№ 90
гр. Благоевград, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20241200900217 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Ищцата В. Н. С. твърди, че 20.01.2023 г. в гр. Петрич е настъпил пътен
инцидент, в който е пострадала. Сочи, че инцидентът се е развил при следната
фактическа обстановка: на 20.01.2023 г., в 07:58 ч., в гр. Петрич, лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, peг. № ***, управлявано от Н. С.,
се е намирал на кръговото кръстовище, образувано от ул. „Рокфелер“ и ул.
„Цар Борис III“, когато при напускане на кръстовището, поради
несъобразяване с пътната обстановка и уязвимите участници в движението, не
забелязва и не пропуска пресичащата по пешеходна пътека, от лявата му
страна пешеходка - В. С.. Ищцата твърди, че вследствие на удара е политнала
и паднала на земята, при което е получила фрактура на лявата си раменна
става.
Инцидентът се е развил на пешеходна пътека, пред магазин „Витамина“.
Сочи, че било образувано ДП № 314-ЗМ — 151/2023 г., по описа на РУ - гр.
Петрич, като същото е било прекратено, поради направено искане от страна на
пострадалата, съгласно чл. 343, ал. 2 от НК.
Ищцата твърди, че виновният причинител има валидна застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Бул инс” АД за лек автомобил
марка „Тойота" модел „Приус“, peг. № ***, с период на покритие от 16.08.2022
г. до 15.08.2023 г.
Сочи още, че непосредствено след пътния инцидент В. С. била
транспортирана в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД - гр. Петрич, където
постъпила с оплаквания ***
Ищцата В. Н. С. описва подробно всички ***
Твърди, че във връзка с реализираното произшествие на 06.03.2024 г., е
1
била надлежно заведена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
пред дружеството ответник съгласно чл. 380 от КЗ, видно от молба с вх. №
ОИ-158512/06.03.2024 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за
окончателно произнасяне по претенцията е изтекъл, към настоящия момент от
ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Ищцата В. Н. С. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД
“БУЛ ИНС” АД да заплати на В. Н. С. застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
20.01.2023 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно с лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на
завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество по чл. 380
от КЗ - 06.03.2024 г., до окончателното плащане на дължимата сума.
Ответникът ЗД „Бул инс” АД, чрез процесуалния представител адв. М.
Г., е депозирал отговор в срок, в който оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер, както и акцесорните искове. Ответникът оспорва
механизма на настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че водачът, с
поведението си, е станал причина за ПТП, като твърди, че вината е на ищцата,
тъй като въпреки, че е възприела движещия се по пътното платно лек
автомобил е проявила небрежност и е променила посоката си и скоростта си
на пресичане на платното за движение, като сама се е ударила в страничната
част на лекия автомобил.
Твърди, че водачът на лекия автомобил е спрял преди пешеходната
пътека, осигурил е предимство на преминаващата по него пешеходка и след
това е потеглил с много ниска скорост, като е бил „догонен“ от ищцата, която
се е ударила в страничната част на лекия автомобил на около 0,5 м., но вече
след пешеходната пътека.
Ответникът оспорва и заявените в исковата молба неимуществени вреди
по вид, характер, интензитет и продължителност на лечението и
възстановителния период, както и претенцията за законна лихва.
В отговора се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Поддържа се, че ПТП е настъпило в
причинна връзка от поведението на ищцата.
В депозираната допълнителна искова молба се поддържа подадената
искова молба с аргументи, изложени в нея, като се оспорват възраженията,
направени в отговора на исковата молба. В отговора на допълнителната искова
молба се оспорват всички възражения, направени в първоначалния отговор, по
начина по който са изложени.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД
„Бул инс” АД за лек автомобил марка „Тойота" модел „Приус“, peг. № ***, с
период на покритие от 16.08.2022 г. до 15.08.2023 г.
По делото, с исковата молба, са представени Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 22.12.2023 г. и Епикриза на
ищцата от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – гр. Петрич.
Допуснати са съдебна автотехническа експертиза и съдебно медицинска
експертиза, които са приети по делото.
Допуснат е до разпит свидетел за установяване характера и
продължителността на болките на В. Н. С. – Д. С. Ч. – ** на пострадалата.
Ответникът е направил искане за конституиране на трето лице – помагач
на негова страна на водачът на процесния лек автомобил - Н. А. С., адрес: с***
и съдът е конституирал лицето.
Въз основа на приетото, неоспорено от страните заключение по
2
допуснатата съдебно авто – техническа експертиза и другите събрани по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че механизмът на ПТП
е следният: Водачът Н. С. е управлявал лек автомобил марка „Тойота“ модел
„Приус“, с peг. № ***. Посоката на движение била от с. Ръждак към МБАЛ
„Рокфелер“ - гр. Петрич. Пътят е бил мокър, без дефекти и неравности,
пътната маркировка е била ясно видима. При излизане от процесното кръгово
кръстовище, водачът С. е намалил скоростта на управлявания от него
автомобил, като е пропуснал неизвестен по делото пешеходец, движещ се в
посока от дясно-наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил по
пешеходна пътека тип „Зебра“.
В същия момент, пешеходката В. С. се е движила по същата пешеходна
пътека, но отляво-надясно спрямо посоката на движение на лек автомобил
марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № *** и се е намирала около средата на
бул. „Рокфелер“ и навлизала в дясното платно за движение - платното, по
което се е движил и процесният лек автомобил Тойота. Водачът на лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № *** е пропуснал
преминаващия отдясно-наляво неизвестен по делото пешеходец. Когато
неизвестният пешеходец е бил от лявата страна извън коридора на лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № ***, пешеходката С. се е
отклонила наляво спрямо нейната посока на движение и е ускорила темпа на
движение.
След промяна на посоката на движение, пешеходката С. е излязла извън
очертанието на пешеходната пътека - след пътеката, гледано към МБАЛ -
Петрич, а по ширина на около 13,6 m вляво от левия бордюр, в дясната пътна
лента на дясното платно за движение, гледано в избраната посока, е настъпил
удар между лекия автомобил в областта между предна и задна лява врата и
пресичащата на 0,5 м. след пешеходната пътека отляво-надясно спрямо
посоката на движение на автомобила и пешеходката С.. След удара
пешеходката С. е политнала назад и е паднала на земята. Вследствие на ПТП,
пешеходката С. е получила телесни увреждания.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено и съответно на събраните гласни и писмени
доказателства, се установява, че ищцата В. С. в резултат на ПТП, настъпило на
20.01.2023 г. е получила ***
Свидетелката Д. С. Ч. посочва, че ищцата е останали **
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите спрямо застрахователя по договор „гражданска отговорност”,
застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да
бъде уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ следва да се установи наличието на
3
следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди.
На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, че за
лек автомобил марка „Тойота" модел „Приус“, peг. № *** е налице договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е била валидна
към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото се доказа и това, че е налице противоправно поведение от
страна на водачът Н. С., който на 20.01.2023 г. е управлявал застрахованото
МПС, доколкото със свое действие е нарушил задължения, установени от
правните норми, а именно съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Вината на дееца се
предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД, като
съдът определя същата в размер на 25 % за настъпилото ПТП.
Вина за настъпилото ПТП, каквото възражение за съпричиняване е
направено от страна на ответното застрахователно дружество, а именно 75 %
има и пешеходецът В. Н. С., за която се установи също, че е нарушила
задължения, установени от правните норми, а именно съгласно чл. 32, ал. 2 от
ЗДвП преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да
сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или
дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя. Сигнализацията не
освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
4
средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните
сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от
парапети или вериги.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите.
В конкретния случай, както съдът прие по-горе от фактическа страна,
между двамата участници в ПТП няма данни да е имало препятствия,
ограничаващи видимостта. Всеки от тях е имал възможността и задължението
да съобрази поведението си с пътната обстановка, като виновният водач Н. С.
не е сторил това.
От своя страна, пешеходката също е можела да възприеме
безпрепятствено посоката на движение и скоростта на автомобила, която се
установява от заключението на САТЕ, не е била висока. При това положение,
съдът намира, че пешеходка е била длъжна преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС и със
скоростта му на движение. От заключението на САТЕ се установява с
категоричност, че пешеходката е имала възможността да спре и да изчака да
се освободи пешеходната пътека и тогава да премине. Като не е направила
това, последната обективно е допринесла за настъпването на удара, поради
което възражението за съпричиняване е основателно.
Предвид изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, съдът намира, че следва да се
приеме, че за ответника е възникнало задължение да заплати на увредения
обезщетение за вредите, причинени в резултата на настъпилото
застрахователно събитие. Съдът приема, че от събраните доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав пораждащ
съдебно предявените материални права на вземания. Ищцата е пешеходец и е
5
претърпял ПТП, от което са настъпили неблагоприятни изменения в правната
й сфера – увреждане на здравето й, описано в изготвеното заключение по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза. Не се доказаха твърденията на
ищеца за по – големи търпени болки и страдания. Не се доказаха последващи
негативни последици вследствие на претърпяното ПТП.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право - здравето - обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го
характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко
физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищцата се изразява в
фрактура на големия туберкулум, неразместена, която е лека травма и която е
предизвикала отрицателни емоционални преживявания – болка и страдания в
значителна степен за 24-48 часа, като лечението на този тип фрактури е от
порядъка на 25-40 дни. Към момента здравето на ищцата е възстановено.
Поради това, изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което
според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането,
че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият съдебен
състав намира, че на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер
на 15 000,00 лв., което съдът счита, че отговаря в пълен размер на
претърпените вреди. С оглед обстоятелство, че съдът е приел, че В. Н. С. има
75 % вина за настъпилото ПТП, съдът следва да присъди на ищцата сумата от
3 750,00 лв.
Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
6
претърпени неимуществени вреди за разликата над 3 7500,00 лв. до пълния
претендиран размер от 30 000,00 лв., следва да се отхвърли като недоказан.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД: Отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за вреди
към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и
съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. При
уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е
поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. С решение № 128 от 04.02.2020 г., по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., което настоящият съдебен състав споделя, е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от деликвента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл. 429, ал. 1 - ал. 3 от КЗ, така и от въведената със сега действащия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ- отправянето
на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече
нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която
дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви
иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В обобщение, на основание чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
7
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне или
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава. С оглед изложеното съдът следва да присъди законна
лихва върху присъдената сума за главница за периода от 06.03.2024 г. (датата
на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане.
В приложеното към исковата молба пълномощно е уговорено
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на
675,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2790,00 лв. с
вкл. ДДС (75 % от 3720 лв.), съразмерно отхвърлената част от иска, като съдът
констатира, че е представен списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
разноски в размер на 525,00 лв. по сметка на Софийски районен съд, като сума
в размер на 150,00 - за държавна такса върху уважената част от иска и сума в
размер на 375,00 лв. - част от изплатени от съда депозити за изготвяне на
съдебни експертизи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.С.., ЕГН
**********, с адрес гр. *** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД сума в размер на 3 750,00 лв., представляваща неимуществени вреди,
настъпили вследствие претърпяно ПТП на 20.01.2023 г., ведно със законна
лихва от 06.03.2024 г. (датата на претенцията пред застрахователя) до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.С.., ЕГН **********, с адрес гр. ***
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87
8
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за разликата над 3 750,00 лв. до пълния претендиран
размер от 30 000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Й. Й. от
САК, адвокатско възнаграждение в размер на 675,00 лева.
ОСЪЖДА В.Н.С.., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87 представлявано от С.С.П. и
К.Д.К., сума в размер на 2790,00 лв., представляваща направени разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джейм Баучер“ № 87
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен
съд Благоевград сума в размер на 525,00 лв., представляваща държавна
такса върху уважената част от иска и част от изплатени от съда депозити за
изготвяне на съдебни експертизи.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД – Н. А. С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9