№ 4682
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100512669 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 15973 от 22.08.2024 г. по гр.д. № 66592/2022 г. Софийски
районен съд, 49 състав осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********,
да заплати на Е. З. П., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД сумата 5 134
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Ситроен”,
модел „С4“, с рег. № ****, вследствие на инцидент, реализирал се на
25.10.2021 г. около 13.15 часа в гр. София при движение по бул. „Симеоновско
шосе” около 30 м след ресторант „Вила Виктория Ловен парк” в посока
„Околовръстен път“, изразяващ се във внезапно падане на дърво върху
автомобила по време на движение на пътното платно, ведно със законната
лихва от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане; Осъдил СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, да заплати на Ц. З. П., ЕГН **********, на
основание чл. 49 ЗЗД сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди вследствие на инцидент, реализирал се
на 25.10.2021 г. около 13.15 часа в гр. София при движение по бул.
„Симеоновско шосе” около 30 м след ресторант „Вила Виктория Ловен парк”
в посока „Околовръстен път“, изразяващ се във внезапно падане на дърво
1
върху автомобила по време на движение на пътното платно, ведно със
законната лихва от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата П. разноски по
делото в размер на 656 лева, а на ищеца П. – в размер на 1 180 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност -
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не взел предвид и не
обсъдил възраженията на ответника. От събраните доказателства се
установило, че е налице случайно събитие, което не можело да бъде вменено в
отговорност на общината. От доказателствата било видно, че Столична
община непрекъснато осъществява контрол по отношение управлението на
зелената растителност на територията на града. За мястото на настъпване на
процесното събитие не били налице сигнали, нито индикации за наличието на
компрометирана дървесна растителност, което да налага отстраняването на
такава. Касаело се за случайно събитие, доколкото не било налице бездействие
от страна на общината. За първи път с жалбата се поддържа, че стойността,
претендирана за възстановяване на процесното МПС била прекомерна,
доколкото не било отчетено, че е налице вторичен пазар на авточасти, където
цената за възстановяване била значително по-ниска от определената; Ищецът
не представил и никакви доказателства относно състоянието на МПС преди
настъпване на инцидента, като не можело да се заключи, че всички
претендирани щети са възникнали от процесното събитие. По иска за
обезщетение за неимуществени вреди поддържа, че нямало доказателства
ищецът да е претърпял такива в степен, която следва да бъде обезщетявана.
Според свидетелските показания притеснението и стресът били отшумели в
изключително кратки срокове от порядъка на няколко дни. Не били налице
данни за някакви настъпили увреждания нито в краткосрочен, нито в
дългосрочен план. Налице били убедителни данни, че от инцидента ищецът не
е формирал страх от управление на автомобил, успешно се справил с нивата
на стрес, характерни за подобни житейски ситуации, не била налице
необходимост от провеждане на лечение и такова не било провеждано, за да се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът не
отчел и близостта на свидетеля с ищеца, а показанията следвало да бъдат
ценени от съда с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля и
2
съвкупно с целия доказателствен материал. В случая съдът ценил показанията
безкритично, без да са налице други доказателства за изложените от ищеца
твърдения. Обезщетението за неимуществени вреди било и завишено и
несъобразено с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като се
позовава на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, евентуално – да намали обезщетенията като
прекомерни. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като за
тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемите страни Е. З. П. и Ц. З. П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
С исковата молба, и след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК, съдът е сезиран със субективно активно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ищцата П. претендира обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5 134 лв. за уврежданията по собствения й лек
автомобил „Ситроен С4“ с рег. № **** вследствие на инцидент, състоял се на
25.10.2021 г. около 13.15 часа в гр. София при движение по бул. „Симеоновско
шосе” в посока „Околовръстен път“, на около 30 м след ресторант „Вила
Виктория ловен парк”, при който върху автомобила внезапно паднало дърво;
Ищецът П., управлявал лекия автомобил при инцидента, претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., вредите
изразяващи се в претърпени психични страдания - силен стрес и шок предвид
непосредствената опасност за живота и здравето му, страх при пътуване с
3
автомобил, нарушен сън в продължение на седмици, изпитвани страх и
безпокойство. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата
на увреждането – 25.10.2021 г., до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове с възражение, че било налице
случайно събитие, поради което не следва да се ангажира отговорността му.
Общината осъществявала непрекъснато всички дейности по поддръжка на
растителността в лесопарк „Борисова градина“, в който попадал и участъкът
„Ловен парк“, като била положена цялата дължима грижа. Оспорил е
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди като недоказана, а по
размер – несъобразена с чл. 52 ЗЗД. Поради това е искал от съда да отхвърли
исковете.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед непреклудираните оплаквания в жалбата е
правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Видно от приетия и неоспорен протокол за ПТП
№ 1780372 от 25.10.2021 г., на същата дата в 13.15 ч. е реализирано ПТП в гр.
София, на бул. „Симеоновско шосе” на 30 м след ресторант „Вила Виктория“ в
посока „Околовръстен път“ поради внезапно падане на дърво на пътното
платно върху лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ****, управлявано от Ц. З.
П. и собственост на Е. З. П.. Описани са видими щети по МПС по предна част,
челно стъкло, таван. ПТП е посетено на място от органите на МВР след
подадени сигнали до тел. 112 от трето лице и от водача. Последното се
установява от приетите писмо от МВР – Дирекция „Телефон 112“ и
неоспорено заключение на компютърно-техническа експертиза.
Видно от приетия договор от 10.09.2020 г., сключен по реда на ЗОП,
Столична община е възложила на „Грийнтаун” ЕООД услуги по поддържане
на паркове, градини, зелени площи към транспортни трасета и дървесни
насаждения за 2019-2021 в Обособена позиция № 9: зона 9 (лесопаркове) с
обекти: лесопарк „Борисова градина“, лесопарк „Дъбова гора”, лесопарк
„Кошарите” и Западен лесопарк.
Приети по делото са и манипулационни планове към договора за м.
10.2021 г. за възложените обекти, включително за лесопарк „Борисовата
4
градина“, както и подробни ведомости за м. 10.2021 г. и опис на актовете за
извършени РСМР по договора (л. 50 – 60 от делото на СРС).
Съгласно приетото писмо от 20.01.2021 г. на Столична община,
Дирекция „Зелена система” до „Грийнтаун” ЕООД, разрешава се премахване
на 6 броя червен дъб в лошо физиологично състояние - напълно сухи, и
кастрене и оформяне на короната на 1 брой червен дъб в средно физиологично
състояние с наличие на суховършия, находящи се в зелените площи на
лесопарк „Борисова градина”.
Съгласно приетото писмо от 23.12.2020 г. от Столична община,
Дирекция „Зелена система“ до „Грийнтаун” ЕООД, на последното се възлага
при наличие на сухи, опасно наклонени, изкоренени и паднали дървета,
намиращи се на 20 метра от алеите със засилено автомобилно и пешеходно
движение, да бъдат предприети действия по тяхното премахване, разтрупване
и извозване от територията на лесопарк „Борисовата градина”.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на
САТЕ, механизмът на причиняване на щетите по лекия автомобил е следният:
На 25.10.2021 г. лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № **** се движи по бул.
„Симеоновско шосе“ и на около 30 м след ресторант „Виктория“ върху
автомобила пада крайпътно дърво и реализира ПТП с материални щети. От
техническа гледна точка нанесените щети по л.а. „Ситроен С4” е възможно да
бъдат получени и са вследствие на събитието от 25.10.2021 г.. Стойността за
възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени възлиза на
4 148.20 лв. Средната пазарна стойност на л.а. „Ситроен С4“ с рег. № **** към
датата на събитието възлиза на 5 134 лв. Стойността за възстановяване на
автомобила възлиза на 80.80 % от действителната стойност. Възстановяването
е икономически нецелесъобразно и е налице тотална щета.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото
не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Свидетелката Р.К. установява, че имала двегодишна връзка с ищеца Ц.
П., познава и ищцата. Малко след процесния инцидент Ц. й се обадил, казал й
първо да не се притеснява, че е здрав, паднало дърво върху колата докато
карал – върху предния капак, но било близо до него. Звучал по-различно от
обикновено. По-късно го видяла, а на другия ден й показал и мястото на
инцидента. На Ц. му нямало нищо физически, но бил стреснат и притеснен, и
5
доста по-мълчалив от обичайното. Първоначално било по-интензивно, но
после измислили как да се случват нещата, свидетелката била психолог и му
помогнала. Ищецът имал нарушения в съня. Не можела да каже, че е изпитвал
страх, по-скоро дискомфорт. Свидетелката му казвала, че колкото повече
започне да шофира, толкова по-лесно ще преодолее това състояние. Ц. имал и
втора работа към „Глобо“, и тъй като му трябвал автомобил за тази работа,
започнал да ползва автомобила на свидетелката. След около месец и половина
напуснал работата за „Глобо“, защото било трудно да се справят с един
автомобил. Първоначално след инцидента ищецът бил като леко невменяем
дори, разсеян. Когато свидетелката му задавала въпрос не можел да схване
същината и избягвал отговора. Било му леко трудно да говори за случая. Това
продължило сравнително кратко, 3 – 4 дни. След това имал събуждания през
нощта, което не било характерно за него. Това продължило около месец и
половина. Не ходил на лекар, вземал успокояващи чайове вечер преди лягане.
След известно време стресът се разсеял.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелката като преки, достоверни и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства. Показанията относно състоянието на ищеца П. са и житейски
логични предвид претърпения от него инцидент, при който непосредствено са
били застрашени здравето и животът му.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има
гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва
да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от
ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите
елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ
обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената
тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
6
В случая съдът намира, че тези предпоставки се установяват по
несъмнен начин. Настъпването на процесния инцидент по описания в исковата
молба начин се установява от приетия и неоспорен протокол за ПТП, който в
частта му относно непосредствено възприетите от длъжностното лице факти,
касаещи механизма на произшествието – в случая факта на падналото дърво
върху собственото на ищцата и управлявано от ищеца МПС, има характер на
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. От
кредитираното заключение на САТЕ се установи, че причинените върху
автомобила вреди са в причинна връзка с инцидента, като е налице тотална
щета, а средната пазарна стойност на автомобила към момента на
увреждането е 5 134 лв. Доводите на въззивника в тази връзка – че
претендираната стойност за „възстановяване“ на МПС била „прекомерна“, са
преклудирани и не следва да се обсъждат. Единственото възражение, наведено
от ответника с отговора на исковата молба във връзка с иска за обезщетение за
имуществени вреди е, че в случая било налице случайно събитие. Нещо
повече – заключението на САТЕ не е оспорено, нито е искано изслушване на
допълнителна САТЕ.
За неоснователни съдът намира доводите на въззивника по делото да
било доказано, че в случая се касаело за случайно събитие и не следвало да се
ангажира отговорността на общината.
По делото не е било спорно и се установи, че дървото, паднало върху
процесния лек автомобил по време на движението му по общински път, се е
намирало в имот - публична общинска собственост, предназначен за
озеленяване. Чл. 11 ЗОС възлага на общините да управляват имотите и вещите
- общинска собственост, в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, което тя
трябва да изпълнява чрез свои служители или наети други лица, като съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 14 ДР ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата“. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са
публична общинска собственост, а според ал. 5 тази собственост се
7
разпростира върху всички основни елементи, посочени в чл. 5 - обхват на
пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Според дефинитивната
норма на § 1, т. 4 ДР ЗП, в понятието „пътна принадлежност“ са включени и
крайпътните насаждения.
Същевременно съгласно чл. 61, ал. 2 ЗУТ, основа на зелената система са
озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от национално или общинско
значение - паркове, градини, улично озеленяване. Съгласно чл. 44, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Столична община (в относимата й за спора редакция), растителността се
премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.
В случая, предвид установения по делото механизъм на произшествието,
тези задължения не са били изпълнени от ответната община чрез лицата, на
които е възложила работата по премахване на опасни (изсъхнали или болни)
дървета. Налице е противоправно бездействие, в пряка причинна връзка от
което ищцата е претърпяла имуществени, а ищецът – неимуществени вреди.
Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е
възложена работата. Не може да се приеме, че се касае за твърдяната хипотеза
на случайно събитие, изключващо вината. Случайното събитие съставлява
непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство – което
длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди
(т.е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му);
необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не
може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява
невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го
осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да
положи, за да осъществи дължимия резултат. В случая е налице неизпълнение
на възложената работа – както на задължението за поддържане
на общинския път, вкл. пътните принадлежности, така и на задължението за
премахване на опасни дървета, като правилно в тази връзка районният съд е
отчел и че дейностите по договора, сключен с „Грийнтаун“ ЕООД, се възлагат
ежемесечно от общината чрез Дирекция „Зелена система“ и се контролират от
8
възложителя, което в случая не се установява да е направено. Бездействието
на лицата, на които ответникът е възложил работа, не
съставлява случайно събитие, което да изключва вината. Следователно по
делото са установени предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата по делото да не
било доказано ищецът П. да е претърпял неимуществени вреди. Тези вреди се
установяват от показанията на свидетелката Коцева, които по изложените по-
горе съображения правилно са ценени от районния съд като достоверни.
Противно на твърдяното в жалбата, няма основание да се смята, че
свидетелката е заинтересована като лице, което евентуално би получило
облага при уважаване на иска, предявен от Ц. П., доколкото същите са били
във връзка в продължение на две години, вкл. по време на процесния
инцидент, но не и към момента на разпита на 21.02.2024 г. От показанията се
установява, че непосредствено след инцидента и 3 – 4 дни след него ищецът
П. бил стреснат, притеснен и по-мълчалив от обичайното, „леко като
невменяем“ по думите на свидетелката, разсеян, не схващал същината на
зададени му въпроси и избягвал отговора; В продължение на около месец и
половина ищецът имал проблеми със съня, също нехарактерно за него; Имал
не страх, но дискомфорт да шофира, а свидетелката като психолог го
съветвала да кара повече, за да преодолее това състояние.
За неоснователен съдът намира и довода определеното обезщетение в
размер на 2 000 лв. да е в завишен размер. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11
на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г.
по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ
ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т.д.
№ 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и
др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
9
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време. Съгласно практиката на ВКС, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
В случая въззивният съд, като взе предвид установените по делото
неимуществени вреди, претърпени от ищеца П. в резултат на процесния
инцидент – силен стрес предвид непосредствената опасност за живота и
здравето му, дискомфорт при пътуване с автомобил, проблеми със съня,
тревожност и безпокойство в продължение на около месец и половина,
споделя извода на районния съд, че обезщетение в размер на 2 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в посочения размер съдът
намира да е съобразено и с икономическите условия в страната към момента
на увреждането.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемите. Видно от представеното платежно
нареждане, разноски са направени само от въззиваемия П. – заплатено от него
по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15973 от 22.08.2024 г., постановено по
гр.д. № 66592/2022 г. на Софийски районен съд, 49 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, код по БУЛСТАТ *********, гр.
София, ул. „Московска” № 33, да заплати на Ц. З. П., ЕГН **********, гр.
Монтана, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 300 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението в частта му по иска за неимуществени вреди е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в
останалата част подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
10
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11