г. по т.д. № 80/2008 г. по описа на ОС-Благоевград, производството
по несъстоятелност на длъжника „Т.“ ООД не е приключило.
Разгледана по същество частната жалба
срещу отказа да бъде извършен опис и публична продан на поземлен имот с
идентификатор: 38978.900.2439, находящ се в гр. К., Софийска област е
основателна, поради следните съображения:
С депозираната от В.Р. молба се иска да бъде
насочено принудителното изпълнение срещу недвижим имот с идентификатор:
38978.900.2439, находящ се в гр. К., Софийска област, собственост на акционерно
дружество „Г.Т.Е.М. И.“.
На дата 30.03.2001 г. с нотариален акт № 106, т. І, рег. № 540, дело № 80/2001 г. на
нотариус Катерина Червенкова, с район на действие РС-К., с рег. № 103 по
регистъра на НК, „Т.“ ООД, представлявано от управителите Е. К. М. и В. Л. З.,
продава на „Е.“ ЕООД, представлявано от управителя Г. М. Т., процесния недвижим
имот: парцел Х, за търговска и стопанска дейност от кв. 232 по плана на гр. К.,
Софийска област, с площ по скица от 10187 кв. м. (т.1, л. 51 от ИД).
На 10.04.2003 г. е депозирана искова молба от В.Р.
срещу „Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност
на прехвърлителна сделка с предмет същия имот. На 29.04.2003 г. е вписана
исковата молба в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Предявеният иск е
уважен от Окръжен съд-София с решение от 18.06.2004 г. по гр. д. № 660/2003 г.
Решението на Окръжен съд-София е потвърдено с решение № 126 от 20.08.2007 г. на
Апелативен съд-София, постановено по гр. д. № 2264/2004 г.
С определение № 303 от 24.04.2008 г. по т.
дело № 9/2008 г. на ВКС на РБ, са обезсилени решение № 126 от 20.08.2007 г. по
гр. д. № 2264/2004 г. на Софийски апелативен съд и решение от 18.06.2004 г. по
гр. д. № 660/2003 г. на Софийски окръжен съд, прекратено е производството по
делото по предявените от В.Р. срещу „Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД искове с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. Определението е
поставено, след като е уважена постъпилата молба с вх. № 2664/08.04.2008 г.,
обективираща изявление на ищеца Р., че се отказва от предявения иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД и иска да се приложат последиците на чл.119, ал. 2 от ГПК (отм.). Определението е влязло в законна сила на 03.06.2008 г.
На 20.10.2009 г. по партида на „Е.“ ЕООД е
направено отбелязване, с което е заличено вписването на исковата молба на В.Р.
(т. 2, л.815). Отбелязване е направено по партида и на „Т.“ ООД (т. 1, л. 111).
На 19.12.2008 г. е вписано в АВ-Имотен
регистър апортиране на процесния недвижим имот в капитала на „Е. Б.“. (т. 2, л.
800).
На 31.03.2009 г. е вписано определение № 23 от
25.02.2009 г., с което е възстановен срока на В.Р. за обжалване на определение
№ 383 от 24.04.2008 г. по т. дело № 9/2008 г. на ВКС на РБ, Търговска колегия,
Второ отделение. Отбелязване е направено
по партида на „Е.“ ЕООД (т.2, л.797), по партида на „Т.“ ООД (т. 1, л. 107) и
по партида на имота (т. 1, л. 118).
С определение
№ 137 от 06.10.2007 г. на ВКС на РБ е отменено изцяло определение № 383 от
24.04.2008 г. по т. дело № 9/2008 г. на ВКС на РБ, след като е установено, че
подписът положен върху молбата, на основание, която е било прекратено делото,
не е положен от ищеца В.Р. (т.1, л.74-76).
На 24.03.2010 г. е вписано решение от
18.06.2004 г. по гр. д. № 660/2003 г. на Софийски окръжен съд, с което са
обявени за недействителни спрямо В.Р. прехвърлителни
сделки, в т. ч. и с предмет процесния недвижим имот.
На 06.12.2012 г. е вписан апорт,
по силата на който „Е. Б.“ е апортирла недвижимия
имот в капитала на „Г.Т.Е.М. И.“ АД.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правната последица от уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД е обявяването на извършената от длъжника сделка,
обективирана в нотариален акт № 106, т.
І, рег. № 540, дело № 80/2001 г. на нотариус Катерина Червенкова, с район на
действие РС К., с рег. № 103 по регистъра на НК, за недействително по отношение
на ищеца /кредитор/ В.Р.Р.. Разпоредителното действие
е недействително в отношенията между кредитора- В.Р.Р.,
длъжника - „Т.“ ООД и приобретателя „Е.“ ЕООД. Искът
по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен, а недействителността има обратно действие – от момента
на извършване на отмененото действие (в
този смисъл Решение № 400/16.06.2010 г. по гр.д. № 4204/08 г. ВКС, ІІІ г.о.). С
уважаването на иска се счита, че действието не е извършено от длъжника и
кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от имуществото, предмет на
увреждащото действие.
Исковата молба е била вписана 29.04.2003 г. в
службата по вписванията. Действие на вписването е оповестително-защитно.
Смисълът от вписването е, че действието му позволява на ищеца да противопостави
своите права и на трето лице, приобретател на имота по време на висящия съдебен
процес, предвид разпростиране на силата на присъдено нещо на постановеното
съдебно решение по вписаната искова молба и спрямо него – чл. 226, ал. 3 от ГПК.
Правните последици от вписването защитават ищеца от конкуриращи права на трети
лица.
Направеният апорт на процесния недвижим имот в
капитала на „Е. Б.“ на 19.12.2008 г., т.е. след вписване на прекратително
определение № 383 от 24.04.2008 г. по т. дело № 9/2008 г. на ВКС на РБ и преди
определение № 23/25.02.2009 г., с което е възстановен срока на В.Р. за
обжалване на определение № 383 от 24.04.2008 г. по т. дело № 9/2008 г. на ВКС
на РБ, не променя обстоятелството, че апортът е извършен по време на висящ
исков процес, тъй като вписването на исковата молба запазва действието си, щом
като срокът за обжалване е бил възстановен - възстановяването на срока за
обжалване възстановява висящността на процеса с обратна сила.
На 06.12.2012 г. е вписан апорт,
по силата на който „Е. Б.“ е апортирла недвижимия
имот в капитала на „Г.Т.Е.М. И.“ АД. Този апорт е извършен след като на
24.03.2010 г. е вписано решение от 18.06.2004 г. по гр. д. № 660/2003 г. на
Софийски окръжен съд, с което са обявени за недействителни спрямо В.Р. прехвърлителни сделки, в т. ч. и с предмет процесния недвижим
имот. Както беше посочено, вписването на исковата молба, респективно на
съдебното решение, има оповестително-защитно действие и правните последици от
вписването защитават ищеца от конкуриращи права на трети лица, следователно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД е неприложима спрямо „Г.Т.Е.М. И.“
АД.
Въведеното
възражение, че акционерно
дружество „Г.Т.Е.М. И.“ е трето лице, поради което не е обвързано от
субективните предели на изпълнителния лист е неоснователно. Съгласно
чл. 429, ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу
третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочи изпълнението върху тази вещ. Посочената разпоредба намира
приложение по аналогия по отношение на лицата, притежаващи
право на собственост върху имот, обект на обявена за недействителна спрямо
кредитора сделка. В посочения смисъл е определение № 84 от 30.01.2015 г. на ВКС
по т. д. № 626/2014 г., първо т. о., решение от 14.04.2015 г. на СОС.
Поради изложените съображения, атакуваните изпълнителни
действия – отказ да бъде образувано изпълнително дело и отказ на частния съдебен изпълнител да бъде извърши опис и публична
продан на поземлен имот с идентификатор: 38978.900.2439, находящ се в гр. К.,
Софийска област, на изложените в разпореждането с дата 03.05.2019 г.
основания, подлежат на отмяна.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да обсъжда
възраженията на „Г.Т.Е.М. И.“ АД за изтекла погасителна давност за вземането на кредитора В.Р.Р., тъй като в производството по чл. 435 от ГПК не могат да се оспорват материалните предпоставки на принудителното изпълнение.
Така мотивиран, Софийският окръжен
съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане с
дата 03.05.2019 г., издадено от частен съдебен изпълнител Стоян Лазаров, с рег.
№ 927 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, обективиращо отказ да
бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.“ ООД, в несъстоятелност и отказ да
бъде извършен опис и публична продан на поземлен имот с идентификатор:
38978.900.2439, находящ се в гр. К., Софийска област.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.