№ 26
гр. К., 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20235100500355 по описа за 2023 година
С Решение № 403/03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 298/2023 г., Районен
съд – К. е осъдил „И.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., *, местност
„К.", имот № *, представлявано от управителя Т. Д. Ш., да заплати на С. Х. К. от с. А.,
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане от ухапване от куче на 02.12.2022 г., намиращо се под
надзора на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 02.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявения иск за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв., като неоснователен.
С решението са присъдени разноски по делото, като „И.“ ООД е осъдено да
заплати на С. Х. К. сумата в размер на 1 200 лв., представляващи разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска; а С. Х. К. - да заплати на „И.“ ООД сумата в
размер на 400 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които с
въззивни жалби, депозирани чрез процесуален представител го обжалват като
неправилно.
Въззивна жалба с вх. № 9444/12.10.2023 г. е подадена от „И.“ ООД, ответник в
първоинстанционното производство, срещу решението, в частта му, с която
1
предявеният иск е уважен. В тази му част решението се обжалва като неправилно и
несъобразено с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Излагат се доводи, че
съдът неправилно и неоснователно отхвърлил възражението за съпричиняване,
предвид наличие на предпоставки за същото. Сочи се, че принос по смисъла на чл.
51,ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки самите вреди. В случая съдът кредитирал показанията на св. Г. Х.
(придружаващата приятелка) защото била очевидец на инцидента, а показанията на св.
Х., който също бил очевидец, не кредитирал с мотив, че същият бил заинтересован.
Твърди се, че същият извод за заинтересованост съдът имал основание да приеме и по
отношение на св. Х.а, защото по гр.дело № 299/2023 г. по описа на Районен съд – К. тя
предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане от ухапване от същото куче на 02.12.2022 г. Събраните по делото
доказателства не подкрепяли изводите на съда, че не било установено ищцата да е
предизвикала с поведението си нападението на кучето, което я ухапало. Показанията
на св. Х. и св. Г.Х.а, както и обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 176, ал.1 от
ГПК, напълно съвпадали относно фактическата обстановка по делото и налагали
извода, че съдът не е имал основание да не ги кредитира. Твърди се, че с действията си
ищцата създала предпоставки за възникване на вредите. Навеждането към земята
кучето възприело като жест, че ще бъде ударено с камък, независимо, че ищцата, св. Х.
и св. Г.Х.а заявявали, че то никога не било агресивно и не нападало хора, движещи се
покрай оградата на цеха ответното дружество. Именно защото на 02.12.2022г. кучето
било провокирано от действията на ищцата и нейната приятелка, то проявило
агресивност, като я ухапало. Сочи се за безспорна причинната връзка между
поведението на пострадалата и поведението на кучето. Решението се обжалва като
неправилно и по отношение размера на неимуществените вреди. При съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства се установило повърхностно нараняване на
кожата, причинено кръвонасядане и три иввицовидни охлузвания на кожата по задно-
външната повърхност на дясното бедро у ищцата, което причинило болка и страдание,
но без наличие на белези от ухапване от куче. Сочи се, че ищцата не доказала
претендираните увреждания относно преживения психическия стрес от инцидента,
предвид това, че същата оттеглила искането си за назначаване на съдебно-
психиатрична експертиза, а свидетелите, установили, че изживяла стрес, уплаха и
изпитвала тревожност при спомена за ухапването. Тези гласни доказателства съдът не
следвало да кредитира при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
поради което размерът на неимуществените вреди бил определен неправилно.
Жалбодателят твърди, че решението е постановено в противоречие с
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД - в противоречие на материалния
закон и процесуалните правила.
2
Решението се счита за неправилно и при определяне на дължимите от ищеца на
ответника разноски, съразмерно отхвърлената част на предявения иск. Независимо, че
възнаграждението било платено на двама адвокати, същото представлявало минимално
определено възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1от 09.04.2004 г.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба,
депозиран от С. Х. К. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител, в който се излагат доводи за неоснователността й.
Въззивна жалба с вх. № 9577/17.10.2023 г. е подадена от С. Х. К., ищца в
първоинстанционното производство, срещу решението, в отхвърлителната му част. В
тази му част то се обжалва като неправилно и несъобразено с критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Иска се да бъде отменено, вместо което се постанови
ново, с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба,
депозиран от „И.“ ООД – К., чрез процесуален представител, в който се излагат доводи
за неоснователността й. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран и с в. ч. ж. вх. № 10532/13.11.2023г. /по описа на КРС/,
депозирана от „И.“ ООД против постановеното в първоинстанционното производство
Определение № 1439/97.11.2023г., с което е оставено без уважение искането на тази
страна за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят „И.“ ООД, гр. К., чрез процесуален
представител, поддържа въззивната жалба и въззивната частна жалба, и оспорва
въззивната жалба на насрещната страна.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Х. К., чрез процесуален представител,
поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба и въззивната
частна жалба на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от С. Х. К. против „И.“ ООД,
гр. К., иск с правно основание чл. 50, вр. с чл. 52 от ЗЗД. В исковата си молба, ищцата
сочи, че живеела в с. А., общ. К. и със съседката си и приятелка Г. К. Х.а всеки ден
правели разходка по шосето между с. А. и с. М., общ. К., като пътят им минавал покрай
двора и портала на цеха на ответното дружество - „И.“ ООД, гр. К.. Известно им било,
че в двора на фирмения цех се отглеждали две кучета - пазачи, едното от които доста
едро - около 30 килограма, на цвят черно, с бели петна по гърдите и в края на
3
опашката, женско, с клепнали уши, без ушна марка. Обикновено кучетата били
вързани, но имало и случаи, в които били оставяни да се разхождат свободно в двора
на цеха и по улицата, като за тях се грижели работниците от фирмата, давайки им
храна и вода. Понякога черното куче проявявало безпричинна агресия и нападало хора
от съседните села, поради което с приятелката й винаги минавали много внимателно
покрай портала на цеха и се стараели да не извършват резки движения, за да не
предизвикват кучето. На 02.12.2022 г. около 15.00 часа двете с Г. Х. правели
обичайната си разходка и минавайки покрай портала на цеха, забелязали, че черното
куче било извън двора, в близост до портала. То не проявявало признаци на
раздразнение, но когато били пред портала, кучето без повод и лай се спуснало към тях
и ги нападнало. Първо нападнало ищцата и я ухапало няколко пъти по дясното бедро.
Двете с приятелката й Г. започнали да викат за помощ, а кучето се насочило към Г. Х. и
ухапало и нея няколко пъти по лявото бедро. Виковете им за помощ били чути от В. Ф.
Ф., който бил собственик на съседната автоморга. Той извикал кучето по име „Л.“ и то
се отдръпнало. Виковете им за помощ били чути и в цеха на фирмата и от там излезли
две работнички - Д. С. и В. Г., които дошли и прибрали кучето, след което дошъл
управителят на цеха Т. Д. Ш.. Г. Х. се обадила на тел. 112 и на съпруга си Й. Ф. Х.,
който дошъл с автомобила си и ги откарал в ЦСМП-К., където били прегледани,
обработили нараняванията им и ги превързали. На 03.12.2022 г. ищцата посетила
съдебен лекар, който я прегледал и й издал Съдебномедицинско удостоверение №
302/2022 г., в което описал причинените й наранявания: по задно-външната повърхност
на дясното бедро, в горната му трета се установило синкавомораво-червено
кръвонасядане с размери 9/8 см., в централната му част три успоредни, ивицови
охлузвания на кожата с размери 4/0.5 см. всяко, с посочване, че на ищцата била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. След нападението
на кучето и от болките от ухапванията, ищцата получила силен стрес и безсъние,
постоянно плачела и не можела да се храни нормално, страхувала се да излиза извън
дома си и не общувала с хората, сънувала, че я нападат кучета и не можела да заспива.
На 05.12.2022 г. посетила психиатър в гр. К., който й поставил диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“ и й предписал лекарства. Към момента на
депозиране на исковата молба била на поддържащо лечение. Не можела да ходи
нормално и психически се чувствала много зле. Подала жалба до Районна прокуратура-
К., като преписката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът – „И.“ ООД, гр. К. е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Не е
оспорил обстоятелството, че на 02.12.2022 г. кучето се отглеждало на територията на
предприятието, както и че на тази дата то е ухапало ищцата. Територията на
дружеството била с площ от 10 декара, като независимо от наличието на видео
4
наблюдение, опазването на сградите и материалите представлявало трудност. Двете
кучета обикновено били вързани, но понякога работниците, които ги хранели, ги
пускали за кратък период да се разхождат. Кучетата не били агресивни и се спускали
само, ако бъдат предизвикани или към тях бъдат направени определени движения
/наклоняване към земята за взимане на камъни и др.подобни/. В отговора на исковата
молба се сочи, че управителят отишъл на мястото на инцидента и предложил на
пострадалите да им съдейства, но те отказали. Релевирано е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че ищцата и нейната спътница
с поведението си предизвикали кучето.
Районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 02.12.2022 г. ищцата била ухапана по дясното бедро от черно
куче, на име „Л.”, отглеждано в двора на ответното дружество. Установено е по
делото, че кучето се намирало „под надзор“, а не е „собственост“ на ответника -
юридическо лице. Същото живеело в двора, ползван от дружеството, хранено и
отглеждано от служители на фирмата, с цел - охрана на същата.
От съдебно-медицинско удостоверение № 302/2022 г. се установява, че у
ищцата били констатирани следните увреждания: „по задно-външната повърхност на
дясното бедро, в горната му трета : синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери
9/8 см.; в централната му част : три успоредни ивицовидни охлузвания на кожата с
размери 4/0,5 см. всяко, с розово-червен цвят, разположени на нивото на околната
кожа...”. От представената медицинска документация се установява, че на ищцата била
поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и назначено
медикаментозно лечение.
От приетото заключение по назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на ищцата било причинено кръвонасядане и три
ивицовидни охлузвания на кожата по задно-външната повърхност на дясното бедро.
Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест
предмет, и по време и начин добре отговаряли да са възникнали така, както се сочело в
исковата молба - при ухапване от куче. Било причинено болка и страдание.
Понастоящем не били налице белези от ухапването от куче.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. К.
Х.а, Й. Ф. Х. и Е. С. Е..
От показанията на свидетеля Г. К. Х.а, пряк очевидец на инцидента, се
установява че в резултат на ухапването от куче, ищцата преживяла голям стрес и до
ден днешен не се чувствала добре, не можела да излиза сама на улицата, страхувала се
от кучета, не можела да спи нощем, постоянно сънувала кошмари и била стресирана.
Понастоящем този стрес не бил отминал и ищцата ползвала хапчета, които й изписала
психоложка.
5
От показанията на свидетеля Й. Ф. Х. се установява, че след инцидента закарал
Г. и С. до Бърза помощ, където им почистили раните от ухапванията от кучето и им
поставили по две ваксини, едната от които против тетанус. Кучето, което ги нападнало
и ухапало, било черно на цвят и доста едро, било на „И.“ ООД. Свидетелства, че и
младежи от селото били нападани от това куче. След ухапването С. станала по-
мълчалива, стресирана, споделяла че не може да спи и като се събудела, веднага се
сещала за това куче.
От показанията на свидетеля Е. С. Е., строителен работник в „И.“ ООД се
установява, че в двора на дружеството имало две кучета - една немска овчарка и „Л.“ –
голямо черно куче. Сочи, че същият ден бил на двора до оградата на новото
строителство, когато двете жени минавали. Черното куче било вътре в двора и не било
вързано. Сочи, че „“като видя кучето жените, явно е имало нещо като провокация,
едната жена се наведе, явно кучето е помислило, че се навежда за камък“ и след това
чул крясъци. Посочва още : „като видяха, че кучето е до портала, едната се наведе, те
се дразнеха много с кучетата...Вървяха една до друга, дясната жена мисля, че се
наведе…Явно жените са видели кучето, защото едната се наведе и тогава тръгна
кучето. Преди това кучето си лежеше до портала“.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбите.
В конкретния случай, постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
Относно правилността му, съдът приема следното:
Спорни между страните в настоящото производство са въпросът за обемът на
неимуществените вреди, подлежащи на обезвреда, размерът на дължимото за тях
обезщетение, съгласно чл. 52 от ЗЗД и дали с поведението си ищцата е допринесла за
настъпването на вредите.
Искът е с правно основание чл. 50 ЗЗД, за вреди пречинени от животно. С тази
разпоредба се изхожда от принципа да не се вреди другиму, поради което следва да се
репарират вредите, които вещи или животни са причинили. За вредите отговарят
собственикът и лицето под чийто надзор е оставено животното, като отговорността е
солидарна и ангажира лицата дори когато животното е избягало или се е изгубило.
Обстоятелствата свързани с характера и агресивността на конкретното куче не
представляват такива, освобождаващи от отговорност. Съгласно решение №
249/24.09.2012 г. по гр. д. № 1450/2011 г. на ВКС, отговорност се носи и когато
6
животното не е агресивно. Единствената възможност за освобождаване от отговорност
за причинените вреди е, когато същите са настъпили в резултат на непреодолима сила,
на изключителна вина на пострадалия или на изключителна вина на трето лице /т. 10
от Постановление № 7 от 30.12.1959 г., Пленум на ВС/.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението за извършен деликт се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В конкретния случай елементите, ангажиращи отговорността на ответника по
чл. 50 ЗЗД, са доказани.
Съобразявайки спецификата на механизма на травмата - внезапно нападение от
куче и ухапване, травматичния характер на увреждането, вредите, понесени от
пострадалата – получено кръвонасядане и три ивицовидни охлузвания на кожата по
задно-външната повърхност на дясното бедро, отчитайки кратката продължителност на
лечението и период на физически болки, но и че същите са дали отражение върху
психиката на ищцата, чрез изпитан страх и стрес и получено „посттравматично
стресово разстройство“ с назначено медикаментозно лечение, и предвид
невъзможността й за пълното възстановяване, то съдът приема, че по несъмнен начин в
процеса е установено, че процесните увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносното събитие, поради което и настоящата съдебна инстанция достига
до категоричния правен извод, че всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти са доказани.
Обезщетението за неимуществени вреди е строго индивидуално и се определя
от съда по справедливост – с оглед на установеното по делото - отражение на
преживяното от конкретното лице. Едно и също събитие може да рефлектира по
различен начин на отделни правни субекти.
Субективните преживявания са различни като интензитет на негативните
преживявания и като продължителност; в казуса те са от решаващо значение при
определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като безспорно се
установява, че месеци наред ищцата се страхувала непрекъснато и се връщала към
инцидента, била напрегната и тревожна; сънят й бил нарушен; страхувала се да излиза
сама; изпадала в паника при вида на куче; интерпретирала психотравмата /л.7-8 от
първоинстанционното производство/. Тук следва да се добави и това, че е напълно
несъстоятелно е възражението на жалбодателя „И.“ ООД, че ищцата не доказала
претендираните увреждания относно преживения психическия стрес от инцидента,
защото оттеглила искането си за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза;
както и че събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, че изживяла
стрес, уплаха и изпитвала тревожност при спомена за ухапването съдът не следвало да
кредитира. Право на страната е да посочи доказателствата, с които ще обоснове
исковата си претенция. В случая отказът от съдебно - психологическа експертиза е
7
обоснован с дългосрочно отсъствие на ищцата от страната, което е житейски
разбираемо, то не е и недопустимо; от друга страна, за нанесените на ищцата от
случилото се психологически травми са събрани както писмени доказателства, така и
гласни такива, които няма причина съдът да не кредитира.
Съобразявайки възрастта на пострадалата към момента на настъпването на
инцидента /пенсионна възраст/; механизмът на настъпването на вредите, който по
естеството си е предизвикващ ужас, страх и стрес; необходимостта от поставяне на
противобясна ваксина и ваксина за тетанус; вземайки предвид социално-
икономическите условия в страната, съдът, за да определи правилно размерът на
обезщетението, отчете и съдебна практика по сходни случаи. Така например с
Определение № 545 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 459/2020 г. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на Решение № 170/11.11.2019 г., постановено по в. гр. д. №
286/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта, потвърждаваща решение
№ 71/10.07.2019 г. по гр. д. № 239/2018 г. на Районен съд – Омуртаг, с което за вреди от
ухапване от куче, причинени на 26.04.2018 г., е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.; с Определение № 210 от 18.03.2021 г. по
гр. д. № 3593/2020 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение
№ 134 от 18.06.2020 г. по гр. дело № 122/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч,
потвърждаващо Решение № 162/16.10.2019 г. по гр. д. № 1139/2018 г. на Районен съд –
Тетевен, с което за вреди от ухапване от куче, причинени на 05.05.2018 г., са
присъдени 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Този инцидент е бил
съпроводен с по-сериозни последици от настоящия: 20 дневно болнично лечение, две
операции, трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
продължителен период от време (3-4 месеца), смесена тревожно-депресивна реакция,
като всичко това е обосновало по-високия размер на обезщетение.
От анализа на тази практика следва, че при сходни случаи с този на
пострадалата ищца, обезщетението за вреди е около 5 000-5 500 лв. Предвид това,
въззивната инстанция не споделя оплакванията в двете въззивни жалби за
несправедливо определен размер на обезщетението, и намира, че първостепенният съд
е взел предвид всички релевантни досежно този размер обстоятелства и ги е съобразил
с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Следващия спорен по делото въпрос е дали с поведението си ищцата е
допринесла за настъпването на вредите. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
8
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен за настъпване
на увреждането. За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалата е следвало да предвижда конкретно, а не абстрактно
правната възможност, че със своето поведение е съпричинила вредоносния резултат.
Изхождайки от показанията на свидетеля Х., че когато двете жени видели кучето,
едната жена се навела да вземе камък и този жест кучето вероятно възприело, като
такъв, че ще бъде ударено с камък, е налице именно такава абстрактна възможност.
Следва да се добави и, че показанията на този свидетел не са конкретни по отношение
на това дали и защо някоя от двете жени се е навела към земята /свидетелят сочи, че
„явно е имало нещо като провокация..“; ако това се е случило – коя от тях двете е била;
както и, ако това се е случило – дали това именно поведение е предизвикало агресията
на кучето, намиращо се под надзора на ответника.
Или, съдът намира твърдението на въззивника „И.“ ООД /ответник по иска/ за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за недоказано, и
като такова – за неоснователно, до какъвто правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
В обобщение, двете въззивни жалби, депозирани от страните в процеса - С. Х.
К. и „И.“ ООД, са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските и по в. ч. ж. вх. № 10532/13.11.2023г. /по описа на КРС/:
Въззивникът „И.“ ООД е депозирал и в. ч. ж. вх. № 10532/13.11.2023г. /по
описа на КРС/ против постановеното в първоинстанционното производство
Определение № 1439/97.11.2023г., с което съдът е оставил без уважение искането на
тази страна за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските. Със същото районният съд е приел по искането на ответника по иска „И.“
ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, формирано от
заплатени на двама различни адвокати възнаграждения, че същото е неоснователно,
мотивирайки се с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за правилно и
законосъобразно. Ирелевантно за спора е възражението на жалбодателя „И.“ ООД, че
възнагражденията на двамата му процесуални представители сумарно възлизат на
1 300лв., което представлявало минимално определеното адвокатско възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., тъй като текстът на закона е ясен – дължи се
възнаграждение за един адвокат. Не може да се сподели и доводът, изложен в частната
жалба, че платеното възнаграждение за втори адвокат следвало да се приеме като
разписка за разноски, а не за процесуално представителство и защита по делото. Тези
разноски без всякакво съмнение са сторени именно във връзка с процесуалното
представителство и защита на страната по делото /а не с друго/, така, както е посочено
9
в приложеното по делото пълномощно /л.22/, даващо право на адв. Д. да представлява
ответника по гр.д. № 298/2023г. по описа на КРС.
По тези съображения, и доколкото доводите във въззивната частна жалба са
ограничени само до това оплакване, не и до изчисления размер, съразмерно с
уважената/отхвърлената част от иска, жалбата се явява неоснователна. Впрочем, и
размерът е бил правилно определен - при предявен иск в размер на 10 000лв. и уважен
такъв в размер на 5 000лв., на ответника се следват деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., при направени такива в размер на 800лв., видно от
пълномощното /л.40 от първоинстанционното производство/, даващо представителна
власт на адв. К. да представлява ответника в процеса.
В настоящото производство и двете страни претендират деловодни разноски,
но при този изход на делото те следва да останат в тяхна тежест така, както са
направени.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 403/03.10.2023 г., постановено по гр. д. №
298/2023 г. по описа на Районен съд – К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10