№ 16029
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166231 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Р. Д. К. срещу ***********************
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 47,57 лева, представляваща недължимо платена сума
по договор за потребителски кредит № 3754753 от 29.01.2020г., сключен между К.К., като
кредитополучател и ***********************, като кредитодател, вземанията по който са
прехвърлени на ищцата по силата на договор за цесия от 01.11.2024г., ведно със законната
лихва, считано от 06.11.2024г. – датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
29.01.2020г. е сключен договор за потребителски кредит № 3754753 между К.К., като
кредитополучател и ***********************, като кредитодател, вземанията по който са
му прехвърлени по силата на договор за цесия от 01.11.2024г. Сочи се, че в чл. 4 от
твърдения договор било уговорено лично обезпечение с две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Посочва още, че на
същата дата бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 3754753, чрез който
******************** е поело задълженията да обезпечи пред ***********************
задълженията на ищеца. Излага, че договора за паричен заем е недействителен, като
сключен при противоречие с нормите на чл. 10, ал.1, т.10, вр. чл. 22 от ЗПК, евентуално на
основание чл. 26, ал.1, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК. Твърди, че по силата на договора
за гаранция, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на
***********************, упълномощено от ***************** да събира същите. Твърди
се, че съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза
на поръчителя ********************, като *********************** било единствено
овластено да приеме плащане, като дължимото възнаграждение по договора за гаранция не
било включено в ГПР. Твърди, че договора за предоставяне на гаранция бил нищожен, като
сключен при липса на основание. Твърди, че цедента погасил изцяло процесния кредит, в
това число и задължението по договора за поръчителство. Излагат се аргументи, че не е
налично сключено валидно правоотношение за потребителски кредит. Навежда множество
1
доводи за нищожност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с които
оспорва иска. Счита, че договорът за паричен заем съответства на нормите на ЗПК и в него
не са уговорени неравноправни клаузи и че като цяло договорът е действителен. Моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът Р. Д. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 192008/03.06.22025г. моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът ********************, редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Установява се по делото, че между К.К. и *********************** е сключен
договор за паричен заем № 3754753/29.01.2020г., по силата на който на кредитополучателя е
отпуснат заем в размер на 1000,00 лева, платими на дванадесет седмични вноски, всяка в
размер на 87,56 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 45,45% , като
общата сума която е следвало да се върне по договора е в размер на 1050,72 лева. В чл. 4 от
договора страните договорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя следните обезпечения: две
физически лица гаранти, отговарящи на определени изисквания, както и банкова гаранция с
бенефициер – Заемодател за сумата по чл. 2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задължението по договора. Не е спорно също така, че в
деня на сключване на договора за кредит между ************************, като гарант и
ищеца, като потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство №
3754753/29.01.2020г., с който страните договарят, че кредитополучателя възлага на гаранта
да издаде гаранция за плащане на задължението по процесния договор за кредит, като
според уговореното в чл. 3 от договора, за гарантиране на задължението потребителят
заплаща на гаранта възнаграждение в размер на 317,28 лева, платимо разсрочено на вноски,
съгласно погасителния план договорен с договора за паричен заем, всяка в размер на 26,44
лева, като е добавено, че *************************** е овластено от гаранта да приема
вместо него изпълнение задължението на потребителя по договора за предоставяне на
гаранция. Тези твърдения на ищеца не се оспорват от ответника.
Изслушаната ССчЕ, която съдът възприема, като компетентно изготвена, установява,
че кредитополучателя К.К.К. е изплатил по договора общо сума в размер на 1364,85 лева, от
която е процесната сума от 47,57 лева за възнаградителна лихва. Установено е че сумата от
1364,85 лева е заплатена от кредитополучателя, като със същата е заплатена на
кредитодателя главница в размер на 1000,00 лева, договорна лихва от 47,57 лева и към
гаранта – ******************** сума в размер на 317,28 лева. Експертизата е установила,
че заплатените от К.К.К. суми за погасяване на задълженията по договора за предоставяне
на поръчителство № 3754753/29.01.2020г. са му възстановени съгласно Решение №
74/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 664/2022г. по описа на РС-Своге. Установено е че
сумата от 47,57 лева не е заплатена. Отделно вещото лице е посочило, че при направените
изчисления, спазвайки изискванията на приложение № 1 от ЗПК, а именно отпусната сума в
размер на 1 000 лева, начислена договорна лихва от 50,72 лева и срока на кредита от 12
седмични вноски, че ГПР е в размер на посочения в договора за кредит. Ако обаче при
изчисляване на ГПР, се вземе предвид изплатената сума за главница и лихва, както и сумата
2
за поръчителство в размер на 317,28 лева и съобразно срока на договора от 12 седмични
вноски, изчисленият ГПР ще е в размер от 1050,00 процента.
Не е спорно също така, че с договор за цесия от 01.11.2024г. К.К.К. е прехвърлил на
ищцата – Р. Д. К. вземането си срещу ***************************** за сумата в размер
на 47,57 лева, като платена без правно основание сума по договор за паричен заем №
3754753/29.01.2020г.
По така предявената искова претенция ищецът следваше да установи, че процесната
сума е заплатена от цедента на кредитодателя по договора за паричен заем №
3754753/29.01.2020г., а при доказване на това обстоятелство в доказателствена тежест на
ответника бе да установи основание за задържане на сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че в процеса се установи, че цедента е заплатил
на ответника процесната сума. В същото време ответникът не установи основание за
задържане на сумата. В тази връзка съдът намира за основателни наведените в исковата
молба твърдения за нищожност на процесния договор, а възраженията на ответника не се
споделят от съда.
Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем,
както и страните по него - ответник юридическо лице което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
кредиотполучателят - физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, налага извод, че процесният заем има
характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това
положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за
действителността на договора за кредит залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който
са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания
ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод
за недействителност /нищожност/ на същия. За да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в
разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в
посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до
извод за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014 г. / максималният размер на ГПР не
може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени
задължения. В случая договорът за заем е сключен на 29.01.2020, с оглед на което спрямо
него е приложима горепосочената редакция на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за
поръчителство. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. В случая към датата на сключване
на договора за заем възнаграждението за поръчителство е начислено и за него също е
изготвен погасителен план. Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство ще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%, което
обстоятелство се установи от изслушаната по делото ССчЕ. Кредитирайки заключението на
ССЕ съдът приема, че в този случай с включването на възнаграждението надвишава
3
посочения в чл. 19, ал.4 от ЗПК размер. Невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие
с ограничението по чл. 19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява
допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита. Съгласно чл. 11, т.10 от
ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя. Съгласно
чл. 22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.7-12 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на
възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на
ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което обосновава
извод, че процесният договор е нищожен поради противоречието му със закона. Съгласно чл.
23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, а предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
Слдователно с оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът с оглед разпределената
доказателствена тежест успешно установи, че цедента, прехвърлил в полза на ищцата
процесното вземане за лихва в размер на 47,57 лева, успешно доказа заплщането на сумата.
С оглед разпределаната доказателствена тежест ответникът не установи основание за
задържане на сумата.
По изложеното съдът намира, че така предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пред.1 от ЗЗД за сумата от 47,57 лева, следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК се
поражда в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, както
и сумата в размер на 350,00 лева за изслушване на експертиза, които следва да му бъдат
присъдени. Ищецът претендира и присъждане на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС, за реалното заплащане на което съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.6 от
досието по делото. Ответникът с отговора на исковата молба прави възражение за
прекомерност на възнаграждението. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност
на делото, цената на иска, извършената работа от адвокат М. /без явяване в единственото
о.с.з./, че следва да намали така претендираното за присъждане възнаграждение под
минимума, определен с Наредбата, съгласно дадените най-нови постановките с практиката
на СЕС. Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под
минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС,
обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като съдът
намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния адвокатски хонорар. Съдът, както посочи по-горе намира, че такива
обстоятелства са налице, поради което по така предявения иск срещу
*********************** намалява възнаграждението на сумата от 200,00 лева, под
минимума определен с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, като върху тази сума следва да присъди и ДДС, или общо сума от 240,00 лева. Така
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 640,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ***********************, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 47,57 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № 3754753 от 29.01.2020г., сключен между К.К., като
кредитополучател и ***********************, като кредитодател, вземанията по който са
прехвърлени на ищцата по силата на договор за цесия от 01.11.2024г., ведно със законната
лихва, считано от 06.11.2024г. – датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***********************, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 640,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5